Интервю

Проф. д-р арх. Иван Данов, бивш министър на инвестиционното проектиране, преподавател в УАСГ: Основната причина, която отблъсква инвеститорите, е липсата на стабилно строително законодателство

Трябва да се направи Закон за строителството със съответните наредби към него, отделен закон за градоустройство и отделен за градската и междуградска инфраструктура

Благодаря на КСБ, защото това беше най-плодотворното сътрудничество, което съм имал с браншова организация.

Проф. Данов, през 2022 г. КСБ отбелязва 15-ата си годишнина. Вестник „Строител“ стартира специална рубрика „15 години КСБ“. Връщам Ви към периода, в който Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРББ) беше разделено и бе създадено Министерство на инвестиционното проектиране, което Вие оглавихте. Разкажете каква беше идеята, защо се направи тази промяна тогава?

Продължавам да смятам, че тази промяна беше добре обоснована, тъй като виждате, че в МРРБ основните задачи и в момента са свързани с инфраструктурата на страната – проекти на пътища, газификация, зимно почистване. Това са много сериозни оперативни задачи, в които екипът на министерството е на 150% ангажиран. Концентрирани в ежедневните си задачи, служителите нямат времето да се обърнат към фундаментални неща, свързани със строителството и проектирането. Когато се създаде новото министерство, което аз оглавих, имаше една грешна представа, че то ще е министерство на инвестициите. И някои недоброжелатели веднага казаха, че то ще разпределя милиони и милиарди и там ще се краде. Всъщност идеята на новосъздадената структура беше частта от нашето законодателство, касаеща строително-инвестиционния процес, да бъде хармонизирана с добрите европейски практики. Това беше основната ни задача и ние направихме необходимите стъпки. За съжаление тогава парламентът не можа да ги приеме.

Годините след това показаха, че именно защото не бяха приети тези промени, се стигна до много скандали и неуспехи, съмнения за корупция и т.н. А част от основанието за всичко това е липсата на адекватно законодателство. В повечето случаи процедурите се изпълняват перфектно спрямо действащите нормативни актове, корупция трудно може да се докаже и, разбира се, виновни няма.

Ще дам и един пример за нуждата от визия и планиране на инфраструктурата в градовете. Преди около две години бях в Испания и там подменяха уличната канализация. Хората мислят в перспектива. Тръбите, които се полагаха, са с много сериозни размери, представете си почти колкото един изправен човек. Защото се мисли, че обемът, за който ще бъдат използвани, ще се увеличава. Ние тук правим нещата да отговарят за моментните изисквания, а не се предвижда, че градът се развива и разширява и след 15 години ще трябва наново да се прави канализация и да се харчат пари. Това са неща, които би трябвало да се регламентират, когато се влагат обществени средства.

 

Това ли беше сред целите на Министерството на инвестиционното проектиране – да се направи едно по-далечно планиране в годините напред. Нещо, което много липсва в момента на бранша. Има една неяснота и несигурност какво ще се строи в следващите например 5-10 г. Няма програма, която да каже за какво държавата ще инвестира пари.

Преди дни бе дадена гласност на една нова структура, неправителствена организация – Стратегически институт за национални политики и идеи (СИНПИ). България за съжаление няма национална доктрина. При нас идва ново правителство и казва, че започва всичко от самото начало. Общо взето, в лошия смисъл на думата това се случва и на практика. Идеята е СИНПИ да създаде национална доктрина, в която да няма значение кой ще дойде на власт, кой ще изпълнява задачата да управлява държавата. Той ще трябва да се води от едни принципи, в които на първо място да са българските национални интереси. Планът „Ран-Ът“, който беше представян публично през 90-те години, мога да кажа, че е изпълнен почти перфектно. Ако човек го прочете, ще разбере, че каквото е било решено преди 30 г., е било направено. Само че според този план нашата държава би трябвало да изчезне. Същото е и със строителството.

Така че дали ще е МРРБ или друго министерство, което се занимава със строителството, то трябва да работи за визията, да определя как ще се развива строителството, накъде ще върви строителният бранш. В строителството ние имаме и друг огромен проблем. Като казвам строителство, включвам хората, които строят, и хората, които се занимават с проектиране. Ние в момента страдаме от силно намаляване и липса на кадри.

В училищата рязко са съкратени часовете по математика и природо-математическите науки. Липсата им води до това, че ние обучаваме студенти, които де факто не са учили стереометрия или познават много малко тези математически фигури и начина на тяхното оразмеряване, изчисляване и т.н. Това е едната страна на медала. Другата е, че нашите проектанти не са готови да правят инвестиционно проектиране в смисъла на това, което се разбира в развитите индустриални страни. Изпълнението на проектирането е техническо. Изготвят се технически проекти, но те не могат да бъдат обърнати в инвестиционни. Тоест връзката между бюджет на проекта, неговото техническо решение и изпълнение тотално липсва. Дали е направено съзнателно или несъзнателно, не мога да кажа, но резултатите са, че когато имаме един технически проект, той много трудно може да бъде определен ценово. Оттам започват всички следващи проблеми.

Третата много неприятна страна, която е не само в България, тя е в целия Европейски съюз, е, че изчезнаха подготвените занаятчии-майстори в строителството. В момента строителните фирми назначават един човек, той се учи от този преди него. Втори клас предава на първи, трети на втори. Такава е системата. Тази система обаче не отговаря на етапа на развитие на света. Ние трябва да вървим към дигитално общество, към цифрово разработване на проекти и дигитализация на воденето на строителните процеси. Новите строителни технологии изискват изключителна точност. Разминаването между дигиталното проектантско и строително общество и това, което е останало като майстори, изпълнители и нискоквалифицирани хора без подготовка, е най-сериозният предстоящ проблема в строителството.

В тази посока някой трябва да започне да мисли какво ще се случва в следващите 10-15-20 г. Вероятно нещата много ще се променят. Да не говорим, че нашите проектанти и строители в голямата си част са хора, които имат нужда от допълнително обучение в област­та на дигиталната техника. Тя е и по-трудно достъпна поради финансови съображения. Не може да се проектира за някакви смешни 10-20 лв. на квадратен метър. При подобен хонорар по-малките фирми не могат да си позволят да купуват софтуер. А дори и да успеят да си купят – работата с него е сложна. Липсват преподаватели, които да ги обучат. Това е нива, която е толкова неразорана, че има работа за много хора за следващите 10-20 г. Освен това има и още един момент. Всичките тези софтуери се развиват с уникално темпо. Ако преди 2 години инструкциите за работа съдържаха 800 страници, на последния, който излезе преди месец, са 3500-4000 страници. Това вече започва да става от типа да прочетеш и научиш „Война и мир“. Такава е реалността, това са предизвикателствата, от които не можем да избягаме, и трябва да се подготвим за тях.

 

Пак Ви връщам към периода на Министерството на инвестиционното проектиране. Тогава започна един процес за промяна на Закона за устройство на територията (ЗУТ), създаде се работна група и бяха изготвени три проектозакона. Те обхванаха материята на ЗУТ, като за строителството имаше отделен закон. Но за съжаление нищо не се случи.

„Богатото“ министерство за съжаление нямаше бюджет, за да възложи разработването на нормативната база. Тогава се обърнах към Камарата на строителите в България (КСБ). Искам да благодаря още веднъж, защото това беше най-плодотворното сътрудничество, което съм имал с браншова организация. КСБ отдели един бюджет и ние преведохме тогавашния германски строителен закон и съответната наредба. Германският строителен закон не е променян от 1949 г. Там се променят наредбите, но не и законът. Той е доста разумен. На базата му в страна, която е напълно разорена след войната, в рамките на няколко години започва икономически бум. Една от причините е именно този закон.

В момента в България смятаме, че като сме въвели 10% плосък данък, и едва ли не ставаме привлекателни като офшорна зона. Само че нито на Калотина, нито на летището има опашка от инвеститори. И основната причина за това е липсата на стабилно строително законодателство. Всеки инвеститор, идвайки да вложи парите си тук, очаква, че проекта ще го получи на определена дата, разрешението за строителство ще го получи в срок и на обекта ще започне да се работи на конкретна дата. Това е свързано и с финансирането. Банките не се интересуват какво се случва по пътя, а кога този инвеститор ще започне да си връща кредита и да си погасява лихвите.

При нашето законодателство - при настоящия ЗУТ, да планираш нещо подобно е абсолютно невъзможно. В България могат да те направят луд. Процедурите са бавни и тромави, административната тежест е огромна. Кой инвеститор ще чака 3 години да получи разрешение за строеж?! А през това време ЗУТ се променя още 2-3 пъти.

Давам си сметка, че в общинските и държавни администрации кадровият проблем е огромен. Намирането на подготвени хора, които да работят в тези администрации и да са компетентни, е много сложна задача, за която също трябва да се помисли.

Чувам за идеите в момента за дигитално разрешение за строеж и т.н. и не мога да си представя как това може да се случи в рамките на този ЗУТ. Няма компютър, който да може да тълкува отделните членове на ЗУТ и да ги разбира. За такава промяна трябва да има законодателство, което да е подходящо. По-скоро тук става дума за дигитализиране на административната дейност, следене на документопотока и за оперативен контакт с възложителите и проектантите. Би било добре тази разлика да бъде осветена, за да не се създават напразни очаквания.

 

В момента един от основните въпроси пред бранша е нуждата от индексация на договорите в строителството, която обаче една година не се случва. Вие какво мислите?

Аз понеже се занимавам и със строителство, и тъй като са ме учили в първи курс, че архитектът е и главен майстор на обекта, мисля, че и до днес това е вярно, мога да Ви кажа аз какво практикувам. Когато и да подпиша договор за строителство, правим една пълна листа с материалите, които ни трябват, и цените, които към дадената дата са актуални. След това имаме клауза в договора, в която пише, че ако цената на материалите се качи с повече от 2%, разликата си я плаща възложителят. Това е моето мнение и практика и мисля, че е честният вариант. За съжаление никой не може да каже колко ще струва другата седмица бетонът, желязото, колко ще са токът и газта. Всичко това са елементи, които определят строителната стойност. Нашите договори са ограничени и във времева рамка. Има инвеститори, които не знаят какво искат. Те в момента на самото изпълнение на проекта решават, че нещо трябва да се промени. Това води до промяна на себестойността и съответно на цените. Затова казвам, че ние в началото работим на тези цени, това са нашите материали, всичко друго при разлика в цените се доплаща. Отделно включваме клауза, че когато имаме официално писмо, че някой материал го няма на пазара, което напоследък се случва, то тогава спират да ни текат сроковете.

Разбира се, че подкрепям индексацията. Без нея няма как да оцелеят не само големите, но особено по-малките фирми. В публичното пространство се обръща основно внимание на големите компании, те са в устата на пресата, но строителната икономика в преимуществената си част се крепи на малките строителни фирми. Тези хора също трябва да живеят и да изкарват пари. Индексацията за тях е жизнено важна.

 

Не мога да не Ви попитам и за разплащанията. Нормално ли е държавата да възлага на фирми да свършат някаква работа, след което да им каже, че няма да им плати? Могат ли те да откажат нещо, което им е възложено?

Те не могат да откажат. След като имат коректен договор, трябва да го изпълнят. След като държавата им го е поръчала, то тя трябва да им го плати, ако работата е изпълнена, съгласно нормите и правилата за строителство. Тук не става дума за търговия с хранителни продукти. Строителството е процес, който трае дълго време. Той не е от днес за днес. Тези мениджъри са назначили хора на работа. Вероятно са си купили машини, обаче те се амортизират. Имат разходи, и то сериозни. Хората чуват, че фирмите получават огромни суми, но те в голямата си част са погълнати от дейността. Ако не им се плати, то тогава тези фирми ще фалират. Фалирайки, това означава да се качи нивото на безработица в страната. Натоварва се социалната система, защото тези хора отиват на борсата и започват да получават съответните социални помощи. Де факто държавата, ако не плаща на фирмите за свършената работа, ги води към фалит и унищожаване на бранша.

 

Вашият страничен поглед върху управлението на строителството, което се случва в момента. Вашият съвет или препоръка. Какво би трябвало да се направи, за да се успокои ситуацията в сектора?

В момента секторът е в изключително неблагоприятно положение. Поставен е под огромен натиск. Оперативно трябва да се гасят пожари. Ръководството на МРРБ трябва да се справя с множество проблеми, като не всички от тях могат да бъдат решени в рамките на служебния кабинет. Смятам, че няма да имат време да гледат визионерски на нещата. За да се решат проблемите сега и в бъдеще, е нужно да се продължи това, което започнахме 2013 г. Трябва да се направи закон за строителството, към него да има съответните наредби. Задължително e да се търси начин да се подготвят кадри, които да са способни да работят в новите условия. Проблемът с кадрите е огромен, тъй като ако един закон може да бъде сменен в рамките на 6-7 месеца, в случай че има парламент, който да го приеме, то за създаването на кадри са нужни може би 10 г. Тоест трябва да се мисли за създаването на тези кадри от най-ниското ниво до най-високото, включително проектантско, както и за кадри за държавната и общинска администрация. Трябва да се разгледа изцяло Законът за обществените поръчки, който не е панацея. Като се приемат промени в него, пак ще е нужно да се създадат кадри, които да могат да реализират строителните дейности в съответствие с новите текстове. Това е работа за един екип от 100-200 човека за 10-15 г. напред.

Нужна е връзка между строителния бранш и Министерството на образованието и науката. Моето наблюдение е, че до голяма степен липсата на адекватно техническо образование в началния период на обучение води до лоши резултати, които всички ние виждаме. Ако говоря за висшето образование, смятам, че към това, което държавата в момента финансира за обучение на архитекти и инженери, ще се наложи да се отделят пари за още година и половина обучение на тези хора както в един подготвителен курс за преодоляване на пропуските в програмата за средно образование, така и на финала на обучението за усвояване на допълнителни професионални знания. В момента не достига това време. Натрупали са се страшно много проблеми, които чакат решения.

 

Вие с новата организация ще помагате за това?

В новата организация по-скоро съм се включил, защото нашата държава от 1923 г. е разделена на „Левски” и ЦСКА, условно казано. В тази държава всеки отбор играе за себе си, обаче нито един от оборите не играе за националния интерес. Тенденциите, които наблюдавам, са, че бавно и сигурно ние изчезваме като държава.

Лично моят ангажимент е да създадем тази национална доктрина, която да определи основните приоритети в управлението на държавата. Искаме да създадем такава обстановка, че голямата част от емиграцията да се върне. Голяма част от тези хора не са щастливи там, където живеят, но са принудени. Националната доктрина означава да решим много сериозни проблеми. Първият от тях е демографски. Физическото изчезване на нацията е катастрофа. Демографският проблем на първо място е свързан с раждане на деца. Тези деца, когато се родят, трябва да получат образование, медицинско обслужване, да бъдат здрави и на тях да се даде перспектива и условия да останат и да се развиват в страната. Защото в момента 2-3 млн. емигранти плащат данъци на друго място. Държавата чисто финансово губи пари от това, че тези хора работят в чужбина. Те създават добавен продукт в друга държава. Демографският фактор означава решаване на проблема със социалната ни система. Социалната система не трябва да позволява хора, които са работили цял живот, в последните си години да изпадат в мизерия. Трябва да се създаде една ситуация за достойно завършване на жизнения път на хората, които са работили за тази страна. След този основен проблем вече започват всички останали – икономически, образователни, национална сигурност. В края на краищата ние имаме територия, която трябва да си я опазим. Всичко е навързано.

Не смятам, че сме най-великите и най-умните, но идеята е програмата, която ще създадем, да бъде дискутирана и приета поне от 80-90% от населението. Когато всяко следващо правителство дойде на власт, първо ще трябва да подпише, че приемайки властта, ще следва заложените в доктрината приоритети и стъпки за развитие и опазване на нашата държава. Такива доктрини има в доста страни в Европа, но ние нямаме и някой трябва да седне да я напише. Решили сме да опитаме да я формулираме, защото тогава вече ще си говорим за една стабилност на политическия живот. В момента виждаме, че, от една страна, властта се търкаля по улиците, а от друга - няма кой да я вземе. А ако я вземат, се събират, но не могат да се разберат помежду си. Както се казва – един човек четник, двама души чета, трима – чета с предател. Това се случва в момента за съжаление.

Какво е Вашето пожелание по повод 15-ата годишнина на КСБ?

КСБ в тези 15 години доказа, че е изключително важен орган за регулиране и управление на процесите в строителния бранш. Тя успя да внедри основните принципи на пазарната икономика в страната, успя да се наложи като компетентен и отговорен партньор на държавното управление и на строителите. Беше в конструктивен диалог с останалите браншови камари. Пожелавам на членовете на КСБ благоденствие в чисто човешки смисъл. На институцията пожелавам да работи за успешно адаптиране спрямо предизвикателствата на времето и да помисли за разширяване на изявите на българските строители и извън пределите на страната – факт, познат от миналото. Успех!