Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж: Строителният сектор е ключов за екологичния и цифров преход на Европа

Г-жо Габриел, стартирахте 2022 г. изключително динамично, много инициативи, много интересни събития. Какви ще бъдат основните приоритети за Вашата работа до края на годината?

Иновации, млади хора, „Нов европейски Баухаус“, Европейски университетски алианси – всяка една от тези теми е водеща за мен през 2022 г.

Две големи кризи засегнаха Европа през последните години – пандемията от COVID-19 и руската военна агресия в Украйна. Необходимо е да бъдем по-добре подготвени за извънредни ситуации и да изградим по-устойчива икономика. Една от важните поуки е, че науката, иновациите и образованието са ключови за реакцията при кризи. Портфолиото ми позволява да работя едновременно във всички тези области и да създам синергиите между тях.

Предизвикателствата, пред които сме изправени днес, изискват различен подход, съсредоточен върху новото поколение новатори и иновации, носещи решения на конкретни проблеми. За първи път в Европа през 2021 г. вложенията в стартъпи са 100 млрд. евро, което представлява 33% от общия обем инвестиции в световен мащаб. Само за година се е удвоил и броят „еднорози” (дружества с оценка над 1 млрд. евро) в ЕС – от 44 на 89. В този контекст разработвам с екипа ми европейска иновационна програма, която ще представя през юни.

Стремим се да адресираме три основни предизвикателства. Първо, необходимо е да се преодолее фрагментираността на европейската иновационна екосистема и разделението в областта на иновациите. Второто предизвикателство е подкрепата за компаниите в критичния момент на тяхното разрастване. Третото са квалифицираните кадри, които да бъдат подкрепяни и да развиват идеите си в Европа. Всеки регион на континента има потенциал за изграждане на своя иновационна екосистема. Разработваме мерки за създаване на ориентирани към местните условия екосистеми за иновации и тяхното свързване. Целим намаляване на разликите в постиженията в областта на иновациите между държавите членки и регионите. Ще установим връзки и с Европейското научноизследователско пространство, като например създаване на силен резерв от таланти в сферата на високите технологии.

За първи път в новата Европейска стратегия за университетите науката и иновациите имат ключова роля. Предложението ми за стартирането на програми като „новатори в училище“, „инкубатори в университетите“ и Европейско изложение на талантите ще стимулират новаторския и предприемачески потенциал на младежите. Работим и за Европейска програма по магистратура за суперкомпютри.

За да постигнем това, е важно да осигурим синергии между програмите и инициативите, с които разполагаме, като Европейския иновационен съвет (ЕСИ) и Европейския съвет за иновации и технологии (EIT). Чрез обединяване силата на ЕСИ като „фабрика за еднорози“ и капацитета на EIT за свързване на иновационните екосистеми в Европа ще подпомогнем изграждането на европейското иновационно пространство.

Друга тема са очакванията и ролята на младите хора. Те са движеща сила на иновациите в Европа не само през 2022 г. - Европейската година на младежта. 2022-ра е годината, която искаме да създадем заедно с младежите, да ги подкрепим да споделят идеите си за бъдещето и да ги реализираме заедно.

Младите хора, иновациите, регионите са част и от другия ми приоритет – „Нов европейски Баухаус“. Тази инициатива е „душата“ на Зелената сделка, мост между науката, технологиите, изкуството, културата, регионите. Предвидили сме действия, пряко насочени към строителния сектор, като целта е да се увеличи навлизането на пазара на иновативни, неутрални по отношение на климата кръгови решения за сградите и строителството.

С Европейския иновационен съвет и Европейския институт за иновации и технологии подкрепяме проектите на стартъпи и европейски компании, свързани с принципите на „Нов европейски Баухаус“ – естетика, устойчивост и приобщаване. Заедно можем да създадем бъдеще, в което иновациите водят до положителни и осезаеми промени, предлагащи повече възможности за всички нас.

Важно е Европейското образователно пространство и Европейското научноизследователско пространство да работят в синергия. Пример е Европейската стратегия за университетите, която представих на 18 януари. Иновационният потенциал на Европа зависи от силния принос на нейните висши учебни заведения.

Целим увеличаване броя на европейските университетски алианси – над 500 участващи висши учебни заведения и бюджет от 1,1 млрд. евро до 2027 г. Прилагаме подход, основан на предизвикателства, при който от самото начало университетите работят с бизнеса, с регионите и с гражданското общество. Искаме на практика да осигурим кадрите, от които бизнесът се нуждае. Строителният сектор може да участва в дейностите на алиансите с цел не само да се изградят умения, но и да се стимулират иновациите, които ще създадат допълнителни възможности.

Всички тези инициативи ще обсъдим по време на първата среща на високо равнище за образование и иновации, която организирам през юни тази година, събирайки заедно ключови участници, създаващи и внедряващи иновации във висшето образование и техните екосистеми.

Бяхте ключов лектор на форума „Строителството като индустрия на бъдещето - иновации и дигитализация“, организиран от КСБ и в. „Строител“. Благодарим Ви отново! Какви са Вашите впечатления? Какви са основните изводи, които могат да се направят от събитието?

Най-напред бих искала да благодаря на Камарата на строителите в България и на вестник „Строител“ за поканата да споделя с бранша за работата и инициативите в ресора ми в контекста на предизвикателствата на възстановяването от пандемията, двойния екологичен и цифров преход. Освен това сме изправени и пред предизвикателството от военните действия в Украйна.

Както е известно, строителната екосистема представлява почти 10% от европейската добавена стойност и осигурява заетост на около 25 млн. души в над 5 млн. фирми. Секторът на строителните продукти наброява 430 000 компании в ЕС с оборот от 800 млрд. евро. Това са предимно малки и средни предприятия. Те са ключов икономически и социален актив за местните общности в европейските региони и градове.

На сградите се падат около 50% от добива на ресурси и тяхното потребление и повече от 30% от общите годишни отпадъци в ЕС. Освен това на сградите се дължат 40% от разхода на енергия в ЕС и 36% от свързаните с енергетиката емисии на парникови газове. Всичко това превръща строителния сектор в ключов за екологичния и цифров преход на Европа.

Въпросът е какви са възможностите, които преходът предоставя за отрасъла, и как те да бъдат превърнати в конкретни и носещи реални ползи действия. В отговор на въпроса аз наблегнах на три елемента, които са изцяло в рамките на ресора, за който отговарям – инвестиции в иновации, цифровизация и нови умения за професиите на бъдещето.

Първо, екологичният преход предоставя нови възможности по отношение на заетостта и инвестициите в умения. Чрез програма „Еразъм +“ подкрепяме сектора за разработване на иновативни решения за професионално обучение, както и за по-екологосъобразни технологии.

Второ, „зеленото“ строителство представлява начин за изграждане на ресурсно ефективни проекти спрямо околната среда. То предлага възможности за намаляване на въглеродния отпечатък и консумацията на енергия, което допринася за натрупването на икономически и социални ползи. Така например по-кръговото и устойчиво използване на ресурсите ще ни помогне да намалим стратегическите си зависимости по отношение на строителните материали.

Трето, убедена съм, че пътят към осъществяване на добра бизнес дейност минава през сътрудничеството. В този контекст, бих искала да наблегна на публично-частното партньорство (ПЧП) по програма „Хоризонт Европа“ за ориентирана към хората устойчива архитектурна среда Built4People. Целта е постигане на висококачествена нисковъглеродна архитектурна среда с ефективно използване на ресурсите, като сгради, инфраструктура, които са двигател на прехода към устойчивост.

Публикуваните покани в рамките на това ПЧП се отнасят до няколко аспекта на иновациите, като например: енергийно обновяване, възобновяеми енергийни източници, прилагане на повторно използвани и рециклирани материали, създаване на иновационни клъстери. Крайният срок на следващите покани за предложения е 24 януари 2023 г. и българският строителен сектор има достатъчно възможности да подготви свои собствени идеи или да работи с европейски партньори.

Четвърто, важно е и обучението по предприемачество, развитието в бизнес общността за създаване на местни иновационни екосистеми. Инструментите ни тук са Европейският съвет по иновациите и Европейският институт за иновации и технологии. Призовавам строителния бранш да участва в публикуваните покани за проектни предложения за развитие на иновационни екосистеми.

Искам да привлека вниманието и към т.нар. общности за знания и иновации, защото част от тях са особено релевантни за сектора. На първо място e общността „Суровини“, подкрепяща иновативни решения за производството на цимент. Предлага се замяната на цимента със свързващи материали, които са значително по-екологични.

Пето, разполагаме с конкретни инициативи – Плана за действие в областта на цифровото образование, Европейската програма за умения, програмите „Хоризонт Европа“, „Еразъм +“, „Цифрова Европа“, с които предоставяме повече възможности за подпомагане. КСБ има експертизата и потенциала максимално да разшири участието на България чрез сектора на строителството в тези програми, в мрежите и партньорствата на ниво ЕС.

Споменахте, че Европа е изправена пред цифров и екологичен преход. Всеки бизнес, ако иска да бъде в крак с времето, трябва да се трансформира. В тази връзка за какво трябва да бъде подготвен строителният бранш?

Строителната индустрия може да бъде двигател на екологичната и цифрова трансформация. Секторът може да ускори темпа на енергийно обновяване на сградите, но също така и да намали въглеродните емисии през целия жизнен цикъл, да увеличи експлоатационния живот на изградената инфраструктура, да подобри устойчивостта на застроената среда спрямо изменението на климата и други рискове.

В рамките на веригата за създаване на стойност в строителството циментовата индустрия вече се включи в европейското партньорство за научни изследвания и иновации Processes4Planet. В сътрудничество с други индустриални сектори и научни изследователи строителният отрасъл участва в разработването и тестването на технологии за намаляване на негативното въздействие на индустрията върху климата.

Стремим се и да насърчим използването на възобновяеми енергийни източници, както и да инвестираме във водород – това е един от приоритетите ни – технологии за декарбонизация.

Неслучайно споменавам водорода, защото имаме партньорство в областта на водородните технологии в рамките на „Хоризонт Европа“. То подкрепя проекти в сферата на доставката, съхранението, транспорта и преобразуването на чист водород, за да може той да бъде използван в икономиката. За мен тази тема е много важна, защото водещо в сътрудничеството за водорода са така наречените „водородни долини“, и смятам, че България има потенциала да бъде ключов участник.

През 2021 г. не само България, но и другите държави членки бяха изправени пред предизвикателството, свързано с покачването на цените на строителните материали. В тази връзка възниква въпросът как кръговото и устойчиво използване на ресурсите да помогне да се намали стратегическата зависимост на Европа по отношение на строителните материали. Имаме платформа, която може да бъде от полза за строителния сектор. Заедно с екипа ми от Съвместния изследователски център създадохме „Европейска рамка за устойчиви сгради“ (Level(s)). Тя предоставя изпитана методология за оценка и докладване на устойчивостта, изпълнение на принципите на кръговата икономика и ресурсната ефективност.

Бих искала да подчертая и ролята на дигитализацията, свързваща всички части на веригата за създаване на стойност, като се започне от етапа на проектиране през изграждането и експлоатацията, и се стигне до края на жизнения цикъл на сградите и инфраструктурата.

Цифровите регистри на зданията, строителните информационни модели, виртуалната реалност, изкуственият интелект и използването на големи информационни масиви, 3D сканирането подпомагат екологичния преход чрез по-добро проектиране и контрол на качеството, оптимално използване на материалите и ресурсите и ефективно управление на изградената инфраструктура.

Отрасълът се нуждае от кадри, владеещи цифрови и „зелени” умения. Нуждае се и от хора с традиционни умения. Много е важно сътрудничеството с образователни и обучителни институции, за да може да бъде изпреварващо действието, когато се идентифицира необходимостта от кадри, а не да се реагира постфактум. В тази връзка отново насочвам вниманието към Европейския институт за иновации и технологии с неговата общност „Суровини“, предлагаща обучение. Секторът може да се възползва от възможностите и в това направление.

Бих искала да акцентирам и върху Пакта за умения в строителството, който си поставя много ясна цел – в следващите 5 години 25% от сега работещите в сектора да бъдат с достъп до нов тип обучение, което съответства на 3 милиона работещи.

Подготвяме и т.нар. път за преход на строителната екосистема. Това е важен инструмент за сътрудничество, който ще подпомогне екосистемата да се възстанови от отрицателните последици от пандемията. Той ще укрепи и капацитета на компаниите да бъдат подготвени и устойчиви за бъдещи кризи. Важно е всички участници да се включат активно в процеса на съвместно създаване по отношение на кръговите бизнес модели, цифровизацията и идентифицирането на конкретни инвестиции, необходими за двойния преход.

На конференцията отделихте особено внимание на новата програма „Хоризонт Европа“, цифровият преход е сред приоритетите й. Какви са възможностите за строителния сектор? Кои са другите й по-важни цели?

С амбициозния бюджет от 95,5 млрд. евро „Хоризонт Европа“ е най-голямата в света публична подкрепа за наука и иновации. Тя ще бъде от ключово значение за привличане на национални публични и частни инвестиции. Ще допринесе за насърчаване разработването на нови технологии, революционни иновации и ще постигне резултати по стратегическите приоритети на ЕС, като устойчивото възстановяване, екологичния и цифровия преход. Над 35% от разходите по „Хоризонт Европа“ ще спомогнат за постигането на целите в областта на климата.

Второ, програмата ще укрепи науката и технологиите на ЕС чрез увеличаване на инвестициите във висококвалифицирани кадри и авангардни научни изследвания.

Не на последно място, „Хоризонт Европа“ ще подобри достъпа до високи постижения за научните изследователи в цяла Европа с цел насърчаване на участието и сътрудничеството.

По отношение на това какви са възможностите по програмата за строителния сектор, и двата клъстера, посветени на индустрията, цифровите технологии и космическото пространство, както и на климата, енергетиката и мобилността, подкрепят отрасъла.

Една трета от финансирането на програмата е насочена към решения, свързани с цифровия преход. Ще дам два примера. Първият е проектът DigiPLACE за създаване на цифрова платформа за строителството в Европа. Той е финансиран по програма „Хоризонт 2020“. Проектът цели създаване на екосистема за иновации, стандартизация и търговия, за да се повиши производителността на строителния сектор. Вторият пример е поканата ни за предложения от 2021 г. „Двоен екологичен и цифров преход“. Тя включва теми за рециклирането на строителните отпадъци, както и за усъвършенстването на цифрови методи за проектиране и строителство.

Важно е да подчертая, че „Хоризонт Европа“ трябва да действа в синергия с програма „Цифрова Европа“. Знаем колко са важни цифровите и иновационните хъбове. От България са подадени 18 кандидатури – едно от предложенията е Европейският цифров иновационен хъб в сектор „Строителство“, на който Камарата на строителите в България е инициатор, съучредител и координатор. Те са в етап на оценка. България ще има 6 цифрови иновационни центъра.

Други възможности за сектора „Хоризонт Европа“ предоставя чрез мисиите, европейските партньорства и Европейския съвет по иновациите, на които ще се спра по-подробно.

В „Хоризонт Европа“ подборът се извършва въз основа на критерия „отлични постижения“. Обръщам внимание и върху средствата, които са насочени към държавите от Централна и Източна Европа – компонента „Разширяване“. Увеличението на бюджета е трикратно за компаниите и организациите от тази част на Европа – 3,3 млрд. евро. Едно от нещата, които искаме да предложим с екипа ми, е да има и финансова подкрепа за присъединяване към вече съществуващи консорциуми.

Бих се радвала да получим конкретни идеи от строителния сектор, какви нови мерки биха могли да се приложат, така че те да носят реални ползи.

По Ваша инициатива стартираха така наречените мисии, свързани с постигане на важни цели в областта на климата за 2030 г. и трансформацията на обществото. Моля, разкажете ни повече за тях.

Мисиите са нов инструмент по „Хоризонт Европа“ с нов подход на работа. Подходът е ориентиран към въздействие, той се откроява с ролята на иновациите, гражданите и регионите. Съвместното разработване на решения и комбинирано финансиране са в основата на измеримите цели, които си поставят мисиите.

През септември 2021 г. дадох старта на изпълнението на мисиите с бюджет от 1,9 млрд. евро до 2023 г. Към момента са публикувани 8 покани за представяне на предложения на стойност 606 млн. евро.

Мисиите са насочени към постигане на 3 милиона спасени животи от ракови заболявания, 150 климатично устойчиви европейски региона, 100 неутрални по отношение на климата градове, 100 демонстрационни лаборатории за добро състояние на почвите и храните, възстановени морски и крайбрежни екосистеми, над 25 000 км възстановени речни зони, 50% по-малко пластмасови отпадъци в моретата. Четири от петте мисии са пряко свързани с европейския Зелен пакт.

Всяка мисия разполага с времева рамка, план за изпълнение и бюджет за периода 2021 - 2023 г. 378 млн. евро се насочват за борба с раковите заболявания, 368 млн. евро ще подпомогнат регионите за адаптирането им към климатичните промени. За възстановяване на моретата и океаните, ефективното управление на водите се насочват 500 млн. евро. Действията за подкрепа на „интелигентните градове“ и добро състояние на почвите се подпомагат съответно с 359 млн. евро и 320 млн. евро.

От особено значение за строителния сектор са мисиите относно неутралните по отношение на климата интелигентни градове, както и за адаптиране към изменението на климата. В мисията на градовете участват местни органи, граждани, бизнесът, както и регионални и национални органи за постигане на 100 неутрални по отношение на климата градове до 2030 г. Необходимо е и да се гарантира, че тези населени места действат като центрове за експериментиране и иновации, за да се даде възможност на всички европейски градове да последват техния пример до 2050 г. Мисията ще предостави възможност на строителния сектор да подобри производителността и конкурентоспособността си, ефективността на ресурсите, кръговостта и целите за екологична съвместимост.

Ще споделя няколко окуражаващи резултата до момента – по поканата за предложения за мисията на градовете получихме 377 проекта, сред които и от 8 български града. Очакваме резултатите в края на април, като това е още една възможност за строителния отрасъл. Избраните градове ще изготвят съвместно с бизнеса и гражданите договори за климата, адаптирани към конкретните местни условия. Секторът може да участва с идеи и предложения чрез платформата „Градове с нулеви емисии“ (NetZeroCities).

Друга важна мисия е насочена към иновациите, от които се нуждаем, за да подобрим адаптирането си към изменението на климата. Отново определихме ясни и количествено измерими цели, така че поне 150 европейски региона да станат устойчиви на изменението на климата до 2030 г. Това изисква участието и на местните общности, и на бизнеса.

Мисията за възстановяване на океаните ще спомогне за постигането на целите на Зеления пакт за морските и сладководните басейни. Можем да повишим осведомеността за нашите водни системи и развитието на знания чрез образование за повишаване на грамотността, чрез инвестиране в научни изследвания и прилагане на иновативни технологии за опазване на биологичното разнообразие и намаляване на замърсяването.

Ангажираността на гражданите е ключова за успеха на мисиите. Нуждаем се от широко участие на обществеността, за да постигнем реална промяна. Може да се участва чрез онлайн дискусии, граждански прояви и специализирани конференции. На конференция на високо равнище през март, посветена на участието на гражданите в мисиите, поставих началото на Форум на гражданското общество за споделяне на опит и добри практики.

Идеите на гражданите и бизнеса са важни за нас и защото през май ще обявя работната програма за 2022 г. Тя ще е с бюджет от 631 млн. евро и поканите за представяне на проекти ще бъдат отворени до есента. Само с активното участие на бизнеса и гражданите мисиите ще носят конкретна полза за всеки регион в Европа.

Споменахте важен компонент на „Хоризонт Европа“ – европейските партньорства. Вие казахте, че има възможност, включително за строителния сектор, да се включи в такива партньорства. Можете ли да ни предоставите малко по-подробна информация?

Партньорствата по „Хоризонт Европа“ осигуряват сътрудничество между ЕК, публични и частни участници за справяне с някои от най-неотложните предизвикателства пред Европа чрез съгласувани инициативи за научни изследвания и иновации. С новите партньорства по програма „Хоризонт Европа“ търсим въздействие за по-бързи и ефективни резултати. Ето защо намалихме техния брой от 120 на 49.

Партньорствата, които могат да бъдат от особен интерес за строителния сектор, са „Биологично разнообразие“ „Кръгова биотехнологична Европа“ Built4People и „Чист водород“.

Партньорството за биологично разнообразие обединява 74 научноизследователски и финансиращи организации, публични институции в областта на околната среда от 37 европейски и асоциирани държави. Сред основните му цели е да допринася за внедряване на природосъобразни решения и оценка на биологичното разнообразие в частния сектор. Тези решения могат да бъдат от полза за „зеленото“ строителство, като например изграждане на „зелени“ покриви и „зелени“ стени с грижа към околната среда.

Един от начините за постигане на неутралност по отношение на климата в строителния отрасъл е използването на устойчиви материали. Биотехнологичните индустриални решения имат значителен икономически потенциал, включително и за създаване на работни места. Партньорството „Кръгова биотехнологична Европа“ цели постигане на резултати по отношение на устойчивото строителство. Вече имаме изготвени проекти, насочени към устойчиви строителни материали на биологична основа.

И накрая искам отново да спомена партньорството Built4People, което цели постигане на висококачествена, нисковъглеродна архитектурна среда с ефективно използване на ресурсите, сградния фонд, инфраструктурата. Освен ЕК партньори на Built4People са Европейската платформа за технологии в областта на строителството, сградната среда и енергийната ефективност и Европейската регионална мрежа на Световните съвети за екологосъобразно строителство.

Какви са основните моменти в работната програма на Европейския съвет по иновациите за 2022 г.?

ЕСИ е нова инициатива по програма „Хоризонт Европа“ с общ бюджет от над 10 млрд. евро за периода до 2027 г. От пилотната си фаза през 2018 г. до момента ЕСИ е подпомогнал 5000 стартъпи и дружества с инвестиции над 4,3 млрд. евро. Миналата година беше много успешна, ЕСИ подкрепи 164 иновативни компании и 137 иновативни проекта.

Работната програма на ЕСИ за 2022 г. на стойност 1,7 млрд. евро представлява най-мащабният годишен бюджет в подкрепа на новаторите, предприемачите и бъдещите технологични „шампиони“. През 2022 г. финансирането и подкрепата продължават да бъдат организирани в три основни схеми за финансиране.

Програмата „Изследвач“ с бюджет от 350 млн. евро е насочена към мултидисциплинарни изследователски екипи за научни изследвания с потенциал за технологични пробиви. Схемата на ЕСИ за финансиране на прехода е предназначена за реализиране на резултатите от научните изследвания в иновативни продукти и е с бюджет от 131 млн. евро. Всички проекти на ЕСИ имат достъп до услуги за ускоряване на бизнеса, които са осигурени от ментори и експерти, и до възможности за партньорство с предприятия и инвеститори.

Програмата „Ускорител“ с бюджет 1,16 млрд. евро е предназначена за стартъпи и МСП, и има за цел разработване на иновации с потенциал за създаване на нови пазари. Предлага се и смесено финансиране, което съчетава частен капитал чрез Фонда на ЕСИ и безвъзмездни средства.

Позволете ми да поставя акцент върху новостите в работната програма. На първо място инициативата Scale-up 100 цели идентифициране на 100 високотехнологични дружества от ЕС с потенциал да станат „еднорози“.

Второ, инструментът „Ускорител“ ще предостави възможност на компании, работещи по технологии от стратегически европейски интерес – квантови технологии или изкуствен интелект, да кандидатстват за капиталови инвестиции на стойност над 15 млн. евро. Това ще им позволи да се справят по-добре с конкурентите си на световния пазар.

Трето, амбицията ми е да подкрепим жените новатори и им дадем повече възможности за успешна кариера като лидери предприемачи. С петкратно увеличен бюджет от 2 млн. евро на 10 млн. евро инициативата ми WomenTechEU ще подкрепи 130 компании, ръководени от жени.

И накрая - насочваме 500 млн. евро към водещи до пробив иновации за екологичния преход, за стратегическите квантови и здравни технологии. Това ще укрепи технологичния суверенитет на Европа по отношение на веригите за създаване на стойност. Очаквам бизнесът да се възползва максимално от възможностите, които предоставяме.

Каква е целта на подготвяните съвместни карти между науката и индустрията?

За да отговоря на този въпрос, най-напред бих искала да подчертая необходимостта Европа да обвърже по-добре високите научни постижения и прилагането им чрез конкретни иновации, носещи осезаеми ползи за икономиката.

Определянето на амбициозни инвестиционни цели, например чрез потвърждаване необходимостта всички държави членки да се доближат до 3% от БВП, влаган в наука и иновации, беше ключово политическо послание, което представихме в инициативата ми за създаване на ново Европейско научноизследователско пространство. Получихме голяма подкрепа от министрите на науката и иновациите от ЕС. Това беше ясно признание, че Европа може да постигне по-добро прилагане на научните постижения за повишаване конкурентоспособността на индустрията във всички области, като например енергетика, мобилност, транспорт, здравеопазване.

Пътните карти за индустриалните технологии в областта на научните изследвания и иновациите ще се съсредоточат върху необходимостта от инвестиции и условията за тяхното насърчаване с цел по-бързо въвеждане на ключови технологии в икономиката. С това пътните карти ще засилят и ролята, която държавите от Източна Европа могат да имат в разработването на европейски технологии за стимулиране на екологичния и цифровия преход, за укрепване на устойчивостта на европейската индустрия.

Позволете ми да дам пример с първите създадени технологични пътни карти за нисковъглеродни технологии в енергоемките отрасли и за кръгови промишлени технологии, които са много важни за строителството.

Настоящите инвестиции в научни изследвания и иновации в енергоемките сектори не са достатъчни за постигане на количествата на емисиите, необходими за целите на Зеления пакт. Публично-частните партньорства по „Хоризонт Европа“, за които вече говорихме, като Processes4Planet и „Чиста стомана“, осигуряват междусекторно сътрудничество. Въпреки това е необходима по-ефективна координация на инвестиционните планове за научни изследвания и иновации за нисковъглеродни промишлени технологии в дългосрочна перспектива.

Липсата на кадри е основен проблем не само за строителния бранш. В тази връзка ще ни разясните ли новата европейска стратегия за университетите? Какви са основните й приоритети?

В много области на икономиката има нужда от висококвалифицирани кадри. 70% от компаниите в Европа казват, че проблем номер 1 за тях е намирането на квалифицирани кадри. Както казах, строителният сектор се нуждае от хора, които владеят цифрови и „зелени” умения, но и от такива с традиционни умения.

За първи път чрез Европейската стратегия за университетите 80 млрд. евро на ЕС ще бъдат инвестирани във висшето образование до 2027 г. на европейско, национално и регионално равнище.

Предлагаме редица ключови действия за повишаване на уменията – екологични, цифрови и предприемачески. За тази цел е необходимо образованието и обучението от ранна възраст да бъде свързано с реалностите на пазара на труда и това да намери отражение в учебните програми. Ето защо ще стимулираме стажовете в чужбина по програма „Еразъм +“, като всяка година ще имаме до 100 000 стажанти. Нужно е и прилагане на нови формати на преподаване отвъд класическите дисциплинарни методи. Инициативите ни включват иновативни подходи към ученето и преподаването, като например „живи лаборатории“, „Новатори в училищата“ и провеждане на ежегодно Европейско изложение на талантите.

Цифровите умения са основен приоритет. Само 56% от хората в активна възраст в ЕС имат основни цифрови умения. Програмата за цифровото десетилетие поставя амбициозни цели - 80% от европейците да имат поне основни цифрови умения и 20 милиона специалисти в областта на ИКТ до 2030 г. За постигане на тези приоритети е необходимо тясно сътрудничество между университетите и бизнеса. В стратегията са предвидени действия в подкрепа на новаторски, интердисциплинарни програми за обучение в областта на изкуствения интелект и киберсигурността.

В подкрепа на цифровия преход работим за Европейска програма по магистратура за суперкомпютри и създаване на „пътна карта“ за по-голямо представителство на жените в STEM специалностите.

Водещо действие в стратегията е разгръщането на инициативата за европейските университетски алианси, за които вече говорих. Все още нямаме алианс, който да е взел предвид нуждите на строителния сектор. В момента имаме отворена покана за предложения за присъединяване към вече съществуващи алианси. Заслужава си браншът да помисли за такова партньорство с университет в България, обучаващ кадри за строителния сектор, който да се присъедини към някой от алиансите. Това ще осигури сътрудничество с други държави членки, интерактивни кампуси, споделяне на ресурси и достъп до мрежи.

Какви предизвикателства очакват строителния бранш по отношение на кръговото и устойчивото използване на ресурси и специално на строителните материали?

Знаем, че архитектурната среда оказва значително въздействие върху много сектори на икономиката, върху работните места и качеството на живот. Както споменах, тя изисква огромни количества ресурси и в нея се влагат около 50% от всички добивани материали. Ето защо разработването на по-екологосъобразни строителни материали и нови технологии за сградите ще бъде ключов фактор за постигането на целите на ЕС в областта на околната среда. Потенциалът на строителния отрасъл да осъществи прехода е налице, защото той може да насърчи дългосрочен жизнен цикъл и кръговост в индустриалната екосистема.

Освен това, производството на бетон и стомана, двата най-често срещани строителни материала, е енергоемко. Това поставя предизвикателството да се намали големият отпечатък чрез разработването на процеси за нисковъглеродна стомана и бетон, използването на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и материали на биологична основа, като например дървен материал.

Преразглеждането на Регламента за строителните продукти е част от пакета за инициативата за устойчиви продукти, който беше стартиран в рамките на Плана за действие за кръговата икономика. Тоест новият подход към потреблението и производството обхваща и строителния сектор. Ключовите думи са трайност, повторна употреба, възможност за рециклиране, рециклирано съдържание в нови продукти, висока ресурсна ефективност и всичко това, без да се прави компромис с принципите за безопасност и нетоксичност. Накратко, устойчивостта ще стане част от изискванията за достъп до пазара, което налага допълнителна стандартизация, а в този процес ще участват експерти и от строителния отрасъл.

Това е възможност за строителната индустрия. Европейските строителни компании, и по-специално многобройните МСП в сектора, могат да станат модели на устойчивост. Ние подкрепяме този преход с целенасочени научни изследвания и иновации. От решаващо значение ще бъде да съчетаем и координираме усилията си в областта на технологиите на материалите и процесите, цифровите и социалните иновации. Точно това правим с клъстерите по програма „Хоризонт Европа“, които се основават на системен и допълващ се подход.

„Нов европейски Баухаус“ е една от темите, които са важни за строителния бранш. Предстои провеждането и на първият фестивал на Европейския Баухаус. Каква е идеята, кой и как може да участва?

Благодарна съм на КСБ и на в. „Строител“ за силния интерес към темата.

Стремим се да разработим иновативна рамка, която да осигури подкрепа, да улесни и ускори екологичната трансформация чрез съчетаване на устойчивост и естетика. Искаме да мотивираме обществото да участва – студенти, архитекти, инженери, академичните среди, учени и новатори, хора на културата и изкуството. По този начин ще поставим началото на системна промяна.

Да, действително строителната индустрия е от голямо значение за „Нов европейски Баухаус“, тъй като екологичният преход изисква дълбока трансформация и на застроената среда, и на начина, по който хората живеят и си взаимодействат в тази среда. Точно това означава и инициативата ни – предстоящият фестивал: споделяне и обсъждане на визии за красив, устойчив и приобщаващ начин на живот.

Събитието ще се проведе от 9 до 12 юни с възможност за провеждане и на сателитни събития — физически и виртуални — в различни държави членки. Фестивалът ще предостави възможност на широк кръг заинтересовани лица, общности и организации да споделят своите идеи, съответстващи на ценностите на „Нов европейски Баухаус“ – устойчивост, естетика, приобщаване, и да повишат тяхната видимост и въздействие. Бих искала всички, които проявяват интерес към него, да могат да участват.

Мероприятието ще бъде разделено на три части. Това са „Форум“, в която идеите ще излязат на преден план, „Фест“ – където ще дадем израз на нашите творци и професионалисти в областта на културата, защото имаме нужда от това, и „Феър“ – включваща демонстрацията на технологии, дискусии за необходимостта от тях и колко важно е те да бъдат на достъпна цена, за да може повече хора да се възползват от тях.

Получихме над 500 кандидатури от 24 различни държави с проекти, съпътстващи прояви, културни дейности, които да бъдат включени във Фестивала. Предвид че крайният срок за представяне на проекти и събития приключи, читателите на в. „Строител“ и всички заинтересовани могат да се включат чрез регистрация за участие в събитията и проявите за споделяне на идеи и добри практики.

Кои са бъдещите сфери на сътрудничество между Вас и един от най-важните отрасли на икономиката - строителния?

КСБ има експертизата и потенциала максимално да разшири участието на България чрез сектора на строителството в програмите на ЕС. Както вече посочих, браншът може да участва активно в „Хоризонт Европа“ чрез клъстерите, партньорствата и мисиите по програмата. Насърчавам също така отрасълът да проучи възможностите, предлагани от Европейския съвет по иновации и Европейския институт за иновации и технологии. В областта на образованието има редица средства чрез Плана за действие в областта на цифровото образование, като например укрепване развитието на цифровите умения.

Не на последно място сътрудничеството чрез „Нов европейски Баухаус“ може да бъде ползотворно. Пример е „Лабораторията на Новия европейски Баухаус“ като възможен инструмент за създаване на рамка за подкрепа на устойчивостта в строителството. „Лабораторията“ стартира на 7 април. Една от първите й инициативи е да анализира как регулаторната рамка на европейско, национално, регионално и местно равнище може да подкрепи разработването на проекти по „Нов европейски Баухаус“. Като пилотен проект регулаторните анализи ще се съсредоточат върху архитектурната среда и архитектурната екосистема. За тази цел стартирахме проучване. Каним специалисти и експерти от строителния сектор да споделят своите идеи и предложения до 6 май.

Работим заедно и по Съвместния план за действие с Комитета на регионите - първия по рода си в историята на двете институции на ЕС. План, който ще увеличи капацитета за иновации на регионите в Европа чрез ориентирани към местните условия иновационни политики и ще спомогне да се развият местни екосистеми за иновации, създаващи благоприятни условия за бизнеса.

В заключение смятам, че базата за бъдещето на сектора е инвестиции в иновации, цифрови решения и подкрепа на кадри с умения. Екосистема и връзка между образование, наука и индустрия – това е предизвикателството, което строителният отрасъл може да превърне във възможност.

Предстои един от най-светлите християнски празници – Великден. Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Великден е универсален символ на прераждането. Той ни кара да осъзнаваме всеки път саможертвата на Христос и да бъдем по-добри, по-човечни и по-съпричастни. Възкресение Христово олицетворява тържеството на живота, доброто и любовта към ближния.

За строителния бранш, за вестник „Строител“ и неговите читатели отправям най-искрени пожелания за здраве, вяра в доброто, енергия, вдъхновение и нови успехи!

Нека има Мир и Любов в сърцата!

Светли и благословени великденски празници!