Индексация сега!

Инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България: Очакваме на срещите с политическите сили да чуем визията им за бъдещето на отрасъла

КСБ ще настоява да има постоянен представител в Комисията по регионална политика към 47-ото Народно събрание

По повод Димитровден пожелавам на всички колеги да продължим все така заедно да отстояваме авторитета и достойнството на българския строител

Инж. Терзиев, на Димитровден, професионалния празник на българските строители, правим това традиционно интервю. 2021 г. беше изключително динамична не само за държавата, но и за Камарата, множество срещи с институции и организации. Как строителният бранш посреща празника?

Да, наистина вестник „Строител“ много добре знае колко динамична беше и продължава да е настоящата година, тъй като в изданието на Камарата ние отразяваме всички дейности и срещи, които провеждаме, и по този начин информираме както фирмите, така и институциите, централната и местната власт и обществеността за работата на КСБ и актуалните проблеми пред бранша. Наред с кризата, предизвикана от коронавируса, която се отразява върху всички браншове и икономиката като цяло, 2021 г. донесе и една политическа нестабилност в страната, невъзможност за съставяне на редовно правителство след парламентарните избори през юли т.г. и насрочване на нови избори. Това естествено се отразява както на инвеститорския интерес, който започва да става по-предпазлив, така и на работата на администрацията. Забавят се важни решения, които са от правомощията на НС, и всичко това се отразява като цяло и върху бизнеса. Добрата новина е, че строителството е сред най-малко засегнатите сектори. Въпреки пандемията строителството не спря и за това има заслуга и активната дейност на ръководството на КСБ, множеството срещи, които проведохме с различни институции, така че хиляди служители и работници запазиха своята работа, а в резултат на изпълнените обекти качеството на живот на стотици хиляди българи се подобри.

 

Това е така и една от възможностите да се видят постиженията на българските строители през годината е традиционната изложба „Виж София - заедно строим за хората“, която бе открита на 18 октомври на моста до НДК.

Аз винаги с чувство на голямо удовлетворение и гордост участвам в откриването на изложбата, която традиционно се организира от КСБ и в. „Строител“ със съдействието на СО. За съжаление г-жа Фандъкова не можа да присъства на откриването, но в него се включи зам.-кметът на СО инж. Ангел Джоргов. На събитието присъства и гл. архитект на София Здравко Здравков. Новото тази година беше, че поканихме възпитаниците на СГСАГ „Хр. Ботев“, на УАСГ и ВСУ „Любен Каравелов“ и за моя радост видяхме много млади хора, бъдещето на бранша на изложбата. За съжаление има редица случаи, при които в общественото пространство се хвърлят едни или други обвинения срещу бранша. Изложбата събира онзи видим резултат от работата на българските строителни фирми, показващ мащабите на строителството, което се случва у нас и което наистина променя живота на хората. Новите магистрали и пътища, метрото, новите детски градини, обновените училища и градски пространства, екологичната инфраструктура, модерните административни и жилищни сгради - всичко това е дело на труда на българските строители и то се отразява на живота на всеки един човек. Това са фактите, останалото е популизъм. Аз отново поканих всички жители и гости на София, които имат възможност, да се разходят и да разгледат изложбата. Понякога забързани в напрегнатото ни ежедневие като че ли не виждаме промяната, която се случва в нашия град. А той наистина става все по-модерен, удобен за хората и все по-красив.

 

През 2021 г. с изключителна сила излезе на дневен ред въпросът за сериозното покачване на цените на строителните суровини и материали. В. „Строител“ като медия на бранша първи постави темата на общественото внимание. Какви мерки ще предприеме КСБ за намиране на решение на проблема?

 Проблемът наистина е много сериозен. Камарата работи по две направления. Както знаете, опитахме да получим официална статистика относно повишаването на цените на строителните материали и се оказа, че такава няма. Затова изпратихме запитване до фирмите, говорихме с Националната асоциация на строителните предприемачи, с търговци на строителни материали и започнахме да събираме данни. Между 30 и 100 процента е увеличението на строителните материали, което в крайна сметка води до приблизително 30% увеличение на крайния строителен продукт. За съжаление освен официална статистика липсват и механизми за индексация на цените, заложени в договорите, и този въпрос се нуждае от спешно решение.

Тъй като проблемът с покачването на цените не касае само България, той е общоевропейски, второто направление, по което работим, е да проучим добрия опит на другите европейски държави и какви решения те са намерили за справяне с него. Със съдействието на инж. Любомир Качамаков, който е вицепрезидент на ФИЕК, вече разполагаме с информация за работещите методики за индексация на цените в редица страни. Например в Румъния с постановление на Министерския съвет се разрешава индексация на цените, вариант за корекции е намерила и Гърция, опитът на Люксембург също може да послужи за добър пример. Темата е основна в дневния ред на Камарата. Поискали сме и среща с премиера Стефан Янев.

 

Какви са другите основни проблеми, които стоят пред бранша?

Открит остава въпросът, свързан с неразплащането на извършената от пътностроителните фирми работа на стойност приблизително 900 млн. лева. Надяваме се и няма да спрем да настояваме държавата да намери механизъм трудът на строителите да бъде разплатен. Утежненото законодателство, остарелият вече ЗУТ, недостатъците на ЗОП, административната тежест са други проблеми, пред които е изправен браншът. Все още темата за отговорността на отделните участници в строително-инвестиционния процес не е поставена достатъчно категорично. Време е всеки от участниците в процеса да отговаря адекватно за своите действия, а не строителят да бъде вечният виновник.

Аз бих посочил и един много сериозен и дългогодишен проблем – липсата на дългосрочна визия за развитието на отрасъла, говоря за държавна политика в областта на строителството за следващите 5 - 7 - 10 години. За плановост - какви са приоритетите, кои са важните инфраструктурни обекти, които ще се строят, с какво финансиране ще се изграждат, кои са другите ключови сфери, в които държавата ще инвестира, напр. енергийната ефективност. Може ли да се каже, че в следващите няколко години всяка година за обновяване на сградите ще се инвестира определена сума от бюджета, как ще гарантираме енергийната си независимост, как ще развиваме и сближаваме регионите. Това са въпроси на дългосрочно планиране, като ние сме готови да се включим с експерти от КСБ в този процес. Това би създало и една предвидимост за бранша, възможност да се предвидят средства за инвестиране в квалификация на кадрите, в обновяване на техниката и т.н.

Въпреки промените, които бяха направени в ЗУТ и ЗКС, проблемът със сивия сектор все още е актуален, особено в по-малките места. Вписаните в ЦПРС фирми понасят вреди от нелоялната конкуренция на нелегитимните бригади.

И не на последно място трябва да работим за спазване на етичните стандарти между всички участници в строителния процес. В тази сфера също възникват редица проблеми и очак­ванията и на институциите, и на обществото са КСБ да има по-активна роля.

 

Като продължение на започнатата от Вас тема през миналата седмица се проведе Разширен УС, който прие основните политики на КСБ за 2022 г. Към какво ще насочи усилията си Камарата?

Основните политики ще бъдат свързани именно с търсене на решения на актуалните проблеми пред бранша. Аз казах вече някои неща. Ще продължим активните действия на КСБ за промени в нормативната уредба - ЗУТ, ЗОП, ЗУЗСО, Закона за културното наследство, Закона за защита от шума в околната среда, в посока подобряване на планирането, проектирането, изпълнението и приемането на строежите. В рамките на Консултативния съвет на браншовите организации ще работим за концепции за ново строително законодателство. Камарата ще насочи усилия и за реализиране на ефективни дейности и мерки по отношение на нормативната уредба за осигуряване на строителна продукция с по-високо качество, съответстваща на съвременните технически правила, стандарти и технологии за изпълнение на сгради и строителни съоръжения и отделни видове строително-монтажни работи.

Ще работим за консолидиране на съществуващия опит в изграждането на устойчиви партньорства и реализация на интегрирани концепции за развитие на човешкия капитал и устойчивата заетост. Нашето дружество „Строителна квалификация” ще продължи провеждането на обучения за придобиване и актуализиране на професионалната квалификация и преквалификация, като ще бъде разширен спектърът на предоставяните обучителни услуги, основани на актуалните тенденции, проучените потребности и в синхрон с нормативните изисквания пред строителя.

Поставяме си за цел ефективното прилагане на механизми за саморегулация в сектора, включително и чрез засилване ролята на Комисията по професионална етика на строителя.

Ще продължим и утвърждаването на КСБ като изразител на интересите на строителите в обществото и пред официалните власти чрез изданието на КСБ – вестник „Строител“, и повишаване на медийното присъствие във всички информационни канали.

 

Понеже говорим за законодателни промени, инженерингът пак излезе като тема в публичното пространство. Камарата неведнъж е заявявала своята позиция. И все пак нека отново да кажем защо инженерингът е необходим и какви са основните му предимства?

Нашата непроменена позиция, която сме заявявали нееднократно, е, че инженерингът при обществените поръчки в строителството е европейска практика, доказала своите предимства. Той е широко използван в Европа и е нормативно утвърден в европейското законодателство. Действителността показва, че често пропуски на проектантите в работата им водят до скъпи за обществото последици, като неугледна градска среда, архитектурни недоразумения, оскъпяване на стойността на проектите и продължителното им забавяне. В същото време проектантът не носи отговорност за своята работа, съизмерима с лошите последствия от нея, обикновено всички негативи се поемат от изпълнителя. Голяма част от рисковете се избягват с възлагането на инженеринг. При тези поръчки проектирането се извършва от правоспособни специалисти. За качеството на работата им обаче следят тези, които ще носят отговорността за крайния резултат. Считам, че инженерингът е изключително важен за публичния инвестиционен процес.

 

КСБ стартира поредица от срещи с представители на политическите партии, които според социологическите прогнози ще влязат в следващото НС. Какви са темите, които дискутирате? Какво очаквате от тези срещи?

Очакваме да чуем визията на политическите сили, които според социолозите ще имат участие в управлението на страната, за развитието на строителния отрасъл. Какви са предвижданията в политиките на партиите по отношение на енергийната, транспортната, ВиК инфраструктурата. Каква е визията им за образованието и здравеопазването.

Поставяме и въпроса за предвиждането на индексация на стойността на текущите договори по обществени поръчки, вкл. договори с европейско финансиране, във връзка с рязкото повишение на цените на строителните материали и суровини. Коментираме необходимите промени в действащото законодателство. Важно е да чуем и какви дейности предвиждат политиците по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, Next GenerationEU, Renovation Wave, европейския Зелен пакт, финансовите инструменти и др.

Ние заявяваме нашето желание КСБ да има постоянен представител в Комисията по регионална политика към Народното събрание, както и във всички работни комисии и групи към съответните институции по въпроси, касаещи бранша.

 

Участвате в откритите изнесени приемни на в. „Строител”, които се провеждат заедно с ОП на КСБ в страната. В рамките на приемната във Вeлико Търново бе договорено и подписването на меморандум с НСОРБ, което предстои. Какви са сферите, в които ще си сътрудничите?

Ние имаме дългогодишно работещо сътрудничество с НСОРБ, което се разви още повече при ръководството на председателя на Сдружението инж. Даниел Панов. Меморандумът е поредната крачка в разширяване на нашето партньорство. Дейността на строителите и на местните власти е много свързана, те работят за развитието и модернизирането на населените места. С подписването на документа ще насочим нашите съвместни усилия за изработване на общи позиции, постигане на необходимата координация за реализиране на съвместни действия в подготовката и изпълнението на проекти, които ще подобрят облика на населените места в страната и ще се постигнат европейските критерии за екология. Ще работим и за взаимен обмен на информация, знания, идеи и добри практики; координиране и разработване на съвместни инициативи и проекти; осъществяване на активен диалог с държавната власт, гражданите, национални и международни организации; търсене на общи решения при възникване на въпроси, свързани с дейността на някоя от страните.

 

Строителите са известни със своята дарителска дейност и подкрепа на благородни инициативи. Какво бихте откроили през изминаващата година?

Всички благотворителни дейности на колегите заслужават внимание. Поклон за големите им сърца и добрите им дела. За мен много ценно е издигането на уникалния монумент, увековечаващ делото и заслугите на Уста Кольо Фичето, който бе открит до лобното място на големия майстор в парк „Дружба“ във Велико Търново. Инициативата за паметника е на Сдружение „За старите зидари”. КСБ чрез своята фондация „Български строител” я подкрепи, а в нея се включихме и много строители.

 

Какво ще пожелаете на колегите си за Димитровден?

Искам да им пожелая здраве на първо място. Работа и обекти, реализирани с висок професионализъм, какъвто те несъмнено притежават. Много поводи за радост и удовлетворение от постигнатото. Пожелавам и да продължим все така заедно да отстояваме авторитета и достойнството на българския строител.