Интервю

Тодор Василев, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“: През 2022 г. приоритет са ремонтът на около 3000 км пътища и продължаване на стратегическите инфраструктурни проекти

Индексацията трябва да бъде заложена както при бъдещите договори, така и при заварените

Десислава Бакърджиева

Ренета Николова

Г-н Василев, бихте ли представили в първото си интервю за в. „Строител“ приоритетите Ви като председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)? Какви задачи Ви постави вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов при назначаването Ви в края на 2021 г.?

Основна задача пред целия екип е качествено подобряване на състоянието на републиканските пътища. Има участъци, които не са обновявани повече от 30 - 40 г. от построяването им. Още по-лошото е, че за тях в предходни години не са изготвяни и проекти за основен ремонт. Така че в момента дори, и да имаме пари и да искаме в този строителен сезон да възложим СМР, не можем да го направим. Защото първо трябва да имаме готов технически проект, а след това въз основа на него, на проектантските и геоложки проучвания да възложим изпълнението на качествени строително-монтажни дейности с нужните строителни книжа и строителен надзор по време на целия работен процес.

Целта е през 2022 г. да се ремонтират основно или текущо около 3000 км. Ръководството на МРРБ успя да извоюва много по-добър бюджет за Агенция „Пътна инфраструктура“ и трябва да го защитим с работата си.

Друг приоритет е по пътищата да има видима маркировка, която е с добра светлоотразителност при шофиране през нощта и в лошо време. Ще прегледаме маркировката, знаковото стопанство и мантинелите. След което ще направим пълно премаркиране на магистралите и първокласните пътища от край до край. Всички повредени мантинели ще се подновят.

Продължаваме подготовката и изпълнението на стратегическите инфраструктурни обекти. За някои от тях има договори, а за други предстоят. Това са АМ „Европа“, доизграждането на АМ „Хемус“, връзките между Северна и Южна България през Стара планина чрез тунелите под Шипка и Петрохан, автомагистралите „Русе – Велико Търново“ и „Черно море“. С изпълнението на проектите ще завърши изграждането на магистралния пръстен на страната, утвърден с решение на Министерския съвет преди 51 години - през 1971 г. С построяването на новите трасета ще се свържат основните направления в Северна и Южна България – автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“. По този начин ще се улесни международният транзитен трафик, както и туристическият поток към курортните комплекси по Черноморието.

Работим по връзките със Северна Македония. В инвестиционната програма е предвидено изграждането на автомагистрала „Гюешево – Дупница”, която е с приблизителна дължина 62 км. С построяването й ще се осигури бърза и удобна пътна комуникация между коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“ и границата с Република Северна Македония. Планираме тази година да обявим обществена поръчка за изработване на идеен и технически проект и Подробен устройствен план – Парцеларен план, както и сключване на договор с избрания изпълнител. Предвижда се до края на 2025 г. да бъде осигурена проектна готовност и теренно обезпечаване на обекта с издадено разрешение за строеж и завършена екологична процедура. Срокът за приключване на обекта е до края на 2028 г.

Работим и по новото трасе до бъдещия ГКПП „Клепало“. Целта ни е то да е готово до края на 2023 г. По този начин ще се осигури още една пътна връзка с Република Северна Македония освен настоящите три – ГКПП „Гюешево“, ГКПП „Логодаж“ и ГКПП „Златарево“.

 

Тази година бюджетът на АПИ е рекорден – Агенцията ще разполага с над 2 млрд. лв., как са разпределени тези средства?

Близо 2,450 млрд. лв. са средствата за АПИ за 2022 г. За първи път Агенцията има реален бюджет, обезпечаващ дейностите, които трябва да се изпълнят през годината. През 2021 г. одобрената в бюджета сума е била едва 804 млн. лв., а в по-предходни години още по-малка.

Парите за текущи ремонти са около 5 пъти повече от миналогодишните, когато са били 248 млн. лв. Планираме 1,2 млрд. лв. да се инвестират за текущия ремонт и поддържането на близо 20-те хил. км републикански пътища. Обезпечават се дейностите по текущото и зимно поддържане на републиканската инфраструктура, мерките за повишаване на безопасността в участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, аквапланинг. Много отсечки са без маркировка, с повредени мантинели и знаци и с недобра светлоотразителност.

Близо 1,1 млрд. лв. са капиталовите разходи на АПИ за 2022 г. Сумата е с 670 млн. лв. повече спрямо 2021 г.

Допълнителните средства ще се инвестират в подобряване на състоянието на обекти, като тунелите „Топли дол“ и „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“, както и „Траянови врата“ на АМ „Тракия“, пътни кръстовища и виадукт на магистрала „Тракия“, ще се ремонтират редица пътни участъци.

Близо 564 млн. лв. са планирани за ново строителство. В програмата са предвидени за доизграждане обходният път на Чепеларе, западният обход на Пазарджик и редица други обекти. За финансиране са заложени участъкът на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, ако се потвърди избраният вариант на трасе с влязъл в сила ОВОС, както и за проектирането на тунела под връх Шипка като последен етап от обхода на Габрово в съответствие с проведената обществена поръчка за инженеринг. Парите са предвидени в бюджета, тъй като Програмата „Транспортна свързаност 2021 - 2027” все още не е одобрена от Европейската комисия. С осигуряването на средствата от държавата се обезпечава стартът на проектите до одобряването на апликационните форми за финансиране от ЕК.

Парите за проектиране на обекти за основен ремонт и ново строителство са в размер на близо 18,3 млн. лв. Планирано е изготвянето на задание за изработване на идеен и технически проект за разширение на обходния път на гр. Враца и привеждането му към габарит Г20 с дължина 15 км, както и за изработване на технически проект и ПУП - Парцеларен план за п.в. „Кермен“ при 261-ви км на АМ „Тракия“ и още десетки обекти.

 

Готови ли сте с окончателните карти по области с пътищата, които ще бъдат ремонтирани през тази година. На какъв принцип са определени участъците?

В заключителен етап е работата ни и предстои утвърждаването на план-програмата за ремонт на републикански пътища в периода 2022 - 2025 г. За първи път беше дадена възможността на гражданите да подават сигнали и предложения за обновяване на участъци от републиканската мрежа, защото за хората най-важен е пътят, по който минават ежедневно. С експертите в Агенцията детайлно разгледахме постъпилите над 210 предложения за ремонт на републикански пътища. На база проектната готовност, състоянието на трасето, интензивността на трафика се преценява кои от предложените участъци се включват в програмата за 2022 г. и кои ще бъдат заложени за следващите години. Когато сме готови с картите по области, ще ги публикуваме на интернет страницата на АПИ.

 

Кога ще бъде напълно преодолян проблемът със забавените плащания от държавата за изпълнени СМР на пътностроителните фирми?

В момента междуведомствена работна група проверява изпълнените дейности по договорите за текущ ремонт и поддържане и подписаните допълнителни споразумения. Комисията разглежда обхвата на осъществените дейности, анализират се месечните, допълнителните и извънредните задания, възлагани по договорите. Тя трябва да установи дали са приети със сертификати дейности, които не отговарят на заданията, и дали не са възлагани такива, които не са предмет на договорите за поддържане.

В сключените през октомври и ноември 2021 г. допълнителни споразумения с пътноподдържащите фирми падежът на задълженията по договорите изтича през април, юни и юли 2022 г. Плащанията ще се осъществят след осигуряване на средства с отделно решение на Министерския съвет. Комисията ще разпише колко трябва да се плати към всяка фирма, като решението ще е на базата на обективни критерии.

Очаквам близо 615 млн. лв. да бъдат разплатени към пътните компании по наддоговорените дейности за 2021 г. за текущ ремонт и поддържане. 

Проверката на комисията ще продължи три месеца, като е възможно срокът да бъде удължен.

 

АПИ обяви седем отделни обществени поръчки, с които да избере нови компании за пътно поддържане. С какво ще са по-различни новите договори?

Предполагам имате предвид обявените през октомври м.г. тръжни процедури само за зимно поддържане на републиканските пътища, които са прекратени с решение от 8 декември 2021 г. В момента подготвяме тръжната документация за обявяване на открити процедури по Закона за обществените поръчки за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа, както и обществените поръчки за доставка и монтаж на ограничителни системи и на пътни знаци. Предстои обявяването на новите процедури. Документацията преминава през различни нива на контрол и след като всичко бъде готово, веднага я изпращаме в Агенцията по обществени поръчки.

Предвиждаме новите договори за поддържане на републиканските пътища да са с 3-годишен срок на изпълнение. В тях ще бъдат заложени изисквания за осигуряване на качество на изпълнението и приемане на извършената работа на база лабораторни измервания от сертифицирана лаборатория. Резултати от измерванията бъдещият изпълнител на поръчката ще трябва да осигурява при изпълнението на целия договор, за всеки един вид дейност, която подлежи на изпитване, съгласно нормативните документи. Конкретни изисквания са посочени и при осъществяването на дейностите, свързани с пасивната пътна безопасност, каквито са премахването на крайпътната растителност за по-добра видимост на шофьорите и почистването на пътните принадлежности.

 

Как се отрази повишението на цените на строителните материали на изпълняваните проекти от АПИ? Държавата започна работа за въвеждане на индексация в строителството. Това ще реши ли проблема дългосрочно?

Пандемията и затрудненията в доставките покачиха цените на основните строителни материали. Украйна е допълнителен катализатор за цените и изправя пред изпитание бранша. Цената на желязото се е повишила с около 35 - 40%, на стоманата също. Това са основни материали в строителството. Битумът е по-скъп с около 60%.

До края на месеца работната група, която се координира от Министерството на финансите, трябва да излезе с предложение за законодателно решение. Определени текстове в ЗОП ще трябва да бъдат променени, защото сегашният вариант на закона не предвижда индексация, а тя трябва да бъде заложена както при бъдещите договори, така и при заварените. Надявам се по този въпрос скоро да има решение.

В началото на годината беше избран изпълнител за последния участък от АМ „Европа“ между Сливница и връзката при Северната скоростна тангента. Кога ще видим напълно завършена магистралата?

Строителството на АМ „Европа“ с дължина 48 км е разделено на три участъка. Близо 17 км в отсечка между Драгоман и Сливница са изградени и са в експлоатация. До средата на тази година трябва да приключат дейностите и на 14,5 км участък от ГКПП „Калотина“ до Драгоман. Със завършването и на него, влизайки през Калотина до Сливница, или 31 километра и половина, ще се пътува по магистрала.

За последната трета отсечка - от Сливница до връзката със Северната скоростна тангента (около 16,5 км), на 22 декември м.г. е подписан договорът с избрания строител по ЗОП. Процедурата за избор на строителен надзор не е приключила. Към момента са отворени ценовите оферти и очаквам скоро комисията да излезе с решение. Процедира се ПУП - Парцеларен план, който предстои да бъде одобрен от НЕСУТРП в МРРБ най-късно през април. След което ще се премине към изработване на оценителски доклади за размера на обезщетенията за засегнатите имоти по трасето на АМ „Европа“.

Предвиждаме участъкът да се изграджа поетапно, като целта ни е строително-монтажните работи да стартират през август 2022 г. и обектът да е готов до края на 2023 г.

 

Другият голям инфраструктурен проект в страната е АМ „Струма“. За него обаче нещата като че ли се върнаха в начална позиция – отново ще се разглеждат възможните варианти на преминаване през Кресненското дефиле, въпреки че АПИ стартира работа за осигуряване на съоръжения за защита на животните и избра изпълнители за двете трасета на лот 3.2 по вече одобрения Източен вариант Г10.50. Съществува ли риск и през програмен период 2021 – 2027 г. да не започне работа по лот 3.2?

От доста години експертната общност търси най-оптималния вариант за преминаване през Кресненското дефиле. Експертите работят и вярвам ще намерят най-доброто решение, така че да има и магистрала на разумна цена за строителство и след това поддържане, но и да се опази природата.

От наша гледна точка и спазвайки екологичните норми, за да има минимално строителство в целия район, най-добре би било да се използва сегашното трасе в посока София - Кулата и да се построи ново в посока от Кулата към София. Това е най-икономичното за България решение, защото всяка магистрала, мост или тунел се прокопават не само на базата на екологични основания или за решаване на социални проблеми, а и с икономическа оценка. Цената не е без значение.

Проектът е под наблюдението на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Няколко пъти годишно се провеждат срещи. През ноември 2021 г. е представен съвместен доклад на българското правителство и неправителствения сектор до 41-вото заседание на Комитета. В него е посочено, че ще се сформират три работни групи с ясно определен формат, мандат и компетенции с цел обсъждане на основни ключови въпроси - специфични природозащитни цели за защитени зони „Кресна - Илинденци“ за местообитанията и „Кресна“ за птиците; екологични аспекти – свързани с оценка за съвместимостта на проекта спрямо приетите специфични природозащитни цели; социално-икономически аспекти; пътна безопасност. По този начин ще се постигне пълна прозрачност и ще се разработят консенсусни предложения. Работните групи са създадени – една със заповед на министъра на околната среда и водите, и две – със заповеди на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Очакваме резултатите от работата на експертните групи и до голяма степен те ще определят следващите стъпки за развитието на проекта.

Към момента за участъка от автомагистралата, преминаващ през Кресненското дефиле, лот 3.2, с Решение по ОВОС през 2017 г. е избран вариант Източен Г10.50. Той предвижда платното в посока Кулата да е по съществуващия път в дефилето, който ще се рехабилитира, а платното за София, което ще се строи, ще е в източна посока от дефилето.

Проектът за изграждане на АМ „Струма”, лот 3.2, е предложен за включване в Програма „Транспортна свързаност 2021 - 2027”, която все още не е одобрена от ЕК. В рамките на текущия програмен период 2014 - 2020 г. се изпълняват подготвителни дейности и мерки за смекчаване на негативното въздействие върху околната среда и повишаване на безопасността, както и мониторинг върху популациите.

АПИ е разработила формуляр за кандидатстване за финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020”, който е предоставен за одобрение от Европейската комисия на 9 август 2019 г. След получените от ЕК препоръки и забележки, детайлен анализ и редица работни срещи формулярът е оттеглен през януари 2020 г. Основната забележка поставя акцент върху проведената екологична процедура и най-вече, че оценката за съвместимост не е извършена спрямо специфичните консервационни цели на зоните от „Натура 2000“, тъй като те не са установени.

Към момента процедурата по формулирането на специфичните природозащитни цели на двете защитени зони, засегнати от проекта, не е финализирана.

 

Какво предстои за автомагистрала „Хемус“, за която също има нерешени проблеми?

Агенция „Пътна инфраструктура“ работи със задача доизграждането на АМ „Хемус“ да завърши възможно най-бързо и законосъобразно. Едва ли има българин, който ще каже, че магистралата не трябва да я има или трябва да се отложи във времето изграждането й. Напротив - ще заяви точно обратното, че АМ „Хемус“ е задължителна и е трябвало да се построи още преди много години. Важно за данъкоплатците обаче сега е тя да бъде изградена по правилата на пътното строителство, законно и качествено, така че да се гарантира безопасната й експлоатация много години напред.

Строителството на 16,3 км от АМ „Хемус“ в участъка между пътните възли „Буховци“ и „Белокопитово“, който се изпълнява след открита процедура по ЗОП, е на финален етап. Предвижда се да е завършен до края на юни т.г.

По договора с „Автомагистрали“ ЕАД се работи на участъци 1, 2 и 3 с обща дължина 51,5 км. Това е от Боаза до бъдещия п.в. „Плевен“. Предвиждаме в края на 2024 г. да приключи строителството на тези участъци. Реализацията на участъци 4, 5 и 6 - от п.в. „Плевен“ до Велико Търново, следва да завърши по настоящия договор в периода 2025 - 2026 г. Техническите проекти за трите участъка са изработени. За участъци 4 и 5 са постановени отчуждителни актове, а за 6 предстои постановяване.

За участъци 7 и 8 от Велико Търново до п.в. „Лозница“ е необходимо провеждане на нова екологична процедура и изработване на ПУП - ПП. Това ще доведе освен до забавяне на цялостното завършване на автомагистралата, но и с новите варианти ще се удължат трасетата на участък 7 с около 3 км и на участък 8 с около 4 км. Същевременно многократно се пресича съществуваща железопътна инфраструктура, което от своя страна ще наложи проектирането на по-голям брой мостови съоръжения, осигуряващи пресичанията. Затова прогнозният срок за построяването им е през 2027 г.

За участък 9 - от п.в. „Лозница“ (при път II-49 Търговище – Разград) до п.в. „Буховци“, техническият проект е изработен и към момента проектът на Подробен устройствен план - Парцеларен план се процедира по реда на Закона за устройство на територията. Предстои представянето му в МРРБ за разглеждане и одобрение от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика. След влизане в сила на заповед за неговото одобряване ще стартират същинските отчуждителни процедури. Срокът за изграждането на участъка е 30 месеца и при стартиране на СМР в края на 2022 г., респективно началото на 2023 г., ще завърши през 2025 г.

По сложния юридически казус с договорите знаете, че Министерският съвет е възложил изготвяне на юридическо становище, фокусирано върху рисковете за държавата и националните интереси. Ако рисковете и загубите, които ще претърпи бюджетът, са твърде високи, по решението е редно да се произнесе Народното събрание.

Колко европроекта трябва да приключи АПИ от период 2017 – 2020 г.? Има ли риск за някои от тях?

Няма риск за обектите. Работи се по планираната програма.

По Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020” през 2022 г. предстои да стартира изпълнението на 4 проекта за рехабилитация на около 79 км второкласни и третокласни пътища.

Те са в областите: Сливен, Велико Търново, Хасково, Силистра и Варна.

- 27 км от второкласния път II-53 Поликраище - Елена – Сливен през прохода „Вратник“;

- 23,4 км от път III-559 Полски градец - Тополовград - Устрем, който свързва населените места в област Хасково с второкласния път Нова Загора – Пъстрогор и чрез него с АМ „Марица“ и първокласния I-5 Стара Загора – Хасково. За двете отсечки има подписани договори с избраните изпълнители.

Предстои да бъдат подписани договорите за рехабилитацията на още два пътни участъка.

- 9,5 км от път III-2077 Каблешково - Межден в област Силистра, осигуряващ достъп до първокласния I-7 Силистра - Шумен, който е връзката с пристанището в гр. Силистра;

- близо 19 км от път III-9004 Варна - Белослав - Житница в област Варна, който минава на юг от Варненското езеро и е основна пътна връзка на общините Белослав и Провадия с областния център Варна.

- По Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция – България 2014 – 2020“ през 2022 г. се предвижда да стартира изграждането на обходния път на град Рудозем с дължина 2,6 км. Той е част от второкласния път Средногорци – Рудозем. С изпълнението на проекта транзитният трафик ще се изведе от центъра на града и ще се улесни пътуването към бъдещия ГКПП „Рудозем – Ксанти”.

По Оперативна програма „Околна среда 2014 - 2020” през 2022 г. ще стартира укрепването на свлачището при с. Владая на пътя София – Перник. Ще завърши укрепването на свлачището на първокласното трасе Микре – Севлиево – Велико Търново.

 

Все още няма одобрени програми за период 2021 - 2027 г. Как това ще се отрази на изпълнението на планираните за финансиране от ЕС пътни проекти?

Подготовката за новия програмен период е в ход. За Програма „Развитие на регионите 2021 - 2027” е изготвена методика, с която са степенувани предложените за рехабилитация отсечки от областните пътни управления и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. В подготвения списък са избрани 64 пътни участъка с дължина 1114 км. С успешното изпълнение на тези проекти ще се намалят междурегионалните и вътрешнорегионалните неравенства в икономическото, социалното и териториалното развитие, ще се осигурят условия за икономически растеж и по-високо ниво на заетост, осигуряване на конкурентоспособност на регионите чрез силни местни икономики, подобряване на териториалната свързаност и т.н.

Агенция „Пътна инфраструктура“ участва в регионалните срещи на Регионите за развитие, свързани с подготовката на Програма „Развитие на регионите 2021- 2027”, както и в срещите, организирани от Националното сдружение на общините в Република България. Целта е създаване на партньорства и изпълнение на интегрирани проекти, в които са включени отсечки от републиканската пътна мрежа.

В процес на подготовка сме и за кандидатстване за финансиране по Програма „Околна среда 2021 - 2027“. Към момента е изискана информация от всички пътни управления за геодинамичните процеси на територията им – свлачища, срутища, абразии, пропадане на пътното платно и др. Предстои изготвянето на списък с обекти на база одобрена методика, с които Агенция „Пътна инфраструктура“ да кандидатства за финансиране по програмата.

 

Какви обществени поръчки предстои да обяви Агенцията през 2022 г.?

През тази година планираме да стартират обществените поръчки за идеен и технически проект с ПУП - Парцеларен план за АМ „Гюешево – Дупница“, както и за разширен идеен проект с извършване на пълни геоложки проучвания и ПУП - ПП за третия участък от АМ „Русе – Велико Търново“ с дължина около 60 км.

Предвиждаме да обявим обществена поръчка за избор на изпълнител на проектиране и строителство (инженеринг) за завършването на Южната дъга на Софийския околовръстен път в участъка от бул. „Бъкстон“ до АМ „Струма“. Това е съвместен проект на Столичната община и Агенция „Пътна инфраструктура”. Ангажиментът на СО е изработването на идейния проект и на подробните устройствени планове. Съответно на АПИ е осигуряване на технически проект за участъка, теренно обезпечаване на обекта и неговото реализиране. Към момента Столичната община довършва идейния проект, успоредно с който се разработват и проекти за изменение на действащите регулационни планове на засегнатите с проекта територии. След получаване на идейните проекти от СО ние ще предприемем действия по подготовка и обявяване на обществени поръчки за проектиране и строителство и строителен надзор. В инвестиционната програма за 2022 г. е предвидено провеждането на открити процедури по ЗОП за избор на изпълнители.

Тази година година ще обявим и открити процедури по ЗОП за ремонта на тунелите „Топли дол“ и „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“ и „Траянови врата“ на АМ „Тракия“, които са част от трансевропейската пътна мрежа.

По проектите с финансиране от фондовете на ЕС предстои да стартираме обществена поръчка за проектиране и строителство на виадукт при км. 134+380 на път II-86 Средногорци - Рудозем. Финансирането на този проект ще бъде частично от Програма ИНТЕРРЕГ „V-A Гърция – България 2014 - 2020” и от републиканския бюджет.

 

От МРРБ анонсираха, че обхватът на тол системата ще бъде разширен. Има ли яснота колко км пътища ще бъдат включени и какви са прогнозите за приходите от нея за 2022 г.?

Предстоят разговори с браншовите организации. Превозвачите са наш партньор и разчитам на конструктивен диалог с ясни и точни аргументи. Експертите от Националното тол управление са направили обстоен и задълбочен анализ. Становището е, че е необходимо тол такса за изминато разстояние за превозните средства над 3,5 т да се плаща и за втори клас пътища. На базата на заключенията в анализа се подготвя изменение в Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. Промените ще бъдат обсъдени с превозвачите и всички заинтересовани страни, каквато е процедурата при подготовката на подобни нормативни актове. Размерът на таксите ще е обвързан с масата на пътното превозно средство, екологичната му категория, както и с класа на пътя. В България тарифите за превозните средства над 3,5 т са много по-ниски от тези в съседните й държави и в страните от ЕС и поради това постъпленията от е-винетка от леките автомобили имат много по-голям дял в общите приходи.

Близо 430 млн. лв. са приходи от пътни такси през 2021 г. От тях около 272 млн. лв. са от е-винетки за леки автомобили. Над 158 млн. лв. са от тол за тежкотоварните камиони и автобусите над 3,5 тона. Събраните постъпления от е-винетка от леки автомобили са с над 113,7 млн. лв. повече от приходите от пътни такси за автомобили над 3,5 тона.

За сравнение около два пъти и половина повече, или 1 - 1,2 млрд. лв. годишно, са необходими за текущото поддържане на 20 000 км републикански пътища.

В момента платени за МПС над 3,5 т са 803 км автомагистрали и 2312 км първокласни пътища, а за 2935 км второкласни ставката е 0 ст.

Предложението за увеличение на таксите и включването на втори клас пътища към платената пътна мрежа за МПС над 3,5 тона ще бъде с цел постигането на по-справедлив модел за таксуване на тежкотоварните превозни средства, баланс между ползвателите на платената мрежа и приноса им към общите приходи от пътни такси. В момента леките автомобили плащат е-винетка при преминаване по второкласните пътища, а МПС над 3,5 т не плащат, с което е нарушен основен принцип на Европейския съюз „ползвателят/замърсителят плаща“. Това е и главната причина до момента основният приход от пътни такси, чието предназначение е изграждането и рехабилитацията на републиканската мрежа, да е от платени е-винетки за леки автомобили, независимо от това, че въздействието им върху пътната настилка е несъпоставимо с това от тежкотоварните камиони.

Увеличението на приходите от такси ще осигури на сектора повече средства за рехабилитация на пътищата и изграждането на нови, което ще повиши възможностите за по-бързо и по-безопасно пътуване по републиканската пътна мрежа от шофьорите на всички видове превозни средства.

 

Следите ли в. „Строител“? Как може да Ви бъде полезно изданието на КСБ?

Разбира се, следя го и ми е полезен. Ценни са анализите и мненията, които по традиция всеки петък представяте, защото сте професионалният глас на целия строителен бранш. Агенция „Пътна инфраструктура“ и Камарата на строителите в България си сътрудничат по много теми и за пътната администрация е важно дългогодишното партньорство да продължава, тъй като в организацията членуват пътностроителните и надзорните фирми. Доброто сътрудничество и постоянният диалог са важни за успешната и ефективна работа на сектора, за намирането на балансирани решения в полза на гражданите.

Експертизата на специалистите, които представяте на страниците, е полезна за нас при изготвяне на предложения за промени в законодателството, както и в съществуващите правила и норми. В тази връзка смятам, че това е една от темите, която може да има още по-голямо присъствие на страниците на вестник „Строител“.

 

От името на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев отправяме покана за работна среща с ръководството на организцията, ще се радваме да Ви посрещнем в офиса на Камарата. 

Благодаря за поканата, със сигурност такава среща ще е много полезна и за двете страни и ще я реализираме при първа възможност.