Генчо Керезов, зам.-кмет на София по „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“: Най-важното за дигитализацията на строителните процеси в страната е електронното подаване на документи

Г-н Керезов, измина една година, откакто сте начело на ресор „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“. Кои са най-видимите резултати от дейността Ви за периода? Каква е равносметката Ви?

Работата ми за тези дванадесет месеца стъпи на ясните приоритети и задачи, поставени от кмета на Столичната община (СО) Йорданка Фандъкова, която ме покани в своя екип. За една година се изправихме пред много предизвикателства в условията на COVID кризата. Но ключовата роля на цифровизацията се открои особено много в пандемичната ситуация и беше важно да внедряваме бързо и ефективно последно поколение цифрови услуги в нашата администрация. Разработихме важни за дългосрочното развитие на общината политики. Налице са и нови пилотни проекти.

Преходът към дигитализация и нуждата от стабилно изграждане на дигитална култура е осезаем и гражданите посрещат инициативите положително. Нещо повече, дигитализацията на администрацията никога преди не е била толкова нужна и търсена. Позитивите са по-лесна работа, по-малко бюрокрация, бързо и ефективно предоставяне на услуги за гражданите и качествена обратна връзка, с която да правим процесите все по-достъпни и прозрачни.

 

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Зам.-кметът Генчо Керезов се включи в дискусията за иновациите в градската среда по време на XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие[/caption]

Столичната община има Стратегия за дигитална трансформация на София. На какъв етап на реализация е?

Планът за действие за изпълнение на Стратегията по дигитализацията, който разработихме с екипа ми, беше приет единодушно от Столичния общински съвет. В отговор на едно от изискванията на кмета Фандъкова да привлечем в работата представители на IT сектора в София създадохме Дигиталния борд на София. Той е съставен от лидери от технологични компании и браншови асоциации, представители на академичните среди. Освен ефективно сътрудничество между бизнеса и кметството той ни съветва за въвеждането на нови дигитални технологии, допринасящи за повишаване качеството на общинските услуги, комуналните услуги и инфраструктура.

Особено важен в програмата за внедряване на иновации, част от плана за реализиране на Стратегията, е Пясъчникът за иновативни решения. Идеята е в това, че общината инвестира малко средства в множество пилотни проекти със социално значение, за да може да проследи в реално време ефективността и потреблението и оттам вече да влага пари за развитието на услуги и системи за целия град. С това се цели възможно най-пълноценното управление на публичен ресурс, обвързан само с реални резултати и ползи.

Засилихме своето участие в Плана за интегрирано развитие на София като приоритетна дирекция за осъществяването му и се включихме активно в обсъжданията по Зелената сделка, организирани от Европейската комисия в рамките на проекта Intelligent Cities Challenge, където София е участник заедно с още 135 града от ЕС и света. Реализирахме и пуснахме в експлоатация системата за онлайн прием в детски градини и първи клас. Въведохме онлайн система за сватби, която пести много време на младоженците и е особено подходяща в условията на COVID-19. От началото й до октомври са регистрирани над 3000 онлайн сватби. Разработихме програмата „София избира“, която за първи път даде възможността на столичани да предлагат проекти за реализация от общината и след това да гласуват за своя фаворит. Внедрихме пилотно системи за производство на „зелена” енергия и „умни” комунални услуги в детски градини и училища, която предвиждаме да се развие в града с цел оптимизиране потреблението на енергия и подпомагане на управленски процеси, като получаваме данни в реално време. Над 200 учители от 16 училища в София станаха част от проекта на Столичната община „Училище в облака“ за развитие на дигиталните умения и работа в онлайн среда с цел цялостна дигитална трансформация на образователното заведение.

Много важно както за гражданите, така и за общината е предстоящото въвеждане на системата за електронна смяна на адреса за целия град, която вече стартира тестово, както и внедряване на електронна идентификация за използване на е-административни услуги.

Важно е да се отбележи и започналата работа по реализирането на „дигитален двойник“ на София. Той се осъществява съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Института „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE) и представлява събирането на всички цифрови данни за столицата в 3D модел, в който да се извършват симулации на различни процеси. Чрез дигиталните модели ще могат да се правят анализи и взимат решения на базата на много точни данни за промени в града.

 

[caption id="" align="alignleft" width="698"] Зам.-кметът Генчо Керезов, кметът на София Йорданка Фандъкова и еврокомисар Мария Габриел бяха гости на международния форум „Културата и бизнесът – заедно в дигиталния свят“[/caption]

Споменахте, че вече има възможност да се извършват промени в адресната регистрация по електронен път, като засега това е възможно само в район „Студентски“. Разкажете повече за тази функционалност - какви са резултатите? Доколко се използва? Кога тази услуга ще се предоставя изцяло електронно навсякъде в София?

Интересът към новата система, която разработихме за няколко месеца, е повече от значителен. Само за първите две седмици от въвеждането й в експлоатация в първия пилотен район постигнахме два пъти повече заявления за смяна на адреса, отколкото за последните пет години за цялата община. Това ясно показва огромното удобство, което предоставя цифровизацията на административните процеси, и колко желани са дигиталните модернизации от общността. Именно това целим: да дигитализираме администрацията бързо и ефективно, като сваляме драстично времето за обслужване на гражданите. И всичко това само с няколко клика на телефона.

В рамките на 2021 г. електронната смяна на адрес ще е достъпна в още 3 района – „Слатина“, „Витоша“ и „Средец“, а от 2022 г. – в цяла София.

До края на годината всеки ползвал услугата има възможност да даде своите препоръки, за да може догодина, когато ще я въведем в целия град, тя да е максимално функционална. Имаме близо 5 пункта на пълна удовлетвореност на хората, които са попълнили анкета, докато сменят адресната си регистрация.

Проектът за електронна смяна на адресната регистрация е реализиран с подкрепата на фондацията на Майкъл Блумбърг Bloomberg Philanthropies, която има за цел да ускори дигиталните иновации, да подобри критичните услуги и да предостави по-добри условия за жителите. Тя осигурява и експертна техническа помощ, включително подкрепа за проектиране от британските консултанти FutureGov, които разработват едни от най-добрите световни практики в градската дигитализация. Така те се съсредоточават интензивно и трансформират общински и държавни услуги, насочени към резидентите. Целият процес е разработен по най-модерните методи за е-управление, в които гражданинът е винаги поставен в центъра. Смяната на адрес отнема по-малко от 10 минути. След това до 2 работни дни всеки получава електронно своето удостоверение за нов адрес.

Системата улеснява и хората, които не живеят в собствено жилище. Тези, които са на квартира в „Студентски“, досега трябваше да отидат до районната администрация със собственика на имота, който да даде съгласие, че те могат да се регистрират в неговата недвижима собственост. Това често усложнява процеса, прави го излишно дълъг и тромав. Сега само с мобилен телефон и камера може да се направи идентификация. Нужно е да се изпрати имейл на собственика, след това той да потвърди съгласието си чрез приложението address.sofia.bg. За едва няколко минути се прави електронната идентификация. Сканира се личната карта, след това трябва да я идентифицираме и после да приложим и копие от настанителната заповед. Процесът може да бъде още по-лесен, ако отпаднат още изисквания. Работя заедно с кмета Фандъкова да се убеди следващото 47-о Народно събрание да предприеме категорични законодателни изменения, за да бъдат гражданите обслужвани възможно най-бързо и ефективно. Успях да го реализирам вече по повод автоматизирания достъп до бази данни на държавата, но животът на парламентарната Комисия по електронно управление и информационни технологии беше твърде кратък за постигане на резултати по тази линия. Надявам се при следващото Народно събрание да имаме повече резултати.

 

[caption id="" align="alignleft" width="640"] В район „Студентски“ адресната регистрация може да се сменя по електронен път[/caption]

А какво показва отчетът за дейността на Дигиталния борд на София? Кажете ни повече за структурата.

Радостен съм, че технологичната общност в столицата е наш активен партньор във всяко начинание. Заедно създадохме Дигиталния борд, на който съм председател, за да можем периодично да се съветваме по важни въпроси за цифровата трансформация на общината. Винаги в историята бизнесът е бил първи в разработката на нови технологии и услуги, които често публичните администрации възприемат след доста дълго време.

Чрез сближаването на общината и технологичните компании успяваме да намалим времето, в което се информираме за съществуването на иновации до възприемането и адаптацията им и в крайна сметка успешното им прилагане сред услугите, създадени за подобряване на условията на живот в полза на гражданите. Показателите на ползотворното сътрудничество между бизнеса и общинската структура ни дават увереност, че функциите на Дигиталния борд го правят една от най-ефективните съвместни инициативи изобщо. Вече берем плодовете от нея с първите реализирани за отрицателно време проекти, като осезаем ефект от Дигиталния борд ще се усети през 2022 г.

Едно от нещата, които трябва да се постигнат, е връзката между масивите с данни на Столичната община, на районните администрации, на Направление „Архитектура и градоустройство“ и различни държавни институции. Докъде стигна този процес и какво още предстои?

[caption id="" align="alignleft" width="800"] Представяне на инсталация за отчитане на качеството на въздуха в помещенията в 76 ДГ „Сърничка“[/caption]

Към момента съществува връзка през системата RegiX, която обаче се осъществява ръчно, не е автоматична. Това води до пряк ангажимент на служителите за постоянно подаване на заявки за всеки индивидуален случай. За да имаме интегрираност на масивите данни, трябва да разполагаме с автоматизиран достъп. За целта са необходими законодателни промени, но както казах, последната парламентарна комисия по дигитализация беше с много кратък живот и не пожела да се ангажира да предприема стъпки в тази насока. Към момента Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към МРРБ не предвижда законодателна инициатива за провеждане на такива промени. А и докато няма стабилен парламент, това не може да се случи.

Добрата новина е, че в Столичната община вече сме подготвили примерни текстове, като бяхме предложили на комисията по дигитализация в НС да сформираме работна група, в която да участваме, за да дадем обстойни предложения за практически решения. Конструктивно си комуникираме с МВР и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за синхронизиране на информационните масиви, за да изградим система, която да обслужва т.нар. червена зона – нискоемисионната част в София. Имаме капацитет да осъществим пълно съдействие за разрешаване на казусите и безпроблемното протичане на процесите.

 

Сред приоритетите в дейността на Камарата на строителите в България е дигитализацията на строителния процес. В каква посока могат общинската администрация и браншовата организация да си сътрудничат, за да се постигнат по-бързо заложените цели?

Най-важното за дигитализацията на строителните процеси в страната е електронното подаване на документи. Главният архитект на Столичната община Здравко Здравков работи сериозно в посока именно София да бъде първият град, който да има изцяло цифрово предаване на строителна документация и целият процес да бъде дигитализиран. Разчитаме особено много на воля от страна на държавата, след като столицата предложи работещо решение, то да бъде мултиплицирано в цялата страна. След редица срещи още през миналата година с представители на браншовите организации – Камарата на строителите в България и Камарата на архитектите в България, колеги от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и екипа на СО се обсъжда създаването на тази система. За да успеем да финализираме процеса, е нужна политическа стабилност и правителство, което да поеме отговорност и ангажимент за докарването му докрай.

---

[caption id="" align="alignleft" width="721"] През 2021 г. програмата „София избира“ за първи път даде възможност на столичани да предлагат проекти за реализация от общината и след това да гласуват за своя фаворит[/caption]

Програма „София избира” продължава през 2022 г. с фокус върху зеленото

 

През следващата година програма „София избира“ продължава с нов приоритет – темата за зеленото. Това обявиха на съвместна пресконференция зам.-кметовете на Столичната община по „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ Генчо Керезов и по „Обществено строителство“ инж. Ангел Джоргов и Елица Панайотова, координатор на „Зелена София“.

„София беше класирана на финала в конкурса „Зелена столица на Европа“ и нашето желание е да дадем повече гласност и приоритет на темата за устойчивото развитие на града и справянето с климатичните промени. Затова фокусът на програмата през 2022 г. ще бъде зеленото, каза Генчо Керезов.

Арх. Елица Панайотова поясни, че целта е трансформация на градските пространства, така че те да подобрят състоянието на околната среда, да насърчат устойчивото придвижване, да осигурят по-добър достъп на хората до места за отдих и рекреационни дейности, както и да подпомогнат запазване на биоразнообразието в столицата и да предложат мерки за справяне с климатичните промени. „Вярваме, че всеки допринася за развитието на нашия град. Затова заедно местната власт, неправителственият сектор, гражданите и бизнесът можем да работим за устойчивото развитие на София като зелена столица“, добави координаторът на „Зелена София“.

На пресконференцията стана ясно, че проектните предложения трябва да са фокусирани върху теми, като справяне с климатичните промени, запазване на биоразнообразието, увеличаване на дърветата в градска среда, зелени покриви, градско земеделие, намаляване на замърсяването на въздуха, алтернативни източници на енергия и др. Идейни предложения могат да бъдат изпращани до 31 декември 2021 г. на имейл sofia.izbira@sofia.bg.

Повече информация за програмата и подаването на кандидатури може да бъде видяна на https://www.sofia.bg/en/sofia-izbira-zelenoto.