Интервю

Инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново: Необходимостта от въвеждане на механизъм за индексация на проектите вече е неотложна

За 15 години в страната ни бяха изградени немалко обекти, с които всеки кмет и строител могат да се гордеят

Инж. Панов, правим това интервю на 22 март, празника на Велико Търново. Поздравления и пожелания за нови успехи! С каква енергия Ви зарежда този повод?

Благодаря за поздравленията. Приемам ги не като кмет, а като гражданин на Велико Търново. Това за мен е по-ценно звание. Ние, жителите на старата столица, сме особена порода. Традициите, културата и историята на България тук, на това богоизбрано място, не са просто абстрактни понятия. Те са изпълнени с дълбок смисъл и винаги са свързани с вълнение и чувство за особена отговорност. В навечерието на празника на града бе учредено Сдружение „Велико Търново - историческа и духовна столица на България“, което обедини усилията на представители от всички сфери на обществения живот да работим не просто за развитието на града, а да съединим волята и знанията си, за да демонстрираме, че съвременните подходи, модерният поглед и новите технологии могат да бъдат вплетени в тъканта на такъв регион, който пази множество исторически пластове.

Знаете, че с решение на парламента от 12 април 2019 г., в навечерието на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, Велико Търново беше обявен за историческа и духовна столица на България. Нашата амбиция е да облечем това решение на законодателната власт в реални и смислени действия.

Една от първите стъпки, които ще предприемем, е да лобираме за такива законодателни промени, които да гарантират опазването на историческото наследство и неговото активно вписване в динамиката на един съвременен град. Направили са го много населени места по света и това ни дава кураж.

Велико Търново има близо 700 недвижими паметници на културата, архитектурни резервати, средновековни крепости, музейни обекти и църкви, а всяка година се случват над 500 културни събития. Общината сама по себе си трудно може да се справи с поддържането и с развитието на това богатство, затова ние смятаме, че тази тема фокусира интересите на всички - на държавата, на общината, на частния бизнес и на гражданите, и ще настояваме за по-голяма ангажираност от всички. Вярвам, че с колегите от Камарата на строителите в България (КСБ) отваряме и нова страница на нашето партньорство – да демонстрираме талант и иновативност в подхода си към вдъхване на нов живот на ценното архитектурно и културно наследство.

 

Проведохте среща с вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов и неговия екип. Какви са основните новини от тази среща, касаещи развитието на инфраструктурата на регионите?

За всички общини един от болните проблеми от години е състоянието на общинската пътна мрежа. Известно Ви е, че ние предлагахме и създаването на Национална програма за нейното поддържане и ремонт. Смело мога да кажа, че сме на път да направим първата стъпка в тази посока. Срещнахме разбиране в екипа на вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството - 500 млн. лв. от бюджета на ведомството да бъдат отделени тази година за ремонт на общински пътища и за подобряване на ВиК инфраструктурата по места.

НСОРБ за кратко време извърши огромен обем от работа. На практика беше направена инвентаризация на проектната готовност на местните власти и ние представихме на екипа на МРРБ подробна информация за техническата готовност за основен ремонт на 403 общински пътища или участъци от тях. Министерството предвижда след 1 април т.г. 250 млн. лв. от тези 500 млн. лв. от бюджета на ведомството да бъдат насочени за инвестиции в пътища и останалите 250 млн. лв. - за ВиК проекти в общини с население между 2000 и 10 000 души.

Сдружението представи и конкретни данни за всеки от обектите за проектната готовност и на тази база пътищата, нуждаещи се от ремонт, са разделени на 5 основни групи. В първата са проектите с пълна техническа документация, включително проведени процедури за избор на изпълнители. Във втората група са такива с пълна проектна готовност, които не са търгувани, а в третата са проекти с техническа готовност, които следва да се актуализират (с изтекли разрешения за строеж). Съответно 4-та и 5-а група са проектите с ниска или без проектна готовност. Проектите ще се преглеждат ежеседмично от МРРБ, като обект на финансиране ще са първо тези с пълна проектна готовност, след това такива, които не са търгувани, и т.н.

Предстои приоритизация на проектите, като е планирано да се използва „Методика за приоритизиране на благоустройствени проекти, предложени от общинските администрации в Република България“, изготвена от дирекция „Геозащита и благоустройство“ към МРРБ. От ведомството планират да бъдат направени корекции в методиката, така че финансирането да бъде достъпно за всички общини.

Намерението на министерството е първоначално да се финансират проекти с издадено и валидно разрешение за строеж и завършени процедури по ЗОП за избор на изпълнители. С приоритет ще са и проекти, които се реализират на етапи, т.е. с приключен 1-ви етап, както и интегрирани такива във ВиК сектора (водопровод плюс канализация). Обмислят се 2 или 3 плащания по проектите - аванс, междинно и баланс след проверки на място и констатиране на осъщественото строителство.

 

Как увеличаването на цените на строителните материали и проблемите с доставките на суровини се отразяват на работата на местните власти и изпълнението на проектите? Колко и на каква стойност са застрашените от спиране проекти към днешна дата?

НСОРБ проведе проучване сред общините за обекти, чието изпълнение е застрашено вследствие повишаването на цените в строителството. По наши данни в процес на реализация или възлагане са инвестиционни дейности на обща стойност 2,2 млрд. лв. От допитването става ясно, че между стойностите на планираните разходи за СМР (в лв. без ДДС) и реално необходимите средства за СМР (в лв. без ДДС) има недостиг средно между 30 - 40%. Значителна част от инвестициите са с европейско финансиране (ОПРР, ПРСР, ОПОС), солиден е и делът на проекти, изпълнявани по национални програми или със собствени средства на общините. В Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) са заложени инвестиции за над 7 млрд. лв., които ще бъдат реализирани от общините. Те също са поставени под риск. Повишението на цените на строителните материали, разходите за труд и електроенергия и невъзможността за актуализирането им в процеса на изпълнение налагат необходимостта от дофинансиране с общински средства на дейностите по проектите.

Проблемът рефлектира чувствително върху местните власти. Периодът от разработване на проектните предложения до стартиране на дейности е голям - 3 и повече години. Разчети, правени през 2017 – 2018 г., днес са напълно неактуални. Понякога този процес е толкова дълъг, че междувременно влизат в сила законови промени, които налагат цялостна преработка на проектите. Основен проблем, свързан с повишението на цените на строителните материали, разходите за труд и електроенергия, е необходимостта от дофинансиране с общински средства на дейностите по проектите, като това се отнася не само за СМР, но и за доставките и оборудването. На практика общините се оказват в ситуация на невъзможност да изпълнят проектите си, готвени 2016 - 2017 г., одобрени за финансиране 2020 г., изпълнявани от 2021 г. Поради повишаването на цените на строителните материали има отлив от участия в обществени поръчки за обекти, които сега се търгуват. Общинските бюджети през последните 2 г. бяха допълнително натоварени поради намаляването на собствените приходи от наеми и други и повишените разходи за противоепидемичните мерки, а през 2021-ва и тази година резкият скок в цените на енергоносителите е ново труднопреодолимо препятствие.

Ако не бъде намерено решение - в бюджетите на общините трябва да бъдат планирани много сериозни средства за дофинансиране на проекти и това поставя под съмнение целесъобразността им. Възможно е на места общинските съвети да не приемат подобни решения.

Имате ли вече данни по каква част от търговете не се явяват кандидати заради неактуалните цени и това как рефлектира върху капиталовите програми – ще имат ли възможност общините да изпълнят обектите, които са предвидили за 2022 г.?

Изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева вече имаше възможност да сподели пред Комитета за наблюдение на ОПРР, че има случаи общини да обмислят отказване от сключени договори за безвъзмездна финансова помощ именно заради риска в рамките на необходимите срокове да не могат да изберат изпълнител и да осъществят планираните дейности. Сдружението не води такава статистика, но сигнали за подобни намерения постъпват и при нас.

Често срещани случаи, за които сигнализират общините, са, че избраният изпълнител се отказва от договора при приключила вече процедура по ЗОП. Нерядко от търга се оттегля и вторият класиран и тогава общините са изправени пред необходимостта да провеждат повторно поръчка, което забавя реализацията на проекта в срок, но по-важното – финансовите параметри остават същите, а междувременно цените скачат още повече. Не са малко и случаите, в които изобщо не се явяват кандидати за търгове с дейности по строителство. Дилемата е дали това не е по-добрият вариант пред опасността избраният изпълнител да бъде принуден да прави компромиси с качеството на влаганите материали.

Друг основен риск е фирмите, с които вече имаме сключени договори, да влагат по-некачествени материали или да пестят от други разходи, като намаляват качеството на изпълнението, което води до налагане на финансови корекции. И в двата случая разходите са в утежняване на бюджета на общините.

Вече близо половин година местните власти са принудени да поемат за своя сметка всички съгласувателни действия по проекти, авторски и строителен надзор или да дофинансират изпълнението със средства от своите бюджети. Но ако за обектите от капиталовата програма има предварителни разчети и те са съобразени с възможностите на местния бюджет, при европейските проекти става дума за солидни инвестиции. При тях дори нисък процент допълнително финансиране е сума, която тревожно засяга всеки общински бюджет. Нещо повече – всяко подобно дофинансиране означава отказ от друг обект, включен в капиталовата програма. Това са процеси, които е трудно да бъдат обяснени на всеки гражданин, но последствията будят недоволство у хората, и то с основание.

Само преди няколко дни бяха одобрени още 46 предложения на местни власти по процедурата „Енергийна ефективност в сгради“, подкрепена от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014 - 2021 г. Това са солидни проекти, които предвиждат въвеждането на мерки за ЕЕ в детски ясли и градини, училища, читалища, административни, спортни и социални сгради и др. Целта на процедурата е обновяване на здания и превръщането им в такива с близко до нулевото потребление на енергия. Тук говорим за сложни технологични решения, за влагане на скъпи материали. Високите цени на енергоносителите удължават още и срока на възвращаемост на подобна инвестиция. Трудно бих дал съвет на някой от колегите кое е по-разумното решение – да започне проекта или да се откаже.

 

Коментирахте ли с министър Караджов нуждата от индексация на цените по договорите за строителство? Каква е позицията на НСОРБ за методиката на индексация?

НСОРБ поставя този въпрос от края на миналата година и при всички разговори с министри. Необходимостта от въвеждане на механизъм за индексация вече е неотложна, защото засяга както инвестиционни проекти на общините, така и проекти с европейско финансиране на всички публични институции. От него зависи завършването както на инфраструктурни обекти, така и на социални, културни и спортни проекти с общинско значение.

Информирани сме, че междуведомствена работна група, която включва експерти от Министерството на финансите, Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, подготвя правила, по които да бъдат индексирани договорите за строителство. Намеренията са инфлацията в сектора да бъде отчитана в бъдещите договори чрез скала от индекси, разработена на база данни от НСИ и Евростат, която ще се прилага диференцирано за различните типове строителство – пътища, сгради, жп линии, обществени пространства и др. Обсъжданата методика ще даде възможност да бъдат отчитани специфичните материали, влагани в различните видове обекти, и ще компенсира инфлацията. Все още не сме запознати със самата методика, която ще бъде предложена.

Важното е, че в преговорите с МРРБ и УО на ОПРР вече постигнахме съгласие, че индексацията на договорите ще бъде прилагана и за обекти, изпълнявани по проекти с европейско финансиране.

По отношение на бъдещи договори прилагането на методиката е сравнително ясно, търсят се решения и за действащите договори за строителство.

Тук искам специално да благодаря на колегите от КСБ, с които работим активно. Да си пожелаем да постигнем резултат своевременно, защото активният строителен сезон вече започва.

 

Държавният бюджет вече е факт. Доколко исканията на общините намериха разбиране от страна на управляващите? Променя ли се размерът на средствата, които местните власти ще получат, и в какви направления са те?

Не без задоволство ще отбележа, че в този състав на УС на НСОРБ вече втора поредна година постигаме значителен ръст в средствата за общините. Общото увеличение на основните бюджетни взаимоотношения за 2022 г. е с 678,6 млн. лв. от предходната. Много важно и за нас, и за аудиторията Ви е, че преговорите с Министерството на финансите тази година по отношение на целевата субсидия за капиталови разходи стартира от нула. Проектобюджетът не предвиждаше повече средства за инвестиции, но благодарение на основателните мотиви на НСОРБ успяхме да постигнем увеличение с 32%, или със 72,2 млн. лв. повече, спрямо 2021 г.

Повишени са и стандартите за делегираните от държавата дейности. За нас не във всички сфери параметрите са удовлетворителни, тъй като те за поредна година само ще компенсират ръста на минималната работна заплата. Най-обезпокоително за нас е незначителното увеличение на средствата за общинска администрация. Опасенията ни са свързани с това, че работата в администрацията става все по-непривлекателна за млади специалисти, а това е проблем не само за общините, това е проблем за гражданите. Все по-трудно млади образовани хора с елитни професии – инженери, архитекти, ИТ специалисти, са склонни да започнат трудова дейност с възнаграждение, близко до минималното. Технологиите облекчават административните процеси, но не могат да заменят експертите, а кадри в администрацията, както и във всяка друга област, се създават с години. Тревожно е неразбирането, с което се сблъскваме в момента.

Продължава нашата битка общините да бъдат компенсирани за високите цени на електроенергията и газа. Засега публичните органи по закон са приравнени на бизнеса. И ако частният сектор може да сподели част от разходите със своите клиенти, увеличавайки цената на своята продукция, общината няма как да го направи.

След проучване сред местните власти за разходите им за ток и газ и анализа на получените данни установихме, че финансовият недостиг по бюджетите на общините възлиза на 110 млн. лв. Данните са изпратени на МФ на 1 март, все още очакваме реакция от тяхна страна.

 

Предстои приемането на местните бюджети. Какви са очакванията за постъпленията в сравнение с 2021 г. Кои са предизвикателствата пред общините?

За пръв път от 1997 г. насам Законът за държавния бюджет на Република България за 2022 г. е приет от Народното събрание през годината, за която се отнася - на 25 февруари 2022 г. Поради спецификата на 2021 г. - три НС, два състава на служебно и два на редовно правителство - правната рамка, регулираща работата на общините, вкл. и в частта по реализиране на политика за децентрализация, остана непроменена. Параметрите за общините в държавния бюджет за 2022 г. са подобрени спрямо 2021 г., макар и ръстовете на трансферите да покриват предимно темпа на инфлацията.

На практика през тази година общините ще бъдат изправени пред предизвикателството да работят в рамката на три държавни бюджета: до 31 март – при параметри от 2021 и правилата на ЗПФ, от 1 април до (евентуалната) актуализация към 30 юни по приетия вече бюджет за 2022 г. и след 1 юли – евентуално по актуализиран бюджет. И ако този факт ще остане в графата „куриози“, то списъкът на предизвикателствата пред общините за жалост нараства:

– около 250% ръст на цените на енергоносителите и все още неизвестен механизъм за компенсиране на разходите за електроенергия;

– минимум 30% ръст на строителните работи – нужда от механизъм за индексиране на договорите;

– инфлация, която започва да дава отражения върху изпълнението на вече сключени договори по ЗОП, при това не само за строителство, но и за доставка на храни за социални и детски заведения, за транспортни услуги и др.;

– малка степен на вероятност за стартиране на общински проекти по програмите с европейско финансиране и Националния план за възстановяване и устойчивост през 2022 г.;

– влизащото в сила от 1 април отпадане на таксите за детски градини и ясли.

С колкото и да увеличим процента на събираемост на местните данъци и такси, а те от години се движат между 76 - 92%, няма дори теоретична възможност без намесата на държавата този галоп на разходите да бъде укротен.

Каква е позицията на НСОРБ по НПВУ и запознати ли сте с новите пограми на ЕС? Към какви проекти се насочват общините за новия програмен период? Как НСОРБ може да помогне, за да се навакса забавянето?

За 2023 г. вероятността да стартира изпълнението на проекти по новите европейски програми или по Националния план за възстановяване и устойчивост е незначителна. Тревожна е и липсата на напредък в структурирането и проиграването на моделите, по които ще се работи в програмен период 2021 - 2027 г. През миналата година приключи сформирането на Регионални съвети за развитие, но все още има доста неизвестни по механизма за тяхното функциониране. На много места поради смяната на областни управители трябва да бъдат актуализирани съставите им. Има много неясноти около модела на интегрирани териториални инвестиции, по който ще се изпълняват проекти в следващите седем години.

По НПВУ засега МРРБ стартира подготовката на бъдещата Програма „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на нежилищния сграден фонд“. След събирането на информацията от местните власти за наличния сграден фонд ще се разработи Методология за разпределението на ресурса по общини. Набирането на проекти ще стартира след одобряването на НПВУ. За финансиране на проекти за енергийна ефективност в сграден фонд ще има средства и от Програма „Развитие на регионите 2021 - 2027”. По предвидена в Плана реформа ще се създаде и Национален фонд за декарбонизация като координационен механизъм на отделните финансови източници за подкрепа на този вид мерки.

По официални данни, с които НСОРБ разполага, обществените сгради публична собственост са 13 000 в цялата страна.

– Общинска частна и публична собственост – 7120 бр.;

– Държавна публична и частна собственост – 4484 бр.;

– Изключителна държавна собственост – 16 бр.;

– В съсобственост са 1311 бр.;

– Стопанисвани от общините са 16 бр.

Засега по публичния компонент на тази програма е заложено достигането на енергиен клас А или постигане изискването за сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия (nZEB), по изключение клас В, с оползотворяване на енергия от възобновяеми източници, въвеждане на системи за енергиен мониторинг и др. Досегашният ни опит при разработването на програми за ЕЕ показва, че стойността за достигане на тези параметри е около 1,2 млн. евро на сграда. Това означава, че предвидените в публичния компонент 370 млн. лв. ще стигат ориентировъчно за 150 сгради. От 13 000. Давам този пример, за да добиете представа колко сериозна ще е конкуренцията по всяка от програмите, предоставящи донорско финансиране.

НСОРБ е един от най-активните и прецизни участници в процеса на разработване и съгласуване на програмите с европейско финансиране. Ние участваме в тематичните работни групи по изготвянето, Сдружението е изпратило множество детайлни становища. Радостен е фактът, че 85% от направените от нас предложения са били възприети. За съжаление нямаме такова влияние в процеса на съгласуване на новите програми.

 

Разкажете ни повече за новия фонд за финансиране на проекти на местната власт. Как ще функционира? Какъв обем от средства се предвижда да има в него?

Около 1 млрд. лв. от държавния бюджет се предлага да бъде структуриран в програма с работно наименование „Фонд за инфраструктурна помощ на общините на конкурентен подбор“. Основната му цел е да бъде в помощ на общинските администрации, като финансира подготовката и изпълнението на инвестиционни проекти, насочени към трайно подобряване на общинската инфраструктура. Предвижда се планираните дейности да се осъществяват на територията на цялата страна и да бъдат насочени към всички общини, като същевременно се насърчават инвестиционните намерения в по-слабо развитите и изоставащи територии/общини. Инвестициите първоначално се планира да бъдат в базисна общинска инфраструктура – пътища, улици, ВиК и градска среда.

Очакванията са Фондът реално да стартира следващата година или по-рано, като яснота за конкретния времеви период ще има в средата на юни.

Заедно с колегите сериозно анализирахме предложения първоначален вариант от МРРБ и оценяваме положително намерението за стартиране на Фонда. За нас този подход е стъпка към въвеждане на ясни критерии и правила за финансиране на проекти на общините в размер, какъвто за населените места досега не е бил отделян.

НСОРБ ще предложи на МРРБ да бъде сформиран орган за управление на Фонда по модела на комитетите за наблюдение към оперативните програми, който да дава възможност в хода на изпълнение на програмата да бъдат обсъждани корекции в правилата и условията с оглед по-добра ефективност на инвестициите. Най-сериозните промени, за които НСОРБ ще настоява, касаят условията за съфинансиране. Те според ръководството на Сдружението засега са твърде високи и това би затруднило общините да кандидатстват пред Фонда.

 

След подписването на меморандума с КСБ какви са следващите стъпки на взаимодействие на двете организации?

Дотук вече набелязах поне няколко посоки, в които ни предстои сериозна съвместна работа. Аз се радвам, че и в двете организации се работи сериозно, амбициозно и от сърце, и затова не се притеснявам от обема работа, с който се нагърбваме. Убеден съм, че усилията, които полагаме в съвместната си дейност, са насочени както към всички общини, така и към строителния бранш като цяло. Те не са свързани с решаването на конкретни казуси, а с намирането на решения за принципни проблеми. Стискам палци да успеем, защото ефектът от нашия успех ще бъде усетен във всяко населено място, във всяка фирма.

 

Какви са приоритетите в дейността Ви като председател на НСОРБ до края на годината?

Да си призная, струва ми се, че изтича не един мандат, а цяла вечност. Никой от нас не е предполагал, че след двете тежки пандемични години ще влезем във водовъртежа на политическа криза, ще говорим за инфлацията с двуцифрени числа, а за сметките за ток ще предпочитаме да мълчим. От 90-те години на миналия век не се е водила война толкова близо до нашите граници и страната ни не е била под натиска на такъв бежански поток. Въпреки това аз си поставям по-амбициозни цели от това да оцелеем. За общините темата за децентрализацията не е слизала от дневен ред. Това е процес на задълбочени анализи и активни дискусии, които продължават в нашата организация, и аз се надявам ако не решителна стъпка, то поне крачка в правилната посока да успеем да направим.

 

Как оценявате сътрудничеството с в. „Строител“ и полезна ли Ви е съвместната ни рубрика „Кметовете говорят“?

Аз винаги съм бил убеден, че успехът се постига не с тропане по масата, а с диалог. Осмелявам се да си мисля, че ние изведохме диалога между възложители и изпълнители на ново ниво и това ни дава възможност да мислим за развитие заедно. Мъдрите китайци казват, че ако искаш да стигнеш някъде бързо, трябва да тръгнеш сам, но ако искаш да стигнеш далеч – трябва да тръгнеш с приятели. Аз вярвам, че ни чака дълъг път. Важно е обаче сред многото проблеми да не забравяме да се поздравяваме за успехите си.

През май ще отбележим Деня на Европа. Добре е да си спомним, че за 15 години в страната ни като пълноправен член на ЕС бяха изградени немалко обекти, с които всеки кмет и всеки строител могат да се гордеят. Предлагам това да е следващата ни краткосрочна съвместна задача.

 

Започнахме с хубав повод и така ще завършим нашето интервю. На 3 април изданието на КСБ отбеляза 13-ия си рожден ден и навлезе в 14‑ата си година. Радваме се, че точно Вие сте наш гост в празничния брой. Как оценявате значението на в. „Строител“ и какво ще пожелаете на екипа и на нашите читатели?

На читателите на вестник „Строител“ пожелавам здраве и дълъг живот. Последните години ни дадоха възможност да вникнем в истинския смисъл на това пожелание, което доскоро отправяхме чисто машинално.

Искрено пожелавам на екипа да запази своята оперативност и да ни поддържа в кондиция за всички новости, свързани със строителството. Да съхрани своята сетивност към сериозните проблеми и да не изневерява на градивния дух на изданието. Вярвам, че за КСБ вестник „Строител“ е както живата връзка с професионалистите в сектора и с всички нас – щастливите ползватели на съграденото, но също така и летопис на българската строителна индустрия в едни от най-драматичните времена. Успех!