Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж: Първият фестивал „Нов европейски Баухаус“ постави специален фокус върху младите хора

В началото на юли предстои да  представим новата европейска програма за иновации

Ренета Николова

Г-жо Габриел, в Брюксел сме по повод на един бих казала исторически момент - първия фестивал на „Нов европейски Баухаус“(НЕБ). Разкажете ни повече.

Фестивалът се провежда за първи път. Организиран е около три основни стълба - форум, панаир и фест. За мен лично той ни дава възможност за равносметка, защото преди около година и половина започнахме с една идея, която имаше нужда да бъде запълнена със съдържание. В началото имаше известни критики, защото не всичко, свързано с историческия Баухаус, е добро. Но въпреки всички предизвикателства ние успяхме да създадем общност от хора, които споделят ценности и имат желание да променят нещата и в същия момент са наясно, че решенията трябва да се разглеждат спрямо местните специфики и нужди на хората. Това е причината реализирането на фестивала да ме радва много. Той ми потвърди усещането, че имаме движение, но има и още много работа, която трябва да се свърши.

Видими се усилията, които Вие влагате за реализирането на инициативата. В рамките на фестивала бе и церемонията по връчването на вторите годишни награди „Нов европейски Баухаус“, която Вие открихте. Как оценявате значението на всички тези проекти, които бяха отличени и които показват многообразието и онези ценности, които обединяват Европа?

Най-напред за мен проектите, които бяха класирани, са символ на талантите, които стоят зад тяхното реализиране и които чрез тях показват своите отлични умения. Като еврокомисар с ресор „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“ съм убедена, че има хора с впечатляващи способности във всяко кътче на Европейския съюз. Забелязвам също така, че има разлика от миналата година, защото има повече отличени държави членки и много различни проекти. Радвам се на специалния фокус върху младите хора – тези, които са на 30 и под тази възраст. Награждавайки ги, ние им показваме, че те могат да бъдат лидерите, които да спомогнат за реализирането на Зелената сделка и да се включат в борбата за климатичните промени. Именно младите хора успяват да генерират впечатляващи идеи, които да са от полза на цяла Европа. Другото важно нещо, което се казва чрез този фестивал, е, че трябва да продължим линията на развитие на регионите. От една страна е хубаво да си говорим за ценности, това е, което ни обединява, но те не са достатъчни, за да победят страховете на хората. В много места в Европейския съюз те си задават въпроси какво предстои пред тях покрай „зеления” преход. Те имат нужда от достъпност и повече информираност. Важно е да бъдат включени в проекти, които наистина да носят ползи за тях, общността им и областта, в която живеят. За мен това, което предстои, е да продължим да катализираме от една страна идеите, които не трябва да спират, но също така е хубаво да се вземе под внимание и да се даде трибуна на хората, които до този момент не са били чути. Много от тях са изключително активни и желаят гласът им да бъде чут, но са от по-отдалечени региони, от малките населени места. Именно те се нуждаят от нашата подкрепа, за да разбере цялото ни общество за идеите, които имат, и проектите, които реализират.  От друга страна трябва да продължим да наблягаме на творчеството и технологиите. Те са в една своеобразна симбиоза, която ни позволява да имаме решения на различни ситуации.

Направи ми впечатление, че на церемонията наистина имаше много млади хора. Те реагираха с огромен ентусиазъм при обявяването на всяка една от наградите. Планира ли се събитието да се превърне в традиция и какво предстои от тук нататък?

Сигурна съм, че ще има и трето издание. И двете провели се събития до този момент показват огромен ентусиазъм и растящ брой хора, които имат желание да вземат участие. За мен това е водещо и знам, че инициативата ще продължи. Нека не забрявяме, че когато даваш видимост на тези идеи и отличаваш постиженията, ти ги тласкаш напред. Но това не е достатъчно. Има три неща, които предстоят и на които искам да обърна внимание. Най-напред ще отворим поканата за участници, идващи от областта на образованието, за да видим как може Баухаус да бъде полезен и как те могат да допринесат със знанията и уменията си. Според мен това е един от най-лесните начини да достигнем до повече хора. Вярвам искрено в силата на образованието, когато говорим и за страхове и промяна на навици и поведение. За мен то има ключова роля и оказва огромно влияние от най-малкото дете в детската градина до студента в университета. Другото, което е много важно, е, че трябва да напълним със съдържание т.нар. Лаборатория на Новия европейски Баухаус. След създаването й в нея бяха стартирани няколко проекта, които се концентрират особено върху северните региони на Европа, най-вече в планинските зони. За мен ще бъде много важно тези проекти да се реализират и те да обхванат всички, които не можаха да бъдат селектирани в тази първа група. Със сигурност тук ще трябва да си говорим за критерии и да стигнем до един момент, в който показваме как нещата се случват, защото иначе не бихме могли да мотивираме дългосрочно хората, които полагат толкова усилия да интегрират принципите на Баухаус – естетично, устойчиво и приобщаващо. Ако те нямат след това запазена марка, която да им позволи този проект да привлича инвеститори, да се отличава от другите, да му е по-лесно в ежедневната дейност, тогава биха загубили интерес. Това е едно от нещата, по които трябва да продължим да работим.  Накрая трябва да си поговорим и за начините на финансиране. Прекрасно е, че нещата се случват, но в началото ние започнахме със сравнително малък бюджет. 85 млн. евро финансиране за периода 2021 - 2022 г. са средства, които не могат да позволят да достигнем до амбициозните цели, които има „Нов европейски Баухаус” – от връзката с природата до новите строителни материали и да стигнем до ролята на образованието и културата. За мен задачата ще е в новата работна програма „Хоризонт Европа“ за периода 2023 - 2024 г. стъпка по стъпка да направим така, че да има критична маса от инвестиции, целенасочени за „Нов европейски Баухаус”, които в един момент защо да не се превърнат в една нова европейска програма.

Какви са другите важни теми на дневен ред пред Вас като еврокомисар? Знам, че подготвяте нова европейска програма за иновации. Може ли да ни разкажете малко повече за нея? На какъв етап е реализацията й, кога може да очакваме да стартира?

Изключително съм радостна и вече мога да съобщя, че през първата седмица на юли ще представим новата европейска програма за иновации, по която над една година работим много интензивно. Решихме този път да променим подхода, защото последната Стратегия за иновации от 2011 г. не само трябва да бъде актуализирана, но и да бъде превърната във фаза Действие. Искаме да я направим стратегия, даваща хоризонти. Заради това с екипа ми решихме да се обърнем към бизнеса и по-точно към стартъпите. Именно там са хората, които на място по различните региони в Европа се сблъскват с трудностите, наречени иновации, и те най-добре могат да кажат какво биха искали да видят като действия на европейско ниво. Както казах, днес в Европа има много таланти, които са създали стартъпи, имат желание да се развиват в Европа и да създават работни места. Те искат да допринасят за растежа на икономиката й. Истината е, че за първи път през 2021 г. цифрите ни дадоха допълнителна тежест и сила. За изминалата година инвестициите в европейски стартъпи са се увеличили тройно на 100 млрд. евро. Само за една година се е удвоил профилът на т.нар. компании „еднорози“ - от 44 на 89. Това показва, че и сега в Европа има много добре функциониращи местни екосистеми. Проблемът е, че те не са свързани помежду си. В момента за такива компании е много по-лесно да намерят инвеститор отвъд океана, заради това беше крайно наложително наистина да вземем мерки. Това, върху което ще се съсредоточим, са редица области, които да помогнат за бъдещото им развитие. Нужно е да им окажем помощ да преминат през т.нар. долина на смъртта, когато са във фазата на растеж и трябва да стават шампиони. Заради това целта ни е да предоставим възможност за финансиране. Със сигурност тази тема е от ключово значение. В момента едно от предизвикателствата е привличането на частни инвеститори. Публичният ресурс няма да бъде достатъчен. Втората тема, която за мен е много важна и обичам да говоря за нея, е таланти, таланти, таланти. Не обичам израза „изтичане на мозъци“. Искам да си говорим за мобилност на таланти. Европа първо трябва да инвестира в своите кадърни млади хора, защото това е начинът тя да стане привлекателна дестинация.  Заради това ще кажа ексклузивно пред Вашето издание, че заедно с Европейския институт за иновации и технологии ще предложим нова инициатива Deep Tech Talents. Тя ще предоставя възможност на 1 млн. европейски таланти за обучение през следващите 3 години. Искаме Европа да бъде лидер в тази нова вълна от иновации – Deep Tech. И в момента Европа е лидер в науката. Имаме много силни индустриални сектори, сред които е и строителният. Ако новата вълна от иновации е съпроводена със силни инвестиции, то Европа има своя шанс да оглави тази нова вълна. Всички знаем какво ни се случи с дигиталната/цифровата вълна. Трябва да си поговорим и за законодателната рамка, необходима е повече гъвкавост. Също така друго много важно нещо е свързаността между местните иновационни екосистеми. Днес Европа е фрагментирана и има нужда повече отвсякога това разделение да бъде преодоляно. Политическото споразумение, постигнато от Европейския парламент и държавите членки на ЕС относно Европейския фонд за регионално развитие, е една от инициативите, които много ще помогнат за справянето с този казус. Знаете, че преди 3 седмици стартирахме партньорството за регионални иновации. Имаме си и българска област – Габрово, която участва в инициативата. Идеята е в рамките на 1 г. да тестваме как работим със 74 региона и след това да адресираме и 240-те в страната.

Не мога да не Ви попитам и на какъв етап е реализацията на Европейския дигитален облак за културното наследство?

Той е по програма „Хоризонт Европа“. Идеята се зароди преди около две години. Тогава ние намерихме решение как в рамките на цифровата ера да запазим културното съдържание. За мен това беше въпрос, на който трябва да дадем отговор час по-скоро. Истината е, че все повече се наблюдава през последните години как големите компании, като Google, Amazon, Facebook, започват да купуват правата именно за културно съдържание. Считам, че е от ключово значение да запазим регионалните музеи и съдържанието в тях, защото това е символът на нашата идентичност. Той е нещо, което ние трябва да предадем на следващите поколения. Важно е да запазим нашата история и да дадем достъп до нея на повече хора. Радвам се, че след много интензивна работа в рамките на програма „Хоризонт Европа“, в която за първи път имаме клъстер „Култура“ с бюджет от 2,28 млрд. евро, решихме да започнем работата върху създаването на този облак за културно наследство. Той трябва да бъде първа стъпка към това Европа да инвестира повече в културните и творческите сектори, затова трябва да има целенасочени инвестиции. Днес всичко, свързано с цифровизацията, отнема страшно много ресурс - от цифровизацията на съдържанието до интероперативността на системите, до новите софтуери, а да не говорим за обученията. Ето заради това за мен този облак е една първа стъпка - с още повече инвестиции в областта да покажем, че не само си говорим, че културата е част от нашето ДНК, че тя е важна, за да останем общество, което има ценности, което все още изпитва онази емоция от общуването на човек с човек, която видяхме по време на пандемията, че не може да бъде заместена. Заради това се радвам, че продължаваме целенасочените усилия в тази посока.

В края на юни предстои да се проведе европейският форум „Образование и иновации“. За строителния сектор това е много важна тема, особено връзката между образованието, бизнеса и науката. Какво трябва да знаем за събитието?

Началото беше дадено още януари, когато в Европейската стратегия за университетите за първи път в историята на ЕС науката и иновациите бяха включени в стратегия, насочена към висшето образование. Факт е, че тези два свята не си говорят спонтанно, а могат да си бъдат толкова полезни и да имат отлично сътрудничество. По този начин те могат да позволят и двата сектора да вървят напред с друг различен ритъм и друго качество. И сега в Европа има университети, където има такива инкубатори. Аз посетих част от тях в Копенхаген и в Мюнхен. Те обаче не общуват помежду си, не си сътрудничат и ние няма как да знаем кой какво прави, в какво е добър и къде е нужно да не измисляме отново топлата вода, защото вече някой има данните и е направил прототипа. Време е със следващото целенасочено финансиране да вървим по-напред. Заради това моята цел е да създадем европейска мрежа от университети, които ясно заявяват, че ще работят свързано и ще позволят да се създаде една критична маса от висши учебни заведения, които виждат иновациите като още едно средство за това да създават екосистема. Университетите могат да бъдат едно прекрасно място, където студентите още от първата година да експериментират и да се опитват да създадат свой стартъп. Възможно е някой да се провали първоначално, но така ще се научи и ще придобие опит. Така ще разбере, че това не е толкова фатално, както често в Европа се смята. Постепенно бизнесът и образованието трябва да започнат да работят съвместно, за да си бъдат полезни. За мен това е много важно, още повече че със сигурност ще предстоят и други инициативи. Няма как иновационната програма да работи за талантите, ако университетите нямат водеща роля. Няма как да си говорим за регионална иновационна екосистема, ако университетите, които са в регионите, не бъдат използвани като богатство това да се случи по-бързо. За мен много голямо предизвикателство е връзката образование, наука, иновации. Казваме, че искаме да вървят ръка за ръка и са триъгълникът на знанието, но все още нямаме критична маса от инициативи, които да покажат такъв резултат, така че той да убеди максимален брой други хора. Само това е начинът да вървим напред.

Бяхте ключов лектор на организираната от Камарата на строителите в България и в. „Строител“ конференция на тема: „Строителството като индустрия на бъдещето – иновации и дигитализация“. Всички участници дадоха висока оценка на форума. Как гледате провеждането на такова съвместно събитие да стане ежегодно?

Приветствам идеята, защото има нужда от такива събития. Строителният бранш е именно този, който може да покаже чрез подобен род мероприятия как качеството на работа се вдига. Форумът бе наистина много полезен и позволи един по-задълбочен анализ, който със сигурност може да доведе до работещи решения. Мога само да приветствам идеята и със сигурност ще участвам отново. Всеки път е истинско удоволствие да дискутираш с хора, чиито позиции са формирани вследствие на опита, на опознаване на всички онези, които взимат участие в процеса и в екосистемата и гледат към бъдещето със смелост и дързост, която ако човек я няма, особено в областта на строителството, никога не би могъл да постигне това, което е направено до този момент. А то е много.