Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“: Експертизата на индустрията е ключова за създаването на работеща законова рамка

Г-жо Пенкова, какво успя ЕП да приеме по пакета „Подготвени за цел 55”? Беше ли обект на гласуване Директивата, свързана с енергийната ефективност на сградите? Кои са спорните моменти? Какво предстои от тук нататък?

На предпоследната сесия на ЕП бяха върнати за преразглеждане: реформата на схемата за търговия с емисии (ETS), механизмът на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ) и Социалният климатичен фонд. Комисията по околна среда на Европейския парламент обсъди отново възможностите за постигането на съгласие по законодателните досиета с цел бързото приемане на позицията на ЕП и стартиране на междуинституционални преговори. В резултат на постигнатия нов компромис вотът беше повторен след седмица.

Разделението по тези въпроси в редиците на ЕП беше по политическа принадлежност и от гледна точна на национални особености. Това обаче не е необходимо да се възприема негативно, напротив. Решенията, които взимаме тук, трябва да могат да се прилагат на практика и спрямо новите реалности. Част от пакета „Подготвени за цел 55“ беше отложен веднъж за гласуване в зала, защото предварително не бяха постигнати нужните компромиси между парламентарните групи. С тези законодателства трябва едновременно да защитаваме интересите на европейските граждани и индустрията и да допринасяме за борбата с климатичните промени. Първоначалното отлагане на първото гласуване по пакета бе ясен сигнал, че политиките по Зелената сделка ще се създават със здрав разум и социална отговорност. В крайна сметка се прие реформа на ETS. Постигнатият компромис поставя по-амбициозни цели за намаляване на парниковите газове, отделяни в Европа. В допълнение CBAM ще даде защита на европейската индустрия от международни конкуренти, които не спазват нашите климатични цели. Всяка стока, попадаща в обхвата на търговията с емисии, която се внася от трети страни в ЕС, ще трябва да мине през сертифициране от националните власти, за да се установят и декларират вредните емисии, които са отделени за производството й. Ако те са повече от допустимите нива в ЕС, ще трябва да се закупуват сертификати на пазарната цена към дадения момент, на която се търгуват квотите за емисии в ЕС. Това на практика ще предпази европейската индустрия от нелоялна конкуренция и ще задържи работните места тук. Все пак трябва да отбележим, че това е позицията на Европейския парламент, който по дефиниция е по-амбициозен в целите си. Тепърва предстоят тристранните преговори с Европейската комисия и Съвет, където все още няма постигнат общ подход. Това е първоначалната стъпка в един преговорен процес, който все още не знаем кога ще започне и колко ще продължи. Има вероятност финално приетият текст да бъде различен от този, който е приет от Европейския парламент.

Темата за Директивата за енергийните характеристики на сградите не бе обект на гласуване. По нея текат стандартните преговори в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) и Комисията по околна среда (ENVI). Водеща е ITRE, където съм докладчик от страна на Групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“. В момента предстоят процеси по координация с различните политически групи, като окончателните промени и доклад на основния докладчик Киран Къф (Група на „Зелените/Европейски свободен алианс“) трябва да бъдат представени до 29 юни в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. До 5 юли трябва да бъде входирано и становището на останалите докладчици в сянка. През есента на 2022 г. се очаква да приключат дебатите в Комисията, а към края на годината или началото на 2023 г. – преговорите между Европейския парламент, Съвета и Комисията.

ЕК предлага Социалният фонд за климата да разполага със 74 млрд. евро. Откъде ще дойдат парите? Бяха изразени опасения, че ще се ползват средства от кохезионните фондове.

Първо, трябва да отбележа, че Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент е твърдо против ползване на средства от кохезионните фондове за финансиране на други пера от европейския бюджет. Успяхме да се преборим това да не се случва и към този момент мисля, че поне тази част от въпроса е приключена.

Ресурсите за Социалния фонд идват от търговия с емисии в транспорта и сградите – система, известна като Emissions Trading 2 (ETS 2). Това означава, че част от публичните средства, събрани от ETS 2, ще отидат за компенсиране на най-бедните и уязвими домакинства.

Какви пари ще се отделят за саниране на сгради от Социалния фонд за климата?

В рамките на фонда няма процентово разпределение на средства за едно перо или друго. До 30% от него се предвиждат за директно подпомагане за домакинства – социално слаби и енергийно бедни. Останалата част няма разпределение, което означава, че би могло да се използва част от ресурса за такива мерки, стига те да отговарят на заложените цели на фонда. Конкретни параметри за саниране обаче не са разписани.

Енергийното обновяване в конкретика може да бъде подпомагано и от други програми. Националната програма за енергийно обновяване на жилищните и нежилищните сгради е част от сектор „Енергетика” по Националния план за възстановяване и устойчивост на България. За саниране на жилищните обекти се отделят 1,4 млрд. лв., а за обществените сгради са предвидени 370 млн. лв. Критериите за финансиране, насоките и правилата за кандидатстване, рамката на процедурите и управлението на ресурсите попадат под компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Може ли с така предложените мерки ЕС да се освободи от енергийната си зависимост от външни източници? Какви действия са необходими, за да стане това?

Така предложените мерки имат именно тази цел – намаляване на енергийната зависимост на Съюза от трети страни. Енергийната независимост е стратегически въпрос. За да може да бъдат постигнати целите на Зелената сделка, ЕС трябва да се фокусира в 3 направления – инвестиции във възобновяеми източници, кръгова икономика и собствени ресурси и инвестиции в нови базови мощности.

Ядрената енергия може да гарантира ниски цени и достъпен ток. Първа стъпка в реализирането на тази промяна е подкрепата за класифицирането на ядрената енергия като „зелена” и устойчива в Допълнителния делегиран акт по Регламента за таксономията. Таксономията на ЕС е списък-класификация на екологично устойчиви икономически дейности. Тази класификация е индикация в кои от тях могат да инвестират финансовите институции. Делегираният акт ще позволи на ядрената енергетика и природния газ да бъдат признати като преходни и устойчиви енергийни източници за ЕС. В контекста на настоящата ситуация тази технология е от ключово значение за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на Съюза. България също има нужда от развиване на нови ядрени мощности. Инвестирането в този тип енергия ще даде възможност на ЕС да придобие известна степен на автономност, когато говорим за енергийния сектор.

В момента зависимостта от трети страни е голяма, а геополитическата обстановка създава сериозни пречки пред функционирането на енергийния отрасъл. Важно е да мислим за европейските граждани и възможностите, които им предоставяме. Достъпни цени на електроенергията могат да се гарантират единствено чрез диверсификация (която може да се постигне ефективно с включването освен на възобновяеми източници и на ядрените технологии в енергийния микс). Когато говорим за енергийна независимост обаче, не става въпрос да сменим един доставчик на ресурс с друг. Говорим за промяна, а не замяна. Решението за ЕС (и България) е диверсификацията – чрез собствени ресурси, ВЕИ и инвестиции в ядрени мощности.

Бяхте гост на конференцията на високо ниво „Дигиталните и иновационни предизвикателства пред строителния сектор в България“, организирана от КСБ и в. „Строител“, която се проведе в ЕП в Брюксел с домакинството на г-жа Искра Михайлова. Какви са впечатленията Ви от събитието?

Важно е да се отбележат няколко неща. Първо, такива конференции имат за цел да установят пряка връзка между европейските институции и браншовите организации. Именно чрез пряката връзка могат да бъдат изчистени всички проблемни звена, които се появяват и от двете страни „на барикадата“.

Второ, настоящият европейски дневен ред и заложените политически приоритети, особено енергийният и икономически преход, поставят строителния сектор в центъра на промените. Сега повече отвсякога е нужна координация между всички заинтересовани страни по веригата, за да може експертността, прагматизмът, реалните решения и устойчивостта да трасират верния път напред.

Трето, срещи от такова естество следва да имат регулярен характер, когато на дневен ред се дискутират законопроекти и промени, имащи директен ефект върху строителния отрасъл.

Експертизата, която индустрията и браншовите организации предоставят, е ключова за регулаторите, за да можем ние да изготвяме работещи и практични законодателства.

Какви са възможностите на българските строители в контекста на пакета „Подготвени за цел 55”?

Основната задача на пакета е реновация на енергийната система и прилежащата инфраструктура на ЕС и на България. Това включва реновиране на сграден фонд, саниране, интегриране на инфраструктура за алтернативни източници на енергия и др. Енергийните и климатични политики използват различни инструменти и цели. В дългосрочен план Зелената сделка поставя целта за въглеродно неутрален континент до 2050 г. В средносрочен аспект законодателният пакет „Подготвени за цел 55“ представя правната рамка, която ще помогне за намаляването на въглеродните емисии с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.

Краткосрочните цели са свързани с реализирането на инвестициите от Механизма за възстановяване и устойчивост до 2026 г. Възможностите пред българския строителен бранш могат да бъдат асоциирани с целите на Директивата за енергийните характеристики за сградите, включващи нулеви емисии от сградния фонд на ЕС до 2050 г. Заложено е, че всички новостроящи се сгради след 2030 г. не трябва да отделят въглеродни емисии и подобряване на 15% от най-енергоемките от сградния фонд – за жилищни сгради до 2030 г. и до 2027 г. за нежилищни сгради. Технически всички тези дейности ще трябва да се осъществяват от българския строител.

Един от проблемите пред строителния бранш е постоянното покачване на цените на строителните материали, което се отразява на изпълнението на инфраструктурни проекти в ЕС. Има ли разговори по темата в ЕП? Какви стъпки се предприемат за индексация на договорите по европейските проекти?

От есента на 2021 г. европейските институции следят ситуацията в строителния сектор. Становището на Европейската комисия е, че покачването на цените е пряко свързано с увеличеното търсене, нарушените канали за доставки, недостатъчната диверсификация на ресурси и завишените разходи, свързани с транспорт, достъп до суровини и изразходване на енергия. Всичко това е в резултат на пандемията, енергийната криза, конфликта в Украйна и наложените санкции срещу Руската федерация. Добрата новина е, че цената на дървесината се стабилизира. В средносрочен план се очаква цените в дърводобивната индустрия да останат по-високи в сравнение с периода преди COVID-19. Износът на сурова дървесина започва постепенно да се връща на нивата преди пандемията.

На европейско ниво се предприемат мерки, за да може ситуацията в сектора да се подобри. Чрез „Следващо поколение ЕС“ усилия се насочват за подсилване на индустриалния капацитет на Съюза и диверсификация на доставките на първични и вторични суровини. В националните планове за възстановяване и устойчивост са включени програми, които целят да подобрят и оптимизират веригите за доставки. Планът RePowerEU залага рамка за намаляване на разходите за електроенергия, което включва компенсации за индустрията, директна помощ, временни данъчни мерки при непредвидена печалба и налагане на регулация на цените. Международните партньорства и търговските споразумения с трети страни също ще спомогнат за подсигуряването на диверсификация на доставките и достъп до суровини за строителната индустрия, като например алуминий, мед и никел.

За съжаление в България положението е по-различно. Събитията от предходните седмици, свързани с оттеглянето на „Има такъв народ“ от управляващата коалиция, оказаха влияние върху темата. Парламентът не успя да приеме промени в Закона за обществените поръчки на първо четене. Измененията предвиждаха в договорите за обществените поръчки за строителство да има клауза за индексацията им, а вече сключени договори да могат да се индексират, ако са налице значително завишени цени на основни стоки и материали. Мерките предвиждаха таван от увеличаване на стойността по договора до 15%. Основната цел бе да бъдат размразени голям брой проекти, които се реализират с общински, държавен или европейски ресурс. Настоящата политическа обстановка обаче застрашава оцеляването на строителния бранш.

Актуализацията на бюджета следва да е приоритет в Народното събрание въпреки политическите различния между партиите. Необходим е политически консенсус и компромис от всички страни. Само така може да се гарантира сигурността на индустрията в България.

Вие сте член на Комисията по бюджетен контрол в ЕП, в тази връзка какво е мнението Ви за усвояването на средствата по еврофондовете у нас и изпълнението на инфраструктурните проекти, финансирани с такива средства?

Преди два месеца в България беше проведена мисия на Комисията по бюджетен контрол на ЕП. Целта беше установяване на факти и обстоятелства около разходването на европейски средства, част от които са по линия на реализирането на големи инфраструктурни проекти.

За съжаление от срещите ни в София и с разследващи журналисти, и с институциите, в това число и с представители на сегашното правителство и парламент, се потвърдиха порочни практики и злоупотреба с обществени средства в последните години. Говорим за това как разходването на средства се е осъществявало през ин хаус процедури вместо чрез насърчаване на конкуренцията през обществени поръчки и оттам договарянето на по-добри условия и параметри за един обществен проект. Процедурата по възлагане е била порочна и извън законовата рамка, като критериите и условията са обслужвали точно определен кръг компании. Изнесени бяха факти и остойностяване на проекти, които са многократно завишени от гледна точка на строителни компоненти, машини, обхват или изобщо самите разходи са недопустими от гледна точка на целите на проекта. Виждаме разследващите органи какво изкарват като факти от проверките за строежа на АМ „Хемус“.

С години подобни корупционни практики са прилагани необезпокоявано и дори смея да кажа усъвършенствани. Новата власт има трудната задача да изчисти и оздрави целия процес по начин, който да гарантира, че европейската солидарност достига до хората, до общините и регионите.

В заключителния доклад на нашата мисия като представители на Комисията по бюджетен контрол бе отбелязано, че има усещане за безнаказаност, усещане, че върховенството на правото може да бъде пренебрегвано. Когато има установени нередности и финансови злоупотреби, работа на Прокуратурата и съда е да доведат наказателния процес докрай с осъдителни присъди. Към момента, към днешна дата за съжаление това не се случва.

Как бихте си партнирали с Камарата на строителите в България?

Първо трябва да отбележим, че такова сътрудничество е задължително. Индустрията в България е тази, която технически ще знае как могат да бъдат приложени на практика законодателните инициативи, върху които ние работим. Без експертизата, която Камарата на строителите в България предлага (например), няма как ние като политици да предлагаме правилните решения за бранша.

През май т.г. успях да проведа среща с инж. Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на КСБ. Тя имаше за цел да установим пряка връзка между нашите екипи, която да спомогне за бъдеща координация за становища, свързани с Директивата за енергийни характеристики на сградите и за други въпроси, касаещи пряко строителния сектор в страната ни. Допълнителното създаване на връзки с представители на сектора от други държави членки и заинтересовани страни от европейските институции е също в полезрението на екипите, с които работим. С технически становища и мненията на експертите съм убедена, че можем да създадем работеща и приложима законова рамка.

Четете ли в. „Строител“? Какво е мнението Ви за изданието?

Като официално издание на Камарата на строителите в България вестникът предлага различен поглед върху събитията в страната. През последните години журналистиката у нас има необходимост от експертна гледна точка. В. „Строител“ е специализирано издание, което предоставя именно това – нужната експертиза, чрез която българските граждани могат да се запознаят с детайли, свързани с проблемите и предизвикателствата пред българския строителен сектор, както и с решенията, иновациите и технологиите, които той предлага на пазара. Смятам, че изданието е на много високо професионално ниво, а поради актуалната проблематика, свързана с енергийната трансформация и предизвикателствата на Зелената сделка, трябва все повече хора да имат достъп до него.

В мое лице в. „Строител“ и Камарата на строителите в България могат да разчитат на сигурно сътрудничество и занапред.