Силвия Георгиева, изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България: През 2022 г. трябва да се фокусираме върху „ударното“ приключване на европроектите

Г-жо Георгиева, честита Нова година! Пожелавам Ви да е здрава и успешна! Приемете поздравления от Съвета на директорите и от екипа на в. „Строител“ за избора Ви за втори мандат като изп. директор на Сдружението. Получихте много висока оценка от ръководството на НСОРБ за дейността Ви начело на организацията. Каква е равносметката, която Вие си правите за тези 4 години? Какво успяхте да свършите и за какво не Ви стигна времето? Кое бихте определили като най-голям успех?

Преди всичко – бих искала да поздравя Вашите читатели с Новата 2022 г. Да пожелая здраве, оптимизъм и мотивация за справяне с всички предизвикателства на постковид възстановяването.

Благодаря за поздравленията и за доброто партньорство, което изградихме и успяхме да развием през годините с в. „Строител“, както и с Камарата на строителите.

Преди 4 години, когато бях избрана за изпълнителен директор на НСОРБ, приех този избор като огромно доверие в аванс, за което да работя всеки ден. Радвам се, че дейността ми през изминалия период получи висока оценка от нашия Управителен съвет и бях утвърдена за оперативен ръководител на една от най-големите обществени организации у нас за още 4 години.

На въпроса Ви за равносметката. В първия си мандат положих усилия в тясна връзка с двата състава на Управителния съвет за този период и заедно с екипа на Сдружението да разширим влиянието на НСОРБ при определяне на политическия дневен ред по важните за общините въпроси, мнението ни да бъде не само търсено, но и отчитано в националните политики. Организирах дейността на екипа така, че възможно най-гъвкаво, ефективно и бързо да продължим да се развиваме като полезна и търсена от местните власти структура, която отговаря на потребностите им. Смятам, че успяхме да изградим високопрофесионален експертен екип и да наложим съвременни ефективни модели за работа и комуникация с нашите членове – всички 265 общини в България.

Повече от три пъти нарасна броят на представителите на местните власти в междуведомствени работни групи и съвети. Над 650 наши представители участват активно в над 260 консултативни структури. Това изисква ежедневна продължителна и солидна експертна подготовка от наша страна, защото всеки представител на Сдружението изразява волята на всички членове на НСОРБ. Само в сферата на подготовката на стратегически документи и управлението на програмите с национално и европейско финансиране над 85% от предложенията на НСОРБ бяха приети и отразени. Това е атестация за качеството на работата ни за защита интересите на общините.

Ние бяхме една от най-активните структури при обсъжданията на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Затова сега със задоволство мога да отбележа, че над 5 млрд. лв. от средствата по НПВУ са предвидени да бъдат инвестирани от местните администрации или в проекти с тяхното активно участие. Предстои ни по-трудната задача – да осигурим проектна готовност в общините, както и максимално опростени условия за кандидатстване пред централните администрации, които ще управляват проектите по Плана.

Успяхме да върнем в дневния ред на държавното управление темата за децентрализацията. Сега това не е тема табу, а приоритет, вписан в коалиционното споразумение на управляващото мнозинство. А както ни увери и държавният глава, финансовата децентрализация е част от конституционните промени, които президентската институция подготвя.

Въпреки ограниченията за пътуване работата ни в международните организации става все по-пълноценна. През 2020 г. поехме лидерската позиция в НАЛАС – организацията на местните и регионални власти от Югоизточна Европа. В лицето на столичния кмет Йорданка Фандъкова вече имаме един от шестте изпълнителни президенти на най-голямата и най-стара структура на европейските местни власти – Съвета на европейските общини и региони.

Равносметката може да бъде много дълга, но най-важното постижение, с което се гордеем, е, че НСОРБ запази и разви своето единство, че се утвърди като силен и надежден глас на общините, който защитава техните общи интереси и работи за подкрепа, популяризиране и развитие на местното самоуправление и местната демокрация.

Как се отразиха последните две пандемични години на дейността на НСОРБ, от една страна, и на местните власти, от друга? Как се справихте с вменените на общините от държавата несвойствени дейности без осигуряване на допълнителен финансов ресурс?

Нетипичните обстоятелства наложиха нови приоритети и продиктуваха различни подходи в дейността ни. В пандемията организациите до голяма степен – и в повечето случаи успешно – се адаптираха. Дигитализацията се превърна в ежедневие и работните процеси бяха преформатирани. НСОРБ също бързо трансформира начина си на работа – както вътре в екипа, така и в комуникацията с общините. Станахме по-бързи, по-дигитални, по-гъвкави в ежедневната си дейност.

Така по време на извънредното положение нашата работа не само не спря, а стана много по-интензивна, защото навременната и точна информация трябваше максимално бързо да достигне до всяко кътче на страната, местните власти да получат компетентни указания, да им осигурим възможността да бъдат в пряк контакт с централните власти по всеки случай, касаещ живота на хората. И ние успяхме.

Що се отнася до общините – струва ми се, че едва след време ще можем да си дадем сметка колко сили, енергия и смели решения изискваха от местните лидери последните две години. Всъщност през цялата 2021 г. държавата – това бяха общините. Отговорността, която поеха кметовете и общинските съвети в този период на институционален вакуум, ни даде възможност да продължим да живеем сравнително нормално. Не затвориха болници, не спря транспорт, всички важни за живота на хората публични услуги се осъществяваха без прекъсване. С цената на много трудности местните власти продължиха работа по проектите, финансирани с европейски и национални средства, и нито за миг не забравиха, че бизнесът също се нуждае от подкрепа. Няма кмет, който да не е бил разтревожен какво би станало, ако предприятие в неговия регион затвори. Помощта за частния бизнес никога не е била афиширана, но винаги е била приоритетна за местната власт. Да, намаляването или отмяната на наемите за общински имоти, облекченията и преференциите оказаха въздействие върху приходите в местните бюджети. Но за сметка на това изградиха солидни мостове между администрацията и предприемачите. Струва ми се, че и бизнесът се убеди в доброто партньорство с общините, а това е изключително важно. В следващите 7 г. съвместната ни работа е задължителен елемент от успешното изпълнение на всеки проект.

НСОРБ положи големи усилия да осигури нормални условия за функционирането на общините, предложихме и редица добри идеи пред централната власт. За съжаление нерядко получавахме отказ да реформираме системата, така че да се създаде по-добра среда за дейността на общините с извинения, свързани с извънредната епидемична обстановка или пък с липсата на редовно правителство. Това води до забавяне на развитието във всички сфери на обществения живот.

Към необходимостта да обезпечават със собствен ресурс множеството вменени от държавата отговорности през втората половина на 2021 г. за местните администрации се добавиха и още няколко сериозни предизвикателства – ръстът на електроенергия, строителни материали, горива, хранителни продукти, работна сила. Досега се справяхме, предвид добрите размери на субсидиите от централния бюджет за 2021 г., както и добрата събираемост на собствените приходи на общините. За 2022 г. обаче няма да успеем без сериозна подкрепа от държавата. Изключително важно е да се запази качеството на социалните услуги, детските градини и ясли, улично осветление и комунално-битовото обслужване на населението. Това означава, че с бюджета за 2022 г. и субсидиите, които ще бъдат предоставени, местните власти трябва да успеят да отговорят на нарасналите цени, така че да се обслужат същият брой деца, а уязвими групи и хора да не се лишават от хранене, отопление, осветление, комфорт.

Приоритетно е и успешното приключване на започнатите общински инвестиционни обекти и изпълняваните европроекти. По наши данни ръстът на цените на строителните материали е над 30%. Референтните стойности, при които са обявени процедурите и е договорено изпълнението на проектите, са направени на база данни за подобни проекти през програмен период 2007 - 2014 г. Представете си колко ниски в сравнение с днешната реалност са параметрите, в които следва да се вместят общините. Очакваме да се намери решение на този проблем.

Не на последно място стои предизвикателството да задържим квалифицираните кадри и да привлечем нови и добре подготвени специалисти, както и да не допускаме дисбаланси в нито една бюджетна система. Тази задача при съществуващите бюджетни ограничения е доста сложна, още повече че електронните услуги все още не са развити в пълна степен и така популярни.

Какво показват данните за изпълнението на бюджетите на общините за 2021 г.?

Финални данни ще имаме към края на март 2022 г. Това, което в момента можем да кажем, е, че през 2021 г. общините не увеличиха просрочените си задължения, продължиха да осъществяват своите най-належащи инвестиционни приоритети, макар и в по-малък обем, както и успяха да изпълнят планираните данъчни постъпления. За съжаление много от тях поради общата стагнация не сключиха част от предвидените сделки с имущество и оттам се забави и темпът на реализация на част от планираните инвестиции.

Участвахте в срещата между НСОРБ и КСБ, на която бе подписано споразумение за сътрудничество между двете организации. Кои дискутирани въпроси бихте определили като първостепенни по важност в момента?

Намирането на адекватен механизъм за компенсиране на ръстовете в цените на строителните материали и електроенергията е най-важната задача пред нас в краткосрочен аспект. Само по ОП „Региони в растеж“ в процес на изпълнение са 268 проекта, а размерът на безвъзмездната финансова помощ (БФП) по тях е 947 млн. лв. Това са важни за хората инвестиции в благоустройство на населените места, ремонт на улици, рекултивация на депа, аварийни ремонти, изграждане на подпорни стени, енергийна ефективност на обществени и жилищни сгради, модернизация на културна и социална инфраструктура, опазване на културни ценности. В проведеното от НСОРБ експресно проучване сред общините всички те посочват, че средствата, необходими им само за строително-ремонтни дейности през последната година, са нараснали с 30 - 40%. Това е разлика между реалните и предварителните проектни разчети, която няма как да бъде поета нито от строителите, нито от инвеститора – в случая местната администрация.

Проблемът с липсата на механизъм за своевременна актуализация на бюджетите по европейските проекти в момента е един от най-големите рискове за успешното приключване на програмен период 2014 – 2020 г. А това вече далеч надхвърля рамките на взаимоотношенията възложител – изпълнител. Ние сме категорични, че държавата трябва да осмисли своята роля в този процес и да поеме необходимата отговорност.

Времето ни притиска. И в този тесен интервал вече се намесва и друг рисков фактор – цената на електроенергията, която оказва допълнителен натиск. През последните години общините се изправят и пред сериозен проблем – налаганите финансови корекции. Смятам, че ни предстоят нелеки преговори с новото ръководство на МРРБ, и съм убедена, че с Камарата на строителите ще имаме общ подход в търсене на възможните решения.

Какви са основните направления, в които ще се развива сътрудничеството между двете организации в перспектива?

Много ми се иска, когато правим плановете си за съвместна дейност, да гледаме далеч отвъд хоризонта на конкретните проблеми. Общините отдават все по-голямо значение на естетизацията и модерното развитие на градската среда. Това е перспектива, която може не само да обедини усилията на КСБ и НСОРБ, но и носи в себе си потенциала за привличане на професионалисти от различни сфери. Подобни възможности дава и навлизането ни в проблематиката на „зелените” политики, които ще имат силно влияние върху всички аспекти в нашата работа. Какви са съвременните щадящи природата материали, какво е тяхното приложение в публичната среда, как „зелените“ подходи в строителството могат да доведат до намаляване на разходите и до спестяване на вредни въздействия – това са все въпроси, които трасират дълъг път на тесни контакти между НСОРБ и КСБ. „Умните” градове са друга посока, която коренно променя представите на местните власти за планиране и управление и разкрива нови възможности за креативни подходи от страна на строителните компании. Заедно имаме шанса да осъществяваме мечтите за бъдещето на нашите градове.

Обнадеждаващи ли са нещата в коалиционното споразумение за съвместно управление на България в период 2021 - 2025 г.?

По отношение на децентрализацията прави впечатление, че за първи път по темата се говори незавоалирано, при това от две посоки – и от президента, и от изпълнителната власт. В коалиционното споразумение е предвидено „развитие на финансовата децентрализация на общините“, при това се визира ясна перспектива. Записано е, че трябва да започне работа по план за финансова децентрализация, който да е приет от всички общини, а моделът трябва да бъде готов за въвеждане с бюджет 2023. В НСОРБ сме предпазливи по темата, защото за предприемането на такава сериозна реформа е важно как ще бъде преаранжирана цялата система на взаимоотношения между държавата и общините.

Нов начин на финансиране е предвиден за сложни обществени системи като социалната и образователната. Убедени сме, че промените в тези две системи ще бъдат стартирани след задълбочени анализи и ясни финансови разчети за тяхната цена.

Засега от текста на Споразумението става ясно, че за капиталовите програми ще има напълно нов подход. Включено е въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата, при това още от средата на 2022 г., и приемане на многогодишна капиталова програма като част от бюджета. Предстои кодифициране на законодателството в сферата на устройство на територията и за общините това е изключително важен процес, защото се предвижда с новите промени да бъдат решени трайни въпроси, свързани с обществените комуникации – улично осветление, водопроводна и канализационна мрежа, с развитието на зелените системи в градовете. В тази посока са и амбициите за създаване на бързи коридори за реализация на инвестиционни проекти. Що се отнася до темата, която винаги ни е вълнувала – енергийната ефективност, заявките са тя да се превърне в общонационален приоритет и да бъде извършена цялостна реформа в начина на финансиране на проектите, което да е свързано с по-ясно дефинирани цели и по-строг контрол при изпълнението.

Окуражаващо е заложеното в няколко позиции на коалиционното споразумение ускоряване на процедурите и разплащането на финансовите средства по проектите, съфинансирани от ЕС, както и съкращаване на сроковете между одобряване на проектите и получаване на БФП. От НСОРБ разчитаме работата на управляващите органи да стане по-ефективна и да е насочена към преодоляване на проблемите, които срещат отделните бенефициенти.

Сериозни са заявките за структуриране и по-голям интензитет по отношение на предоставянето на публични услуги и тяхната електронизация. Това е свързано не само с редица промени на административните процеси в общините, но и с необходимостта от солиден ресурс за техническо и софтуерно обновяване. Добрата новина е, че сред приоритетните системи, които трябва да бъдат цялостно дигитализирани, е тази за издаване на разрешения за строеж.

Ще изпратим покани до секторните министри за съвместно обсъждане на програмите и приоритетите на ведомствата им, за да бъдат съобразени и конкретните действия на общините.

Какви са приоритетите, по които НСОРБ ще работи през 2021 г.?

НСОРБ има традиция във взаимоотношенията с парламента и правителството. От 2001 г. организацията ни подписва и официално Споразумение за взаимодействие с Министерския съвет. Ще изпратим предложения за подписване на такива документи и до настоящите състави на Народното събрание и МС. Надяваме се да продължи практиката на диалог и взаимно зачитане. Приоритет за НСОРБ остава ограничаване на прехвърлянето на задължения към общините без съответния финансов ресурс за тяхното осъществяване. Предстои работа и по допълване на методиката за изготвяне на оценка на въздействието, като бъде ясно дефинирана ролята на общините при подготовката на предварителна и последваща оценка на въздействие на нормативните актове.

Подкрепата за местните власти в успешното приключване на програмен период 2014 – 2020 г. е важно условие за запазване на финансовата им стабилност. Нужно е по нов начин да осъществяваме цялостното планиране на общинско и регионално равнище. Ще помагаме на местните власти и в изграждането на трайни и перспективни партньорства, реализирането на съвместни проекти и формиране на умения за съвместно управление на дейности и предоставяне на споделени услуги. НСОРБ има амбицията да се позиционира като стратегически център в процеса на координация между централната и местната власт.

Нашите членове вече ясно си дават сметка, че „безплатните“ европейски пари свършиха. Все повече общини започват да работят с финансови инструменти, да търсят инвестиционни партньорства, да управляват гъвкаво ресурсите за финансиране на сложни проекти. Това е бъдещето и са необходими немалко усилия тези сложни процеси да се превърнат в рутина. В същото време те правят общините много по-критични към партньори и изпълнители по проектите и много по-пестеливи по отношение на ресурсите.

Предстои ни още много работа да открием пред местните власти перспективите, които им дават съвременните технологии и „зелените“ политики. Заедно трябва да направим решаващата крачка към общините от ново поколение.

Общините подготвят бюджетите си за 2022 г. Според Вас какви ще бъдат „тесните“ моменти? За какво трябва да се внимава?

На 23 декември 2021 г. Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект за удължаване на някои от разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021 г. до 31 март 2022 г. От публикувания текст на законопроекта разбираме, че правителството си дава срок до края на март да бъде подготвен и приет ЗДБРБ за 2022 г. Всъщност за първи път от 15 г. започваме бюджетната година без ясна финансова рамка. Нямаме и актуална средносрочна бюджетна прогноза, от която да можем да прогнозираме макропоказателите, включително и с колко ще бъде увеличена минималната работна заплата.

В тази връзка – да, общините подготвят бюджетите си за 2022 г., но имаме много неизвестни. Срокът за внасяне на предложения за изменения в размерите на местните данъци и такси изтече. Вече можем да кажем, че повечето администрации не планираха увеличения – не защото нямат нужда от повече средства в общинските бюджети, а защото ясно осъзнават необходимостта данъкоплатците да могат да се „съвземат“ от кризата, породена от пандемията.

Неизвестни остават и числата на субсидиите и трансферите, които местните власти ще получат за финансиране на така наречените делегирани от държавата дейности – образование, детски градини и ясли, социални услуги, култура.

Липсата на яснота за макропоказателите затруднява планирането на нашите политики и начина, по който ще подготвим рамката за 2022 г. В общински предприятия, дейности, звена и услуги са ангажирани над 38 хиляди лица (близо 12% от всички заети в общините). Това са хората, осигуряващи управлението на отпадъците и поддържане чистотата в населените места, на улично осветление, на обществения транспорт, заети в домашния социален патронаж и в други звена. По обясними причини общините не могат да спрат или да ограничат предоставянето на изброените услуги на местното население, както и не могат да оптимизират числеността на наетите за тези дейности, тъй като повечето от тях са жизнено важни в кризисна ситуация. При т.нар. делегирани от държавата дейности още през 2021 г. регистрирахме нарастване на разходите за издръжка заради по-високата инфлация. Имаме сектори, където националната политика по доходите и задържането на квалифицираните кадри предвижда насочването на значителни допълнителни средства.

Другият специфичен момент при подготовката на бюджетите е свързан с липсата на напредък по модернизирането на данъчното законодателство в областта на местните данъци и такси. От години алармираме за увеличаващите се дисбаланси между данъчните оценки на недвижимите имоти и реалните пазарни цени. Нормите за данъчна оценка и коефициентите за местоположение остават почти изцяло на нивата от 1997 г. като размери на базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър на недвижимите имоти.

Има проблем и с несъбираемите вземания от данъци, особено на данъка върху превозните средства, регистрирани от лица с двойно гражданство или от чуждестранни фирми, които са прекратили дейността си. Всичко това, освен че изкривява информацията за реалните налози, които общините могат да съберат, поражда напрежение и локални конфликти между гражданите.

Третият ключов момент е свързан с това, че през 2022 г. трябва да се фокусираме и върху „ударното“ приключване на европроектите. Което означава, че общините е необходимо да разполагат с достатъчно оборотни средства, за да реализират междинните разплащания, както и с такива за покриване на невъзстановими разходи и за наложени финансови корекции. Наред с това местните администрации трябва да продължат да поддържат инфраструктурата – пътища и улици, разчитайки основно на трансферите от държавата и собствените си бюджети.

Тези „тесни места“ налагат пред нас като Сдружение да настояваме за значително по-висока рамка на бюджетните взаимоотношения, да изискваме реформи, така че част от националните данъци, обусловени от икономическата активност в съответния регион, да остават в общините, т.е. там, където хората са ги изработили и внесли в бюджета. Надяваме се, както видяхме част от нашите предложения, отразени в коалиционното споразумение, да ги видим и реално в законопроекта за държавния бюджет за 2022 г.

Един от основните проблеми пред местната власт продължава да е състоянието на общинската пътна инфраструктура. Какви стъпки ще бъдат предприети за решаването му и по отношение на осигуряване на необходимия финансов ресурс?

Този въпрос сме имали възможност нееднократно да коментираме на страниците на в. „Строител“ – както проблема, така и възможните решения, които НСОРБ предлага. Пак ще припомня, че общините са стопани на 19 500 км четвъртокласна пътна мрежа, както и 57 000 км улична ведно с прилежащата й подземна и надземна инфраструктура. Всичко това поддържаме с приходите от местните данъци, както и с трансфери от централния бюджет (целеви и извънредни). Нямаме траен приходоизточник, на база на който да можем да готвим многогодишни капиталови програми, да прогнозираме предвидимо кога и как да си проведем обществените поръчки и да можем да осигуряваме непредвидени разходи (както е в момента с ръста на строителните материали и електроенергията).

Затова и с редовното правителство ще водим разговори преди всичко за гарантирането на траен приходоизточник за поддържане на общинската пътна и улична мрежа, който да бъде прогнозируем и позволяващ на всяка местна власт да състави и изпълни програмата си за реновиране на своята инфраструктура. Такова наше предложение бе създаването на Национална програма „Общински пътища“ с годишен бюджет от 300 млн. лв., която да бъде администрирана от МРРБ.

Казахте, че през 2022 г. фокусът трябва да е върху „ударното“ приключване на европроектите. Какъв е резултатът от програмния период 2014 - 2020 г. за местните власти? Какво предстои да се завършва като проекти?

От НСОРБ изказваме своята благодарност на в. „Строител“ за интереса и отразяването на публикации, изготвени от екипа ни, относно общински проекти, реализирани с европейско финансиране.

Твърде рано е, за да се даде конкретен отговор за резултатите от програмния период 2014 – 2020 г. От една страна, се започна нов управленски мандат след местните избори през 2019 г., от друга – паралелно течеше и подготовката за следващия програмен период 2021 - 2027 г., без съмнение белязан от тежката пандемична ситуация. Междинните данни, с които разполагаме, показват, че по европрограмите местните власти са сключили почти 3300 договора за безвъзмездна финансова помощ на обща стойност 6,8 млрд. лв. Това означава, че във всяка община се реализират над 12 европейски проекта със средна стойност от около 2 млн. лв. Размерът на БФП по сключените договори е близо 5,9 млрд. лв., като собственият принос на местните власти възлиза на почти 900 млн. лв. Изплатените средства към тях от отделните програми са 3,3 млрд. лв., или около 56% от стойността на БФП по сключените договори.

Предстоящите за завършване от общините инвестиции до края на 2023 г. са много и различни по вид и обхват. Те ще се изпълняват и паралелно с новите както по Плана за възстановяване, така и по програмите от период 2021 - 2027 г. По ОП „Региони в растеж“ предстои довършването на над 260 проекта на стойност над 940 млн. лв. Те са за образователна, културна, социална инфраструктура, градска среда, туризъм, мерки за енергийна ефективност. Очакваме и от икономиите по ОПРР още нови проекти, включващи главно мерки за ЕЕ в многофамилни жилищни сгради.

По ОП „Околна среда“ предстои завършването на най-крупните инвестиции за над 2 млрд. лв. Те са в секторите води, отпадъци, превенция на риска от свлачища и подобряване на качеството на атмосферния въздух.

По Програмата за развитие на селските райони също има няколкостотин текущи инвестиции за приключване за над 700 млн. лв. Те са в пътна и образователна инфраструктура, улици, площади, дребномащабна туристическа и спортна инфраструктура.

За да бъдат реализирани тези инвестиции до края на 2023 г., в общините има необходимата мобилизация и се надяваме да бъдат изпълнени ангажиментите, които са поети пред гражданите ни, а именно максимално инвестиране на евросредствата, и постигане на максимум ползи и ефекти за икономическото и социалното развитие на всички.

Вече измина първата година от новия програмен период. Готови ли са общините с проекти, с които да кандидатстват за финансиране? Към какъв тип проекти се насочват? Къде очаквате да бъдат трудностите пред тях? Как Сдружението може да съдейства за преодоляването им?

Експертите наричат ситуацията в момента „перфектната буря“, защото има огромен финансов ресурс от ЕС, с който ще разполагаме до 2027 г.; има възможност за заеми при особено изгодни условия; има допълнителни средства по Фонда за справедлив преход, от Модернизационния фонд и принципно добро състояние на националния бюджет. Според специалистите предстои ни да разполагаме с толкова сериозен ресурс, че рисков фактор стават идеите, инициативността и проектната готовност.

В новия програмен период ще имаме достъп до евросредства само ако се научим да инвестираме интегрирано, с баланс в различни взаимно свързани сфери. Да го правим прозрачно и публично. В следващите години добрите инвестиции ще бъдат тези, за които имаме ясна визия как ще се поддържат и развиват дългосрочно; тези, които са в синхрон със съвременните разбирания за отговорно отношение към околната среда и здравето на хората; тези, които обединяват потенциала на местните власти, на научните среди, на бизнеса и гражданските организации.

Новите правила на фондовете поставят две важни условия. На първо място - публичните инвестиции трябва да стимулират преди всичко икономическото развитие, да постигат икономически ефект. Второ – да бъдат използвани за проекти, които не са фокусирани в един конкретен обществен сектор, а обхващат комплексни инвестиции и постигат синергичен ефект на много нива. Към момента ние реализираме основно „статични инвестиции“. Нужно е да разберем, че дългосрочният ефект се постига с динамични инвестиции, които създават отворени системи, привличат и интегрират множество участници и носят потенциала за мултиплициране на ефектите в различни аспекти на живота.

Какви проекти ще реализират общините по Плана за възстановяване и устойчивост? Отразени ли бяха вижданията на НСОРБ във връзка с продължаване на програмата за енергийна ефективност?

Сериозна част от проектите, предвидени в НПВУ, ще бъдат изпълнявани от общините. Това са всички мерки за обновяване на публичната инфраструктура – училища, здравни заведения, културни обекти, за изграждане и разширяване на ВиК мрежа в малките агломерации, за екологичен транспорт, за сградно обновяване. При обсъжданията на документа успяхме да постигнем и преразглеждане на ресурса за енергийно ефективно улично осветление и той беше увеличен. На фона на темата за цените на тока е излишно да коментирам мотивите за нашето настояване. 80 общини разполагат с изготвени проекти как да подменят остарялата и амортизирана мрежа на уличното осветление.

Ние сме напълно готови да обсъждаме вече на експертно ниво конкретните механизми за изпълнение на проектите. Общините трябва да планират средства за подготовка на предпроектни проучвания, за проектиране, да обявят целия пакет обществени поръчки, да започнат изпълнението на практика със собствени средства. Затова за нас уточняването на изискванията, реда за кандидатстване и сроковете за реализацията на проектите е особено важно.

Надяваме се правителството да защити и двата системни проекта, които са от изключителна важност за местните власти. Това са дигитализацията на архивите от Регистър „Население“ в общините, които пазят информация, важна за всеки гражданин, от 1890 г. до днес. Тази цифровизация е сериозна стъпка към въвеждане на повече електронни услуги в местните администрации. Другата ключова инвестиция, с която сме ангажирани активно, е създаването на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството.

Що се отнася до продължаване на програмата за енергийна ефективност, считам, че е време заложеното в Плана да бъде прочетено прецизно и всички, които участват в процеса – собственици, държава, общини, строители, – да изяснят дали и какво продължаваме, в какво и колко инвестираме. Този ясен прочит значително ще намали шума в системата и ще стане ясно какво всъщност ще се финансира от Плана за възстановяване. Предлагам да коментираме в детайли тази тема, след като проведем първите срещи с новото ръководство на МРРБ и екипите, които ще разработват насоките за кандидатстване и законодателните промени, необходими за по-нататъшното енергийно обновяване на българските домове и публични сгради.

В. „Строител” е медиен глас на общините за 2020 г., каква е ролята и значението на медията на КСБ за местните власти?

Поройните дъждове в края на 2021 г. запечатаха в съзнанието ми снимка, която се споделяше активно в социалните мрежи: придошлата река Арда, която отнесе пътища и брегоукрепителни съоръжения. И на този фон - Дяволския мост. Непоклатим. Построен е в началото на XVI век. Всеки управник мечтае да остави след себе си знак като Колизеума, като Петра и Ефес, като Дяволския мост. Вестник „Строител“ представя добрите следи, оставени навсякъде в страната ни. Сигурно не всички са толкова величествени, но във всеки от тези обекти е вградена идеята за по-добро. Ние сме признателни на екипа на изданието, защото винаги откроява и мястото на кметовете в това съзидание. Днес повече отвсякога имаме нуждата да виждаме добро. То ни кара да не забравяме, че освен проблеми и тревоги, има успехи и поводи за радост. Защото животът не ни е даден да го понесем, а да го празнуваме.

Пожелавам щастлива и успешна 2022 г. на целия екип на в. „Строител“, на нашите приятели и партньори от Камарата на строителите в България и на всички читатели!