Пречиствателните станции по Черноморието са приоритет

Прочетена: 7

Родена е на 8 октомври 1969 г. Магистър по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализира управление на проекти в Института в Карлсберг и бизнес мениджмънт в Ериксон университет в Стокхолм, Швеция. Има професионални квалификации по управление на проекти, финансирани от Европейския съюз в УНСС, и по управление, контрол и анализ на фирмената дейност в Стопанската академия в Свищов. Регионален мениджър е за Югоизточна България и акаунт мениджър за Югоизточна Европа в „Ериксон Телекомюникейшънс България” до 2003 г., след което последователно е директор на звеното за управление на проекти във ВиК-Бургас и ръководител на Европейския информационен център в Бургас. От 2007 г. е зам.-кмет по евроинтеграция и екология в община Бургас. Член на Българската асоциация по управление на проекти. От 2009 г. е зам.-министър на околната среда и водите.

Госпожо Василева, Европейската комисия одобри доклада за 2010 г. за напредъка на България по Оперативна програма „Околна среда”. Какви са препоръките, къде трябва да съсредоточим повече усилия, за да се подобри работата в този сектор?
Най-важно в момента е да се договорят своевременно всички налични ресурси и да започне ускорено изпълнение на проектите. За целта, както и досега, трябва да продължаваме да работим в тясно сътрудничество и диалог с общините, които са основен бенефициент по програмата. Това се налага, за да се подготвят необходимите документи за изпълнение на проектите, вкл. възлагането на основните дейности, предвидени за финансиране.
ЕК подкрепя предприетите мерки от екипа на ОПОС за ускоряване усвояването на средствата и насърчава по-нататъшните усилия за съкращаване на сроковете за верификация и плащания към бенефициентите. Стремим се към по-строг контрол на разходите с цел гарантиране на възстановяването им от Европа. Извършваме редовен анализ на финансовото изпълнение на програмата и назначаваме необходимите тесни специалисти. Предоставяме активна подкрепа на бенефициентите и сме готови във всеки един момент да им помогнем.

Колко са договорените и вече усвоени средства по ОПОС?
Към днешна дата са договорени около 1,422 млрд. лв., което е 40,39% от средствата за сектора. Изплатените суми на бенефициентите са за близо 312 млн. лв., т.е. 8,85% от средствата за сектора.
В момента се изпълняват и три от т.нар. големи проекти в програмата. Първите два са за водния цикъл на Враца и Габрово на обща стойност 241 млн. лв. Третият е за изграждането на интегрираната система от съоръжения за третиране на отпадъците на Столичната община. Първата фаза на проекта е на стойност 135 млн. лв. През октомври Европейската комисия ще одобри изграждането на столичния завод за боклук. Общата индикативна стойност на целия проект е 360 млн. лв., от които 218 млн. лв. са европейско финансиране, 36 млн. са от държавния бюджет, а останалите средства – от Столичната община.
Вече 11 обекта по ОПОС са въведени в експлоатация. Те са в Приморско, Сопот, Белослав, Благоевград, Хисаря, Бургас, Столичната община, Казанлък, Каварна, Троян и Перник. Общата им стойност е за над 155 млн. лв.
Приключили са и 41 проекта за техническа помощ на обща стойност 73 млн. лв. Броят на изпълняваните договори е 283.

Проектната готовност на общините на достатъчно добро равнище ли е?
Подготовката и разработката на инвестиционните проекти трябва да става при стриктно спазване на разпоредбите на европейското и националното законодателство. Бенефициентите срещат значителни затруднения на всеки един етап от подготовката. Предизвикателствата в някои случаи започват още при формирането на проектната идея, което се дължи на непознаване на изискванията, които трябва да се спазват при подготовката на проектите. Бенефициентите срещат затруднения с процедурите, свързани с издаване на разрешителни съгласно екологичното законодателство, както и с процедурите, свързани с отчуждаването на терени, промяна на предназначението на земите, одобряване на ПУП, парцеларни планове и други документи, които се изискват по Закона за устройство на територията.

Какво правите, за да ги подпомогнете?
С оглед преодоляване на това предизвикателство управляващият орган (УО) на ОПОС предприе мерки с цел подпомагане на общините да подготвят и представят качествени проектни предложения. Преди официалното им подаване се провеждат консултации за преглед на документацията. Новите процедури по ОПОС са директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, което от своя страна води до по-активен диалог с бенефициентите на всеки етап от проекта и съответно до подготовката на по-качествени предложения. В рамките на консултациите кандидатите могат да поискат разяснения във връзка с попълването на формуляра за кандидатстване или други въпроси по процедурите. В резултат на консултациите УО на ОПОС издава становище, след получаването на което кандидатите могат да подават проектни предложения.
В етапа на оценка този подход също дава възможност за отстраняване на слабости и пропуски с цел одобряване на качествени проекти.

Какви са основните пропуски и нарушения на местните власти?

Подготовката на проектните предложения и изпълнението на одобрените проекти е сложен и дълъг процес. При изготвянето основните пропуски, които общините допускат, са при формулирането на приоритетите на местно ниво. Много често в желанието си да изпълнят максимално много неща представят нереалистични идеи, които не съответстват на реалната ситуация и рискуват изпълнението на проекта като цяло. Необходимо е да се наблегне на планиране с ясно определени цели и ориентирано към резултатите, както и на прилагане на принципите на партньорство.
На етап изпълнение на проектите трудностите произтичат от недостатъчния капацитет в администрацията за управлението на големи и комплексни инфраструктурни проекти. Процесът изисква умения и постоянно внимание. Допускат се и пропуски при възлагане на обществените поръчки. Обученията и консултациите, които провеждаме с бенефициентите, целят да ги подпомогнат при изграждане на тези умения.

В разглеждания от Народното събрание закон за изменението и допълнението на Закона за обществени поръчки залягат типовите договори. МОСВ вече подготвя ли подобна документация за следващите проекти?
Разработването на типови договори за посочените обществени поръчки би улеснило бенефициентите по оперативната програма в качеството им на възложители. Предвидено е образците на тези документи да бъдат разработени по проект на Централното координационно звено (ЦКЗ), съфинансиран по Оперативна програма „Техническа помощ”. През юли 2011 г. МОСВ предостави на ЦКЗ информация за нуждите на бенефициентите, с което се надяваме, че ще подпомогнем процеса на изготвянето на образци на договори за възлагане на обществени поръчки.

Един от основните въпроси, по които работите, е изграждането на регионални депа. Какъв брой е необходим за страната ни, за да покрием цялата територия и ще стигнат ли европейските пари?
Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2009-2013 (НПУДО) поставя стратегическите приоритети в управлението на отпадъците, вкл. мерки, необходими на регионално ниво, цели, които да бъдат постигнати, и т.н. Финансовият ресурс на ОП „Околна среда” (2007-2013) се фокусира върху доизграждането на системата от регионални съоръжения, осигуряващи екологосъобразно обезвреждане на цялото количество отпадъци, генерирани на територията на страната. И още – фокусират се върху въвеждането на модели за управление на битови и строителни отпадъци и такива от разрушаването на сгради, които ще спомогнат за намаляване на общото количество депонирани, както и за тяхното оползотворяване. НПУДО предвижда доизграждане на системата от регионални съоръжения/инсталации с достатъчен капацитет за обезвреждане на битовите отпадъци от населените места в страната в 57-те региона за управление на отпадъците – регионални депа и претоварни станции.
По ОП „Околна среда” (2007-2013) се осигурява финансиране за 23 регионални системи за управ­ление на отпадъците, с което ще се постигне екосъобразното обезвреждане на битовите отпадъци, генерирани в страната.

В края сме на летния сезон, а един от основните проблеми по Черноморието е изграждането на канализации. Успяха ли черноморските общини да спечелят необходимите им проекти?
Работим усилено в тази насока. Министър-председателят Бойко Борисов каза, че това е основен приоритет, по който трябва да се влага необходимата енергия.
По програма ИСПА бяха изградени модерни пречиствателни съоръжения в Балчик и в Бургас. Приключва и мащабният проект за модернизация на ПСОВ-Варна и трансформация на ПСОВ-Аспарухово в колекторно-помпена станция.
Към настоящия момент официално са пуснати в експлоатация и обекти, финансирани по ОПОС, в четири черноморски общини – Приморско, Белослав, Бургас, Каварна. Те включват изграждане на канализация в съответните райони.
От черноморските общини подадени към края на юни т.г. и в процес на оценка са общо 10 проектни предложения от общините Балчик, Бургас, Варна, Каварна, Приморско. Те са насочени към изпълнение на инвестиционни мерки за обхващане на непречиствани отпадни води и отвеждането им към пречиствателни съоръжения.
Очакваме такива в най-скоро време да подадат общините Долни чиф­лик, Несебър, Созопол и Поморие.

Строителният министър Росен Плевнелиев заяви, че ако общините нереално декларират броя на леглата в курортите, то това ще попречи за изграждането на така необходимите им пречиствателни станции. И има ли опасност това да се случи?
По отношение на изграждането на пречиствателните станции е необходимо в началото да бъдат подготвени прединвестиционните проучвания. В тях задължително трябва да има точни данни за броя еквивалент жители. Нужно е общините да предоставят реални данни, което би ускорило проектите.

Какво се случва с интегрираните водни проекти на Варна и Кюстендил?
Европейската комисия ни разреши да удължим финансовите меморандуми по проектите за интегриран воден цикъл на градовете Кюстендил и Варна, както и за два финансови меморандума за техническа помощ. Решенията предвиждат удължаване срока на допустимост на разходите по проектите до 31 декември 2011 г. Това са първите от поредицата очаквани разрешения на ЕК за удължаване допустимостта на разходите за шест инфраструктурни проекта (София, Варна, Шумен, Кюстендил, Кърджали и Смолян) и два проекта за техническа помощ.

А стойността им?
Общата стойност е 204 млн. евро, а реално спестените пари на българските данъкоплатци са 28 млн. евро. Финансовият меморандум за Кюстендил, който е за 21 млн. евро безвъзмездна помощ, е подписан през декември 2005 г. Той включва договор за строителство и реконструкция на ПСОВ, договор за рехабилитация и разширение на ВиК мрежата в Кюстендил, два договора за строителен и авторски надзор и един за техническа помощ.
Този за морската ни столица е на стойност 25 млн. евро и е от февруари 2004 г. Включва договор за строителство и реконструкция на ПСОВ, договор за рехабилитация и разширение на ВиК мрежата в града, договор за трансформация на канализационно-помпена станция в кв. Аспарухово, договори за строителен и авторски надзор и един за техническа помощ.
С двете технически помощи се подпомага разработването на инвестиционни проекти за финансиране от ОП „Околна среда” (2007-2013) в секторите „Води” и „Отпадъци”.

Работите ли вече по подготовката на следващия програмен период 2014–2020 г.? Кои ще са основните приоритети в сектора околна среда?
Основна задача на МОСВ през 2011 г. е програмиране на следващата оперативна програма и насочване на усилията към подготовка на проекти, които да бъдат финансирани. Изготвят се анализи и становища във връзка с формирането на националната позиция по многогодишната финансова рамка (2014-2020), новият бюджетен регламент, проектите на регламенти, регулиращи структурните фондове.
Формулираните приоритети за периода 2014–2020 г. в сектора „Околна среда” са за инвестиции за инфраструктурни проекти в сектор „Води” и подобряване ефективността на големите горивни инсталации. Ще се стремим към намаляване и предотвратяване на последиците от изменението на климата, както и към воденето на устойчива политика за подобряване качеството на въздуха. Една от целите ни ще бъде и опазването на биологичното разнообразие.

Вестник „Строител” е орган на Камарата на строителите в България. Как работите с КСБ?

Усвояването на Структурните фондове и на Кохезионния фонд е сериозен процес, който изисква значителни усилия от всички заинтересовани страни, не само от централната власт, но също и от страна на местните и регионалните администрации и социално-икономическите партньори, и особено от представителите на българския бизнес. Основното направление, в което трябва да се насочат усилията, е продължаване на работата по подготовката и изпълнението на проекти в сектор „Околна среда”. На национално и местно ниво трябва да превърнем възможностите, които европейските фондове предлагат, в реални ползи, осигуряващи чиста и здравословна околна среда, предоставяне на качествени и ефективни услуги на гражданите и постигане на социален и икономически просперитет. Благодарим за доброто сътрудничество, за това, че можем да разчитаме на Камарата за компетентни становища по стратегически документи, за подкрепата и за помощта за популяризиране на ОП „Околна среда”.
Програмата е шанс както за българските граждани, така и за българския строителен бизнес, за който се откриват много възможности за участие в изпълняваните дейности.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 02.09.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: