Борислав Сандов, вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите: Сключени са 42 договора за над 2 млрд. лв. по Приоритетна ос „Води“ на „ОПОС 2014 – 2020“

Г-н Сандов, позволете в началото на нашия разговор да Ви поздравя от името на Съвета на директорите на в. „Строител“ и от екипа на изданието за назначаването Ви за вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите. Предлагам разговорът ни да стартира оттам - какви са първите задачи, пред които сте изправени начело на МОСВ?

Основно предизвикателство пред новия екип на МОСВ и пред мен като министър са наказателните процедури срещу България в сектор „Околна среда“, които вече са 18 на брой. Нашата най-важна и непосредствена цел е да предприемем всички възможни стъпки, за да се изпълнят изискванията и предписанията на Европейската комисия и да могат да се предотвратят наказания по тези процедури, където това е възможно.

Четири от общо осемнадесетте са в съдебна фаза. Най-тежкото дело е за превишените норми на фини прахови частици в атмосферния въздух и за съжаление тук не можем да избегнем санкциите. През 2017 г. съдът в Люксембург вече веднъж отсъди, че България не прави нищо, за да реши проблема с мръсния въздух. Пет години по-късно страната още не е намерила решение, заради което има второ дело. Налагането на санкции започва от деня, в който съдът се е произнесъл за първи път. От 2017 г. до сега това ще бъдат минимум 10 млн. лв., след което има ежедневни глоби до предотвратяване на проблема, които ще са около 20 млн. лв. на година. В съдебна фаза е и делото, свързано с „Натура 2000”, което се отнася до района на Калиакра. България трябва да приеме компенсаторни мерки и да съхрани земи, които са степи, поради унищожени други степи. Трябва да се гарантира, че има мерки, които защитават целия комплекс. Другите две съдебни дела са свързани с актуализация на първоначалната оценка за състоянието на морската среда и с нивата на серен диоксид в района на Гълъбово.

С промените в Закона за опазване на околната среда, които са предложени от МОСВ и които минаха на първо четене в Народното събрание, целим да отпаднат три наказателни процедури. След което имаме инициатива през Закона за генетично модифицираните организми да отпадне още една наказателна процедура. С докладване за данните от Морската стратегия също ще решим друга наказателна процедура. Изготвили сме актуализираните карти за заплахата и риска от наводнения, като до края на февруари се очаква да стартира общественото им обсъждане съгласно изискванията на Закона за водите. Това ще позволи най-късно до края на лятото България да изпълни задълженията си по директивата, с което да не се допусне преминаване на процедурата на следващ етап.

Както виждате, вече имаме ясен план за това как през първите 6 месеца да свалим 6 от наказателните процедури, а до края на годината да ги намалим наполовина. Но много от тях изискват не само действия на министъра и Народното събрание, а и активното участие на общините, бизнеса и цялото общество. Това е най-важната непосредствена цел, която съм си поставил, защото през нея се решават много други въпроси.

Какви ще бъдат приоритетите във Вашата дейност за 2022 г. и до края на мандата на правителството?

На първо място - да постигнем добра свързаност и еднопосочност на набелязаните цели, програмите и финансовите инструменти на МОСВ, така че да водят до опазване на човешкото здраве и да съхраняват и възстановяват екосистемите съобразно националните нужди и глобалните и европейски цели.

Имаме амбицията МОСВ да приеме планове за управление на всички защитени територии и зони от мрежата „Натура 2000”, така че да е ясно къде може да се строи и къде не може. Като нямаме планове, това създава несигурност. Бизнесът не знае кое е възможно, кое не е възможно, гражданското общество също не знае откъде ще изскочи нов „бетонен казус“. Когато цялата територия от „Натура 2000” има планове за управление, може да отпадне необходимостта от оценки на въздействието върху околната среда за всеки един обект поотделно. Това ще намали обема на работата на експертите, занимаващи се с ОВОС, ще ограничи възможностите за корупция, а същевременно ще създаде повече яснота за бизнеса.

Другата много важна тема – тази за климатичните промени, е концентрирана основно в МОСВ, а това е въпрос, който касае поне 10 министерства. Необходимо е климатичните аспекти да бъдат интегрирани във всички области и на всички нива, за да намерим решение за предстоящата пълна трансформация на икономиката, енергетиката и на обществото като цяло. Ситуацията е критична - както на законодателно ниво, така и по отношение на прилагането на законодателството или пък използването на финансовите инструменти за преодоляването на предизвикателствата от климатичните промени.

Важно е да покрием огромната нужда от допълнителни инвестиции в сектора за управление на отпадъците. Констатациите на Сметната палата са, че има недовършени проекти и неефективно управление на различните потоци масово разпространени отпадъци. За все още наличните опасни отпадъци от пестициди е необходимо да се вземат спешни мерки. Трябва да се подобри дейността както на общинско ниво, така и в организациите по оползотворяване, а от страна на МОСВ да се осигурят ефективни механизми за финансиране, за да се избегнат наказателните процедури в този сектор.

Опазването на човешкото здраве е сред основните стълбове на политическото споразумение на настоящото правителство, но в тази посока трябва да има активни действия и от общините, защото както казах, най-тежката наказателна процедура е за това, че в редица градове има превишения на показателите за фини прахови частици.

Каква е финансовата рамка на МОСВ, заложена в държавния бюджет, и тези средства в какви направления ще бъдат насочени?

Предложението за финансовата рамка на МОСВ е малко под 135 млн. лв., които ще бъдат приоритетно насочени за управление и опазване на водите, за интегрираната система за управление на отпадъците, за намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух, за съхраняване, укрепване и възстановяване на екосистемите, за функционирането на Националната система за мониторинг на околната среда и информационна обезпеченост. Тоест заложили сме финансово осигуряване на практика за всички основни направления в работата на министерството.

Настоящата 2022 г. е предпоследната година за довършване на проектите от програмен период 2014 – 2020. Какво е изпълнението на ОПОС по отношение на водните проекти, на управлението на отпадъците и на преодоляване на рисковете от наводнения и свлачищни процеси? Има ли опасност от неизпълнение на програмата и неусвояване на средства?

По Приоритетна ос „Води“ на Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020“ към настоящия момент са сключени 42 договора за над 2 млрд. лв., което е близо 110% от бюджета на приоритетната ос. Успешно са приключили 12 проекта, а 30 са в изпълнение. Проектите са основно свързани с дейности за изграждане, разширение или реконструкция на пречиствателни станции, изграждане и/или рехабилитация на ВиК мрежи в консолидирани райони за агломерации над 10 000 еквивалент жители, а също и подпомагане на ефективността, управлението, институционалния капацитет и регионалното инвестиционно планиране във ВиК сектора като цяло. Успешното завършване на тези проекти ще допринесе за постигане на съответствие с изискванията на двете европейски директиви - за отпадни и за питейни води. Изплатените средства към бенефициентите в сектора до момента възлизат на 850,8 млн. лв., или 45,4% от бюджета на оста. Размерът на сертифицираните пред ЕК разходи по ПО „Води“ е 745,2 млн. лв.

По Приоритетна ос „Отпадъци“ са договорени 124 проекта за близо 640 млн. лв. Средствата се равняват на почти 111% от бюджета по ПО. Успешно приключилите проекти са 27, като част от тях са свързани със закриване и рекултивация на спрени от експлоатация депа, които не отговарят на изискванията. С тяхното изпълнение ще допълним националните инвестиции, с което да се затвори една от наказателните процедури срещу страната. В различен етап на реализация са други 97 проекта за изграждане на анаеробни инсталации за разделно събрани биоразградими отпадъци, компостиращи инсталации за разделно събрани зелени и биоразградими отпадъци и др. Изплатените средства към бенефициентите в сектора до момента са малко над 290 млн. лв., или половината от бюджета на оста. Размерът на сертифицираните пред ЕК разходи по ПО „Отпадъци“ е 275,6 млн. лв.

По Приоритетна ос „Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища“ до момента са сключени 17 договора за над 130 млн. лв., което се равнява на 95% от бюджета на оста. Осемте приключили проекта са свързани с изпълнението на геозащитни мерки и дейности в различни свлачищни райони с оглед ранно предупреждение, оповестяване и други превантивни действия, свързани с опазване на живота и здравето на хората, инфраструктурата и околната среда. Подобрено е и техническото състояние на общински язовири. Продължава изпълнението на 9 проекта по оста, сред които е и проектът за изграждане на центрове за повишаване готовността на населението за адекватна реакция при наводнения и последващи кризи. До момента над 85 000 граждани са преминали обучения и тренировки през готовите центрове. Работата не е спирала, като са съобразявани всички изисквания на здравните власти. С обученията хората получават информация и практическа подготовка за адекватна реакция при евентуално бедствие. Изплатените средства към бенефициентите по оста до момента възлизат над 80 млн. лв., или 60% от бюджета й. Размерът на сертифицираните пред ЕК разходи е 67,3 млн. лв.

Колкото до риска от неизпълнение на ОПОС и неусвояване на средства – да, ще има загуба на европари, но се стремим те да са минимални. В момента изпълнението е на около 50%, програмата изтича като възможност за реализиране на проектите до края на следващата година. Но голяма част от проектите са вече договорени и договорите са сключени. Въпросът е, че бенефициентите се забавят много в процедурите, част от тях се обжалват.

В сектор „Отпадъци“ това засяга основно проекта на Столичната община за изгаряне на отпадъци. Вече две решения на ВАС потвърждават решението на Комисията за защита на конкуренцията и фаза 3 на проекта на практика няма да може да бъде реализирана в рамките на този програмен период. Той не може да бъде прехвърлен в следващия, защото такъв тип дейности не са допустими по новата програма. Това изисква спешно да решим въпроса така, че да не се налага да връщаме средствата, които вече са усвоени по първите две фази на проекта. Не мога да кажа предварително каква ще е развръзката, защото на първо място Столичната община трябва да заяви реално дали ще успее да осъществи този проект.

Важно е да се отбележи, че дори всички дейности по даден проект да са успешно изпълнени, той не се води приключен, докато не е налице документалното им финализиране. Затова в системата ИСУН 2020 броят на приключилите проекти е по-малък от физически изпълнените.

Ще припомня, че при предходния програмен период имаше забавяне в изпълнението и строителството на тежки инфраструктурни проекти, но то се компенсира в последните години и месеци. Заедно с бенефициентите работим активно, за да бъдат изпълнени проектите успешно и да минимизираме възможни загуби.

По всички приоритетни оси са обявени процедури за представяне на проектни предложения за общо над 4,4 млрд. лв., което е над 143% от бюджета на програмата. Договорени са над 3,6 млрд. лв., или повече от 7% над бюджета на ОПОС. Този подход е добра практика за използване в максимална степен на предвидените по програмата суми от фондовете на ЕС. Целта е с договорените над бюджета средства да се покрият икономиите и рисковете от загуби, които се реализират при изпълнението на проектите. Договарянето на суми над бюджета на „ОПОС 2014 - 2020“ е в съответствие с разпоредбите на Решение на МС от март 2020 г., което позволява на Управляващия орган да договаря суми в размер до 20 на сто над бюджета на програмата.

Полагаме всички усилия да ускорим изпълнението на проектите, но същевременно не можем и нямаме право да изземваме функции и отговорности от бенефициентите по изпълнението на одобрените за финансиране проектни дейности. Минимизирали сме всички възможни срокове – по обявяване на процедури, по провеждане на оценките на подадените проектни предложения, по верифициране на извършените дейности и разходи по проектите, но трябва да се има предвид, че от момента на предоставянето на безвъзмездната финансова помощ до финализиране на дейностите по проектите отговорността за изпълнението е изцяло на бенефициентите.

Работи ли се по Програма „Околна среда 2021 - 2027“ – кои ще бъдат приоритетите в нея, към какви проекти ще се насочи страната, какъв размер на средства може да се очаква?

Предстои ни много интензивна дейност, за да подобрим и двете програми – и текущата, и новата. Надяваме се да намерим успешния модел на преговори както с ЕК, така и с нуждите на бенефициентите в страната. Подготовката на Програма „Околна среда 2021 – 2027“ е в своята финална фаза. Тече активна комуникация със службите на ЕК по изчистване на детайлите. От тук нататък предстои работа по оформяне на окончателния проект на програмата, приемането й от Министерския съвет и нейното официално изпращане за одобрение от ЕК. По регламент Комисията има срок от 5 месеца да излезе с решение за одобрение. Очакванията са до есента да получим одобрение на програмата и да пристъпим към обявяване на планираните процедури и изпълнение на инвестициите.

Приоритетите в новата програма са пет – подкрепата е насочена към „Води“, „Отпадъци“, „Биоразнообразие“, „Риск и изменение на климата“ и „Въздух“. Средствата вече са определени и са в размер на близо 3,5 млрд. лв.

Бюджетът на „Води“ е 1,498 млрд. лв. Планираните интервенции са насочени основно към изграждането на ВиК инфраструктура, която ще доведе до изпълнение на ангажиментите на страната в условията на стартирала наказателна процедура, а същевременно до намаляване на загубите по водопреносната мрежа и подобряване качеството на питейната вода. Трябва да се подчертае, че финансирането за агломерациите с над 10 000 еквивалент жители ще се предоставя на регионален принцип „една територия, обслужвана от един оператор“.

По приоритет „Отпадъци“ са заделени 487 млн. лв. Ще се подпомага изпълнението на мерки, насочени към битови, производствени и строителни отпадъци, като дейностите са определени в съответствие с водещия стратегически документ на страната – Националния план за управление на отпадъците за периода 2021 - 2028 г. Изграждането на инфраструктура за управление на битовите отпадъци е ориентирано към общини от определени Регионални сдружения за управление на отпадъци. Финансиране е предвидено и за рециклиращия бизнес, за увеличаване капацитета за рециклиране.

Основната част от ресурса по приоритет „Биоразнообразие“, който е с бюджет 212 млн. лв., ще подпомогне изпълнението на мерки за подобряване на природозащитното състояние на природни местообитания и видове, предмет на опазване в мрежата „Натура 2000”. Водещ е екосистемният принцип, като инвестициите ще отговарят изцяло на Националната рамка за приоритетни действия, за която българската страна очаква одобрение от страна на Европейската комисия. За разлика от програмен период 2014 - 2020 г. в новия ще се подкрепят и дейности извън „Натура”, като например осигуряване на съоръжения и оборудване за зоологически градини. По такъв начин ще бъдат допълнени мерките, предвидени в Националния план за възстановяване и устойчивост, които са насочени към образователни и консервационни дейности в зоопарковете.

„Риск и изменение на климата“, за който са заложени 490 млн. лв., ще продължи да инвестира в превенцията и справянето с последиците от климатичните промени, в частност наводненията. В допълнение се заделят пари и за борбата с горските пожари предвид тежката ситуация от последните години. Ще продължи и укрепването на свлачища, които представляват заплаха за човешкия живот. Чрез програмата се осигуряват и така необходимите средства за доизграждане на Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението, с които тази система ще бъде изцяло осигурена на областно ниво за територията на цялата страна.

В светлината на предстоящите санкции, които България следва да изплаща в резултат от осъдителната присъда на Съда на ЕС, значителен ресурс от програмата, близо 800 млн. лв., е насочен към приоритет „Въздух“. Целта е намаляване на замърсяването на атмосферния въздух от битово отопление и транспорт, както и от вторичното разпрашване. Помощта е ориентирана към общините с нарушено качество на атмосферния въздух (КАВ). Ресурс от малко над 600 млн. лв. ще бъде насочен за подмяна на топлоуреди на твърдо гориво с екологични алтернативи. Допустими бенефициенти ще са общините с нарушено КАВ, при които в период от 5 години има регистрирани нарушения на нормите на ФПЧ10 и които имат действащи общински програми за КАВ, като помощта е насочена към гражданите. Безвъзмездната подмяна ще става, като общината задължително ще демонтира стария топлоуред, работещ на дърва и/или въглища. Предвидено е и финансиране за въвеждането на зони с ниски емисии от транспорт, както и за изграждане на зелена инфраструктура за градската среда – зелени клинове, зелени пояси, зелени площи в междублоковите пространства, приоритетно с растителни видове, които задържат ФПЧ и намаляват вторичното разпрашаване.

Правителството предлага в рамките на мандата да се изпълни мащабна инфраструктурна програма, която включва нови мостови съоръжения над р. Дунав, строителството на АМ „Черно море“, доизграждането на АМ „Струма”, реализирането на 3 тунела под Стара планина. Важен етап от осъществяването на всеки един от тези проекти е процедурата по ОВОС. Предвиждате ли мерки за съкращаване сроковете за ОВОС, които в редица случаи са много дълги? Какво е Вашето виждане за развитието на анонсираните проекти?

Всъщност процедурите по ОВОС и екологична оценка се прилагат рядко у нас – много по-рядко от останалите страни членки. Това е и една от причините да не сме доволни от околната среда, която обитаваме. Най-често оплакванията за бавни процедури идват от инвеститори, които са вложили години проектиране и инвестиции в имоти и след като проектът им е изцяло завършен, идват и искат да им бъде оценен за три месеца. Проблемът е, че законът изисква това тяхно искане и самите оценки да протичат заедно със самото планиране, за да се изберат най-екологичните алтернативи на идеята им. Когато си влагал години в проектиране, не си доволен, ако се окаже, че точно в имотите, които си купил, не може да се строи, или технологията, която е избрана, не е най-добрата. Затова ние продължаваме да настояваме общините да приемат общи устройствени планове, които задължително се оценяват и в които е много ясно определено къде може да се изграждат промишлени и енергийни обекти и къде не, за да могат инвеститорите да са спокойни поне по отношение на местоположението им. В същото време всеки трябва да знае, че законът изисква от инвеститора да се обърне към МОСВ на най-ранен етап от своя проект, когато всички алтернативи са възможни. Това се отнася и до анонсираните от правителството инфраструктурни проекти.

Един от големите проекти, чието завършване е включено в програмата, е АМ „Струма“. Пътят през Кресненското дефиле е сред най-опасните, с най-много катастрофи и за съжаление сред най-смъртоносните. Има одобрен проект за изпълнение на лот 3.2, зад който застана експертната общност. Каква е Вашата визия за реализацията на обекта?

Имам предимството, че наблюдавам този казус пряко и съм ангажиран с него, това е една от първите ми дейности в природозащитното движение отпреди 20 години. Знаете, че винаги съм се противопоставял на идеята скоростният път да минава през самото дефиле, защото това е в нарушение на екологичното законодателство у нас и на Бернската конвенция. Изграждането на обходно трасе би било по-евтино, но би генерирало много повече въглеродни емисии, затова според мен най-целесъобразният и екологичен вариант за трасе на АМ „Струма“ е да се построи тунел през Кресненското дефиле. Разговорите по този въпрос в рамките на кабинета вече са в ход. Търсим решение съвместно с вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов. Изграждането на автомагистралата ще бъде прехвърлено за следващия програмен период, за да се направи със средства от ЕС, а не от националния бюджет.

В момента три работни групи обсъждат кой вариант за трасе е най-подходящ – тунел или обход. След като бъде взето решение, ще се направи нова оценка за въздействието върху околната среда и едва тогава ще се кандидатства за европейско финансиране. Напълно постижимо е АМ „Струма“ да бъде завършена с европейски средства в рамките на пълен четиригодишен мандат на това правителство.

Какво е Вашето виждане по отношение на разширението на туристическата инфраструктура – визирам втори лифт на Банско, обновяване на съоръженията на Витоша? Как би могло това да се случи, без, от една страна, да се уврежда природата, но от друга – да се подобрят условията за туризъм?

Няма предвидени строежи на нови писти и съоръжения или ако има, аз не знам за такива актуални проекти. Единственият проект, който е разглеждан, беше внесен от вече покойния Боян Петров за втори лифт на Банско, но той не беше приет тогава от министерството. Имаше проект за десетократно разширение на ски зоната през плана за управление на НП „Пирин”, но той беше отхвърлен в съда. Проблемът по-скоро е, че има неработещи лифтове, тъй като това означава ползване на автомобили, вредни емисии и т.н. Така е например на Витоша – Драгалевският и Княжевският лифт не са в експлоатация. Такъв казус има и на Пампорово – лифтът от Смолянски езера до Снежанка не работи вече няколко години. Аз пътувам в този район, който е и мой роден край, и ще поставя този въпрос пред новия областен управител. Ако успеем да пуснем тези съоръжения, можем да мислим за възможност движението на коли да бъде ограничено в част от деня или от сезона, освен за специални автомобили и градски транспорт.

Лифтовете са важна екологична алтернатива на пътуването с МПС през планината. А ние не искаме да затваряме планини като Витоша, желанието ни е да ги отваряме, но разбира се, с добро планиране и по начин, който не вреди на околната среда.

Едно от направленията във Вашата дейност е усъвършенстване на законодателството. Какво планирате да се случва в тази посока – в кои нормативни актове според Вас е нужна промяна и каква?

Пред МОСВ стоят редица въпроси за решаване – да се въведат стриктни режими за строежите по Черноморието и категорична забрана за строителни дейности на 100 метра от морето, да се решат дългогодишните проблеми с незаконните сметища, състоянието на реките и добива на инертни материали, да наваксаме изоставането на България по отношение на Зелената сделка. Тези проблеми очакват адекватно решение, включително през усъвършенстване на законодателството.

Ето, например от 1 януари България е без действащи планове за управление на речните басейни и за управление на риска от наводнения, както и без действаща морска стратегия. Това означава, че мерките, които са заложени при наводнения, или тези, по които се управляват речните басейни, за които срокът изтече в края на миналата година, не работят. Така че ние направихме законодателна инициатива, за да въведем нова норма, а именно: плановете, които са до края на 2021 г., да останат в сила и след тяхното изтичане до приемането на нови такива. За да можем да гарантираме, че ще имаме действащи планове за управление.

В кои направления от Вашата дейност виждате възможност за сътрудничество с КСБ? Планирате ли среща с ръководството на браншовата организация?

Първо искам да споделя високата си оценка за професионализма и общественото признание, което си е извоювала Камарата на строителите в България като професионална общност. Знам за дългогодишното партньорство между КСБ и МОСВ и добрата съвместна работа и съм убеден, че ще продължим така и в бъдеще. От страна на МОСВ очакванията към строителния бранш са наистина високи. Пред нас стои задачата с обединени усилия да доведем докрай един много важен процес за България – изграждането на базисната екологична инфраструктура в страната, основните съоръжения за пречистване на водите и управление на отпадъците, както и новите тенденции в строителството на жилищни и бизнес сгради, свързани със зелени покриви и нулево енергийни сгради. Това е национална задача, тъй като тук става въпрос за създаване на инфраструктура, която ще бъде основополагаща за населението и за бизнеса десетки години напред. В този процес имат място всички представители на бранша – мениджъри, проектанти, строители, строителен надзор. Това е и сериозен стимул за общините да реализират проекти, с които да насочат ресурс към своя регион, да осигурят добре уредени градове и села, красива и чиста природа и да гарантират по-добър и здравословен живот на населението.

Какво е мнението Ви за в. „Строител”, какво ще пожелаете на нашите читатели?

Вестник „Строител“ има своето важно място в усилието ни да стигнем до обществено разбиране за това колко са важни въпросите за околната среда. Надявам се, че ще каните мен и моите колеги редовно, защото в българското общество съществуват много митове за разбиване в тази област. А на Вас и Вашите читатели пожелавам да бъдат здрави и истински да обичат и пазят българската природа.