Дончо Барбалов, зам.-кмет на Столичната община по „Финанси и здравеопазване“: Очакваме по-високи приходи в бюджета на София спрямо 2021 г.

Г-н Барбалов, наскоро проведохте среща с ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ). Какви са впечатленията Ви от нея?

Категорично разговорът ни с КСБ беше изключително ползотворен. Доста фирми членове на Камарата на строителите работят много активно по обекти на Столичната община (СО) и всяка обратна информация, която получаваме, е важна за успеха на дейността на администрацията. Заедно със зам.-кмета на София по „Обществено строителство“ инж. Ангел Джоргов представихме пред КСБ капиталовата програма на СО за 2022 г. и обсъдихме какви са възможностите за повече електронизация на документацията в целия строителен процес. Надявам се много скоро да имаме положителни резултати в тази посока.

Какво показват данните за изпълнението на Бюджет 2021 г.? Доколко се сбъднаха очакванията на СО за постъпленията и как се отрази продължаващата пандемия на общинските финанси? Какви са прогнозите за 2022 г.?

Докато 2020 г. се наложи да правим няколко актуализации за намаляване на бюджета, през 2021 г. промените бяха свързани с увеличаване на нетните приходи. Тоест изминалата година беше по-добра за Столичната община. При данъчните постъпления имаме изпълнение в размер на 109%, или общо 448 млн. лв. При неданъчните приходи, включващи таксите за услуги, събрахме 298 млн. лв., което също е добре спрямо предварителните прогнози. Отчитаме известно изоставане при някои от таксите, свързани с посещаемостта в детските ясли и градини. Причината за това е продължаващата пандемия, като през почти цялата 2021 г. заетостта на тези учебни заведения беше на около 50%.

Постъпленията от приватизация също са по-малки спрямо предвидените въпреки отчетения ръст на столичната икономика. Но това е нормално в ограниченията от неприключилата здравна криза. Капиталовата програма е изпълнена на 77%, ако не отчитаме европейските програми.

За 2022 г. прогнозираме по-високи приходи от данък „Недвижими имоти“, както и от данъка за придобиване по възмезден начин. От туристическия налог залагаме постъпления от 1,8 млн. лв. Повишение очакваме и при неданъчните постъпления.

В последния ден на март Столичният общински съвет прие бюджета на СО. Бихте ли представили основните параметри на Бюджет 2022? Поголям ли е спрямо 2021?

Много беше важно приемането на бюджета да стане факт, защото е от ключово значение за жителите на София.

С приемането на държавния бюджет за 2022 г. се допуснаха изключения по отношение на направените от общините разходи за електрическа енергия и други, но въпреки това е доста трудно да се ограничават структурите на администрацията. В същото време средствата са налични, а ние не можем да ги използваме.

Бюджетът на СО за 2022 г. е с около 220 млн. лв. по-голям в сравнение с предходната година. С близо 100 млн. лв. се завишават средствата за заплати на учители, социални работници и хората, заети в здравеопазването, като необходимите пари са заложени в перото за държавно делегираните дейности, за които ще са налични 798,5 млн. лв. За първи път се предвиждат повече средства за издръжка на училищата.

Към приходната част на бюджета на СО са осигурени и 272,9 млн. лв. от европейски програми, общо 119,16 млн. лв. са от целеви инвестиционни заеми. Капиталовата програма е в размер на почти 590 млн. лв., като 54% от тях ще бъдат от собствени средства и заеми, а остатъкът от 46%, или 272,9 млн. лв., очакваме да осигурим от спечелени европейски проекти. Кредитите на Столичната община ще се изразходват за развитие на пътна инфраструктура и за разширението на третата линия на метрото, което вече е в ход. В резултат на проведените разговори на кмета на София Йорданка Фандъкова с министър-председателя Кирил Петков и вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев държавата отпуска 40 млн. лв. за строежа на подземната железница. Отделно за други проекти от целевата субсидия очакваме да получим 15,3 млн. лв.

През 2022 г. разчитаме на по-високи приходи спрямо 2021 г. или поне запазване на постигнатите нива. Изключение ще има при таксите за детски градини и ясли, които от 1 април стават безплатни – дейността става държавно делегиран стандарт. Очакваме средства от държавния бюджет, за да предоставяме тази услуга.

Данъчната кампания за тази година вече е в ход. Какви са данните до момента за постъпленията?

Забелязваме много добра активност от страна на жителите на София да заплащат данъците си. Може би причината за това е, че размерът на налозите не се промени. Осен това до 30 април всеки, който внесе целия размер на задължението си за данък „Сгради“ и за МПС, може да се възползва от отстъпка в размер на 5%.

Приходите за първите два месеца се реализират спрямо нашите очаквания, като дори регистрираме подобрение в сравнение със същия период на 2021 г. Много важно е да установим дали ще се запази положителният тренд на постъпленията от налога за възмездно придобиване. Този данък най-бързо се повлиява от промяна на икономическата обстановка. Ако се стигне до влошаване, тогава приходите ще бъдат под въпрос. Но засега нещата се развиват добре.

Икономическата обстановка непрекъснато се променя заради ръста на цените на електроенергията, от една страна, и от друга - заради отражението на войната в Украйна. СО има ли буфери, които да намалят негативните ефекти?

За да помогне на общините да преодолеят проблема си със заплащането на увеличените разходи за ел. енергия, държавата ги включи в компенсаторните механизми, които са в сила до началото на април. Получените средства обаче не са достатъчни – от октомври до края на февруари въпреки компенсациите дадохме 8 млн. лв. повече за електроенергия. Надявам се тези механизми да продължат и след първи април, тъй като макар и ограничени, все пак са в помощ и за общините, и за бизнеса. За разлика от някои производители ние не можем да увеличим стойността на произведената продукция и да компенсираме загубите. На нас ни се налага да предоставяме същата услуга, като правим по-високи разходи.

Естествено че сме заложили известни буфери, но разчитаме и на подкрепа от страна на правителството. Надявам се диалогът между управляващите, бизнеса и общините да продължи.

Негативно отражение има не само цената на ел. енергията, но и тази на природния газ, което е много сериозен проблем за обществения градски транспорт. Както е известно, компенсации за цената на газа за фирмите няма. В последните години с оглед на отговорното отношение към опазването на околната среда Столичната община закупи голям брой превозни средства, които се движат на газ, но това вече ни излиза доста скъпо.

Много общини изпитват затруднения с градския транспорт. Какво е състоянието на столичния и предприемете ли стъпки, за да не се стигне до намаляване на броя на обслужващите превозни средства?

Категорично градският транспорт е сред най-големите предизвикателства. В сравнение с периода преди настъпването на пандемията отчитаме трайно намаление на пътуващите с 30%. Логично това се отразява на приходите на общината, които са все помалко, докато разходите за електричество, за природен газ и за поддръжка на подвижния състав стават все по-големи.

В България не беше приет специален механизъм за компенсация на градския транспорт. Имаше само еднократни помощи, но те бяха насочени към междуградските превози. За мен този проблем се подценява от държавата и без помощ от нея общините няма да могат да излязат от създалата се трудна ситуация. Да, вече има мнения, че сред възможните решения са намаляване на броя на превозните средства, обслужващи линиите, както и увеличение на цените. Ако се предприемат подобни действия обаче, те могат допълнително да отблъснат хората да използват градския транспорт и трайно да предпочетат личните си автомобили.

СО търпи загуби в размер на десетки милиони левове и те постоянно нарастват. Преди кризата отделяхме 110 млн. лв. от бюджета за подпомагане на обществения транспорт, а през 2021 г. надхвърлихме 160 млн. лв. Тази година залагаме 170 млн. лв., но има постъпили предложения и вероятно сумата ще бъде увеличена. На практика всеки жител на столицата плаща годишно по 200 лв. и повече за поддръжка на градския транспорт, независимо дали използва или не услугата.

Ние водим диалог с правителството по темата, защото за общините това е един от най-рисковите сектори. Финансирането за него идва от общинския бюджет, от приходите на „Център за градска мобилност“ ЕАД и от държавата. За да може да се компенсира недостиг от милиони левове, то трябва значително да се повиши цената на превозните документи, а това ще има разрушителен ефект върху целия отрасъл. Трябва да е ясно, че въпросът с вдигането на цените на превозните документи е сложен. Затова в спешен порядък трябва да се обмислят мерки, като подчертавам, че без намеса от страна на държавата ситуацията няма да се подобри.

Споменахте, че СО ще реализира инфраструктурни обекти, както и разширението на метрото с инвестиционен заем. Как ще се връщат парите, в какъв срок и какви са очакванията за резултата от усвояване на тези средства?

Кредитът за изграждане на транспортната инфраструктура вече е взет от Столичната община, документите са подписани. Той е с над 20-годишен срок на връщане и лихвата е много изгодна за общината.

За заема за „Метрополитен“ ЕАД проведохме публично обсъждане и вече има решение на СОС, така че предстои да се премине към финалното сключване на договора.

Ние работим изключително много с Европейската инвестиционна банка, с която и държавата доста оперира. Условията, които постигаме с кредитните институции, са добри заради високия рейтинг на СО - той е същият, какъвто е и този на държавата. Това е признание за дейността на кмета Йорданка Фандъкова и екипа на Столичната община.

Положителното е, че тези заеми са с дълъг срок на изплащане, с ниска лихва и без някакво специално обезпечение от страна на СО. Сценариите, които сме разгледали за връщането им, са без значително увеличение на общинските приходи. По Закона за публичните финанси плащанията по заеми не могат да надхвърлят 15% от средногодишния размер на собствените приходи на СО. Максимумът на годишните плащания, който ние ще достигнем, след като получим този кредит е 9%.

Освен това договорихме фиксирана лихва. Не трябва да забравяме и че разходите са за развитие на инфраструктурата на София, за да може да се изтегли движението от центъра на града. За тази част на столицата имаме и друга мярка - въвеждане на нискоемисионни зони, които също да извадят трафика от централната част. Целта е хората да се стимулират да не се придвижват с личните си автомобили и да използват градския транспорт.

Инвестицията в метрото е много важна, защото то вече превозва 30% от всички пътници в столицата. Да не говорим, че районите, през които преминава трасето на подземната железница, след като бъде изградена, изживяват сериозен подем в развитието си. Това очакваме да се случи и в жк „Левски“, и в район „Слатина“, където ще се реализират новите участъци от третия лъч.

Финансирането на проекта за разширението на метрото беше драстично намалено в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Разчита ли СО на средства за други проекти от този източник?

Изграждането на подземната железница бе единственият проект на Столичната община, който се предлагаше за финансиране по НПВУ. След като стана ясно, че метрото ще се финансира частично от него, проучваме възможностите по кои други инструменти на Плана и с какъв тип проекти София може да се включи на конкурентен принцип. Вече нямаме достъп до Кохезионния фонд, рестрикциите към общинското финансиране стават сериозни. Затова на преден план излиза темата за осигуряването на повече източници на приходи. Надявам се разговорът, който беше започнат при подготовката на държавния бюджет за споделяне на данък „Общ доход“ с общините и определяне на изравнителен механизъм, да продължи. Така средствата за местните власти ще се увеличат.

Какви са постъпленията от издаване на строителни разрешения за миналата година и очакванията за 2022 г.?

През 2020 г. постъпленията от такси за технически услуги, които са основно за издаване на строителни разрешителни, възлизат на 19,8 млн. лв. Съответно за 2021 г. приходите по това перо са 28,2 млн. лв., или отчитаме повишение от над 10 млн. лв. Това е нормално, защото 2020 г. беше сложна година за бизнеса и хората, повечето се въздържаха да правят сериозни инвестиции. Със сигурност резултатите от приходите от строителни разрешения за 2021 г. са добри и очакванията са да се запазят и през 2022 г.

Искам да отбележа, че правим и немалко по отношение на развитието на инфраструктурата на града. Нека да уточним, че в този тип такса се включват направените разходи за непосредствено разглеждане и одобряване на документация. Имаме различни идеи, например в разходите за издаване на тези строителни разрешения да се включват и разноските за изграждане и поддръжка на инфраструктура, но това не е законово обезпечено.

Строителният бранш алармира, че повишаващите се цени на строителните материали създават сериозни проблеми. Фирмите работят по договори, сключени преди месеци, година или повече, които са били на съвсем други стойности. Има ли механизъм, по който СО да направи индексация?

За момента няма как да направим това. Законът за обществените поръчки е изключително стриктен към възложителите. Знаете, че се работи на национално ниво за решаване на проблема, тъй като за индексацията е необходима нормативна промяна. Проблемите са валидни за всички проекти – и за изпълняващите се с европейско финансиране, и за тези, които се реализират с обществени средства.

Надявам се скоро този казус да бъде преодолян, защото тенденциите не са добри, наблюдава се голямо поскъпване и на материалите, и на горивата и това се отразява пряко на строителството.

Всяка година СО отделя средства за дофинансиране на сектор „Здравеопазване“. За 2022 г. какво предвиждате, накъде трябва да се насочват средства? Какви СМР са заложени за общинските лечебни заведения?

Планираме средствата за дофинансиране да са 10,5 млн. лв. Знаете, че досега тези средства винаги са били между 8 и 10 млн. лв. През последните две години общинското здравеопазване активно се включи в борбата с COVID-19, както и във ваксинационната кампания. Смятаме да продължим дейностите в тези направления.

С директорите на общинските здравни заведения работим по въпроса при едно дългосрочно намаляване на заразените с COVID-19 как те трайно да се върнат към своята основна дейност – лекуване на други заболявания, превенция и профилактични програми, които Столичната община финансира.

За извършване на строително-монтажни дейности в тези обекти имаме два основни източника – собствени средства на самите дружества и от Специализирания общински приватизационен фонд (СОПФ). Немалко от лечебните заведения се справят добре сами. В СОПФ вече има внесени предложения за финансиране на ремонти, както и такива за закупуване на модерна апаратура, защото медицина се прави със съвременна апаратура. Надявам се те да бъдат одобрени.