Инж. Красимир Папукчийски, ген. директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“: Близо 3 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в жп инфраструктура през програмен период 2021 – 2027 г.

Инж. Папукчийски, в края сме на 2021 г., която бе белязана от пандемия, политическа нестабилност и икономически трусове, но бе и Европейска година на железопътния транспорт. Каква е равносметката Ви за дейността на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ)? Успяхте ли да постигнете всички заложени приоритети?

След като 2021 г. бе обявена от ЕС за Европейска година на железопътния транспорт, започна много сериозно да се говори в целия Съюз за развитието на железниците. Септември месец през България премина експресът „Свързана Европа“. С него се движеха представители на Европейската комисия, които бяха посланици на инициативата. Във влака пътуваха и представители на железопътните предприятия от цяла Европа, за да популяризират жп транспорта като най-екологичен, безопасен и енергийно ефективен. Това е пример, че ЕС мисли за развитието на жп транспорта и за Зелената сделка.

Последните две години пандемията изключително много повлия върху изпълняваните проекти от НКЖИ. Най-вече защото голяма част от производителите на основните материали, които са необходими за изграждане на железопътната инфраструктура, преминаха през тежки ситуации и съответно имаше забавяне на доставки, имаше и отлагане на такива, като понякога то беше с неопределено време без конкретен ангажимент от съответните доставчици. След като направихме анализ за това как влияе здравната криза върху строителните работи по нашите проекти, установихме и редица други проблеми. Например някои дейности са спирани през годината поради липса на персонал, тъй като работниците в строителните фирми също се разболяват от COVID-19. Въпреки всичко целите, които си бяхме поставили за 2021 г. за изпълнението на проектите по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020 “ („ОПТТИ 2014 – 2020“), Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и с финансиране от националния бюджет, са постигнати напълно и дори повече от очакваното. Заедно с изпълнителите успяхме не само да свършим всичко заложено в плановете на НКЖИ за тази година, но и категорично постигнахме сериозни успехи.

Какъв е напредъкът по големите проекти, които НКЖИ реализира по „ОПТТИ 2014 – 2020“ и Механизма за свързване на Европа? Ще успее ли Компанията да усвои на 100% европейските средства, планирани за жп инфраструктура?

При големите проекти постигнахме възможно най-добри резултати. Както многократно сме заявявали, НКЖИ като най-големия възложител на изпълнението на обекти с европейски средства у нас няма да допусне да загуби пари от договорената безвъзмездна финансова помощ до 2023 г. Абсолютно всички проекти в момента са в процес на изпълнение на различна фаза. По линия на МСЕ реализираме 4 големи инфраструктурни проекта: „Модернизация на жп участък София – Елин Пелин“, „Модернизация на жп участък Костенец – Септември“, „Развитие на жп възел Пловдив“ и „Модернизация на жп участък София – Волуяк“. Отделно от това през 2020 г. бяха одобрени още 5 проекта, които НКЖИ подаде по последната покана за кандидатстване на МСЕ. Един е за модернизация на тягови подстанции Враца и Перник. Останалите четири са за техническа помощ – за подготовка на удвояване на участъци по жп линия Пловдив – Свиленград – турска граница, модернизация на Мездра – Медковец от трасето Видин – София, модернизация на Драгоман – граница с Република Сърбия и за проект „Достъп от Коридор ОИС до летище Бургас. Проучвания за връзка между железопътната инфраструктура и летище Бургас“.

Модернизацията на жп участъка Елин Пелин – Костенец е най-мащабният проект по „ОПТТИ 2014 – 2020“, по който тази година стартирахме лотове 1, 2 и 3 и по всички отчитаме добър физически напредък. В неговите рамки изпълняваме и най-големия железопътен тунел на Балканите, който е в отсечката между Елин Пелин и Вакарел. Дейностите по обекта започнаха през юни. В момента мога да кажа, че сме реализирали повече от 25% на тунелните съоръжения въпреки тежката геология в този участък. Работи се и по още едно тунелно съоръжение с дължина почти 1 км. При него е постигнат общ физически напредък 3%. Неведнъж съм казвал, че проектът е огромно инженерно предизвикателство – в тези планински райони да изпълним такъв тип тунелно строителство и съответно виадукти и естакади.

В различна фаза на реализация са няколко мащабни обекта по направлението Пловдив – Бургас, които са част от проект „Рехабилитация на железопътна линия Пловдив – Бургас, Фаза 2“ по „ОПТТИ 2014 – 2020“. Той е достигнал 31% завършеност. По него се правят системи за сигнализация и телекомуникация, както и надлезни съоръжения – трябва да бъдат изградени 29 между Пловдив и Бургас, за да избегнем критичното пресичане на железопътната и пътната инфраструктура.

Общо за всички обекти, реализиращи се с европейско финансиране – по „ОПТТИ 2014 – 2020“ и МСЕ, мога да кажа, че са с много добър напредък. Надяваме се през оставащите две години от програмния период пандемичните вълни да не повлияят на успешното приключване на проектите, защото те са не само изключително важни за развитието на железопътната инфраструктура в България, но и за изграждането на трансграничните коридори, които са от голямо значение за страната ни за изпълнението на Зелената сделка.

Колко жп мрежа, приемни здания и др. съоръжения са рехабилитирани през тази година със средства от бюджета на НКЖИ?

С национално финансиране през 2021 г. успяхме да приключим ремонта на настоящия най-голям жп тунел в България „Козница”, който е 5812 м. Съоръжението не беше ремонтирано от 50 г., т.е. от неговото построяване. Успяхме въпреки пандемията да извършим всички необходими СМР и сега тунелът е в прекрасно техническо състояние, като позволява скорост 100 км/ч. Преди да осъществим дейностите в него, тя беше едва 25 км/ч. Всичко това се реализира в рамките на проекта за рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъка Копривщица – Стряма, включваща и гара Копривщица.

Успяхме да удвоим и електрифицираме железния път в отсечката Прилеп – Ведрово и да извършим преустройство на коловозното и стрелково развитие на гара Синдел. При гара Синдел освен строителството на жп инфраструктура в частта железен път и контактна мрежа ние изградихме и Маршрутно компютърната централизация (МКЦ) – първата на територията на Северна България. Процесът ще продължи, предвиждаме реализирането на други проекти в тази част от страната.

В участъка Русе – Каспичан отново с национално финансиране изпълнихме три междугария. Те са изцяло обновени с нова контактна мрежа. В момента приключват СМР по две от гарите в същото трасе и са обявени обществени поръчки за други две – Хитрино и Плиска. За 2022 г. е заложено да бъдат изградени още три гари, или нашият план е до 2023 г. целият участък от Русе до Каспичан да бъде подновен. Включително сме кандидатствали за европейско финансиране за изграждане на системите за сигнализация и комуникация.

Като цяло през 2021 г. се осъществиха ремонтни дейности по 29 приемни здания и съоръжения (перони). Стартирали сме процедура за обществена поръчка за избор на изпълнител за СМР по приемното здание на жп гара Ямбол, които ще осъществим с национално финансиране. Проведохме търг и имаме избран изпълнител и сключен договор за ремонтни дейности по приемното здание и околни пространства на гара Айтос, които ще се реализират догодина. В момента подготвяме процедури за строителството на гарите Септември, Шумен и Разград, за които има държавни средства.

За свършеното с национално финансиране ще обобщя, че през 2021 г. са положени над 40 км безнаставов железен път, изпълнено е механизирано подновяване на близо 54 км железен път, направен е механизиран среден ремонт на 51 км линии, както и текущ ремонт по основните направления на мрежата на 2200 км железен път и 470 бр. жп стрелки. Доставени и вложени са над 100 000 броя стоманобетонови траверси и 1700 куб. м дървени траверси. Напълно завършени са ремонтите на линиите между гарите Зверино и Мездра Юг и Христо Даново и Сопот. Приключват СМР между гарите Стражица и Славяново 1, Самуил и Висока поляна и Хитрино и Плиска.

Много се гордеем с рехабилитираните гари Подуяне, Казичене и Карнобат. Тези реконструкции са осъществени със средства от ЕС, както и модернизацията на гара Стара Загора, която е в заключителен етап. Очакваме до края на 2022 г. да приключи и рехабилитацията на гаров комплекс Нова Загора. С европейско финансиране през следващата година ще бъде стартирана обществена поръчка за модернизация на всички гари в участъка от Перник до Радомир. Освен проекта за обновяване на железния път, контактната мрежа и сигнализацията, който планираме, там ще изградим и нови или ще рехабилитираме съществуващите сгради на гаровите платформи.

Тези проекти в изпълнение на Меморандума между България, Албания и Република Северна Македония ли са? В него се посочва, че страната ни ще положи усилия за приключване на дейностите по изграждането на последния жп участък от Гюешево до границата със съседката ни (2,5 км) и модернизацията на съществуващата инфраструктура по жп участъка София – Перник – Радомир – Гюешево.

България усилено работи в тази посока. Направлението е част от транспортен Коридор 8. В меморандума между Албания, България и Република Северна Македония бе договорено да се изпълнява съвместна работа по Коридор 8 за неговото продължение от София до Дурас. Преди подписването на документа генералните директори на железопътните компании имахме тристранна среща, на която сключихме споразумение за сътрудничество.

С колегите от Република Северна Македония работим повече от година и половина за бъдещото изпълнение на ключовото съоръжение между двете държави – жп тунела на Деве баир. Разположен е на територията и на България, и на нашата съседка. Предвиждаме той да бъде изпълнен в рамките на 2021 – 2027 г., като за периода ние трябва да приключим проектирането в участъка Радомир – Гюешево и строителството на тунела да бъде възложено между двете железопътни администрации. Република Северна Македония в момента изгражда жп участъка от Скопие до Крива паланка. При тях остава възлагането на трасето от Крива паланка до Деве баир.

Не само Коридор 8 е важен. България има ключово местоположение и затова наш приоритет е освен модернизацията на железопътната ни мрежа, която е част от трансевропейските коридори, да работим за развитието и на инфраструктурата извън тях. Това ще доведе до генерирането на по-голям трафик. В рамките на 2021 г. въпреки пандемията отчитаме ръст в обема на превозите по жп мрежата ни, включително и увеличение на приходите от инфраструктурни такси, чийто размер бе намален през тази година. Забелязва се стъпаловиден ръст на жп превозите от 2019 г. Миналата година през граничен жп преход Свиленград – Капъкуле превозихме с влак повече от 40 хил. ремаркета до Интермодален терминал Пловдив.

Трябва да продължим да работим за привличането на колкото може повече товари по жп мрежата, за да постигнем безопасност и екология. По отношение на опазването на околната среда ще подчертая, че тази година приключихме електрификацията на жп трасето от 63 км от Нова Загора до Симеоновград, което скъсява маршрута на всички влакове с повече от 150 км в направлението турска граница – румънска граница. Де факто дадохме възможност на превозвачите да планират по-голям обем товари през територията на България. С изпълнението на този проект, което се случи с държавно финансиране, ние станахме една от най-електрифицираните жп мрежи в Европа – повече от 82%. Малко са държавите на континента, които могат да се похвалят с подобен процент на електрификация.

Как се отрази драстичното повишение на цените на строителните материали през 2021 г. на изпълняваните проекти от НКЖИ? Това създава ли проблем и при възлагането на нови обществени поръчки?

Действително в момента има индикация от голяма част от строителите, че ръстът на строителните материали ги поставя в ситуация, от която може да се излезе или с индексация, или с прекратяване на договора. НКЖИ не е единственият възложител на големи обекти и е необходимо този аспект да се разгледа на държавно ниво. Предполагам, че и в Агенция „Пътна инфраструктура“, както и в големите държавни предприятия изпитват вече сериозни проблеми в резултат на покачването на цените.

Добре е, че Камарата на строителите в България и Министерството на регионалното развитие и благоустройството започнаха работа за въвеждане на индексация в стойността на договорите, по които се изпълняват инфраструктурни проекти в страната. Ние сме информирали нашия принципал Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че имаме редица запитвания от строителите, свързани с покачването на цените на материалите. Логично е да се търси общо решение за цялата държава.

По отношение на планирането и възлагането на нови обществени поръчки ние сме в много неблагоприятна ситуация. Как може да се определи коректна индикативна стойност на бъдещо изпълнение при сегашния неконтролируем ръст на цените на строителните материали. Само за последните шест месеца се отчитат повече от 25 - 30% увеличение, а от началото на годината може би повече от 50%. Няма как да предвидим цените в момента на изпълнение на поръчката и затова трябва да се мисли в посока как да има в самите договори възможност за евентуална индексация по време на строителния процес. Но не бива да бъде отворена само възможност при нарастване на цените, а да има и реципрочното – ако има намаление на себестойността, също да се предоговаря. Тоест трябва да намерим правилната формула, която да се обсъди със строителния бранш и да се вземе решение за приемането й на държавно ниво.

Споменахте доста от обществените поръчки, които предстои да обявява НКЖИ. Какви още са планирани?

Знаете, че изпълняваме петгодишна програма с национално финансиране, която е одобрена от държавата. В момента сме обявили голяма поръчка за Перник – Радомир. Ще направим всичко възможно в рамките на годината да стартираме още един търг за обновяване на гара в участъка Русе – Каспичан. В най-скоро време ще дадем ход и на търга за удвояване и електрификация на железния път между Лозарево – Прилеп и изграждане на предпазна ограда в района на спирка Кумарица.

От големите поръчки за догодина предвиждаме да стартираме дейности по Видин – Медковец, които е планирано да се финансират с европейски средства.

Все още не са одобрени европрограмите за период 2021 – 2027 г. и Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Как това ще се отрази на изпълнението на планираните за финансиране от ЕС жп проекти?

В НПВУ са включени инвестиции за модернизация на жп инфраструктурата в размер на 623 млн. лв. Значителна част от ресурса е предвидена за изграждане и модернизация на много гарови платформи, както и на над 20 тягови подстанции. Има проекти не само в направление жп инфраструктура, но и за сигнализация и телекомуникация, както и за възобновяеми енергоизточници. По НПВУ сме заложили на 136 гари да бъдат изградени фотоволтаични системи, които да обезпечат нужната електроенергия на територията на съответните гарови комплекси. Вече имаме и първата фотоволтаична система на гара Стамболийски, за да придобием опита. Тя работи успешно повече от три месеца и отчитаме положителен ефект.

НКЖИ изпреварва събитията и вече има обявени поръчки по Плана, други са пред стартиране. Някои са за тягови подстанции, които не само ще се модернизират, но ще им бъде изградена и система за телеуправление и телесигнализация SCADA. В рамките на 2022 г. ще обявим абсолютно всички търгове за планираните тягови подстанции по НПВУ. Надяваме се, че както при по-голямата част от страните членки да получим скоро одобрение за тези средства. Аз лично мога да кажа, че съм защитил в Брюксел частта за жп инфраструктура в НПВУ. Имаме готовност и не мисля, че ще се забавим с усвояването на средствата.

По МСЕ кандидатстваме за трасето Видин – Медковец, където стойността на тритите лота е почти 1 млрд. лв. По новата Програма „Транспортна свързаност“ очакваме 1,2 млрд. лв., или планираните европейски средства за жп инфраструктура са над 2,2 млрд. лв., а заедно с парите по Плана говорим за близо 3 млрд. лв., които ще се влеят в железопътната мрежа. По оперативната програма е планирана фаза 2 на проекта за модернизация на трасето Волуяк – Драгоман, който е фазиран по „ОПТТИ 2014 – 2020“, както и фазираните проекти по участък Елин Пелин – Септември. Ще кандидатстваме и за изграждане на връзката с Република Северна Македония. Предвидено е и доизграждане на съоръженията по жп линията Карнобат – Синдел и развитие на жп възли Русе, Варна и Горна Оряховица. Планирано е също изграждане на връзка между жп гарата в Бургас и летище Бургас, както и на жп връзка на летище Пловдив и гара Пловдив.

През септември НКЖИ участва за поредна година в Деня на кариерата във ВТУ „Тодор Каблешков“. Помагат ли подобни инициативи за привличането на кадри в Компанията?

Освен в инициативата на ВТУ „Тодор Каблешков“ НКЖИ редовно участва и в дните на кариерата и в доста други висши учебни заведения, както и в средни технически училища. Ние имаме сключени над 20 договора за сътрудничество с учебни заведения. Сред тях са ВТУ „Тодор Каблешков“, Университетът по архитектура, строителство и геодезия, Университетът за национално и световно стопанство, ВСУ „Любен Каравелов“, МГУ „Св. Иван Рилски“, Бургаският свободен университет, Техническият университет – София, Националният военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново, професионалните гимназии, обучаващи кадри за железопътния транспорт в София, Горна Оряховица и Карлово.

Опитваме се да привлечем вниманието на младите към железопътните професии и към новите интелигентни системи, които се изграждат от НКЖИ. Развиваме стипендиантска програма и имаме доста сключени договори с учащи, които след като завършат своето образование, ще работят 5 г. в системата на НКЖИ. Не правим изключение - и ние изпитваме проблем с недостига на кадри. Железничарската професия не е лека, тя е тежка и отговорна, но в същото време е интересна и перспективна.

Какво ще пожелаете на екипа на в. „Строител“, на строителния бранш и на всички останали читатели по повод предстоящите светли коледни и новогодишни празници?

На всички пожелавам да са здрави, щастие и много късмет. Нека да се радваме на близките си и да продължим да строим!