Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“: КСБ ще играе изключително важна роля в модернизирането на строителната индустрия в България

Г-жо Михайлова, намираме се на едно прекрасно място до Брюксел – в Chateau de La Hulpe, след изключително успешна по думите на участниците конференция на високо ниво в Европейския парламент (ЕП). Защо беше избрано точно това място?

Радвам се, че участниците в конференцията са доволни от събитието в ЕП и че след него успяхме да се съберем на това специално място. Chateau de La Hulpe е разположено на 15 км от столицата на Белгия. Построено е от фамилията Солвей, която е добре позната и в България. Химическата компания „Солвей Соди” в Девня е създадена от тази белгийска фамилия, като предприятието функционира и досега.

Солвей е стара и много уважавана фамилия в Белгия. След като няколко поколения е стопанисвала имението „Солвей“, сега известно като Chateau de La Hulpe, е предпочела, вместо да го продаде, да го дари на фламандското правителство, за да се организират културни събития в него. Избрахме да се съберем тук, тъй като мястото е много белгийско и защото шатото е изключително красиво. Бях сигурна, че точно строителите от България ще оценят както самата сграда, така и прекрасния изглед навън, а и възможността да се докоснат до белгийската култура.

Бихте ли коментирали малко повече конференцията на високо ниво в ЕП? Разкажете ни за темите, които бяха разисквани, и за актуалните въпроси, които бяха поставени на събитието?

Конференцията беше замислена още през 2020 г. Тогава не предполагахме, че ще има пандемия от COVID-19. Главната тема, която дефинирахме по това време, и която и сега е от първостепенно значение, е дигитализацията на строителната индустрия в Европа и в частност у нас. За изминалите две години дигитализацията в страната ни се разви, защото през периода Камарата на строителите в България (КСБ) не стоя със „скръстени ръце”, а подготви проект за Европейски цифров иновационен хъб в сектор „Строителство”. Надявам се той да бъде подкрепен от ЕС, като има всички шансове това да се случи. Така КСБ ще може да играе изключително важна роля в модернизирането на строителната индустрия в България.

За изминалия период от две години се появиха нови теми – енергийната ефективност (ЕЕ), националните планове за възстановяване и устойчивост. От началото на войната в Украйна ключов въпрос стана енергийната независимост на Европа, която преминава през спестяване на енергия и отново ЕЕ. На конференцията в ЕП заедно с КСБ дискутирахме всички тези теми и аз съм много благодарна, че участниците във форума успяха да ги съчетаят в един комплекс, който дава ясни послания към строителните фирми и очертава техните отговорности.

В рамките на събитието във Вашето изказване споменахте за няколко европейски директиви, чието приемане предстои, които ще изиграят значима роля в развитието на строителната индустрия. Към какво трябва да се насочи вниманието си строителният бранш в България?

Строителният бранш трябва да бъде много внимателен, да инвестира в изследвания, да проучва и следи какво се случва в Европейския парламент. В Страсбург ще гласуваме 8 директиви, които касаят отрасъла. Те са в пакет от общо 14 директиви, озаглавен „Подготвени за 55“. Това са директивите, с които ще се осъществи намаляването на вредните въглеродни емисии в Европа с 55% до 2030 г. Строителният сектор има изключително отговорна работа за реализирането на тази цел.

На първо място – сградите в Европа произвеждат повече от 40% от вредните емисии, като освен това употребяват повече от 36% от енергията, която се произвежда в ЕС. Ако искаме да намалим потреблението на енергия и да редуцираме вредните емисии, ние трябва да обърнем внимание на зданията. Задача номер 1 пред всички страни членки са „вълната на реновиране”, повишаването на енергийната ефективност и санирането, на сградите, като се започне с обществените и се продължи с частните. Това е заложено и в Националния план за възстановяване и устойчивост. Надявам се България бързо да го реализира. Освен това строителната индустрия е свързана с директивата за енергийната ефективност, с тази за възобновяемата енергия и за енергийните характеристики на сградите, както и за търговията с емисии от сградния фонд и транспорта, директивата за създаване на социален фонд за климата, защото всички те касаят сградите.

Ако искаме да осъществяваме търговия на емисии от сградния фонд, трябва да разполагаме с ясна паспортизация. Ако искаме енергийна ефективност, трябва да реновираме зданията. Ако искаме да използваме възобновяема енергия, трябва да изготвим планове, според които да се въвеждат ВЕИ в обектите. Неслучайно в една от директивите много ясно е записано, че няма да има нова сграда, построена на територията на ЕС след 2027 г., която да получи разрешение за използване, ако тя няма ресурс за независимо захранване с енергия. Дали това ще бъдат слънчеви панели, геотермална енергия или водород, не мога да знам, но такива ще са изискванията на ЕС. По това работим в Европейския парламент и аз изключително много се радвам, че съвместно с КСБ организирахме конференцията точно сега, и мога да отправя нужните послания към българските строители, за да бъдат готови за предизвикателствата, които ги очакват.

Имате дългогодишно партньорство с КСБ. Каква ще бъде следващата Ви съвместна инициатива с браншовата организация?

Винаги когато давам интервю за вестниик „Строител“, отговарям на въпроса: каква ще бъде следващата Ви стъпка с Камарата на строителите в България? Дано тази да е била успешна. Ако тя е била такава, аз мисля, че следващата инициатива трябва да е разговор на по-експертно ниво, за да направим анализ на Националния план за възстановяване и устойчивост, да видим какви са възможностите на строителния отрасъл, да оценим готовността на оперативните програми и да дадем ясно послание на строителните компании какво да очакват и най-вече какви да бъдат изискванията към работниците, инженерите, специалистите и всички, заети в сектор „Строителство” в България.