Проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия: От 80 години УАСГ подготвя архитекти и строителни инженери

Проф. Марков, благодарим Ви, че традиционно сте наш гост за 24 май. За какво трябва да се замислим в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост? Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“ за празника?

Радвам се, че тази традиция се укрепва и че сътрудничеството на УАСГ както с Камарата на строителите в България (КСБ), така и с вестник „Строител“ става все по-добро и по-добро. На бранша, на читателите на изданието на КСБ и на екипа на медията ще пожелая най-вече да са здрави, много успешни и всяка работа да я вършат с желание и творчество. Защото когато правиш нещо с желание и творчество, то винаги се получава.

На 24 май е хубаво да се замислим за литературата и изкуството, да им отделим полагащото им се внимание, както и на самообразованието. Това също ще пожелая на всички, които четат или списват в. „Строител“ – цял живот да се учат.

Тази година Университетът по архитектура, строителство и геодезия отбелязва 80 години от създаването си. На събитие на 5 май в Българската телеграфна агенция, обявихте, че честванията по повод юбилея вече са започнали.

Мероприятието в БТА беше второто ни медийно събитие, на което популяризирахме юбилея на УАСГ, припомнихме историята на университета и разказахме за сегашните ни дейности, коментирахме успешната реализация на възпитаниците ни и колко е важен трудът им. Той се вижда навсякъде – в сградите около нас, пътната, жп и ВиК инфраструктура, язовирите и т.н., всичко това е изградено от хора, завършили УАСГ. Да не говорим за постигнатата красота и функционалност на нашите здания и съоръжения. Около 85 - 95% от всичко построено у нас са дело на възпитаници на УАСГ и ние се гордеем с този факт. Много от тях са известни и в чужбина.

Първото ни медийно събитие беше малко преди изявата в БТА – имахме две предавания по Българската национална телевизия. Да не забравяме че и вестник „Строител” популяризира юбилея, който за нас е огромно събитие.

Университетът съществува вече 80 г. и за този период в страната ни се развива техническото образование. До 1942 г. в България не са се обучавали такива кадри, нашите архитекти и инженери са завършвали своето образование в чужбина. Трябва да се отдаде уважението и почитта към тогавашното българско правителство, което в разгара на Втората световна война решава, че независимо от тежката ситуация трябва да се погрижи за образованието и да открие висше училище, което да подготвя архитектурни и инженерно-технически кадри. Така през 1942 г. се основава Висше техническо училище (ВТУ), като в началото се създават факултети по строително инженерство, по пътно и жп строителство и машиностроителен факултет. Това определено заслужава нашата благодарност.

С тези медийни събития ние имаме огромното желание да запознаем обществеността с развитието на УАСГ, което за щастие винаги е било само напред и нагоре благодарение на това, че имаме изключително високо амбицирани преподаватели, разчитаме и на помощта на нашите служители и, разбира се, най-вече на студентите ни. От дълги години съм част от Университета по архитектура, строителство и геодезия и наблюдавам отблизо развитието му. Мога твърдо да заявя, че с всяка изминала година ние повишаваме качеството и подготовката на нашите студенти. Затова и потърсихме националните медии, за да споделим постиженията си както в обучението, така и успехите на нашите сътрудници.

Кое е най-важното и значимото за Вас от историята на УАСГ?

Нищо от нея не е по-специално, защото всичко е важно. От 80 години УАСГ подготвя архитекти и строителни инженери. Независимо дали висшето училище е било част от по-голяма структура, или какво име е носило, през всичките си години на съществуване е създавало качествени технически кадри, необходими на страната ни. Винаги е имало препятствия, но не само ние, а и предшествениците ни винаги сме се стремили пътят да е нагоре. Няма как да пропуснем възможността да отбележим юбилея си подобаващо.

В първите си години УАСГ е бил част от Държавната политехника, която 1953 г. се разделя на няколко специализирани висши училища. В тази връзка какво мислите за концепцията на Министерството на образованието и науката за обединяване на университетите?

Категорично съм против тази идея и имам своята обосновка. Твърди се, че това би подобрило качеството на образованието. Може би има някаква логика, но трябва аргументирано да се докаже, че наистина ще се отрази позитивно на качеството. Лично аз не виждам подобна логика в момента, като отварям една скоба, че другите ректори също не я виждат. Все пак не сме феодална територия. Висшите училища в България са достатъчно разпознаваеми, подготвят специалисти за различни отрасли, хората ги знаят. В общото можем да изгубим своята индивидуалност.

Ако се разгледат финансовите разходи при едно евентуално сливане, то в никакъв случай те няма да намалеят. Даже напротив – ще се увеличат, независимо дали са много или по-малко висшите училища в България. Затова аз съм категорично против.

Как си представяте бъдещото развитие на университета? Какво бихте искали да е различно след например 10 години?

Трябва постоянно да се обновяват учебните програми на УАСГ, да се осъвременяват и да продължаваме да изпълваме с все по-богато и актуално съдържание отделните дисциплини. За тази цел не е важна само подготовката на преподавателите, а и да обновяваме и модернизираме сградната база, техниката, лабораториите и апаратурата, като внедряваме иновации. Само с тебешир няма как да се обучат добри специалисти. Това е най-важното според мен за следващите 10 г.

От значение е и УАСГ да отговаря на търсенето на пазара на труда.

В момента мисля, че напълно отговаряме на нуждите на пазара на труда, но КСБ по-добре може да каже като организация, представляваща работодателите в строителния бранш. Фирмите членове на Камарата ни търсят непрекъснато, защото има недостиг на специалисти в отраслите, за които ние подготвяме кадри. Ние не можем да осигурим максималния брой, който изисква пазарът на труда, а и трябва да се има предвид, че доста възпитаници на УАСГ избират да се развиват професионално в чужбина.

Календарът на събитията по случай 80-годишния юбилей включва поредица изложби на пет­те факултета на УАСГ. Готови ли сте с първата експозиция и какво представя тя?

Първата експозиция е на Хидротехническия факултет. Тя беше открита на 11 май и показва постиженията на факултета в областта на водоснабдяването, канализацията и пречистването на водите, на строителството на язовири, хидротехнически съоръжения, напоителни системи. Обхваща всичко, което е предмет на обучение в този факултет.

Освен изложбите по факултети другото най-важно събитие в календара ни е Международната юбилейна научна конференция „80 години УАСГ“, която ще бъде открита на 9 ноември. В нея ще участват изтъкнати български и чуждестранни учени, които ще представят специализирани доклади. Традиционно вестник „Строител“ е медиен партньор на форума. Конференцията е с изключително значение, защото на нея ще бъдат демонстрирани научни постижения от цял свят. Участниците не само ще се запознаят с резултатите от работата на експертите, но и ще обменят опит. Това ще ни даде възможност да проверим къде сме, къде е нашето ниво на обучение, изследвания, всичко.

Имате идеи в рамките на честванията да организирате прояви съвместно с браншови организации. Какво планирате с КСБ?

Съвсем скоро имахме съвместна инициатива с Камарата на строителите в „Интер Експо Център“ в София. Заедно с КСБ организирахме научна конференция, на която се дискутираха проблемите на антисеизмичното строителство. Аз участвах и определено смятам, че беше на изключително високо ниво. УАСГ успяхме да представим свои научни изследвания и проекти, а КСБ показа своите достижения. Ние от науката можем на теория всичко да си пишем, но ако няма компетентни и квалифицирани специалисти в практиката, които да ни казват дали сме прави и идеите приложими ли са в действителност, нещата няма как да се случат.

През 2022 г. Студентският съвет (СС) при УАСГ чества 25-ата си годишнина. Вслушва ли се ръководството на университета в младите хора? Как ще отбележите този юбилей?

Изключително много се вслушваме в студените ни и работим в тясно сътрудничество със СС. Почти всеки ден председателят на Студентския съвет Емилия Хинкова е при мен и обсъждаме всички възникнали въпроси и затруднения. Младите хора винаги имат желания било за подобряване на качеството на обучение или за организиране на тържества. Ние винаги сме били съмишленици.

Тази седмица излиза тяхното традиционно събитие „Хаос“. Не го бяха правили последните 2 г. заради пандемията, така че ще се веселим и по много поводи заедно с тях – и за юбилея на Студентския съвет, и за възобновената работа по „Хаос“.

През последните две години висшите училища отчетоха загуби от собствени приходи от наеми, курсове и т.н. Започна ли УАСГ след края на пандемичната обстановка да се възстановява финансово? Ще продължите ли да използвате някои от подобренията в обучението, които се въведоха заради ограниченията?

По време на пандемията образованието претърпя някои щети, но ние съумяхме да не излизаме от ритъм. Необходими ни бяха само един-два дни след началото на здравната криза, за да възстановим нещата, защото ние до голяма степен бяхме подготвени. Имахме изпълнен европейски проект по електронно обучение от разстояние и в пандемията само го доразвихме, така че всичко по отношение на подготовката премина нормално. Имахме периодични отваряния, редуващи се с периоди на обучения. Особено първокурсниците нямаше как да не дойдат, защото трябваше поне да се запознаем с тях. Иначе как да ги обучаваме. Началото на учебната година винаги сме започвали присъствено.

Всичко, което постигнахме по време на здравната криза, няма как да се загуби, ще продължим да го използваме по най-добрия начин.

Отдавна възстановихме финансовите загуби. Понесохме ги, защото винаги сме имали „едно наум“, че нещо може да се случи, и бяхме натрупали малко резерв преди пандемията. Сега трудности ни създават цените на електроенергията, но се надявам да се справим.

Възстановихте ли международната си дейност? Предвиждате ли интересни инициативи и събития с чужди университети? Реализират ли се дейности по програма „Еразъм +“?

Започнахме да я възстановяваме. Покрай епидемията нещата бяха позамрели малко в тази сфера заради ограниченията при пътуванията. Доста трудно развивахме международните си контакти през изминалите две години, но сега наши преподаватели вече започнаха да изнасят лекции в чуждестранни учебни заведения. При нас в УАСГ още не са идвали гости, но и това ще стане.

Засили се и обменът по „Еразъм +“. Това е много добре, защото и там нещата бяха затихнали. По моя скромна преценка се възстановяваме с добри темпове и в това направление.

На какъв етап е мащабният ремонт на сградата на Ректората на УАСГ, който се изпълнява по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“?

Строителните дейности продължават. Не сме го приключили, но сме почти на финала. Надявам се да го завършим навреме, за да не претърпим финансови санкции. Но не съм оптимист, че ще успеем.

По проекта до момента сменихме цялата ел. инсталация, поставиха се окачени тавани, извърши се циклене на паркета, боядисване, работи се по санитарните възли. Покривът също е сменен. Външните фасади са изцяло освежени, а на места, където се налагаше, и ремонтирани.

От какви други подобрения има нужда сградата на Ректората?

Допълнително трябва да сменим обзавеждането. Но в момента няма откъде да осигурим финансиране за целта. Някои от мебелите ни са твърде класически и доста красиви. Не може всичко веднага, нещата ще се случат постепенно.

Изпълняват ли се ремонти на общежития на УАСГ?

С министерско постановление ни бяха отпуснати средства за обновяването на два блока – 61 Б и 35. Успешно проведохме обществената поръчка за избор на строител на бл. 61. Тръжната процедура за бл. 35 все още не е приключила, тъй като имаше обжалване. Надявам се, че скоро и там ще можем да възложим и да стартираме дейностите.

Ремонтът на тези две общежития е едно от големите ни постижения, защото не са обновявани сериозно от 40 г.

При настоящото непрекъснато нарастване на цената на строителните материали имате ли притеснение, че в даден момент изпълнителите ще се откажат?

Те няма как да се откажат, но определено са в изключително затруднено положение. Проведохме среща по темата с изпълнителите на ремонта на 61 Б. Изготвяме доклади до Министерството на образованието и науката, за да се направи индексация по договора, в противен случай няма да може да го завършим в предвидения обем. Ако не осъществим всички планирани дейности, все едно нищо не сме направили.

Какъв е напредъкът на проектите по „­ОПНОИР 2014 - 2020“, които реализирате в партньорство със СУ „Св. Климент Охридски“ за създаване на център за изграждане и развитие на върхови постижения и „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“?

Работим и по тези проекти и определено напредваме. Има още време до крайния срок. По тях до момента обновихме изключително много техника. Направихме необходимия ремонт на лаборатория в корпус Б.

Успешно ли приключва учебната година? Какъв брой млади специалисти трябва да се дипломират сега, висок ли е постигнатият от тях успех? И какви са очакванията Ви за новите попълнения малко преди началото на кандидатстудентската кампания?

Броят на завършващите е постоянен. Предстои първата дипломна сесия, втората е през януари. Над 400 младежи ще завършат сега. В предишната сесия в Архитектурния факултет завършиха петокурсниците, защото тяхното обучение е половин година по-дълго.

Средно на сесия се дипломират по 250 - 300 човека. На защитите на дипломните работи студентите ни се представят много добре. Важен е и общият среден успех – между 4 и 5, което е доста висока оценка.

Относно кандидатстудентската кампания не бих искал да правя прогнози. Мога да споделя, че миналата година за хидростроителство имаше невероятен интерес. Надявам се да продължи и тази година. През 2021 г. регистрирахме лек спад в транспортното строителство, а за другите специалности интересът е постоянен.

Възобновихте ли работата по идеята за създаването на лаборатория в „София Тех Парк“ към центъра по сеизмично инженерство?

В момента работим по Националната научна пътна карта. Продължаваме да търсим средства да реализираме лабораторията в „София Тех Парк“. Тя ще е на стойност от близо 20 млн. лв.

Най-важното в нея ще е изпитвателна маса, която ще се подлага на трептения във всички посоки със специална апаратура. На нея ще има модели на сгради и съоръжения, които ще се изпитват при земетресения с определени акселерограми. Всичко това е свързано с дигитално отчитане, изчисляване.

Какви други научноизследователски проекти са във фокуса на научноизследователската дейност в УАСГ?

Работим и по много други проекти. В Строителния факултет се осъществява един за стоманени конструкции, в Архитектурния се развиват два други. Общо над 20 са съвместни проекти. Някои се реализират в партньорство с бизнеса, има и такива с университети от други държави.

Имате ли яснота какви ще са възможностите за финансиране на проекти на УАСГ през програмен период 2021 – 2027 г., както и по Плана за възстановяване и устойчивост? В готовност ли сте да кандидатствате за финансиране?

За съжаление все още няма яснота за насоките по новите проекти, но имаме готовност да кандидатстваме. Ще търсим финансиране в сферата на геодезията, за лабораторни изпитания по сгради и съоръжения и т.н.

Следите ли в. „Строител“?

Всяка седмица вестникът е на бюрото ми и го чета с удоволствие. Следя го и онлайн, но предпочитам да преглеждам изданието на хартия.