Доц. д-р инж. Георги Линков, председател на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС: Със създаването на ЦПРС бихме могли да кажем, че началото на дигитализацията в строителния бранш е сложено преди 15 г.

Доц. Линков, през 2022 г. Камарата на строителите в България и Централният професионален регистър на строителя (ЦПРС) отбелязват своята 15-а годишнина. Това е поводът да стартираме специална рубрика във в. „Строител“ „15 години КСБ“ и съвсем естествено първото интервю е с Вас. Пе­ри­о­дът, за който говорим, не е никак малък за една организация, и то в сложните времена, в които страната ни постоянно се намира. Но нека се върнем към началото, към приемането на Закона за Камарата на строителите (ЗКС), създаването на КСБ и на ЦПРС. Как се зароди идеята? Трудно ли се реализира? Какво беше преди това положението в строителния сектор?

Регистъра го има, защото го има Закона за Камарата на строителите. Преди него имаше сага - продължителна и сложна. През 2001 г., когато се появи Законът за устройство на територията, се въведе един член, че строителите, които имат право да строят в държавата, се определят със закон. Дълги години този запис стоеше, докато най-накрая между Коледа и Нова година на 2006 г. на страниците на Държавен вестник се появи ЗКС, който тогава се прие като коледен и новогодишен подарък на законодателите спрямо отрасъл „Строителство“. След това започна работата по учредяването на Камарата. Това означаваше да се създаде Устав, Правилник за функционирането на Регистъра и Етичен кодекс, за които бяха създадени временни работни групи, и същите бяха разработени до учредяването на Камарата. То се случи на 29 юни 2007 г. Формулярът на заявлението за вписване на строителите в Регистъра мина през Управителен съвет през август 2007 г., тоест месец и половина след учредяването. Трябваше да се създаде софтуер на Регистъра, който можеше да се разработи единствено и само при наличие на вариант на заявление за вписване. С това се и започна. Системата беше създадена за отрицателно време и на празника на строителя – Димитровден, през октомври 2007 г. се връчиха първите 7 удостоверения на фирми за вписване в Регистъра. Тогава никой не вярваше, че ще успеем за толкова кратко време да се справим. Първи председател на УС на Камарата бе инж. Симеон Пешов, светла му памет. Казах му, че сме готови да направим технологични проби и да ни дадат 7 фирми, които да са опитни зайци и да подадат заявления за вписване. Обясних, че системата работи 24 часа, което позволява да се пуснат заявленията или през деня, или след полунощ. И така за Димитровден бяха издадени и се връчиха първите 7 удостоверения, които потвърдиха, че системата работи.

Реално строителите трябваше вече да се появяват на пазара в отрасъл „Строителство“ с удостоверения за вписване от 1 януари 2008 г. Интересното е, че за периода от 15 години не е регистриран нито един срив на системата на ЦПРС и момент, в който тя да не работи. През това време с други закони се променяха някои неща, но те се отразяваха в движение, зад кадър, както се казва, и системата продължаваше да си функционира.

Сега изминалото време ми се струва и много, и малко. Но бихме могли със сигурност да кажем, че Регистърът е утвърден в реалния живот. Настана време, когато всички процедури и строителни договори се сключват между възложители и строители при условие, че този, който е носител на строителния договор, е с правата си на вписан в Регистъра строител.

Това е накратко историята. Ако трябва подробно да разказвам, може цял роман да се напише за този период.

Споделете някои по-любопитни и интересни неща точно от този период?

Има такива естествено. Имаше хора тогава, които ни питаха за какво е този Регистър и каква работа ще върши. Отговорът винаги е бил един и същи и може да се опише като аналог на книгата Who is who, или казано на български – „Кой кой е“, в отрасъл „Строителство”. Спомням си, че когато минаваше през комисиите в Народното събрание ЗКС и имаше спорове по него, един политик, няма да казвам името му, ми зададе въпрос какво точно искаме да постигнем. Аз тогава го попитах знае ли кои са строителите в неговия регион. Той отговори, че не ги знае, на което аз казах, че с Регистъра както той, така и всеки гражданин или инвеститор ще може с натискането на 4 бутона да види на екрана на компютъра всички строители от дадената област. Ако например иска да строи, ще може спокойно да влезе в публичната част на Регистъра, да разгледа информацията за всеки един строител и сам да си състави списък на възможни потенциални кандидати за изпълнението на дадената поръчка. Всъщност това и стана.

Що се отнася до шеговитата и комична страна, когато се утвърждаваше Правилникът за Регистъра, член на Управителния съвет ми каза след време, че ако е знаел какво сме измислили като правила, е щял сериозно да се замисли, преди да гласува за приемането им. В края на краищата никой не обича бюрокрацията, но когато тя е разписана точно и ясно и създава ред и прозрачност, това не е лошо, полезно е. Още повече че ако има въпроси, специалистите от централното и областните звена на Регистъра винаги са готови да помогнат. Ако пък се отиде в някой от офисите на КСБ, ще Ви посрещнат усмихнати и любезни млади момичета и момчета, които ще Ви съдействат, за да се реши Вашият какъвто и да е проблем.

Как се промени строителният бранш за тези 15 години?

Може от много различни стартови гледни точки да се оцени. Ще кажа, че в момента усилено и масирано говорим за прословутата дигитализация. Всичко това е много хубаво, но иска много усилия и труд, за да бъдат създадени съответните информационни системи и хората да бъдат подготвени да ги използват.

Това, което беше направено преди 15 години, бе съпътствано от едно от най-големите съмнения – да не би да вкараме хората в технологичен шок. Да, всяко едно нещо иска време за привикване, иска усилия. Бихме могли да кажем, че началото на дигитализацията в строителния бранш е започнало преди 15 г., а оценки за технологичен шок въобще не са актуални. От 2 години в ЦПРС въведохме и електронните подписи. Голяма част от услугите вече се прилагат безконтактно, казано на жаргон. Аз лично приемам всичко това като един много добър резултат от работата на Регистъра.

Другото, което трябва да се отбележи, е публичният характер на ЦПРС. Всеки един потребител, било то български гражданин, юридическо лице или държавна администрация, който и да е в пределите на България и извън нея, може да влезе и да види какво е състоянието на българския строителен бранш, какъв му е потенциалът и възможностите. Това безспорно е една сериозна база за защита на интересите на потребителите във всичките им проявления. Всеки може да избере изпълнител на проекта си на базата на информацията, която присъства в Регистъра. Вътре е записано какви са приходите на всяка вписана фирма за последните три години, заетост, колко работници има, какви материални активи води на отчет, както и опитът й. Четеш, проучваш, водиш си бележки и след това пращаш покани за участия. Кой потребител би могъл да каже, че тази работа нищо не означава, или да заяви, че може да си избере строител с гледане в тавана. Такива случаи има и за тях разбираме от постъпващите сигнали на възложители, които са си избрали строител, без да го проверят в ЦПРС, и се чудят после какво да правят. Тогава се обръщат към нас за помощ, но ние няма как да помогнем, защото станалото е факт, нарушени са търговските взаимоотношения и въпросът вече е на съдебната система. Само съдът може да се произнесе, ние няма как да помогнем и да върнем нещата назад във времето.

Доц. Линков, Вие винаги сте казвали, че Регистърът е лакмусът на строителния бранш, индикатор какво се случва в сектора. Какви са тенденциите през последните 2 години, как се отрази пандемията, ръстът на цените и политическата нестабилност на бранша?

През последните 2-3 години, когато се появи пандемията, а и сега покрай тази жестока турбуленция по всички възможни направления в обхват и на дълбочина на никого не му е лесно. Аз мисля, че строителите изпаднаха в едно много тежко състояние. Те почти взеха ролята на Хамлет – „Да бъдеш, или да не бъдеш?“

Ще дам пример. Участва дадена фирма в обществена поръчка през изминалата година. Подала е оферта през март и е оферирала бюджет на стойност Х. Изминават месеци, докато възложителят проведе процедурата, докато се стигне до подписване на договор, и се натъкваме на едно явление, с което всички сега се чудим как да се преборим – цените в строителството скочиха жестоко, растат и цените на горивата, неизбежно се увеличава и работната заплата. Нека се поставим на мястото на фирмата, която е страна по строителния договор. Ако изготвя количествената си сметка по цените, които са в момента, спрямо подадената оферта – ами строителят е вътре с двата крака. Той няма достатъчно „подкожна мас“, за да може да инвестира държавната поръчка и да я изпълни при тези сериозни нива на покачване на цените. Спрял е на място и мисли какво да направи. На строежа не се работи и договорът не се изпълнява. Иска да се откаже, но в договора му е записано, че трябва да плати сериозни неустойки. По-хамлетовска позиция от това - здраве му кажи.

Чета в последния брой на в. „Строител“, че се появява някаква светлина в тунела, че ще има бързо приемане на методиката за индексация. Няма как да се мине без това и колкото по-бързо стане, толкова по-добре, защото цялата държава и народът разчитат на повишен брутен вътрешен продукт, който да напълни по-голям държавен чувал, на който връзките държи финансовият министър. Положението наистина е ужасно и не бих искал да бъда на мястото на който и да е бил строител. Даже в някои отношения ми се струва, че са много търпеливи и не са загубили надеждата, че всъщност този изключително тежък проблем ще се осъзнае от всички, а ако не бъде решен – всички ще загубят.

Как виждате основните предизвикателства пред КСБ и бранша? Кои са най-важните неща, които стоят на дневен ред?

Работната сила. Няма хора! Това всички го знаят. Проблемът е много сериозен и труден за решение. Ще дам пример в тази посока. Получих обаждане от един строител, който ме помоли да му дам списък на фалирали фирми. Аз попитах за какво са му точно тези данни, на което той ми отговори, че щом те са фалирали, значи работниците, които са имали, си търсят работа. Иска да опита дали по тази пътека не би могъл да намери хора, които да привлече. Това е парадоксално и ужасяващо като пример, който да осветли проблема с работната ръка.

Да не говорим, че ако трябва да се изпълняват по-деликатни работи, където се иска златна тренирана ръка. Както при една хирургическа операция хирургът трябва да бъде първокласен и ръката му да не трепва и да не допуска никаква грешка, така и в специализираните строително-монтажни работи също се искат натренирани ръце, които пипат както трябва. За съжаление те стават по-малко. Тук вече идва проблемът с качеството и поддръжката, както и всички последици от това. Ние, българите, би трябвало да разбираме, че ùмането поражда проблеми. Като създаваш материален фонд със сгради, пътища, инженерни съоръжения, тяхното изграждане е еднократен акт, но след това се иска поддръжка, нужни са специализирани хора с опит зад гърба си, за да могат да го направят. Какво стана с помпено-акумулаторната водноелектрическа централа „Чаира“? Счупиха при ремонта едната турбина. Значи това не са били хора със златни ръце. А тя е втората по големина в света. Да не говорим колко струва. На нея се крепи до голяма степен устойчивостта на енергийната система. Нощем, когато енергията няма консумация, тя припомпва водите, а през деня ги пуска обратно и произвежда ток. Ето до какво може да доведе липсата на подготвени кадри.

Не мога да не попитам и за мнението Ви за в. „Строител“, който през всичките тези години е заедно с КСБ и Регистъра. Какво за Вас е мястото, ролята и значението на изданието?

Според мен вестникът чудесно си върши работата. Както виждате, аз съм потребител на изданието, дори и в момента, като влязохте, го четях. Виждам, че и по линията на дигитализацията достигате все повече нови платформи. Правите всичко възможно да се достигне по-бързо до потенциалния потребител. В това море от информация, което ни залива, екипът на вестника селектира и извежда същественото за бранша и го предоставя по професионален начин. Пожелавам Ви да не сваляте нивото!

Какво си пожелавате лично на Вас, както и на колегите от Регистъра, КСБ и бранша като цяло?

Нека бъдем всички физически здрави, защото няма ли го това, всичко друго губи своя смисъл. Тъй като по ЕГН съм достатъчно отдалечен от настоящата година, на всички хора, които са на моята възраст, ще кажа - да бъдат живи, на обща храна и собствен ход. А браншът дано има късмет, така да е и с всички отрасли. Нека цялото състояние на страната да се подобри, защото строителството в момента е в агония. Може да е силен изразът, но ситуацията е много близко до това състояние. Бързо трябва да се решат проблемите, защото нали именно този бранш трябва да преработи следващите 5-7 г. огромно количество финансов ресурс. Ако той не е в кондиция, просто няма кой друг да се справи. Пожелавам на бранша да диша три пъти дълбоко, да се усмихне и да каже – „Напред! Целият народ Вази гледа!“