Г-жо Пенкова каква беше 2021 г. за Вас? Какво от свършената работа отчитате като успех и за какво не Ви остана време?

Годината беше динамична и в европейски, и в национален план. От пролетта България се оказа не само в здравна и социално-икономическа, но и в политическа криза. Три пъти преминахме през парламентарни избори, дадохме вота си и за президент и вицепрезидент. Положително е, че след тежките дни българското общество остана вярно на желанието и волята си за промяна на модела на управление. Задава се хоризонт за повече оптимизъм и нов път за развитие на страната. Надявам се очакванията на хората за реална промяна, за по-добър стандарт на живот и повече справедливост да се оправдаят. Времето ще покаже. Аз съм оптимист.

В европейски план работата ми продължи с активни темпове в сферите на енергетиката и прехода към „зелена” икономика, иновации, дигитална трансформация и защита на потребителите.  Отчитам малките победи в полза на страната ни в Европейския парламент (ЕП). Като член на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика участвам активно в националния дебат за бъдещето на българската енергетика. Парламентарните механизми ми позволяват да работя за приемането на ключови европейски решения. Такова е очакваното решение на ЕП за определяне на ядрената енергетика като „зелена“ и устойчива.

Енергийният преход е нужен. Ще продължа да защитавам тезата, че различната стартова позиция на държавите членки трябва да се вземе под внимание в този преход. В нашата страна 40% от енергийния микс идват от въгледобивната индустрия. За нас трансформацията ще бъде трудна и ще има своята социална цена, ако не развием нови базови мощности като ядрените.

Преди няколко седмици в ЕП сформирахме група в подкрепа на ядрената енергетика, на която съм вицепрезидент. Основната ни задача е да защитаваме ползите и ефективността на ядрените мощности в „зеления” преход. Ще продължим разговорите и обсъжданията с различни заинтересовани страни – активната индустрия, неправителствения сектор, ЕК и Съвета.

Позицията ми ме задължава да насочвам европейското внимание и към систематични злоупотреби с обществени средства и корупция. Проблемите в България не могат да бъдат решени отвън, а отвътре със сериозна и смела реформа в правосъдната система. Няма как да си затваряме очите пред очевидните злоупотреби, изнесени в публичното пространство, и да не потърсим отговорност за тях и от европейската трибуна. Средствата на ЕС, давани в полза на държавата и гражданите, през последните 10 години отиваха в джобовете на близки до властта бизнеси. Тези порочни практики трябва да бъдат пресечени със силна политическа воля и активна борба с корупцията.

Занапред ЕС строго ще съблюдава и обвързва отпускането на средства с върховенството на правото в отделните страни членки. При отчетени тежки и видими проблеми компромиси няма да бъдат правени, няма да има „затваряне на очите“. Ще се прилагат санкционни механизми спрямо неправомерно използване на европейско финансиране.

През пролетта на 2021 г. стартира Конференцията за бъдещето на Европа, която е възможност за гражданите на ЕС да дадат предложения и идеи за новите политики на Съюза. Вдъхновени от Конференцията, аз и моят екип проведохме срещи в 16 областни града в България под надслов „Когато младите говорят…EUphoria”. С младежи от страната обсъдихме теми, като енергийния преход и социалното му измерение, кръговата икономика, бъдещето на жп транспорта, миграцията, новата индустриална стратегия на ЕС, цифровия преход, образованието и др. Заключенията от тези срещи ще бъдат част от българския принос и предложения в този широк европейски дебат.

Какви ще са приоритетите в работата Ви през следващата година?

В първите месеци на 2022 г. трябва да бъде приет Годишният доклад за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на ЕС за 2020 г. Това е инструмент на ЕП за гарантиране на законосъобразността и доброто финансово управление на европейския бюджет. Като главен преговарящ от страна на социалистите и демократите в Комисията по бюджетен контрол работя по изготвянето на позицията на ЕП. Процедурата по освобождаване от отговорност на ЕК се осъществява в съвместна работа с Европейската сметна палата и генералните дирекции. Комисията и другите институции са длъжни да предприемат действия въз основа на препоръките и заключенията на ЕП.

Законодателният пакет „Подготвени за цел 55“, част от Зелената сделка, е вече факт. В Комисията по промишленост, изследвания и енергетика бях избрана за преговарящ по регламента за изграждането на инфраструктура за алтернативни горива в ЕС. Това законодателно предложение цели внедряване и използване на възобновяеми и нисковъглеродни горива. Трябва да се стимулира навлизането на превозни средства с ниски и нулеви емисии при всички видове транспорт.

Преминаването към превозни средства с нулеви емисии ще се случи едва когато потребителите са сигурни и убедени, че могат да заредят с електроенергия или алтернативни горива своя автомобил навсякъде в ЕС. Важно е нито един регион или територия на Съюза да не бъде пренебрегнат. Подобни политики са стимулирани в Западна Европа с данъчни облекчения вече повече от 10 години. Това трябва да се съблюдава, когато говорим за България и останалите страни от Централна и Източна Европа, в които няма такива подпомагащи практики от близкото минало или поне в такива мащаби.

През пролетта на 2022 г. планирам да довърша обиколката на България с кампанията „Когато младите говорят…#EUphoria”. Младите хора имат иновативни идеи и визия за бъдещето, просто трябва да им се даде трибуна. 2022 г. е обявена за Европейска година на младежта, което е още една възможност за активно младежко участие в обществените процеси на ЕС.

Споменахте, че сте избрана за вицепрезидент на Групата за подкрепа на ядрената енергетика в Европейския парламент. Разкажете ни повече за работата на Групата, каква е нейната цел?

Основна задача на Групата е да участваме активно и да обсъждаме със заинтересованите страни и европейските институции значимостта и перспективите на ядрената енергетика за Съюза. Целта е включването на ядрената енергетика в европейската таксономия (набор от правила, дефиниращи коя технология е „зелена” и устойчива). Съвместният изследователски център на ЕС вече класифицира ядрената енергия като „зелена” и устойчива. Надяваме се в резултат на нашите усилия в ЕП скоро да приемем законодателния акт на ЕК, с който ядрената енергетика ще бъде обявена за незамърсяващ енергиен източник.

„Зелените” цели ще се постигнат трудно без развитие на ядрената енергетика. Няма нови технологии, които да предоставят нужната допълнителна енергия. Електричеството от ядрена енергия е на достъпна цена и не зависи от цената на суровините. Като вицепрезидент на Групата заедно с колеги от Франция, Швеция и Чехия в началото на декември участвах в Световното ядрено изложение в Париж, където бяха представени близо 600 компании от цял свят. В рамките на събитието се запознах с последните разработки на нови ядрени иновативни технологии, в това число на малки модулни ядрени реактори, които се очаква да бъдат на пазара до 2030 г. Основно притеснение на противниците на този вид енергетика е ядреният отпадък. Оказва се, че новите технологии намаляват значително времето за пълното му разграждане.

В България ядреният сектор доставя сигурна и достъпна енергия за гражданите. Адмирирам решението по време на преговорите за новото коалиционно правителство, че България има нужда от изграждане на нови ядрени мощности. У нас вече трябваше да бъде изготвен ясен план за енергетиката за следващите 10 - 20 г. Времето на индикативното говорене изтече и на дневен ред е вземането на конкретни решения, които съблюдават и социалната цена.

Трябва да използваме ефективно новите европейски фондове и финансови механизми, които имаме на разположение, като  Фонда за справедлив преход, от който България може да получи 1,178 млрд. евро. Тези средства ще бъдат насочени към преквалификация на заетите във въгледобивния сектор, който ще бъде със затихващи функции. Заедно с останалите оперативни програми и Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) България ще има достъп до близо 30 млрд. евро от ЕС, с които можем да поставим основите на модерно икономическо развитие.

Има редица спорове „за“ и „против“ изграждане на АЕЦ „Белене“, но в един момент блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ ще излязат от експлоатация.

Въпросът с ядрената енергетика в България и коментарите за това са доста политизирани и вече закъснели. Истината е, че страната ни е изостанала с цялостното планиране на енергийния преход. Енергийното обезпечаване на държавата е въпрос на национална сигурност и енергийна независимост. Тази тема трябва максимално бързо да бъде обсъдена и се надявам, че със сформирането на редовен парламент и с дългосрочна и отговорна енергийна стратегия въпросът за ядрената енергетика в България ще бъде разрешен.

По темата АЕЦ „Белене“ – за мен там се крие ключът за енергийната автономност на страната ни. България определено има нужда от ядрени мощности, които да компенсират плавното извеждане от експлоатация на въглищните централи. Освен възобновяемите източници имаме нужда от солидни базови мощности, които да осигурят баланса в системата. Трябва да се ускори процесът по завършването на АЕЦ „Белене“ и нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“.

Бюджетът на ЕС за 2022 г. беше приет. На какви пари може да разчита България?

Финансовата рамка за следващата година ясно отразява основните приоритети на ЕС: икономическо възстановяване, борба с изменението на климата, „зелен” и цифров преход. Парите, които бяха одобрени, имат рекордни измерения (около 170 млрд. евро) и това показва амбицията на ЕС да ускори възстановяването на страните членки от кризите, нанесени от пандемията.

Политическата криза в България наложи забавянето на изпращането на Националния план за възстановяване и устойчивост, което ще доведе до закъснение на авансовото плащане по него. Независимо от това парите за България няма да спрат, защото ЕК удължи периода на старите програми заради пандемията. По тях страната ни ще може да ползва плащания в размер на малко над 2 млрд. лв.

Важното тук е как ще бъдат изразходвани средствата в страната ни. Тези по Плана за възстановяване и устойчивост ще бъдат отпускани само и единствено след многоетапна проверка и оценка от страна на европейските институции. Също ключово за финансирането по него е, че това са пари срещу реформи. Това означава, че от България се очаква прозрачност и спазване на върховенството на правото, за да може европарите да бъдат отпуснати и инвестирани правомерно и по предназначение.

Как според Вас се справя страната ни с усвояването на средствата от ЕС?

Към 31 октомври тази година България е използвала около 53% от възможните средства от европейските Структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 г. Страната ни се е възползвала по-малко от средното ниво за държавите членки на ЕС, което е 65%. В Съюза има държави с усвояемост над 70% - Ирландия (78%), Кипър (76%), Латвия (75%). България е сред страните, които срещат сериозни проблеми при управлението на средствата по европейски програми и фондове. Основно предизвикателство пред институциите у нас са слабият контрол, злоупотребите и корупционните практики при изготвянето на критерии за процедури за обществени поръчки и липсата на политическа воля.

През юли тази година в Комисията по бюджетен контрол на ЕП инициирах дебат за начина на администриране и усвояване на европейските фондове в у нас. След неговото провеждане бе взето решение за посещение в България на делегация на ЕП, която да провери на място разходването на средствата. Тази мисия предстои да бъде проведена догодина, тъй като изборите през ноември забавиха процеса.

Новото ни правителство ще бъде изправено пред сериозно предизвикателство. Отново напомням, че в бъдеще европейските средства ще се обвързват със спазването на върховенството на правото. Обявеният курс към нулев толеранс спрямо корупцията от оформящото се ново парламентарно мнозинство и кабинет е доказателство за наличието на политическа воля за справяне с проблема.

Какво е мнението Ви за Националния план за възстановяване и устойчивост? Кога според Вас може да разчитаме на средства от него?

В НПВУ са заложени реформи, които могат да променят обществения живот и икономиката ни и да ни подготвят за предизвикателствата на бъдещето. Това е една програма за развитие на страната, разписана в 59 проекта и 46 реформи. Средства, от които можем да се възползваме, са ключови за справянето с икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19.

При първоначалните версии на Плана, които бяха изготвени в края на миналата година и началото на тази, имаше сериозни индикации от европейските институции, че той не отговаря на основните изисквания. А те бяха 37% от средствата да са предвидени за „зелени” проекти и 20% за иновации и технологии. Ако беше предаден тогава, НПВУ нямаше да бъде одобрен. Предаването в срок не гарантира автоматичното получаване на средства. Това е случаят с Полша и Унгария, чиито национални планове са предадени в срок (през май тази година), но поради факта, че не изпълняват основните критерии, все още не са одобрени.

Служебното правителство положи огромни усилия да подобри НПВУ. Тези подобрения гарантират получаването на средствата, дори и това да се случи с малко закъснение.

Гледайте на Плана освен като на стратегия за възстановяване, така и за създаване на нова, „зелена” и социална икономика. Както казах, този път средствата ще се отпускат на принципа пари срещу реформи. Важно е да разберем начина, по който работи механизмът. Това не е просто харчене на пари, а целеви инвестиции в дългосрочен план, които имат възвръщаемост за обществото и икономиката ни.

Един от наболелите въпроси, които вълнуват строителния бранш в ЕС, е огромното поскъпване на строителните материали. Според Вас това застрашава ли инфраструктурните проекти на Стария континент? Обсъждани ли са варианти за решаването му в ЕП?

Истината е, че кризата, породена от COVID-19, и последващите мерки за нейното преодоляване оказаха сериозно влияние върху икономиката и индустрията на ЕС. Доставките и производството претърпяха огромни щети, компаниите изпитаха логистични затруднения и поради това цените се покачиха.

На 8 юли 2021 г. в изявление пред Европейския парламент комисарят по финансови услуги Майред Макгинес изложи действията на ЕК за решаване на тези проблеми. Комисията прие План за възстановяване на Европа, който е един от основните инструменти за справяне с последиците от ковидкризата.

Още през 2020 г. ЕК представи план за действие по отношение на суровините от критично значение и списък на такива суровини. В плана се предлагат действия за намаляване на зависимостта на Европа от трети държави и за диверсификация на доставките.

Това е част и от Индустриалната стратегия, по която работих точно в началото на пандемията и която в момента преразглеждаме, за да отразим новите реалности. Целта е подпомагане на „зеления” и цифров преход и укрепване на стратегическа автономност на Европа.

Списъкът на суровините от критично значение беше актуализиран, за да отрази променените икономически фактори и предизвикателствата пред доставките според промишленото им приложение. Той съдържа 30 вида суровини от критично значение. За първи път към списъка бе добавен литий, който е особено важен за прехода към електромобилност. Комисията също така пренасочи близо 300 млн. евро за суровините по програмата за изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ за 2021 г. и 2022 г. Това ще подпомогне процесите по снабдяване със суровини и ще засили ефективното използване на ресурси в единния пазар.

EK планира ревизия на Регламента за строителните материали и ще търси възможности за установяване на международни партньорства, за да се подпомогне диверсификацията на доставките и спадът на цените на суровините и строителните материали.

Споменахте Конференцията за бъдещето на Европа. Какво е мнението на европейците – къде може да се подобри работата на ЕП и ЕК, а и на Вас самите като евродепутати?

Конференцията започна през май 2021 г. и ще продължи до пролетта на 2022 г. Това е безпрецедентен по мащабите си проект, който дава възможност на всеки европейски гражданин да сподели идеи и виждания за бъдещи политики на ЕС. Посредством конференцията и цифровата платформа, която събира идеи, се цели да се разбере какво вълнува отделните граждани и каква визия имат те за бъдещето на Европа.

ЕП, Европейският съвет и Европейската комисия поеха ангажимент – всички идеи, инициативи и проекти, внесени от европейските граждани, да се вземат предвид при определянето на политиките на Съюза за следващите десетилетия.

Както вече казах, паралелно с това аз и моят екип пътуваме из страната и организираме събития под надслов „Когато младите говорят…#EUphoria”, вдъхновени от Конференцията за бъдещето на Европа. В дискусиите се включават представители на редица асоциации, неправителствени организации, университетски сдружения, общественици и обществено ангажирани младежи. Надявам се, че напролет ще успеем да завършим мисията - максимален брой хора от България да се ангажират и да се включат в процеса по изготвяне на бъдещите европейски политики. След всяко събитие в даден град ще бъде избирана конкретна инициатива, предложена по време на срещите ни, която да бъде включена в онлайн платформата.

Вестник „Строител“ е официалното издание на Камарата на строителите в България. В тази връзка виждате ли възможности за сътрудничество с КСБ?

Не само виждам възможност, а и необходимост от такова сътрудничество. Индустрията в България е тази, която трябва да предложи методите, които да бъдат интегрирани в бъдещи законодателни инициативи и политики. Без експертизата, която различните индустрии в страната предлагат, няма как ние като политици да предлагаме правилните решения.

Аз и моят екип работим успешно с Българската асоциация на циментовата индустрия и Българската асоциация на металургичната индустрия. Именно становищата и информацията, които те ни предоставят по редица належащи проблеми, ни помагат да действаме целесъобразно и да отговаряме на предизвикателствата.

Съвместната ни работа е повече от нужна. Аз и моят екип винаги ще сме отворени към идеи и предложения за конкретни общи инициативи или действия. Вярвам, че ролята на регулаторите е да предлагат практични, а не просто теоретични решения и политики. Това може да стане само с активното участие и диалог с всички заинтересовани страни, особено тези, които са ангажирани в процесите и съзиданието.