С КСБ сме партньори и работим в една посока

Божидар Йотов е роден през 1958 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Право”. Има стаж като адвокат в областта на гражданското право, заемал е пост на началник-отдел в Министерството на транспорта в сферата на транспортната политика. За период от една година работи като началник отдел „Служебен контрол” в Националната агенция „Пътна инфраструктура”, а от август 2009 г. е зам. изпълнителен директор на агенцията. След обнародването на промените в Закона за пътищата през септември 2009 г. Божидар Йотов е назначен за член на управителния съвет на пътната агенция, а в края на октомври 2009 г. встъпва в длъжност председател на Управителния съвет на АПИ.

Г-н Йотов, какви са основните приоритети на агенция „Пътна инфраструктура”? Какви цели си поставяте? Какво бихте искали да постигнете в рамките на мандата?
Политиката, която водя, е основана на воля, професионализъм и откритост. Най-важна за мен е експертността. Една от най-спешните мерки, които предприехме, беше преструктурирането на агенцията и провеждането на административна реформа. Изграден беше нов екип, с който, сами виждате, успяваме да наваксаме пропуснатото през годините и ще се борим за европейските проекти. Това, което твърдо мога да заявя, е, че успяхме да оптимизираме работата, да деполитизираме институцията и да я изчистим от досегашната практика тук да се защитават корпоративни и политически интереси за сметка на българските данъкоплатци.
Само за 6 месеца ускорихме работата по основни проекти с европейско финансиране – визирам оперативни програми „Транспорт” и „Регионално развитие”. За да успеем да усвоим евросредствата, от изключително значение е подобряването на тяхното управление. Стремим се да усъвършенстваме контролните дейности при разходването им.

Една от първите законодателни промени, които предприе новото правителство, беше в Закона за пътищата, според която пътната агенция премина към МРРБ. Как преценявате тази промяна вече от позицията на времето?
Най-важното за мен е да работим професионално и с ускорени темпове за подобряване на републиканските пътища и усвояване на европейските средства.

Преди време одитът на Сметната палата установи сериозни нарушения в АПИ и даде препоръки за отстраняването им. Какво предприехте в тази връзка, какви конкретни действия извършихте?
Управителният съвет на агенцията утвърди План за действие по одитните препоръки – от 12.02.2010 г. В него бяха набелязани по 4-5 мерки за всяка от тях. Бяха изготвени програми по областни пътни управления, в т.ч. за рутинно текущо поддържане, за аварийни ремонти и за зимно почистване. Дирекция „Експлоатация и поддържане на републиканската пътна мрежа” всеки месец представя месечни задания за утвърждаване от управителния съвет в рамките на годишния бюджет. В съответствие с изискванията на Министерството на финансите се разработват годишни инвестиционни програми чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството. Управителният съвет на АПИ утвърди с протокол месечното разпределение на бюджета, поименен списък на капиталовите разходи (основен ремонт, проектиране на основен ремонт, по програми, финансирани от ЕС, ведомствени капиталови разходи), разпределение на средствата за текущ ремонт и поддържане, аварийна програма и зимно поддържане.
Като част от предприетите мерки по одитния доклад в АПИ вече има и действаща инструкция за предварителен финансов контрол преди поемане на задължения и преди извършване на плащане на разходи в АПИ, утвърдена със заповед. Плащанията на старите задължения се извършват в съответствие с указанията на МРРБ и включват разплащания по споразумения между Министерството на финансите и фирмите. Създадени бяха вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

Как върви изпълнението на Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) във връзка с рехабилитацията на пътната мрежа у нас? Тя се провежда на два етапа, в момента текат тръжните процедури по първия от тях. Има ли вече избрани изпълнители за някои от лотовете, както за строителството, така и за надзора?
Трябва да ви призная, че тези търгове въобще нямаше да бъдат пуснати, защото предишните договори по програмата не бяха прекратени правилно. Съществуваше потенциалната опасност фирмите, които са си удължили гаранциите, да предявят претенции към агенцията за това, че някога са спечелили същия участък. Бяхме абсолютно минирани. За много кратък срок направихме 20 споразумения за отсечките за строителство и 20 - за надзор. С тях компаниите се отказват от правата си. Фирмите разбраха колко е важно да пуснем програмата. Така успяхме да премахнем пречките и да стартираме търговете по тази програма. На финалната права сме, както се казва. Проведохме по 14 тръжни процедури за изпълнители и консултанти на обектите. В края на лятото стартираме и същинската работа на участъците. Така още на първия етап ще бъдат рехабилитирани 302 километра второкласни и третокласни пътища в цялата страна.
В момента подготвяме тръжните процедури и за втория етап, който включва още 14 лота за още 300 километра. До есента трябва да пуснем търговете и за него.

Усъвършенствани ли са тръжните процедури, които сега се провеждат, в сравнение с тези от предишните години? Какви са конкретните отговорности на възложителя и на изпълнителя?
Вие сте свидетели на това, което направихме до момента: подготвихме изчистена тръжна документация, с премерени рискове за държавата и конкретни отговорности за изпълнителя, така че да не се появят впоследствие изненади и проблеми. Знаете, че в документацията за лот 2 на автомагистрала „Тракия” за избор на строител заложихме един принципно различен договор. Уверявам ви, че договорът, който ще бъде подписан с избрания изпълнител за строителството и на лот 3, ще бъде балансиран по отношение на рисковете и категорично ще отстоява интересите, от една страна, на държавата, а от друга – на българските данъкоплатци.

В края на март излезе информация, че близо две години в агенция „Пътна инфраструктура” не са направени обществени поръчки за проектиране. В интервю за нашия вестник министър Плевнелиев каза, че за това ще бъдат предвидени средства при актуализацията на бюджета. Ще има ли обществени поръчки за проектиране, какви и кога?
Да, ще има обществени поръчки за проектиране. Вече пуснахме такава за определяне на изпълнител за изработване на технически проект за основен ремонт (рехабилитация) на обект в област Враца.
Факт е обаче, че бюджетът тази година е изключително намален, но ние правим всичко по силите си и предприемаме необходимите мерки.

Какви законодателни промени според вас трябва да се направят в закона за обществените поръчки, така че процедурите да станат по-прозрачни и по-справедливи?
Аз смятам, че процедурите, които провеждаме в момента, са абсолютно и безспорно прозрачни и обективни. Те са публично достояние, присъстват наблюдатели от „Амнести Интернешънъл”, външни независими наблюдатели. Комисиите, които разглеждат и оценяват офертите на кандидатите, са междуведомствени – с представители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерския съвет, от финансовото министерство, от Института по пътните технологии. В тях има разбира се, и представител на пътната агенция.

Наскоро излезе информация, че дейностите по оперативните програми „Регионално развитие”, „Околна среда” и програма „Развитие на селските райони” не са съобразени напълно с графиците на АПИ. Беше обявено, че ще се работи активно по синхронизирането им. Така ли е? И какво се прави в тази посока?
Не разполагам с подобна информация. Сами виждате обаче, че по Оперативна програма „Регионално развитие” нещата се развиват добре, при това с изключително бързи темпове. Спазили сме всички законови изисквания относно процедурите по изпълнение на проектите и започваме рехабилитацията на тези отсечки в най-кратък срок.

Как се извършва рехабилитацията на пътната мрежа като цяло? Министър Плевнелиев обяви, че няма да става дума просто за пълнене на дупки, а за цялостна рехабилитация? Какви са последните новини около строителството на другите приоритетни автомагистрали – „Марица” и „Струма”?
Именно това е нашата цел – да работим, следвайки цялостна стратегия на реновиране и рехабилитация на републиканската пътна мрежа. Досега очевидно се е работило на парче. За нас обаче по-важното е, че имаме една цялостна визия за това, което трябва да се случи с нашите пътища. И вие сте свидетели на всичко, което правим: проведохме процедури по ОПРР – в края на лятото започваме рехабилитацията. Проведохме процедурите за доизграждането на автомагистрала „Тракия” – до есента стартира изграждането и на трите последни лота от аутобана.
Продължаваме ускорено работата по строителството на автомагистрала „Марица”. Знаете, че там уж беше започнато нещо, но се оказа друго. Ние ускорихме работите и през юли трябва да пуснем част от магистралата от 73-ти километър до 99-и и от 108-и до 111-и км. Едновременно с това колегите работят и по подготовката и стартирането на процедурите за останалата част от „Марица” - от 5-и километър до 72-ри. Предстои обявяване на тръжни процедури за избор на изпълнител на строителство и консултант на лот 1 – през август, за лот 2 – октомври и за лот 3 – през ноември тази година. А за четвъртия лот – най-късно в началото на следващата година.
Работим и по магистрала „Струма”. Предстои обявяване на тръжните процедури за избор на изпълнител на строителство и консултант на лот 1 през февруари следващата година.

Защо у нас има толкова дупки по пътищата? Само метеорологичните условия ли са причина за това? Какво се прави, за да станат пътищата ни по-качествени?
Основната причина за това състояние на републиканските пътища е, че години наред не са рехабилитирани. Някои – повече от 30 години. На места са правени „кърпежи”, но това е само частично и временно решение на проблема. Затова ние залагаме толкова надежди на оперативните програми, за да започнем цялостна рехабилитация на мрежата.

Преди време от Браншова камара „Пътища” призоваха за създаването на фонд, в който да влизат парите от винетки и те да бъдат използвани само за рехабилитация и за строителство на пътища. Как възприемате тази идея?
И сега средствата, събрани от винетни такси, се изразходват за ремонт на пътища, но са недостатъчни. До момента те са малко над 130 млн. лв. Затова трябва да се търсят и други алтернативни варианти за осигуряването на финансиране на пътната мрежа.

Какво според вас трябва да се направи за усвояване на повече европейски средства за инфраструктурни проекти, и в частност – за строителството и ремонта на пътища?
Това, което ние в момента правим: работим денонощно и с цената на много труд и усилия успяваме да стартираме проекти. До момента АПИ няма нито една провалена процедура по европейска програма.

Наскоро излезе информация, че АПИ ще обжалва определението на Великотърновския административен съд, с което се допуска предварително изпълнение на заповедта на ДНСК за затваряне на прохода Хаинбоаз. Какво е развитието на казуса и какви са мотивите ви?
Агенция „Пътна инфраструктура” обжалва определението на Великотърновския административен съд, с което се допуска предварително изпълнение на заповедта на ДНСК за затваряне на прохода Хаинбоаз.
Въз основа на чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс ще настояваме за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Мотивите на агенцията са, че проходът Хаинбоаз е единствената в момента най-пряка връзка между Северна и Южна България. По данни на нашия Институт по пътните технологии всекидневно през Прохода на Републиката преминават средно почти 24 хиляди превозни средства. Другият евентуален маршрут за минаващите, е през прохода Шипка. Той обаче е в процес на рехабилитация - по проект „Транзитни пътища V” , лот 10.
За отстраняване на възникналите проблеми на прохода бе изготвен план за действие, по който експертите на агенцията продължават работа. Създадена е временна организация на движението чрез т.нар. прозорци, по 4-5 часа на ден, по време на които се спира временно движението и се отстраняват оголените камъни по скатовете. Според нашите експерти тези аварийни мерки не налагат постоянното спиране и отбиване на движението. Заедно с това трябва да подчертая, че сме съгласували всички наши действия чрез протокол за аварийно състояние, съставен съвместно с Областното пътно управление и с МВР – Велико Търново, с „Гражданска защита”, който е одобрен от областния управител за изпълнение.

Основната дейност на АПИ е свързана със строителството и реконструкцията на пътищата у нас, а това се осъществява от строителните компании. Как си сътрудничите с Камарата на строителите в България, чието издание е в. „Строител”?
Смятам, че сътрудничеството ни е много добро и така трябва да бъде. Ние сме партньори и работим в една посока – подобряване инфраструктурата на страната. Тук мога да отбележа дори, че представители на Камарата дават своето становище по новите договори за текущ ремонт и поддържане, които в момента се подготвят.

Няколко думи да кажете за нашия вестник. Какви препоръки и пожелания ще отправите към екипа ни?
Да запазите професионалното отношение към работата си и да бъдете все така „будни”, като предоставяте експертна информация на читателите си. Най-важното в работата на всеки от нас е професионализмът и обективността.