Инж. Лиляна Петрова, началник на Дирекцията за национален строителен контрол: Кадровото обезпечаване и техническата модернизация на ДНСК са най-належащите ни задачи

Инж. Петрова, приемете поздравленията на КСБ и в. „Строител” за назначаването Ви за началник на ДНСК. Вие имате богат дългогодишен опит в строителния контрол и познавате отлично работата на ДНСК. Какви задачи Ви постави вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов при назначаването?

Високо ценя доверието, което министър Караджов ми оказа, назначавайки ме на тази длъжност.

Моят опит в ДНСК започва от 2000 г., когато за първи път постъпих в системата. След това по стечение на обстоятелствата отидох в Столична община. Впоследствие през 2012 г. се върнах в дирекцията и до настоящия момент изцяло съм работила в нейните структури. Последните почти две години бях началник на РДНСК София. Така че материята, свързана с дейността на ДНСК, ми е не само много позната, но и присърце. Поради това не мисля, че ще имам затруднения в ръководството на структурата – нито с прилагането на законодателството, нито в комуникацията си с колегите. В тяхно лице срещам голяма подкрепа, която ми оказваха и когато бях началник на РДНСК София, и сега продължавам да получавам такава в качеството си на началник на ДНСК.

По отношение на задачите, които ми постави министър Караджов – те са свързани преди всичко с контрола по спазването на закона и недопускането на извършване на незаконно строителство без значение от това кои са възложителите на осъществяваните строително-монтажни работи (СМР). Всички участници в строителния процес трябва да са наясно, че нашата работа е да не допускаме да се нарушават законите. Затова ще следим стриктно за спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и подзаконовите нормативни актове, като в същото време искам да подчертая, че вратите на ДНСК са широко отворени за всички участници в строително-инвестиционния процес за съвети и насоки относно прилагането на ЗУТ.

Според Вас какви са най-спешните проблеми за решаване в структурата?

Както знаете, ДНСК е специфичен контролен орган. Най-сериозните и най-належащите ни задачи са свързани с кадровото обезпечаване на дирекцията. Освен контрол на незаконното строителство ние извършваме и проверка на издадените разрешения на строеж за всички категории на територията на цялата страна. Това е част от инструментариума, с който разполагаме, за да се засили първоначалният контрол в строителството, а за извършването на тази дейност са необходими качествени специалисти. ДНСК освен централно управление има и 28 регионални дирекции, които по места осъществяват политиката на структурата и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В този смисъл първата ми задача е да запълним вакантните позиции, за да гарантираме безпроблемен работен процес.

Другото важно нещо е техническата модернизация в дирекцията. Голяма част от регионалните ни структури изпитват затруднения с набавянето на техника. Това също се оформя като спешен приоритет. Трябва да направим така, че всички РДНСК и централното управление да сме свързани на достатъчно високо технологично ниво, за да намалим до минимум използването на хартия в документооборота.

През 2021 г. ДНСК провеждаше конкурси, за да осигури нужното кадрово обезпечаване на регионалните структури на Дирекцията. Продължават ли да се провеждат те и какъв брой служители Ви е необходим?

Конкурсите не са спирали, като те се провеждат при стриктно спазване на наложените епидемиологични мерки. За съжаление, въпреки това имаме доста незаети бройки – около 80. В дирекцията има нужда от хора с опит, т.е. от специалисти, които са работили в сферата на строителния контрол, за да могат да изпълняват своите задължения качествено и коректно. Същевременно обаче ДНСК винаги има необходимост и да назначава млади хора, но те смятат нашата работа за скучна. Представят си дейност на бюро, свързана с обработката на документи, и излизайки от университетите, предпочитат да се насочат към работа в по-динамична и по-интересна среда. Възползвам се от случая да се обърна към младите хора от страниците на в. „Строител“, като ги приканя да станат част от нашия екип. Колкото по-ценен е натрупаният опит, толкова са по-големи шансовете за успешно професионално развитие. Заповядайте в ДНСК, защото практическите знания, които ще придобиете при нас, ще Ви бъдат от изключителна полза в бъдеще.

Ръководителите на университетите трябва да знаят, че студентите, които подготвят, имат поле за изява и тук. С тяхната подкрепа можем да постигнем приемственост, която да подпомага усилията за устойчиво и модерно развитие на дирекцията. Колегите ми с по-дългогодишен опит с най-голямо удоволствие биха взели под крилото си любознателни млади хора, за да им предадат своите знания и умения. ДНСК е школа и току-що завършилите висше образование могат само да спечелят от работата си при нас.

В ДНСК има място и за хората с опит, и за младите без професионална изява, каня всички тях в дирекцията.

Сътрудничите ли си с университетите, за да привличате необходимите кадри?

Преди години ДНСК имаше стажантски програми, но от началото на пандемията по обясними причини те са преустановени. С колегите ми имаме идея да осъществим връзка с ректорите на висшите учебни заведения и да възстановим сътрудничеството си с тях. Младите хора идват с енергия, която обновява работната среда. Те са генератори на нови и свежи идеи. За нас е важно да привлечем такива. Затова възстановяването на сътрудничеството с университетите също е сред основните ни задачи.

Какви са приоритетите Ви в по-дългосрочен план?

В Споразумението за съвместно управление на Р. България в периода 2021 - 2025 г. има заложени няколко ключови приоритета. Един от тях е много важен за ДНСК – дигитализацията на архивите. В момента дирекцията и регионалните структури разполагат с помещения, които вече не могат да поемат цялата създаваща се документация. В краткосрочен план е необходимо да се дигитализираме. В малко по-дългосрочна перспектива трябва да решим не по-малко важна задача – изменението на ЗУТ съобразено с промените в строително-инвестиционния процес и въобще със ситуацията на пазара. Споразумението предвижда създаване на нов Закон за устройство на територията - задача, в решаването на която ДНСК ще участва активно.

Какви са проблемите на действащия ЗУТ и подкрепяте ли инициативата на Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“ за създаване на кодекс за устройствено планиране и строителство?

Смятам, че е важно да имаме такъв кодекс. Той ще улесни и нас, и всички останали участници в строителния процес. Нещата ще бъдат по-подредени. В момента проблемите на ЗУТ са свързани със смесването на градоустройственото планиране с инвестиционния процес. Тоест законът е един, като разпоредбите, тълкуващи двата процеса, са почти идентични, а в същото време говорим за съвсем различни неща. От друга страна имаме непрецизиране на редица понятия в ЗУТ, което позволява свободното им тълкуване, а това не е в интерес на никого. Затова, както казах, ДНСК ще вземе активно участие в подготовката на измененията на ЗУТ и впоследствие в създаването на нов закон или кодекс.

Кои други закони, касаещи дейността на Дирекцията, имат нужда от изменения?

Може да прозвучи силно, но ние работим с цялата нормативна уредба. Освен ЗУТ основно ни касаят и Законът за устройството и застрояването на Столичната община, Законът за устройството на Черноморското крайбрежие, като нека не забравяме и наредбите – 1, 2, 3, 7. Всички те имат нужда от ревизия. Голяма част от наредбите не са променяни с правените през годините изменения в ЗУТ. В един момент се получава липса на синхронизация между нормативната уредба, което създава много голям вакуум и сериозно объркване в сектора. Тоест трябва да обърнем внимание не само на ЗУТ, но и на подзаконовата правна рамка. Това е абсолютно наложително.

Въвеждането на електрони разрешения за строеж ще улесни ли работата Ви?

Изключително много ще я облекчи. Първо, на колегите ми няма да им се налага да посещават общини и районни администрации. Това е свързано с пътувания, с осъществяване на контакти със служители, за да направят съответните проверки за дадено разрешение, губи се много време, тъй като често данните са на различни места и трябва да се окомплектоват. Всички тези дейности на РДНСК ще се спестят с въвеждането на електрони разрешения за строеж.

На второ място процесът ще стане много по-прозрачен. Местните власти няма да ни бавят, търсейки документи, всичко ще се вижда – какво се случва с проектите и с разрешението за строеж. Ако нещо е зациклило, причината ще е ясна. Не е нужно възложителят да ходи на място в администрациите, да се интересува какво се случва с документацията, а съвсем лесно по входящия номер ще проследява докъде е стигнала преписката. Електронно, ако е необходимо, ще се изисква да се представи и допълнителна информация, която автоматично ще се вижда от колегите от РДНСК, извършващи проверките. Тоест процесът става абсолютно прозрачен и ДНСК е категорично за въвеждането на електронни разрешения за строеж.

Каква е равносметката за свършеното от ДНСК през 2021 г.?

Миналата година беше доста трудна за дирекцията. Причината не е само пандемията, но и заради непрекъснато увеличаващите се цени на строителните продукти и несигурността в голяма част от строителния бранш. Въпреки всичко ДНСК не отстъпи от своите принципи. Извършвахме проверките и на разрешенията за строеж, и на строителните площадки. Оказвахме съдействие на всеки, който имаше нужда от съвет, подкрепа и за това как най-правилно да прилага нормативната уредба. Ние не сме отказали среща с абсолютно никого. От тази гледна точка смятам, че ДНСК се справи успешно с предизвикателствата на 2021 г. Надявам се настоящата година да бъде малко по-предвидима и по-лека.

Констатираното незаконно строителство през миналата година повече ли е в сравнение с предходните? Каква е тенденцията и възможно ли е да се намери генерално решение на този проблем?

По мои наблюдения тенденцията е към намаляване на незаконното строителство, имайки предвид какво се случваше през 90-те години на миналия век и периода 2001 - 2003 г. През 2021 г. констатираното незаконно строителство определено е по-малко, като голяма заслуга за това има гражданският контрол, който се оказа един много силен инструмент в стопирането му. Ако някой реши да направи нещо незаконно, винаги има хора, които ни сигнализират, и ние сме им изключително благодарни. ДНСК не може да влезе във всяка една сграда и двор.

Както знаете, строежите са разделени на категории, като ДНСК отговаря за високите – 1, 2 и 3. През нас минават издадените от главните архитекти на общините разрешения за строеж и на останалите категории – 4, 5 и 6, поради което имаме поглед и върху тях. Общинските администрации, поемайки тези три категории, оказаха голяма помощ на ДНСК. При тях ситуацията с незаконното строителство е почти идентична. Все по-малко хора си позволяват да извършват СМР в разрез с нормативните уредби.

Самосъзнанието също има своето значение. Важно е всеки да разбере, че има права, но има и отговорности. С извършващата се дигитализация и с предвидимостта на администрацията този процес ще се ускори и незаконното строителство ще продължи да намалява. Не мога да се ангажирам да прогнозирам дали съвсем ще го изкореним, но се надявам все пак гражданите да разберат, че то създава само проблеми. Изграждането на дадена сграда или на някаква инфраструктура незаконно не решава проблема, а напротив – задълбочава го. Ако минем по утвърдената законова пътечка, проблемите ще са много по-малко.

Необходимо ли е ДНСК да подобри взаимодействието си с другите институции, за да бъде по-ефективна в дейността си?            

Поддържаме много добри комуникации не само с различните държавни институции, но и с браншовите организации от сектор „Строителство“. Заедно обсъждаме актуални теми, ако имаме нужда от съдействие помежду си – го оказваме. Нашата задача е по-скоро да надграждаме тези отношения, за да може във всеки един момент да сме си полезни взаимно.

Как планирате да работите с Камарата на строителите в България? В какви направления можете да си партнирате?

Планирам да проведем срещи с КСБ, с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и въобще с всички браншови организации. Заедно с тях ще продължим да работим съвместно за подобряване на строително-инвестиционния климат.

Трябва да е ясно, че ДНСК ще продължи да изпълнява стриктно своите задължения, но с протегната ръка към всички участници в строителния процес.

Следите ли в. „Строител“? Полезно ли Ви е изданието?

В ДНСК получаваме редовно в. „Строител“, четем го и коментираме статиите. Смятам, че изданието създава много добра връзка между всички участници в строителството – камарите, институциите. На страниците на вестника се открива полезна тясноспециализирана информация, която не бихме намерили в другите издания. Във в. „Строител“ е събрано всичко, което касае работата на строителите и повдига темите, които ги вълнуват. Когато информацията е синтезирана, е в голяма помощ и тя се използва от всички ни.

Вестник „Строител“ е на прав път, продължавайте да работите все така добре и знайте, че ние сме отворени за диалог и винаги ще отговорим на въпросите Ви.

Какво ще пожелаете на строителния бранш и на всички останали читатели на в. „Строител“ за новата 2022 г.?

Преди всичко пожелавам на всички да са здрави! След това да имаме една по-спокойна и предвидима година. И нека браншът и гражданите не забравят, че вратите на ДНСК са отворени и всеки, който има нужда от нас, е добре дошъл.