Местните власти реагираха на кризата по-бързо от държавата

Прочетена: 6

Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Завършва Киевския държавен университет със специалност „Икономическа кибернетика”. Има докторска степен по икономика за дисертация по ефективност на инвестициите. Тя е експерт по териториално развитие, местно самоуправление и общински финанси. Старши научен сътрудник е по териториално планиране и развива преподавателска дейност като хоноруван преподавател. Има следдипломни квалификации от Франция и САЩ. Автор е на повече от 70 монографии, статии и доклади за териториално развитие, местно самоуправление, прогнозиране и програмиране на териториално развитие. Омъжена, има три деца.

Г-жо Чавдарова, в края сме на мандата на това ръководство на Националното сдружение на общините в България. Как ще обобщите неговата работа?
През тези четири години ни се наложи да се концентрираме върху неща,  с които никога не сме се сблъсквали – това е работата по еврофондовете. Ние  инвестирахме в изграждането на капацитет за подготовка и  управление на проекти по европейските програми. Това ни дава достатъчно основания за удовлетвореност, защото се вижда, че постепенно се научихме да работим. Факт е, че сме депозирали проекти със стойност два пъти по-голяма от определения ресурс, визирайки одобрените проекти. Обръщам внимание, че в началото на мандата ни отвсякъде валяха страхове, че еврофондовете ще бъдат блокирани поради липса на капацитет на общините, а същевременно никой не влагаше лев в изграждането му. Поради този факт решихме да търсим  външни средства, за да изградим необходимия ни ресурс. За финансиране използвахме техническите помощи към различните  програми.  Получихме помощта и на приетите страни-членки на Европейския съюз през 2004 г., главно на Естония и Литва.  Изградихме център за обучение на местните власти близо до Габрово.

На какво заложихте в него?
Той се превърна в постоянно работеща структура, в която за всички видове позиции в общинската администрация има обучения.  В техническите помощи се обръща внимание на спецификата на съответните мерки, които се отварят за общините. Докато ние се опитваме да въвлечем всички структури, тъй като един голям проект на етап правене или изпълнение без подкрепа на всички звена в общината не може. На заден план по техническите помощи бяха оставени служителите в техническите служби, например главните архитекти, които имат огромна роля в цялата инвестиционна и планова готовност за европейските проекти. Затова ние насочихме нашите усилия именно към тях. Това е едната ни писта за работа, по която има реални резултати, видими в цялата страна.

Успяха ли общините да овладеят до голяма степен последиците от икономическата криза?
През този мандат на НСОРБ се сблъскахме с мащабите на проявление на икономическата криза. Ние като организация следим рецесията в общинските бюджети. Тя е перманентна, отпреди 2008 г.  Наричаме я структурна, защото по закон приходоизточниците за общините не могат да покрият разходите, наложени им отново чрез нормативен акт. През последните три години, за съжаление, работим в условия на изключителна икономическа криза, която доведе до огромни загуби от собствените приходи. Това бе дублирано с намаляване на държавни трансфери.  Наложи ни се да се съсредоточим върху антикризисните мерки и програми. Мога да кажа, че местните власти реагираха много по-бързо, отколкото държавата успя да го направи. Това е една от положителните страни на малките структури – те са по-гъвкави и реагират на кризата, докато една национална икономика по-бавно може да стори това. Същевременно в тази област много ни помогнаха международните организации, в които ние членуваме. Конгресът на местните и регионалните власти към Съвета на Европа периодически излиза с анализ за въздействието на кризата. Комитетът на регионите на Европейския съюз публикува интересни опи­ти и практики на централните и местните власти.

И какъв беше ефектът от това върху местните власти?
Успехът на антикризисните планове в различните общини е различен, най-вече като компенсация или смекчаване на ефектите от кризата. Налице са положителни резултати. Към края на мандата от­че­тох­ме, че част от анти­кри­зисните мерки от края на 2009-2010 г. и 2011 г. вече се обособиха като основи за доброто управление. Има и такива, които бяха с краткосрочен ефект и доведоха в някои случаи до загуби. Типичен пример е уличното осветление. Ние го ограничихме в денонощието, за да свалим милионите разходи, но същевременно се увеличи ръстът на престъпността.

Централизация или децентрализация се извършва на територията на страната през последните години?
Най-голямата неудовлетвореност на общините от нашата работа е свързана с една от основните ни задачи, а тя е да отстояваме интересите им. На заключителния ни форум през юли най-силна критика претърпяхме по отношение на нереализираните очаквания на общините за финансова децентрализация. Тук събрахме доста негативни оценки. Това предполага преосмисляне на цялата политика на водене на диалог, с което и да е правителство. Оценката беше, че с два различни кабинета не сме постигнали очакваната реформа за местните финанси. В този сектор нещата стават още повече нетърпими. Ние разбираме непоносимостта  на общините към липсата на промени. Наследената от миналото система на съфинансиране вече е изцяло несъвместима със сегашното управление в условията на пазарна икономика.  На този архаичен метод все повече му изсъхват корените и няма как да бъде реанимиран, както всяко правителство се опитва да направи.

Държавата помогна ли ви да овладеете ефектите от кризата?
Що се отнася до финансовите ангажименти на държавата към местните власти, те бяха променени в посока минус от средата на 2010 г. Инвестиционните трансфери към общините бяха с пъти намалени. Част от държавните трансфери за делегираните дейности също бяха редуцирани.  Реално държавата не дължи нищо на общините, защото тя намали средствата, които ни превеждаше.

Как се справяте с европрограмите?
Имаме проблеми, както ние, така и бизнесът, в издължаванията по европроектите.  Ние сме в дълг най-вече към строителите, тъй като общинските проекти предполагат много СМР дейности. Там цикълът  продължава да си върви с тези забавени темпове от началото на плановия период.  Трябва да излезем от тази патова ситуация, защото 2013 г. наближава. Всички вътрешни резерви на частния сектор да ни изчаква да му се разплатим вече са изчерпани. Не може да се продължава да се работят на мускули проектите и да се чака с месеци тяхното финансиране.
Независимо от пред­изборния период, който настъпва, нашите усилия ще бъдат насочени към излизане от филма със забавени кадри по разплащанията и да минем към нормално кино. Разбира се, тук, когато седнем с управляващите органи, общините имат оплакванията, че са представили документацията и чакат с месеци нейния преглед и сертифициране. Така или иначе по време на тези срещи само се дават обяснения, защо нещата не вървят. Наша обща отговорност на НСОРБ и на управляващите органи е щом толкова масово всички зациклят и се забавят, значи трябва да откроим кои са най-масовите грешки при извършваните дейности. След това да обучим местните власти да не ги допускат, с което моментално ще се ускори самият процес. Досега това, което не ни удовлетворява, е, че стигаме до обяснение само защо работим бавно, а не как нещата да се променят. Ние нямаме претенции към правилата, установени от Европейската комисия, а към вътрешните, наложени ни от нас и от държавата.

С какви други проблеми се сблъсквате в тази област?
Понякога имаме чисто технологични пропуски, които не са въпрос  нито на пари, нито на нормативен документ, а на по-добра координация между различните институции. Типичен пример са средствата от ДДС по програмата за селските райони с бенефициент местните власти. Държавата, подобно на други програми, е заделила ресурс за покриването му. Ясно е, че селските общини няма откъде да извадят 20% от стойността на проекта. Този ресурс се превежда по сметката на Държавен фонд „Земеделие” и нормативно въпросът е решен. Но фондът изисква документите за платено ДДС от селските общини много преди да са разплатени от държавата. По този начин една община, с нейния кредитен рейтинг, за кратко време трябва да осигури финансов ресурс, което не е толкова лесно вече дори и по фонд ФЛАГ. Затова искаме да променим технологичните граници. В момента, в който общината черпи ресурси, по същото време да се преведе стойността на ДДС-то от Министерството на финансите към фонд „Земеделие”. И на етап окончателно плащане да се случи същото. По този начин ще се намали напрежението между бизнеса и общините и ще се подпомогнат добрите проекти.
А дъмпинговите цени?
Използваме консултанти, които ни обясняват, че е добре да се одобрява оферта най-близка до осреднената стойност на предложените. Но одиторите ни наказват, защото това също било дискриминация. Агенцията за обществени поръчки трябва да каже дали това е законно или не.  

Как общините се справят с финансовите корекции?
Те основно ни се налагат заради нарушения на закона за обществените поръчки, които са, общо взето, в масовия случай 25%, но достигат и до 100% от стойността на проекта. Парите не се признават за законово изхарчени и европейските средства не се изплащат, т.е. възложителят трябва сам да намери откъде да плати парите на изпълнителя. Когато това е средна или малка община, а става въпрос за милиони левове, то е ясно, че тя няма откъде да ги намери. Интересът ни е да дисциплинираме нещата така, че да имаме минимум финансови корекции. С въведените в ЗИД на ЗОП по-строги елементи се надяваме нещата да се нормализират.
Зачестяват примерите на финансови корек­ции за лошо качество. Това означава, че самият строител няма да си получи парите, както и ние. Понякога подценяваме елементарни неща. Сега имахме проверки от Европейската комисия на ремонт на детските заведения и училища, където се откриха много пропуски, най-вече по качеството.
Това е нов проблем, който тепърва ще ескалира. Взаимното неглижиране от страна на нас и бизнеса на въпроса за качеството ще ни изиграе лоша шега.Тези проекти могат да бъдат проверявани девет години след изпълнението.

Каква е бройката на запорираните сметки на местните власти към днешна дата?
Това е много динамична величина. Всеки ден е различна. Продължаваме да се движим между 20-30 общини. Подготвили сме предложения за бюджетната комисия в Народното събрание да промени законодателството, които да гарантират, че средствата, събрани за публични услуги, не се блокират.
Това е въпрос на законодателно решение. Няма да е леко след произнасянето на Конституционния съд по въпроса. Затова сме се обединили с колегите от финансовото и правосъдното министерство. Смятаме, че това ще се случи през есента. Отново ще се блокират сметки, но те трябва да са с пари от собственост и от концесии, а не парите за детските градини или за социалните патронажи. Не може пари, събрани за публични услуги, да се блокират.

Преди лятната ваканция на Народното събрание Законът за изменение и допълнение на Закона за обществени поръчки мина на първо четене. Какво е мнението Ви по разглеждания ключов нормативен акт за местните власти?
Най-важната промяна е, че се дава една друга роля на Агенцията  за обществени поръчки. Тя ще дисциплинира и ще ликвидира хаоса от тълкувания, който в момента съществува. Ще даде определение кое е законно и кое не е. В момента всеки контролен орган наказва общините по свое тълкуване. В регистъра ще влязат всички тълкувателни казуси към този момент. Вместо общините да се питаме една друга дали имат такъв случай, ще се обръщаме към АОП.  За нас това е изключително важно.

А вътрешното възлагане?
Определям  като „радини вълнения” сред бизнеса шумът, който се вдигна за ин-хаус поръчките. В последния вариант съществен принос за облекчаване на дейностите на местните власти няма да има. Комуналните се ограничаха само до сметосъбиране и сметоизвозване и евентуално там, където сме съхранили подобни търговски дружества, които да отговарят на строгите критерии на ЗОП. Само в седемнайсет общини съществуват такива. В останалите или са дадени на концесии, където има бизнес интереси, или са закрити.

Какво остава нерешено с промените на закона?
По досега действащият закон се спира цялата процедура, ако има жалба. Чака се произнасянето на съда, което не се знае кога ще е. Същевременно няма и санкции за жалбоподаващите. Вижда се, че се открояват такъв тип фирми, като дори в своята бизнес история нямат много успешно изпълнени проекти, а имат десетки жалби. От това страда бизнесът, гражданите и общините, защото се блокира за дълго време напред изпълнението на даден проект.
При новия ЗИД на ЗОП това остава и го определям като ахилесова пета. Възможността за непрестанно обжалване засяга и общините като възложители, и строителите като изпълнители и ни прави  безпомощни. Утвърждава се една нова професия на фирми жалвачи.
Опитът показва, че в другите страни е въпрос на имидж и морал дали дадена процедура ще се жали от страна на кандидат-изпълнителите, но същевременно чест на възложителят да не допуска двузначни условия в тръжните процедури, които отварят вратичките за подобно  жалене.
Не бива да премълчаваме нещата, че тези фирми жалвачи – от една страна, рекетират самия бизнес, а от друга – общините. В публичното пространство трябва да излиза нетърпимост към такива действия. Аз нямам предвид, когато наистина обосновано се жали една процедура. Това си е демократично право на всички. Ние имаме случаи, когато една фирма ни е блокирала в повече от 20 общини процедурите, а реално тя не е приключила успешно нито един обект. Това показва, че тя играе на обществените поръчки само за да ги блокира.

Как протича взаимодействието ви с Камарата на строителите в България?
Честно казано, работим циклично, което може би е нормално. В крайна сметка ние се движим и имаме общи допирателни дейности, които са в интерес както на НСОРБ, така и на КСБ. Циклично казвам, защото търсим партньорство и съдействие, когато се натрупат много проблеми, чието решение става наложително. Това не е най-доброто, защото ние имаме трайни общи дейности и двете организации. Така ние можем да си планираме да се срещаме през 2011 г. по тази тема, а през 2012 г. – по друга.
Лично аз считам, че ние имаме достатъчно общи неща. При дизайна на следващия програмен период можем да уеднаквим позициите или да разберем различията. По този начин можем взаимно да се  подкрепим и да си помогнем и всяка организация сама за себе си да търси решение за по-добра защита на
членовете си.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 26.08.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: