Осигурените проекти носят нов пик в строителството

Прочетена: 30

Идва нов пик в строителството. Това заяви в интервю за в. „Строител“ заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. „Мисля, че въпреки данните, сочещи спад, най-малкото чрез ОПРР и останалите програми, насочени към строителство, сега започва пикът на строителните дейности“, каза тя. По думите й, средствата за проекти в сектора ще достигнат 2 млрд. лв., което ще донесе много работа на изпълнителите през 2012 г. Заетост ще има и за малките, и за големите строителни компании, категорична е Павлова.
Във връзка с новия програмен период 2014-2020 г. тя обясни, че ще бъдат направени промени, които да опростят и унифицират органите по управление и контрол на средствата от ЕС. Замисълът е да има институция, която да работи на бизнес принцип, а обединявайки оперативните програми в пет-шест дирекции на едно ведомство – да се акцентира и на общи правила.






Заместник-министър Лиляна Павлова е доктор по икономика. Завършила е магистратура по „Публична администрация и европейска интеграция” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” и „Международни икономически отношения” в УНСС – София.
От 1997 до 1999 г. е финансов мениджър по програма ФАР, след това работи като експерт в координационното звено по ИСПА към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. От 2002 до 2009 г. е началник отдел в дирекция „Национален фонд” на Министерство на финансите, която се занимава с финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС. През 2009 г. става зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресори „Програмиране на регионалното развитие”, „Управление на териториалното сътрудничество” и „Европейски инфраструктурни проекти”.



Зам.-министър Павлова, какво се случва по ОП „Регионално развитие” и по останалите програми към МРРБ?
„Регионално развитие” е най-голямата и най-важна програма за подкрепа развитието на местната инфраструктура, с бюджет над 3 млрд. лв. Към днешна дата имаме сериозен напредък в договарянето. С последните договори, които сключихме за иновативните културни събития, то достигна обща стойност 61% от целия ресурс. До края на август предстои сключването и на други сериозни като обем договори, тъй като ще подпишем и втория голям проект по програмата – за интегриран градски транспорт на София. Одобреният от МРРБ проект е на стойност 122 млн. лв., от които министерството предоставя почти 100 млн. лв. като безвъзмездна помощ по ОПРР, останалите 22 млн. лв. са заемни средства на местната власт. Това е първата стъпка и ще чакаме одобрение от ЕК, но сега ще започне реалното изпълнение. Ще бъдат купени нови тролеи и ще бъде направено обновяване на трамвайни линии, плюс чисто нова линия през ловния парк, за да направим връзка между новите метростанции и останалите райони.
Предстоят още решения на Министерския съвет за предоставяне за управление на собствеността, за да могат и останалите общини да подпишат договорите за туристически атракции  за над 160 млн. лв.

Каква роля играе прехвърлянето на собствеността от държавата на общините за усвояването на европейски средства?
Това е разковничето, защото държавата е собственик на всички ключови туристически атракции. И какво да прави с тях? Кой да ги управлява, кой да ги стопанисва и развива? Държавата предоставя безвъзмездно за управление на общините обектите, защото средствата по ОПРР могат да бъдат отпуснати само на общините като бенефициенти. Така местните власти ремонтират атракцията, довеждащата инфраструктура и я поддържат. Създава се заетост, развиват се туризмът и икономиката. Получава се страхотна комбинация и затова с такава охота предоставяме управлението на паметниците на културата на общините. Важното е този, който управлява обектите, да е истински стопанин и да се грижи за тях. Сега общините получават и управлението, и средства по оперативната програма, така че от тях зависи само изпълнението на инвестицията.

Как гледате на дъмпинговите цени? За големите инфраструктурни обекти кандидат-изпълнителите предлагат крайно ниски оферти.

Ние винаги съветваме да не се залага на най-ниската цена като критерий, макар че законът позволява и най-ниската, и икономически най-изгодната. Защото накрая може да се окаже, че  ниската цена ще се избива с ниско качество, като се влагат по-малко или по-некачествени материали.
Аз лично смятам, че има още един голям риск при дъмпинговите цени, който се състои в следното: давайки пределно ниска оферта, фирмата е избрана и сключва договор. След това, за да компенсира цената, тя гледа да плати по-късно – ако въобще плати на своите подизпълнители. Пример за това е „Строително-предприемачески холдинг”, който работи по лот 2 на водния обект в Русе. МРРБ му превежда дължимото навреме, но изпълнителят не се разплаща със своите доставчици и подизпълнители. Тук възложителят няма законов лост да окаже натиск за плащане между частни фирми.

Дългото обжалване на тръжните процедури все още е ключов проблем. Има ли начин то да се ускори и това да не е за сметка на обективността?
Да, проекти не започват по 6-8 месеца само защото вървят безкрайни процедури по обжалване. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) работи с много ясни правила и там нещата вървят сравнително добре. Но стигне ли се до Върховния административен съд (ВАС), може да има забавяне заради многото преписки, които съдът не успява да обработи. Предстои да търсим генерално решение на проблема.
Но след това идва и контролът на качество на работа. Изключително повишихме критериите за него, защото се оказва, че ремонтираме училище и след първия зимен сезон мазилките падат и стените се напукват. Стои една табела „Финансирано със средства от ЕС” и до нея  – път с кръпки или напукано училище. Ако правим нещо, което ще издържи само един сезон – няма да го правим. Затова сега двойно засилваме изискванията към качеството.

Как очаквате влизането на Централния професионален регистър (ЦПРС) в Закона за обществените поръчки (ЗОП) да се отрази върху провеждането на търговете?
Дискутираните промени в ЗОП са много сериозни. Включително обединението на Наредбата за малки обществени поръчки със Закона е много добро решение, защото в момента голяма част от финансовите корекции се правят, поради разделянето на поръчките на по-малки, за да попаднат в обхвата на наредбата и да минат по по-лесния начин. Възможностите за корекция на обявлението и документацията, когато е обявена поръчката, без прекратяване, също ще редуцира жалбите.
Ако минимизираме бюрокрацията на всички нива, доста по-бързо ще изпълняваме проектите. Няма да има такива, които да изпълняваме за три години, при положение, че може за три месеца.

Кога очаквате Законът да мине и на второ четене в парламента, с което да бъде окончателно приет?
Надяваме се това да стане през есента, защото тази законодателна инициатива е от голямо значение. С нея се предвижда и вменяването на функцията по предварителен контрол на Агенцията по обществени поръчки (АОП) – да бъде централизирана, а не както е сега в отделните управляващи органи. Това също е нещо, което страшно блокира системата. В момента седем управляващи органа извършваме предварителен контрол и се упражняваме върху функцията, наемайки юристи, които да го правят. Не че колегите са некомпетентни, напротив, те натрупаха много опит и умения. Но е по-добре да има един орган, който извършва предварителен контрол, дава указания по документацията и я съгласува, а не седем различни. Отделно и оперативните програми си имат свои правила… Накрая излиза, че един бенефициент може да обяви търга по два различни начина. Централизирането в АОП ще опрости живота и на бенефициентите, и на управляващите органи. Да не говорим , че там се въвежда процедура по двустепенно съгласуване на този предварителен контрол – един път се дава документацията и когато се одобри, минава втори път процедурата.
Измененията в ЗОП предвиждат и в периода след приемането му най-после да се въведат типизираните договори, което всъщност ще облекчи ситуацията и, надявам се, в максимална степен да минимизира както жалбите, така и финансовите ко­рек­ции за дискриминационни процедури или критерии. Защото когато е ясна изходната позиция – каква е документацията, каква е методологията, ясно е и че няма излишна „креативност“.

Как виждате развитието на ОПРР след 2014 г. през новия програмен период?
В края на годината, когато предоставим възможността и на оставащите градове да кандидатстват по схемата за градски транспорт и още няколко схеми с конкретни бенефициенти, ще изчерпим бюджета по програмата. Затова бързаме да започнем програмирането на следващия период, но идеята е да има плавен преход между финансираното сега и това, което ще се финансира после.
Предвиждаме всички големи общини да направят интегрирани планове за градско развитие, в чиито рамки да бъдат определени и приоритизирани проектите. Но да има надграждане – като се започне от подземната инфраструктура, през ВиК и други комуникации; след това асфалтиране на улици, започвайки от подлези, надлези, прелези, градски транспорт, градска среда, паркове. В комбинация с всички административни сгради, училища и детски градини. Идеята е да предоставим глобално финансиране в шестте района за планиране, с което те да изпълнят най-важните си приоритети от начало до край. А не днес да правят парка и улиците, а след шест месеца да копаят по проекта за ВиК.
Ако говорим за обхват на следващата оперативна програма, то тя със сигурност трябва да е и продължение на настоящата и да включва мерките за подобряване на системите за градски транспорт, заедно с рехабилитацията на улици и паркове. Мерките за енергийна ефективност също ще бъдат сред основните приоритети. Сега финансираме седем града, но всичките 36 големи градове трябва да имат тази възможност.

Къде е мястото на големите инфраструктурни проекти?
Ако започнем с ОПРР, със сигурност градската среда и градското развитие са първостепенни, а на второ място е енергийната ефективност. Третата голяма тема, която би могла да бъде и отделна оперативна програма, е здравеопазването. Там нуждите също са огромни. Сега имаме над 280 млн. лв. за здравна инфраструктура, но за да получим повече, трябва да има т. нар. карта на здравните заведения и техния обхват.
Друга голяма тема са пътищата. За седемте магистрали и седемте скоростни отсечки, които са част от трансевропейските транспортни коридори, ще има отделна национална оперативна програма. Но мислим, че трябва да има и отделна приоритетна ос, която да се казва „Развитие на пътната инфраструктура” и да бъде насочена към първи клас пътища. Те в момента не се финансират по ОП „Транспорт”, защото не са по протежение на коридорите от трансевропейската пътна мрежа, а в нашата програма са 2-ри и 3-ти клас пътища. Общинската мрежа също трябва да бъде рехабилитирана.

Бенефициентите се научиха как, към кого и кога да подават своите проекти. Има ли вероятност да им се наложи да се учат наново, заради реорганизирането на звената за контрол на европейски средства в мегаагенция, както предвижда министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев?
Затова все още се водят дебати. Няма крайно решение за създаване на една мегаагенция. Сега по оперативните програми работят над 2000 души и ако бъде взето решение за създаването й, то реформата трябва да стартира и да се заемем с изграждането й още сега. Не би следвало да разрушим изцяло нещо, което функционира, а по-скоро да го опростим и унифицираме правилата и процедурите.

Това означава ли, че сегашните агенции ще бъдат обособени като дирекции в общия контролен орган?
Да, би могло и такъв вариант да се разгледа – това е примерът на Унгария, който можем да ползваме. Там има т. нар. „Национална агенция за развитие”, въпреки че нашата не би трябвало да се казва така, в България вече не сме в процес на развитие. Ведомството може да се нарича „Агенция за изпълнение на проекти, финансирани от ЕС“. Но е много важно да подчертая, че този орган не трябва да е отделно министерство. Целта е да имаме по-гъвкава структура, която не се подчинява на закона за държавната администрация, защото той прави много трудно назначаването и освобождаването на служители, промените и гъвкавостта от гледна точка заплащане и работа по договор, където е посочен конкретен очакван резултат. Замисълът е да има институция, която да работи на бизнес принцип, т.е. да наема служители, на които да плаща много добри заплати, но при постигнати резултати.
Обединявайки оперативните програми в пет-шест дирекции, ще трябва да се акцентира на общи правила, защото това е смисълът на обединението. В момента, особено с общините, се случва да кандидатстват в седем министерства по седем различни начина – седем различни апликационни форми, седем различни условия за кандидатстване и правила за допустимост. Така бенефициентите се объркват и е трудно. По-скоро промяната цели да облекчи тези, които подготвят проекти, за да знаят, че има една форма за кандидатстване с еднакви правила. Естествено, че може да има разновидности, когато говорим за пречиствателна станция и път или училище, но все пак да е типизирано. Тук идеята е да унифицираме механизма, централизирайки го на национално ниво и децентрализирайки на регионално по отношение на местните приоритети. Но в министерствата, които правят секторните политики, трябва да останат и междинни звена.

Колко от общините подадоха проекти за изграждане и ремонт на детски жилища?
Деинституционализацията е изключително важна тема. От 86-те общини в агломерационните ареали, в 62 ще бъдат изградени центрове за настаняване от семеен тип за максимум 10-12 деца и дневни центрове.
Останалите 19 общини от т. нар. селски райони, където ще има такива съоръжения, се финансират от програмата за развитие на селските райони. Органите на програмата едно към едно ще приложат нашите насоки и изисквания за кандидатстване, за да има единен подход.
От допустимите при нас, проекти подадоха 26, но вторият срок е 30 септември 2011 г. и има още време за приемане на предложения. До края на октомври ще сключим договорите от първата вълна. Теоретично всички ще бъдат одобрени, в случая не се конкурират помежду си, за всичките 62 общини има резервиран бюджет. Средствата са общо 107 млн. евро, макар че в началото имахме предвидени едва 20 млн. евро. Те са наши конкретни бенефициенти и единственото условие е да подадат пълен проект и той да отговаря на изискванията на програмата. Ако не отговаря ще го върнем за доработване и коментари. Имаме право, защото подборът не е конкурентен. След като коригира проекта, съответната община може отново да го подаде.

Вие ли ще оглавите МРРБ, ако министър Росен Плевнелиев се кандидатира за президент?
Тази тема въобще не стои на дневен ред. Когато й дойде времето, този който трябва да реши, ще каже. Имаме министър-председател, който определя нещата. Не сме водили разговор по въпроса.
Аз имам да управлявам толкова милиарди и програми, че въобще не мога да обсъждам темата. Трябва до края на годината да довършим ИСПА и трансграничните програми и в момента мисля за това.

Какво се случва с проектите по ИСПА?

Приключихме най-бързо с Бургас. Пречиствателните станции в Стара Загора, Хасково и Димитровград също са готови и са в експлоатация. Единствено на левия бряг на Марица, където прекратихме договора с изпълнителя, проведохме процедура отново и по проекта останаха само довършителни работи.
В Русе пречиствателната станция е абсолютно готова. Има само дребни технически детайли за довършване – като озеленяване и довеждащ път до станцията. Но тя трябва да пречиства нещо, което ще бъде докарано дотам с колектор. За съжаление колекторът, като част от интегриран воден проект, е от лот 2, чиито изпълнител „Строително-предприемачески холдинг” има огромно забавяне. Междувременно общината смени част от обектите и част от терените. Изпълнителят изключително закъсня с оправданието, че има високи води на Дунав и заради това две години подред не изграждаше кейовата стена.
И сега за нас е решаващо до края на август този изпълнител най-накрая да изгради колектор и да докараме вода до станцията, за да може да функционира. Официално мога да съобщя добрата новина, че получих писмо от Европейската комисия, с което имаме удължаване на меморандума и допустимостта на разходите, така че парите по ИСПА са ни предоставени за ползване до края на годината. Така ще можем да дофинансираме проекта с европейски средства. Остава обаче големият въпрос дали до края на годината ще въведем в експлоатация станцията. Ако изпълнителят продължи да се бави, ще ни създаде огромен проблем. И ще трябва да платим от бюджета.

Как прогнозирате, че случващото се на борсите ще се отрази на строителния сектор у нас и какво очаквате през 2012 г.?
Аз мисля, че въпреки данните, сочещи спад, най-малкото чрез ОПРР и останалите програми, насочени към строителство, сега започва пикът на строителните дейности. Само с договорите от последните месеци и тези, които ще сключим в идните, средствата стават 2 млрд. лв. Ще има много работа за изпълнителите. С такива средства в сектора фирмите ще имат голяма заетост през 2012 г. Нашата оперативна програма ще даде възможност и на малки, и на големи строителни компании от идната пролет да имат изключително активна дейност. Междувременно и колегите сключват договори за пречиствателни съоръжения по програма „Околна среда”. Разбира се, зимата като сезон, който не е строителен, е възможно да е по-трудна за сектора. Така че пожелавам една по-лека зима на строителите.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.09.2011. Категория Интервю, Новини. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: