Арх. Виолета Комитова, министър на регионалното развитие и благоустройството: Ще предложа 1,5 млрд. лв. за ремонт и поддръжка на пътищата в бюджет 2022

Г-жо Комитова, в началото Ви благодаря за това интервю, което е първо за в. „Строител“ с Вас като министър на регионалното развитие и благоустройството. След една доста напрегната седмица, която започна с протести и искане за оставка и завърши с „видимо сближаване на позициите“, какъв е резултатът? В крайна сметка какво се договорихте с ББК „Пътища“? Какви стъпки се реализират в момента?

И аз благодаря за поканата, наистина имам възможността за първи път да давам интервю на в. „Строител”. Това не е заради някакво специално отношение, напротив - много уважавам медията, причината е моята голяма заетост. Виждате, че в краткия мандат на служебното правителство, въпреки че ни обясняваха как задачата ни е само подготовката на изборите, се оказа, че служебното правителство има да решава и много други задачи. В моята област това е строителство, което е започнало и не е довършено, такова, което е завършило, но е неразплатено, и т.н. Наложи се да се занимаваме с редица проблеми. Искам още в самото начало на нашия разговор да заявя и да бъде ясно - аз не воювам със строителните фирми. Те са строили и ще продължават да строят за България. Ние се срещнахме и започнахме да работим. Преди дни получихме проект на споразумение от ББКП, което трябва да разгледаме. След като бъде одобрено от нас, ще го предложим на фирмите, които имат 5-годишни договори с държавата за ремонт и поддръжка на пътища и зимно почистване, за да може да продължим да работим с тях. Имаме кратки срокове за финализиране на този процес. Това мога да Ви отговоря за резултата.

В тази връзка веднага питам - излезе информация, че са пуснати нови търгове за зимно почистване от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Това двойно подсигуряване ли е? Какво налага тези обществени поръчки сега?

От август ние работим по обществена поръчка за зимно почистване и тя вече е факт в Агенцията по обществени поръчки (АОП). Ако не успеем да се споразумеем с компаниите, които имат договори, продължаваме с тази обществена поръчка. Ще търсим нови фирми, които да почистват и поддържат пътищата.

Зимата е на прага. В някои части на страната вече има и сняг. Гарантирано ли е зимното почистване? Кога реално ще започне разплащане към фирмите? Каква е общата сума, която е отделена? На 100-те милиона от актуализацията на бюджета ли ще се разчита?

 Тук има много въпроси. Зимното поддържане, както казах, ще бъде осигурено със споразумения с тези фирми, с които работим досега, или в случай че не са съгласни на споразумение - с тези, които ще се явят и ще спечелят обществените поръчки, които сме пуснали през АОП. Това, което е направил регионалният министър през август, е през актуализацията на бюджета да осигури 100 млн. лв. за зимно поддържане и почистване за 2021 г., тъй като служебното правителство завари АПИ с напълно изчерпан бюджет към 30 април. Доволна съм, че успяхме да гарантираме пари за зимно почистване. Сега трябва да си уредим отношенията с фирмите и всички граждани да бъдат спокойни. Между другото, докато ние се борихме да намерим пари за поддържане през настоящата зима, установихме, че зимното поддържане за миналата година още не е платено. Би трябвало към 30 април то да е изчистено като задължения към фирмите. Затова сега ще преценим тези 100 млн. лв. докъде и как ще стигнат. Приоритет е настоящото зимно поддържане.

А кога строителният бранш може да очаква да му бъдат разплатени натрупаните задължения, по официална информация - около 900 млн. лв.? Какво решение имате по този въпрос, има ли вече яснота за схемата, по която може да се извърши разплащането? Какви средства се предвиждат в рамките на тази година? Каква част ще остане за следващата?

Вижте в каква ситуация се оказахме. Има бюджет на АПИ около 400 млн. лв. за поддръжка на пътища. Всяка година АПИ дава работа на строителите за 1 - 1,5 млрд. лв. Това не бива да се смесва с темата за строителство на нови пътища, със строителство на други инфраструктурни проекти. Към днешна дата има извършена работа на стойност около 900 млн. лв. при бюджет от 400 млн. лв. В договорите пише, че работата ще се заплати, когато АПИ има бюджет. Към днешна дата АПИ няма бюджет и извършената работа остава висяща. Неслучайно ние пледирахме в Народното събрание (НС), макар и като служебно правителство, да уредим този въпрос, да подсигурим средства за тези компании, но това не се случи. Смятаме, че казусът трябва да се решава в НС, защото сме парламентарна република. Нито сме президентска, нито сме премиерска - когато в една сфера, в случая ремонти на пътища, не достигат почти 1 млрд. лв., този въпрос трябва да се решава от НС.

Т.е. да разбирам, че въпросът остава за следващия парламент, който чрез актуализация на бюджета или по друг начин да изчисти тези задължения към фирмите?

Точно така.

Какво ще предложите да бъде заложено в бюджета на АПИ за 2022 г.? Ясно е, че с 300 - 400 млн. лв. пътищата ни няма скоро да станат европейски. Експертите считат, че са необходими поне 1,5 млрд. лв. на година. Ще предложите ли такава сума за пътища в бюджета, което ще се случи за първи път?

Аз отдавна предлагам тази сума за ремонт и поддръжка на пътища - не защото съм голям експерт или съм чула други експерти. Просто установих, че от 2018 г. всяка година са давани между 1,5 и 2 млрд. лв. за текущ ремонт и поддръжка на пътищата. Следователно, след като през 2018, 2019 и 2020 г. са били необходими по около 1,5 млрд. лв., смятам, че това е бюджетът, който трябва да бъде осигурен през НС на АПИ за текущ ремонт и поддръжка на нашата пътна инфраструктура годишно. Това е категорично. Проблемът е, че досега тези пари са давани не през санкция на НС, а с министерски постановления от излишъци в бюджета. Вижте в какъв риск са били поставени нашите фирми от предходните управляващи - кой може да знае дали ще има излишъци в края на 2021 г. За всички е ясно, че бюджетът е 400 млн. лв., а работят за 1,5 млрд. Каква е гаранцията, че ще имаме излишъци в края на годината, че изобщо ще има НС, че изобщо ще може да се плати тази сметка? Никаква - просто тази сфера на строителна дейност за мен е управлявана по много безотговорен начин. От години фирмите в пътния сектор зависят от един малък бюджет, от излишъци, от постановления, от това кой кога ще намери пари да им плати. Тази практика трябва да се премахне. Парите трябва да са сигурни, работата да е свързана с парите, които са определени по бюджет и да се спазват срокове и качество и т.н., защото противното означава хаос и огромен стрес. И най-вече за фирмите за съжаление. Така че аз ще предложа за първи път реалната сума от 1,5 млрд. лева да бъде заложена в бюджета за 2022 г.

Какви мерки за подкрепа на бизнеса в условията на кризата, предизвикана от ковидпандемията, ще предложите? Историята и световният опит показват, че най-доброто средство за изход от кризи са мащабните инвестиции в инфраструктура. Напр. САЩ приеха инфраструктурен план за над 1 трилион долара. У нас какво се предвижда за 2022 г.? Какви търгове са обявени или предстои да бъдат обявени?

За щастие ковидкризата не засегна сериозно строителния бранш за разлика от много други сфери. И това е хубавата новина. Както знаете, хоризонтът на служебния кабинет е кратък, така че дългосрочни планове не можем да правим. Но съм съгласна, че когато трябва да се повиши нивото на икономиката, е добре да се инвестира в инфраструктурни проекти. Напълно съм съгласна и подкрепям тази Ваша теза. Въпрос на финансови възможности на държавата е доколко ще може да отдели средства, за да разгръща мащабни инфраструктурни проекти. Отрасъл „Строителство” е много съществен дял на българската икономика. Това са хиляди хора, които работят, създават продукт, създават принадена стойност, получават заплати, които харчат в други икономически сфери и по този начин подпомагат цялата икономика. Добре е строителството да бъзе разгърнато колкото се може повече в различни направления - инфраструктурни проекти, обновяване на жилищен фонд, енергийна ефективност, ВиК и т.н. Моята прогноза е, че през 2022 г. ще има много повече работа за българските строители.

Казвате, че най-лошо е незавършеното строителство. В тази връзка как протича реализирането на големите инфраструктурни проекти – АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и скоростния път Видин – Ботевград. На какъв етап са те и какво предстои? Какви действия се предприемат за отчуждения и проектиране?

Защо казвам, че най-лошо е незавършеното строителство? Защото при него, както и при незаконното строителство, са вложени много пари, усилия, хора, техника, организация, материали, но имаме продукт, който не можем да ползваме, не можем да го въведем в експлоатация. Затова незавършеното и незаконното строителство са най-скъпото строителство. Дори и 5 лв. да струват - те са дадени на вятъра. Твърдя, че аз като регионален министър и моят екип сме насочили цялата ни политика към завършване на всички започнати строежи и най-важното - въвеждането им в експлоатация с Акт 16. Сега конкретно - „Хемус“ се строи усилено в участъци 1, 2, 3 с обща дължина от 51,3 км и по заварени договори от предишни ръководства трябва да се завърши до 2024 г. Това е един нормален срок, в който да построим 50 - 60 км. Един км магистрала на месец е нормален срок. Не казвам нито че е бързо, нито че е бавно. Ако трябваше да говорим политически, можеше да кажа: о, това е ужасно бавно. Но аз не искам да говоря така - това е разумният срок. След 2024 г. ние ще имаме 51 км в посока Плевен и Търново след Ябланица. Участъците 4, 5, 6 ги заварихме с влязъл в сила Подробен устройствен план към средата на април 2021 г. Служебното правителство дойде в средата на май и започнахме веднага ускорено да подготвяме отчуждителните процедури за участъци 4, 5, 6. Планираме да ги завършим до края на тази година. Паралелно с отчужденията върви и проектиране. Амбицията ни е следващата година да се открие фронт за строителство на тези участъци. Това ще бъде много голям наш успех - да стартира работа по участъци 4, 5 и 6. Участъците 7, 8, 9 са в най-тежко състояние, защото там нямаме даже трасе. Пробвали са предишните ръководители едно трасе, правени са проучвания и е установено, че то не може да мине по предвидения вариант. Имаме свлачищен терен, защитена зона „Натура 2000”, има и други обстоятелства, които пречат. Така че сега започваме с ново трасе, което пак ще го изследваме като геология и геодезия. Едва след като се направят необходимите проучвания, ще можем да кажем откъде ще премине трасето. Следователно тези участъци са доста по-назад, но убедена съм, че когато се работи системно, те ще станат. Не мога да кажа кога, но ние работим по тях. Колкото до другите обекти, за които ме питате – АМ „Европа“ и скоростния път Видин – Ботевград, реализацията им продължава.

Срокът за завършване на магистралата, който се коментираше преди, беше 2024 г. Вие като министър как във времето го виждате, кога според Вас е реалистично да бъде завършена АМ „Хемус”, която е много важна за цялата североизточна част на страната?

Приемете този срок - 1 км на месец. Това е реалистичният срок, по който вървят лотове 1, 2, 3. Това е тежко, скъпо, бавно строителство. Всеки, който говори за някакви срокове, които са нереалистични, подвежда цялото общество. И създава фалшиви нагласи. Аз лично се придържам към реалистичните срокове. Искам да кажа, че пътищата на България са на целия народ. Аз имам претенции, че тези пътища са мои, те са и Ваши и на всеки български гражданин, те не са на нито една партия. Представяте ли си да поставяме линии - дотук строи това правителство, от тук нататък служебното, след него следващото. Ако гледаме на тези строежи по този начин, ние сме загубени и никога няма да успеем да построим катедрала, както се казва. Това е такъв начин за разделяне на хората, който за мен е неприемлив. Няма значение коя партия е на власт и кой е бил регионален министър - всеки е длъжен, като дойде тук, да продължи започнатите строежи. И колкото може по-бързо, по-коректно и качествено да ги завършва. Няма друга алтернатива за служебния министър. Това не е свързано с нито една партия и моето виждане по този въпрос е такова. Който е дошъл тук, трябва да прави проектите на България.

Има ли спиране на стартирали и предстоящи процедури във ВиК и пътния сектор, както и по оперативните програми? Има ли проблем с „ОПРР 2014 – 2020” и за усвояването на средствата?

Няма спиране на никакви процедури. Защо да ги спираме? Няма логика да ги спираме. Относно ОПРР – ние сме в последна фаза на нейното усвояване. Тук се изпълняват над 1200 проекта. Имахме известни трудности заради смяната на зам.-министрите, но те вече са преодолени. Смятаме да продължим да работим докрай по тази програма. За съжаление много често имаме финансови корекции, които се налагат на общините. Това е сериозен проблем. Влизаме в диалог, опитваме се да помогнем, така че финансовите корекции да бъдат по-малки, което забавя процеса, но не го спира. Това мога да кажа по този въпрос.

Налице е драстично увеличаване на цените на строителните материали и суровини, достигащо до 100%. Вече има случаи изпълнителите да се отказват от договори и да предпочитат да си платят неустойката, защото ако строят при тези условия, ще е по-скъпо от неустойката. Вече имаме и даннни за търгове, където не се явяват кандидати. Увеличението е в европейски мащаб. Различните държави предприемат различни механизми за индексация на цените. КСБ изпрати писмо до премиера с искане за среща. Какво може да направи МРРБ, за да се намери механизъм за индексация и бързо да се реагира?

По въпроса с индексацията към момента не сме коментирали мерки. Но инфлацията е факт. Строителството е процес, където цената на материалите, на механизацията, на труда постоянно поскъпва. Наистина сме свидетели на драстичен скок в цените като последица от ковидкризата. Надявам се това да е временно явление, да се успокоят цените и да се върнат към нормални нива. Във ВиК сектора имаме 22 ВиК дружества, които са част от ВиК холдинга, всички те изпитват огромни трудности с високата цена на тока, която се отразява на цената на водата. А ние се стремим да поддържаме социално поносима цена на този основен ресурс. Нашата реакция тук е, че регистрираме отделно енергийно дружество, за да може да купуваме ток на едро и да подобрим малко крайната цена на водата. Това е едно действие, което като регионален министър вече съм извършила, и се надявам то да заработи в най-скоро време.

Бихте ли дискутирали тази тема със строителния бранш, защото има конкретни примери как се справят отделните държави, като например Гърция, Румъния, Люксембург.

Ние нямаме такава база данни. Но вероятно разговорите с колегите от строителния бранш ще дадат идеи как това може да се случи. Аз много вярвам в тях, защото това са хора, които извършват реална строителна дейност, имат преки наблюдения, те са мислили по същите тези въпроси и когато се срещаме, се раждат много добри идеи. При едни бъдещи разговори ще стигнем вероятно до някакви модели, които са приложими към България.

България внесе Националния план за възстановяване и устойчивост в ЕК. Какви проекти за регионално развитие и инфраструктура е заложило МРРБ в него?

МРРБ разработи 6 проекта, които са включени в Плана. Най-големият от тях е за саниране на многофамилни жилищни сгради. Имаме един проект за жилищни сгради, имаме за нежилищни сгради, един голям проект във ВиК и проект за дигитализация на услугите в нашата сфера. Най-важното нещо е, че в Плана сме заложили и е ясно, че ще получим пари от ЕС, ако проведем реформи. Ние сме описали няколко реформи, които трябва да направим по съответните направления, и само при тези условия ще получим финансиране. Например при санирането на многофамилните жилищни сгради ще трябва да постигаме енергийни спестявания повече от 30%. Ако със съответния проект не можем да постигнем тази цел, считаме, че този проект е неустойчив и няма да получи финансиране. Тази цел е свързана с реформи, касаещи някои закони и норми, които трябва много бързо да бъдат изготвени и одобрени от бъдещото НС, за да може да стартират проектите на МРРБ.

Както казахте, част от Плана е програмата за енергийно обновяване на сградите. Вие и преди сте обявявали, че тя твърдо трябва да продължи, но под каква форма остава енергийната ефективност като обхват, параметри, ще има ли съфинансиране и какво ще се случи с тези близо 3500 сдружения, които имат одобрени документи още по ­НПЕЕМЖС?

Тези около 4 хил. сдружения на собствениците са факт от 2016 - 2017 година. Тогава с политически цели и предизборни обещания бяха подведени хората, че ще има пари, че ще санират техните сгради. В крайна сметка до днешна дата бяха санирани около 1900 сгради, а бяха планирани 2200 за 2 млрд. лв. Останалите 4 хил. сдружения на граждани очакват своите обещания от 2016 до днес. Тези сдружения ще могат да участват в новата програма, където по наши предварителни прогнози ще бъдат обновени около 1000 сгради. От 4000 сдружения около 1000 ще могат да се включат. Ние изготвяме критерии, според които ще има конкурентен принцип за подбор на съответните сдружения да получат финансиране, тъй като няма да има средства за всички. Без да искаме, ще ги поставим в условия на конкуренция.

Законодателството в сферата на инвестиционния процес и конкретно Законът за устройство на територията (ЗУТ) се нуждае от сериозна промяна и тук се включват всички браншови организации от сектора, обединени в Консултативен съвет. Каква е Вашата позиция и готова ли сте да стартира реална работа дори в рамките на служебен кабинет по подготовката на една съвременна нормативна база за сектора?

Първо, ние отдавна сме започнали работа по промяна на нормативната база. Но все пак това не е ангажимент на служебното правителство, тъй като то, както казах, разполага с много кратък хоризонт. Дори аз самата не знаех, че ще има второ служебно правителство, и в първото много бързо направихме една промяна да отменим задължителната паспортизация на целия сграден фонд в България. Това беше едно безсмислено действие на предишното правителство, според което всички български граждани до края на 2024 г. трябваше да съставят паспорти на своите сгради. Тази наредба, която намерихме, считам, че беше написана така, без да се разбира за какво служат паспортите. Паспорт се изисква да се състави на една сграда, когато ще правим някаква конструктивна намеса в нея. Затова смисълът на паспортите е само когато мислите да правите намеса в тази сграда. Много сме доволни, че със санкция на министъра успяхме да отменим задължителните паспорти за сградите за всички български граждани. След това се заехме с Наредбата за достъпна среда. Заварихме една наредба, която ни задължава всички жилища в новостроящи се жилищни сгради да бъдат достъпни за инвалиди. За мен това е един нон сенс и абсолютно ненужно оскъпяване на строителството. Ние в момента променяме тази наредба. Променили сме още някои много важни неща, напр. в ЗУТ - най-вече чл. 148, който се отнася за т.нар. приложена регулация. Този текст блокира строителството на територията на цялата страна. Заради неприложена регулация никъде не може да се строи. А прилагането на регулация е ангажимент на общината. Предприемачът не може да строи на ул. Х, защото общината не е приложила регулация, но няма власт и да я накара да приложи такава и така кръгът се затваря. Променяме този текст и когато мине през МС, ще бъде готов да влезе в бъдещото НС. Работим и по ЗОП, където засягаме темата за инженеринга, и по Закон за ВиК, който е ключова реформа за нашето бъдещо развитие и за проектите, които сме заложили в Националния план за възстановяване и устойчивост. Това са много амбициозни цели за краткия мандат, който имаме.

Как гледате на идеята за изготвяне на нов ЗУТ и разделяне на материята за строителство и за териториално развитие? Каква е Вашата визия за бъдещия закон?

За бъдещия ЗУТ предстои дълъг разговор. Аз имам лично мнение за промяната му. Но за да направим генерална промяна, да прекроим този основен за строителството закон - на нас ни трябва много дълго време, работа с професионални и браншови организации, докато сътворим текстове, които да ни ползват нас самите като сектор „Строителство“, но и да са в полза на обществото. Трябва ни много време да работим системно, докато направим нещо наистина стойностно. А нашият мандат скоро свършва.

Какво предвиждате за инженеринга - тук имате разминаване със строителите, защото голяма част от бранша счита, че особено за големи обекти инженерингът е добър вариант.

Нали говорим да се борим с оскъпяването, нали говорим да даваме точно толкова пари от бюджета, колкото сме определили, и точно такъв продукт да получим? Моето мнение е, че инженерингът е процедура, която се прилага през Закона за обществените поръчки като начин за оскъпяване на строителния продукт, а ние трябва да се борим за обратното.

А не пести ли време?

Не, в никакъв случай. При инженеринга и проектирането, и строителството се дават като една обща задача. Там доминиращо присъствие има строителят, а не проектантът и съответно инженеринговото решение може да бъде такова, че да оскъпи строителството. Приемам инженеринга като процедура само за уникални, неповторими, изключително сложни обекти, като например АЕЦ. Не може едни проектанти да проектират АЕЦ, а други по тяхна технология да я изграждат. Затова не го отхвърлям, но за един път в равнината на Тракия какъв инженеринг е необходим там - имаш да направиш изкоп, да уплътниш насипа, да положиш асфалт. Какво уникално има. Така че ако искаме с парите, които имаме, да постигаме по-качествен строителен продукт - трябва да премахнем инженеринга като процедура, с изключение на определени уникални проекти. Така наистина ще сме сигурни, че парите от бюджета ще отиват точно толкова, колкото трябва, в едно бъдещо строителство.

Казахте, че сегашният механизъм за пътно поддържане е неправилен, какъв трябва да бъде според Вас? Какво е необходимо да се промени в модела за ново строителство на пътища, сгради и ВиК?

Поддържането е много сложен въпрос. Но при новото строителство на сгради и ВиК-мрежи - задължително процедура за проектиране и след това процедура за строителство. Без инженеринг. В момента се натъквам на порочна практика, която откривам всеки ден по най-различни случаи. Първо се избира изпълнител. Много е важно да се знае кой ще е изпълнителят. Не може ли първо да сътворим проект на хартия, да го обмислим хубаво, да стигнем до разрешение за строеж, да видим какво количество материали, колко ще струва и тогава да го дадем на фирмите да участват в търг за строителство. Това е част от дълбоко вкоренен корупционен модел. Това е дълбоко погрешно управление на инвестиционния процес и трябва да се промени.

Това е за новото строителство. А за пътното поддържане?

Натъкнахме се на сериозен казус - под форма на пътно поддържане се прави основен ремонт на пътя. Изчистваме всичко до камъните и полагаме отгоре нова настилка. Включително мантинели и маркировка. Това не е пътно поддържане. Основен ремонт се прави с проект, с въвеждане в експлоатация, където казваме: този основен ремонт е завършен и от днес е въведен в експлоатация и текат 5 години гаранция. А под прикритието за ремонт и поддръжка се правят основни ремонти без Акт 16 и гаранционни срокове. И почваме ремонт на ремонта - това журналистите го измислиха. Всички питат докога ще правим ремонт на ремонта? Това не е по правилата. И трябва категорично да се промени. Такова управление аз не го харесвам. Но може следващият регионален министър да въведе друга практика.

Строителният сектор е един от най-засегнатите от липсата на кадри. Каква е Вашата визия как професията да стане по-привлекателна? И по-адекватна на нуждите на бизнеса?

Станахме свидетели на два процеса в последните години, които вървят в различни посоки - строителството все повече и повече се увеличава в България. То се разви като структуроопределящ отрасъл за българската икономика. Това е логично, защото когато влязохме в ЕС, ние бяхме една незастроена държава. Имаме още много години да работим в тази посока, докато си подобрим всички елементи на урбанизираната среда - ниско и високо строителство, обновяване на сграден фонд, здравна, производствена, социална инфраструктура - всичко това ни чака и предстои. Процесът на ръст на строителството се сблъска с един обратен процес на неглижиране на образованието. Някакви управляващи решиха, че нямаме нужда от техникуми. Ама те създаваха средните кадри, които подхранваха цялата индустрия, включително и строителния сектор. След това се неглижира висшето образование. Аз съм доцент в УАСГ. Там висшето образование на архитекти и нженери от години се неглижира и това се вижда в субсидията, която се дава на един студент. Държавата решава, че за един студент в еди-кое си висше учебно заведение ще даде 10 хил. лв. субсидия на година, а за един инженер в УАСГ с много тежко следване ще даде 1700 лв. По този начин ние останахме с по-малко студенти. Нямаме мотив, идея как да развиваме тези кадри. Предишните управляващи не успяха да усетят този процес, да хванат духа на времето. Когато една индустрия расте нагоре като строителната индустрия, и кадрите трябва да вървят с нея. Това показа една безчувственост към тези процеси, които се случваха около нас, те бяха пред нас, пред очите ни, виждахме ги, но нищо не беше направено. Затова днес берем тези плодове. Това трябва да се промени. Строителството е скъпа дейност, заплатите не са ниски. Не може да работят там неподготвени кадри. Този сектор осигурява заетост на много хора - ние обаче през политиките трябва да подпомогнем образованието, да го стимулираме през стипендии, през субсидии, през по-високи бюджети на съответните институции, защото продължаваме да стоим безчувствени към видим проблем, който е пред нас. Няма нужда ЕК или Световната банка, или МВФ да ни казват: В България, строителството върви много напред, а образованието изостава. Ние трябва сами да го видим и сами да го променим. Но затова се иска повече усещане за общност.

Четете ли в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Чета го и Ви поздравявам. От много години сте на пазара и това е единственото най-сериозно издание в нашата сфера. Има няколко архитектурни издания, които се занимават в тази област, но Вашето е много силно насочено към строителната сфера. Поздравявам Ви, за професионализма при отразяването на темите, които са важни не само за строителния бранш, а и за нашето общество, нашия живот и всекидневие. Успех на целия екип.

Правим това интервю в навечерието на Димитровден - празника на строителя. Какво ще пожелаете на българските строители?

Бих искала от страниците на вестник „Строител“ да отправя най-сърдечни поздрави към всички колеги – архитекти, инженери, строители, работници, участници в целия строителен бранш по случай нашия професионален празник – Димитровден. Строителството е най-видимата дейност в обществото. То е показател за стандарта на живот. Дълбоко съм убедена, че всички пътища, магистрали, водопроводи, газопроводи, социална, здравна и друга инфраструктура, всички сгради, които се строят в България, нямат политически цвят. Те се случват благодарение и единствено само на българските строители. Благодарение на техните усилия, ръце, умения и търпение.

Плодовете на труда на българските строители не принадлежат само на днешното време. Те принадлежат и на бъдещите поколения, те са здравата връзка, която обединява миналото с бъдещето.

Благодаря на всички строители, че сме заедно в съграждането на съвременна България. Използвам случая да им пожелая много здраве, още по-големи професионални успехи в полза на обществото. Нека Св. Димитър да ги пази и закриля семействата и най-близките им хора.

Традиционно министърът на регионалното развитие провежда работна среща с ръководството на КСБ. Вие все още не сте направили такава. Бих искала от името на нашия председател инж. Илиян Терзиев да Ви поканя да посетите офиса на КСБ, където в непосредствен разговор да се обсъдят актуалните въпроси, които стоят пред бранша и които няма как да бъдат изчерпани в рамките на едно интервю.

Благодаря. Приемам поканата за среща в КСБ с ръководството на организацията. Ще имаме възможност в открит разговор да обсъдим всички теми, които са на дневен ред на строителния бранш.