Андрей Новаков, евродепутат от групата на ЕНП/ГЕРБ: За 2022 г. по линия на кохезионната политика очаквам България да получи 2 млрд. лв.

Г-н Новаков, бюджетът на ЕС за 2022 г. беше приет след гласуване в пленарна зала. За поредна година Вие сте единственият българин в преговорния екип на Европейския парламент (ЕП) за бюджета. В тази връзка какви са основните и къде бяха спорните моменти в него?

Имаше много спорни моменти. Това със сигурност е един от най-трудно прокараните бюджети, в които съм участвал при преговорите. Почти беше като в приказката за Пепеляшка, тъй като той беше приет три минути преди крайния срок това да се случи – в 12 без 3. Това показва колко сложни бяха разговорите. Постигнахме увеличение с 480 млн. евро за целия бюджет, което ще помогне много за няколко различни сектора, приоритетни за ЕП и Европейската комисия (ЕК). Значително повече средства има за опазване на границите на страните членки и за програма „Хоризонт Европа“. Отпускат се и допълнително 30 млн. евро за програма „Еразъм +“, така че максимален брой студенти да могат да пътуват, да се обучават, да учат чужди езици и да придобиват допълнителна квалификация. Осигурено е и финансирането за фермерите. Ще има достатъчно европари и в този сектор. Ключовите моменти са увеличените средства за агенции като Фронтекс, която е за гранична и брегова охрана, и правоприлагащата Европол. За щастие има и значително финансиране за ОЛАФ. Това показва, че ЕП се грижи всяко евро, което се харчи от бюджета, да бъде защитено. Парите на хората да не отиват в грешна посока.

Вие имахте предложения за допълнителни средства за ОЛАФ, Европол, граничната защита, за студентска мобилност и за насърчаване на малките и средни предприятия. Виждаме, че сте постигнали успех, но защо всъщност поискахте повече финансиране за тези сфери?

Да, предложенията ми бяха отразени в значителна степен. Мисля, че е излишно да казвам, че въпреки огромните предизвикателства, породени от кризата с COVID-19, не трябва да обръщаме гръб на всичко останало. Затова и парите за млади хора и тези за наука и иновации, и за опазване на границите не могат да бъдат пренебрегвани. Радвам се, че такова беше мнението и на други мои колеги, включително и на Съвета на ЕС. Получихме одобрение и това стана факт. Увеличението е налице. От тук насетне въпросът е в това самите агенции да се възползват от гласувания им бюджет и да оправдаят очакванията на европейските граждани. Защото структура, която е надлежно финансирана и пропуска бежанци през границите, със сигурност не се справя добре с дейността.

България на какви средства може да разчита от бюджета?

За мен е важно да съм настроен и да звуча оптимистично, тъй като дори в най-мрачните прогнози трябва да виждаме възможност за нещо положително. Макар че за момента не е одобрена нито една оперативна програма на страната ни за периода 2021 – 2027 г. и че не успяхме да се възползваме от авансовото финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост – забавихме се с половин година, все пак има финансиране за България от предишния период 2014 - 2020 г., което може да използваме максимално, докато дойдат новите средства от ЕС. Това не означава, че трябва да се отпускаме и да разчитаме само на вече осигуреното финансиране, немислимо е през цялата 2022 г. да разчитаме само на стария програмен период, а не на новия. Но за съжаление към момента заложените средства за кохезия за следващата година са изцяло от миналия период. За 2022 г. по линия на кохезионната политика очаквам България да получи плащания в размер на 2 млрд. лв. Тези пари са за градска, здравна и образователна инфраструктура, ремонт на улична мрежа, подкрепа за бизнеса и околната среда. Около 740 млн. лв. са заложени за развитие на селските райони, включително за изграждане на критичната инфраструктура за тях. 330 млн. лв. са предвидени за социални мерки и заетост. Очаквам България да заяви искания за плащания в размер на почти 220 млн. лв. по възстановителния инструмент REACT-EU. Отделно от това за нашата страна ще има плащания за 1,5 млрд. лв. към фермерите, което зависи от темпа на работа на администрацията при следващото редовно правителство. Тоест до всички тези средства ще имаме достъп, ако реагираме своевременно.

Споменахте, че Националният план за възстановяване и устойчивост беше внесен от България със закъснение. Според Вас как това ще повлияе върху усвояването на средствата и кога може да разчитаме те да тръгнат към страната ни?

Като начало искам да кажа, че никога в историята в качеството ни на член на ЕС не сме разполагали с толкова много европейски средства като в момента. Това е в резултат на удвоената огнева мощ от страна на Съюза, ако мога така да се изразя за отделните средства по Многогодишната финансова рамка (МФР) и по Плана за възстановяване и устойчивост. За съжаление така и не намерих логично обяснение за допуснатото забавяне. Не разбирам какъв беше проблемът с готовия още през април национален документ. Знам, че в момента държавите членки разпределят 50 млрд. евро авансови плащания, от каквито България не можа да се възползва. Разбира се, това не са безвъзвратно изгубени пари, слава Богу, но за 2021 г. няма да могат да бъдат част от приходната част на бюджета на страната ни. Ако получим положителна оценка от ЕК в началото на следващата година, надявам се през пролетта да имаме първите плащания по този План за възстановяване и устойчивост.

А кога бихме могли да очакваме реален ефект от европейските инвестиции?

Едва през първата половина на 2022 г., както казах, европейските институции трябва да одобрят Плана за възстановяване и устойчивост. Тоест, пропускаме пълния инвестиционен потенциал на новия програмен период – и не само за 2021 г., но и частично за 2022 г. Така ефектът от инвестиции ще е налице чак през 2023 г. Забавянето ще навреди на перспективата в скоро време да си стъпим на краката. В същото време Европа, а и целият свят ще се възстановяват с бързи темпове. Не помага и фактът, че едновременно трябва да изпълняваме и целите на Зелената сделка. Необходима е много бърза мобилизация. Нямаме повече време за губене. Късното стартиране на големите инфраструктурни проекти в Националния ни план поставя под риск изпълнението им в края на 2026 г., когато трябва да са завършени. Все пак говорим за проекти, които трябва да бъдат подготвени, програмирани, реализирани, отчетени, проверени, сертифицирани и всичко това в рамките на едва 4 - 5 години. Знаем, че за да построиш магистрала, мост или тунел, винаги е необходимо повече време. Към забавянето ще трябва да добавим и ефекта от високите цени на строителните материали, горивата, енергията и труда, които ще погълнат част от наличния ресурс към момента. Да не говорим за инфлацията. Голямото закъснение от българска страна поставя и друго предизвикателство за МФР и Плана – и то е кое от двете да започнем първо или двете, което ще постави под стрес самата администрация.

Споменахте поскъпването на цените на строителните материали, което е актуална тема за строителния бранш в цяла Европа. Според Вас как се отразява това върху инфраструктурните проекти, които сега се реализират със средства от ЕС?

Категорично въздействието е негативно, тъй като финансирането на проектите е определено преди няколко години на базата на тогавашните цени. Макар да има механизъм, по който да могат да се актуализират в някаква степен стойностите, увеличението е толкова сериозно, че на практика е поставено под въпрос изпълнението на тези проекти.

Коментиран ли е този проблем в Европейския парламент?

Да, като в тази връзка повдигнах въпроса по време на преговорите по бюджет 2022 на ЕС и призовах да се актуализират бюджетите на проектите до степен, в която компаниите, общините и бенефициентите да не плащат разликата, защото понякога цените на строителните материали са двойни и тройни. Пак подчертавам, че този скок поставя под въпрос изпълнението на европроектите. Авансовите плащания са практика на Европейската комисия и са един от начините, по който може да се преодолее проблемът. Никой не знае след шест месеца каква ще бъде стойността на материалите и на енергията, които ще са необходими за строителството на дадено съоръжение.

Освен работата по бюджета на ЕС, какво беше на дневен ред през 2021 г. и за какво не Ви остана време?

Годината беше страшно натоварена и наситена с изключително много предизвикателства, но мисля, че в значителна степен успяхме да се справим с повечето от тях. През цялото време на дневен ред в работата ми бяха задачите в качеството ми на координатор на ЕНП в Комисията по регионално развитие на ЕП. Това е доста политически отговорна служба, изискваща наблюдение на всеки доклад, законодателен и незаконодателен. Само преди месец бях определен и за председател на една новосъздадена работна група за мониторинг на кохезионната политика и инвестициите в цяла Европа. В нея участват евродепутати от всички държави членки. Отделно бях вносител на досие за подкрепа на финансово засегнати работници в авиокомпании, принудени да съкращават служители в резултат на последиците, които ковид кризата предизвика. Освен това беше финализирана и работата по мой пилотен проект, който развивам в последните години. Става въпрос за една платформа за обмен на данни на километропоказателите на коли втора употреба в Европа. Личната ми инициатива вече е факт не в пълния й обем, но се тества, работи в редица държави. Продължава дейността ми и по спорния пакет „Мобилност“, който макар и гласуван в ЕП, все още не се прилага изцяло, за щастие. Разбира се, и българският фронт продължава да е важен за мен. В офисите и градовете, за които отговарям – Благоевград, Русе, Габрово, Видин, Враца, – пътувам често и обратната връзка, която получавам от хората, е абсолютно незаобиколим фактор в сформирането на моето мнение и в работата ми.

Споменахте пакет „Мобилност“. Имаше спорен момент с неправомерни глоби на български шофьори, как се разви този казус?

Бях приятно изненадан, защото написах писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която реагира доста бързо и каза, че глобите, които се налагат по описания от мен начин, са незаконосъобразни и че ще назначи проверка на контролните органи в отделните държави, за да преустановят тази практика и да възстановят глоби, които вече са наложени. Защото те са неправомерни. Това беше много важен сигнал, който изпратихме към българските превозвачи, че все пак техният интерес е на дневен ред и няма да позволим никой да ги пренебрегне.

Какви ще бъдат основните теми на работата Ви в ЕП през следващата година?

Надявам се през 2022 г. пандемията да отшуми и всички да бъдем по-здрави, тъй като ковид кризата оказва влияние не само на работата, но и на начина, по който живее всеки от нас. През следващата година ще бъда докладчик и вносител по някои ключови регламенти и директиви, сред които обзор и оценка на европейските политики и инвестиции в сектор „Транспорт“. Ще правим оценка на транспортното строителство в Европа – до каква степен инвестициите са били ефективни и са постигнали целите, които сме заложили с тях. Освен това на дневен ред в Комисията по транспорт на Европейския парламент идва и работата по отделните предложения, залегнали в така нареченото Готови за цел 55, и ще бъда пряко ангажиран по едно от тях, което е директивата за търговията с вредни емисии. Ще съм зает и в Комисията по бюджетен контрол, където ще следим за това как се разходват парите, които ЕС инвестира отвъд границите си.

Следите ли резултатите от Конференцията на бъдещето? Какво е мнението на европейците за дейността на институциите? Къде според Вас може да се подобри работата на ЕП, ЕК, а и на Вас самите – като евродепутати?

Със сигурност има много накъде да се променят нещата. Хората все още считат Брюксел за нещо далечно и неразбираемо, което поставя пред нас сериозни цели. Как да комуникираме по-добре какво работим, да е ясно защо е важно. Трябва да знаят, че се гласуват много ключови неща и макар да се прилагат в държавите след известно време, те ще се случат несъмнено. Необходимо е европейските граждани да са наясно, че е важно да бъдат активни. Не бива да остават с впечатлението, че ние тук сме в някакъв балон и че зад стъклени стени се гласуват решения, без да се взима под внимание мнението на хората, и затова тази инициатива е добра и нужна. Мисля, че ще постигнем ефект и в тази насока. Често пъти съм упреквал себе си, а и колегите си за това, че не успяваме да покажем максимално ясно какво прави Европа за гражданите си и как подобрява живота им. Това е една от посоките, в която трябва да вървим. В ЕП е необходимо да положим много усилия да не звучим пластмасово и бюрократично, а разбираемо каква работа вършим тук и защо е важно хората да бъдат ангажирани, а не да се чувстват просто потребители на тези политики. Факт е, че поради ковид кризата много от форматите, и а възможността за срещи и речи в пленарна зала бяха замразени и отменени. Надявам се, че с напредването на ваксинацията вирусът ще бъде ако не овладян, то преодолян в степен, която да позволи да върнем нещата в някаква нормалност.

Четете ли в. „Строител“ и полезно ли Ви е изданието?

Абониран съм и получавам всеки брой на вестника. Далеч съм от това да бъда експерт по всички застъпени теми на страниците му, но това е гледна точка, която ми помага да формирам мнението си по-обосновано. Във в. „Строител“ са много добре застъпени състоянието и проблемите на индустрията. Всичко, което отразява изданието, е важно за мен, тъй като информацията ми е от полза да изградя решението си за това как да гласувам по една или друга тема.