Дончо Барбалов, зам.-кмет по „Финанси и здравеопазване“ на Столичната община: НС трябва да приеме индексацията на строителните договори, защото е важна не само за СО, но и за цялата страна

Г-н Барбалов, какво показват предварителните данни за изпълнението на бюджета на Столична община (СО) за първото полугодие на 2022 г.? Какви са тенденциите в сравнение с 2021 г.?

Приходите в общинския бюджет за първите шест месеца на 2022 г. се движат по план и като процент на изпълнение са близо до показателите за първото полугодие на 2021 г. За януари – юни т.г. общите постъпления са 506 млн. лв., от които 228 млн. лв. са неданъчни. Приходите от данък МПС са 75,5 млн. лв.

От налога при придобиване на имущество по възмезден начин постъпленията са 107 млн. лв., което е 47,9% от годишния план. През 2021 г. към същия момент са били изпълнени 52% от плана за този данък. За приходите от туристическия налог отчитаме, че са два пъти повече спрямо миналата година – сега са 801 хил. лв. на базата на брой реални нощувки, докато през 2021 г. към 30 юни са били 423 хил. лв. Статистиката показва, че туристическият сектор в столицата е започнал да се възстановява.

Като цяло мога да обобщя, че изпълнението на бюджета върви добре. За нас са важни няколко ключови дати. Първата е 30 юни, когато е крайният срок за плащане на някои данъци към общината. Другият значим срок е началото на септември, когато с по-голяма увереност можем да кажем как се движим с приходите спрямо разписания план. Засега картината показва, че ще успеем да изпълним приходите, а и голямата част от постъпленията нямат отражение от инфлационните процеси в държавата. Единственият данък, който е чувствителен на икономическите сътресения в държавата, е за придобиване на имущество по възмезден начин.

Споменахте икономическите сътресения в държавата. В тази връзка Столичната община има ли буфер, от който да очаква увеличаване на постъпленията?

По закон бюджетът на общината се приема балансиран. Буферът, който ние сме си осигурили, е т.нар. резервен бюджетен кредит. Тази година в него сме предвидили малко повече средства заради цените на енергоносителите, които бележат сериозен и стабилен ръст. Също така и за разходите за издръжка, които се увеличават заради поскъпването на горивата. Този резерв ще се използва и ако има нови избори за Народно събрание, за да обезпечим част от необходимите дейности. Обикновено сумата, която получаваме от държавата, не покрива изцяло всичко, което трябва да реализираме за провеждането на избори.

В Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е заложено финансиране за разширението на третата линия на метрото. Реално от НПВУ все още пари не достигат до общините. Как ще процедира Столичната община, докато това стане факт, с какви средства разполагате за строежа?

Наистина парите все още не достигат до общините и това ни поставя в сложна ситуация. Проектът за разширението на третата линия на метрото е включен за финансиране в Плана с 217 млн. лв. Имаме подписани договори за строително-монтажни дейности на участъка от бул. „Владимир Вазов“ до кв. „Левски Г“ и по него се работи. Заедно с „Метрополитен“ ЕАД сме изплатили на изпълнителите 21 млн. лв., което е за сметка на общинския бюджет. До края на годината сумата за извършени дейности ще нарасне до 37 млн. лв. и ние трябва я да разплатим.

Изпратихме искане до Министерството на финансите да помислят върху възможността да авансират средства по Националния план за възстановяване и устойчивост, но засега няма положително развитие. Имаме уверение, че средства за третата линия на метрото ще бъдат предоставени, след като „Метрополитен“ ЕАД подпише договор за финансиране по НПВУ. Този обект като цяло върви добре, но очакваме и да получим пари, за да може да се разплатим за свършената работата. Не е хубаво да спираме строителството.

В Плана за възстановяване и устойчивост има компонент, свързан с въвеждане на мерки за енергийната ефективност. В тази връзка подготвяме проекти за общинските лечебни заведения, за да можем да кандидатстваме веднага след като програмата бъде отворена. Основно изготвяме проекти за поставяне на фотоволтаици, защото в лечебните заведения използването на електроенергия е непрекъснат процес.

Как ще се изпълни другата отсечка от третата линия на метрото, която е през жк „Слатина“ до бул. „Цариградско шосе“?

Участъкът беше изваден от окончателния вариант на НПВУ. Има решение на Столичния общински съвет (СОС) да осигурим финансиране за това трасе от Линия 3 чрез инвестиционен заем в размер на 195 млн. евро. Но решението на СОС за взимане на тези средства от Европейската инвестиционна банка се обжалва от неправителствена организация. Трябва да изчакаме края на съдебния спор.

От друга страна в държавния бюджет са предвидени 140 млн. лв. за реализиране на този участък и за закупуване на нови метровлакове. Сумата трябва да бъде отпусната в рамките на 4 години, като 3 г. ще получаваме по 40 млн. лв., а 1 г. ще вземем 20 млн. лв. На този етап не са ни преведени никакви средства от държавата за третата линия на метрото. Надяваме се скоро да са ни на разположение, за да може да се разплатим по договорите за доставка на мотрисите. Контрактите с изпълнителите са в процес на финализиране и са пред сключване. Но преди да има реални средства или да е сигурно, че няма правни пречки за взимане на заема, не може да започнем да работим по този лъч.

Един от големите проблеми на Столичната община е градският транспорт. С актуализацията на държавния бюджет се отпуснаха средства за подпомагане на общините в това направление. Но те достатъчни ли са, за да се справи СО?

В актуализацията на бюджета бяха отпуснати средства за транспорта в София и в други общини благодарение на усиления диалог на местните власти с народните представители. В столицата проблемът е най-видим, защото на територията й оперират големи транспортни дружества и обемът на работа е най-сериозен. Осигурените средства от държавата донякъде ще помогнат за стабилизиране на положението, но паралелно се търсят и други решения. В процес на обществено обсъждане е предложение за изменение на тарифите за пътниците в градския транспорт. В тях са заложени нови видове транспортни документи, които са базирани на електронната система за таксуване и на всички нейни възможности. Води се диалог за въвеждане на билет за време – нещо, което хората отдавна очакват. Чрез преструктуриране на тарифната система се цели повишаване на приходите на градския транспорт.

С измененията на Закона за държавния бюджет за 2022 г. беше въведена допълнителна компенсация за небитовите потребители над определена цена на електроенергията, което важи до края на годината. До този момент мерките за подкрепа, свързани с покачващите се стойности на електроенергията, бяха спорадични – никой не знаеше ще има ли и колко време ще продължат. Сега вече се дава предвидимост и компенсацията е по-значителна. Това ще помогне на електротранспорта и на метрото.

Има и една мярка, която за мен е по-скоро медийна - за акциза на тока за транспортните оператори. Този акциз е твърде нисък, за да се усети реално облекчение. От друга страна, немалка част от автобусите в София са на природен газ, а за това няма мерки за компенсация, поради което проблемът ще остане отворен в следващите месеци.

Повишаващите се цени на строителните материали са друг сериозен проблем и за възложителите, и за изпълнителите. Ще се наложи ли София да се откаже от някои от големите си проекти, за да се вмести в заложения размер на капиталовата програма?

На този етап не планираме да отлагаме някой от големите ни проекти, намерението ни е да реализираме абсолютно всички. Но все още няма законова разпоредба, която да регламентира индексацията на цените по вече сключени строителни договори. Това поражда напрежение във финансово отношение за строителния бранш, а за нас като възложител внася несигурност. При непрекъснато увеличение на цените на материалите, а и на труда в последните месеци нямаме гаранция, че някои от фирмите няма да се откажат от сключените договори. За момента не е заявено такова желание, но въпросът за актуализацията на цените остава отворен и създава трудности при започването на нови обекти.

Надявам се скоро да бъде приета някаква форма на индексация, за да можем да направим анализ и да получим яснота какви допълнителни средства са необходими по сключените договори и дали това би наложило някаква преоценка на строителните обекти, които са планирани от СО. В момента няма как да кажем какъв допълнителен финансов ресурс ще ни е необходим. В същото време колегите от направление „Обществено строителство“ провеждат немалко процедури за избор на изпълнители за различни обекти. Народното събрание трябва да приеме индексацията на строителните договори, защото това е важно не само за Столична община, но и за цялата страна.

Важно е да споменем, че с актуализацията на държавния бюджет се отпускат средства за капиталови разходи на общините. В първоначалната финансова рамка бяха предвидени 200 млн. лв. и сега са гласувани още 100 млн. лв. допълнително. Те се разпределят от МФ по определени формули. СО очаква да види какви средства ще може да получи, според мен – около 5 млн. лв.

Очаква ли се актуализация на бюджета на Столичната община и в каква посока?

При държавния бюджет се очаква увеличаване на приходите от ДДС и от някои акцизи в резултат на инфлационните процеси. Както споменах, при нас приходите не се влияят от тях, отражение има само върху разходите ни. В началото на септември ще направим внимателен анализ на изпълнението на капиталовата ни програма, на приходите ни и ще имаме готовност при нужда да предложим актуализация на бюджета на СО за 2022 г. В последните години при нужда винаги сме пристъпвали към подобна стъпка.

Какъв е броят на издадените строителни разрешения през първите 6 месеца на годината? Как се развива процесът в сравнение с 2021 г.?

Постъпленията от издаването на строителни книжа са близки до тези през 2021 г. За първите 6 месеца на 2022 г. от тях сме събрали 6,68 млн. лв., а през миналата година за същия период са били 6,78 млн. лв. Тези документи се издават и от Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ), и от районните администрации. Данните, които съобщавам, са за издадени разрешения за строеж от НАГ. За районите нямаме статистика, а там има немалка активност. Например р-н „Витоша“ издава строителни документи колкото НАГ, дори и повече. В „Овча купел“ също има голям брой строителни разрешения.

Може да обобщим, че имаме запазване на инвестиционната активност от гледна точка на строителството. Все пак трябва да изчакаме и да видим каква част от тези обекти ще бъдат изпълнени. Изменението на цените на строителните материали и на труда може да попречи на завършването им. Но поне от гледна точка на планирането нямаме тенденция на забавяне.

Колко детски ясли ще се изграждат в СО през тази година?

Нещата в тази сфера се развиват добре. Бих искал да обърна внимание, че говорим за строителство в град със сериозна регулаторна рамка. Например от доста време очакваме съгласуване за детска ясла от Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като обектът попада в район, който има архитектурна стойност. Подобна е ситуацията и за общинската детска поликлиника, за която също чакаме съгласуване от НИНКН.

В момента активно се работи по изграждането на две детски ясли и предстои старт на дейностите по още два проекта. Строят се и немалко детски градини в общината.

Бих искал да обърна внимание на посещаемостта на тези детски заведения, която не е висока. Например при детските ясли през 2019 г. имахме 75% средна посещаемост, а сега се движим около и под 50%. И това е на фона на голям брой чакащи деца.

През тази година предвидени ли са средства за подпомагане на столичното здравеопазване – в какъв размер и за какво ще се насочват? При нова вълна от COVID-19 общината ще успее ли да се справи за пореден път с пандемията?

Тази година сме предвидили малко над 10 млн. лв., които ще бъдат насочени директно към финансиране на дейности в здравните заведения. През 2021 г. диагностично-консултативните центрове постигнаха добри резултати, включително и тези, които активно лекуваха пациенти с COVID-19 и подпомагаха превенцията, имаха специални зони за осъществяването на тези дейности. Но след като през април бяха премахнати всички ограничения заради спада на заболелите от COVID-19, финансирането на специализираните зони беше прекратено и те бяха закрити.

Сега пандемията отново е актуална тема. Проведохме среща с директорите на общинските болници, на която ме увериха, че имат готовност за откриване на COVID отделения при нужда, но държавата трябва да осигури финансирането им. При евентуално нова сериозна вълна от заразени натоварването ще бъде поето от личните лекари. Към момента в София има 3 COVID отделения и нито едно не е в общинско здравно заведение. При нов пик на пандемията е възможно да има различно протичане на болестта с много малко хоспитализирани.

Друго, което правим в сферата на здравеопазването, е да работим по програмите за превенция, които в последните 2 години изостанаха.

Планирали сме да осигурим допълнителни 5 млн. лв. за инвестиции в здравеопазването. През годините разчитахме на средства от приватизация, но и в това направление има забавяне. Намерили сме източник, за да изпълним ремонти и да модернизираме медицинско оборудване през следващите година-година и половина.

На 29 юни Камарата на строителите в България навърши 15 години от своето създаване. Какво ще пожелаете на строителите?

Пожелавам им да са все така единни и организирани. Знаем, че винаги можем да разчитаме на КСБ, когато имаме проблеми. Камарата също винаги може да се обърне към нас за помощ, когато браншът среща трудности.

Столицата се развива благодарение на изграждането на нова инфраструктура и на поддръжката на съществуващата. Затова освен средства и желание от страна на общината са необходими и хора, които да свършат работата. Строителите са тези, които организират процесите, изграждат и поддържат. Общината координира дейностите, но те са факт благодарение на строителите.