Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на социалистите и демократите: Реновирането на сградите е начин да се борим с енергийната бедност

Г-жо Пенкова, председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен произнесе ежегодната си реч за състоянието на ЕС. В тази връзка какво е Вашето мнение, кои са най-големите предизвикателства пред Съюза?

Голяма част от речта на председателя на ЕК беше около динамиката и последиците от войната в Украйна. Традиционно пледоарията за състоянието на Съюза е обръщение, което съчетава както настоящи предизвикателства пред ЕС, така и очертава възможни решения и бъдещи политики, които ще бъдат предприети в краткосрочен и средносрочен хоризонт. Непосилните цени на енергоносителите и задълбочаващата се енергийна криза на прага на зимния сезон са трудностите, на които ЕС и страните членки трябва да намерим облекчение на ситуацията за крайните потребители – домакинства и индустрия.

Разбира се, няма как да не бъде отчетено в тази реч и развитието на приоритетите от този мандат на ЕК, а имено пакета „Подготвени за цел 55“, Социална Европа, дигитална свързаност и конкурентоспособна европейска икономика.

Какви ще са приоритетите Ви до края на политическия сезон?

Аз и моят екип работим по две основни направления – в сферата на стартъпите и иновациите и в сферата на енергетиката.

По първото направление фокусът е насочен към нуждата от европейско законодателство за стартиращите технологични и иновативни предприятия. Основната му цел е да гарантира постигането на конкурентност на ЕС спрямо САЩ и Китай. Искаме да стартираме процес по изготвяне на предложение за законодателна инициатива за създаване на регламент с пряко действие на територията на целия ЕС, който да създаде благоприятна нормативна рамка за развитие на стартиращите предприятия. Той трябва да включва ясна дефиниция на понятията стартъп и скейлъп, да има точно разграничение от малки и средни предприятия. Законодателната рамка ще създаде благоприятни правила за осигуряването на служителите. Нужни са и данъчни облекчения, и стимули за лица, които финансират такива дейности.

Целим унифициране на правилата относно корпоративното структуриране на дружества, които са финансирани от частни лица инвеститори или от фондове за рисков капитал. Благоприятен режим и стимулиране на университетите за колаборация с бизнеса е начин да се повиши броят на старъпите. Административни облекчения за индустрията са ключови, като например общи правила за стартъп визи за целия ЕС. Първа стъпка към реализирането на тази инициатива направихме през юни 2022 г. с организирането на конференция на тема „Иновации чрез политика“ в София. Тя събра на една маса както политици, така и представители на стартъпите и академичните среди.

Друг приоритет пред мен и екипа е новото законодателство за данни (DATA Act), по което работя. Основната му цел е да гарантира справедливост в цифровата среда, да стимулира конкурентен пазар на данни и да разкрие възможности за предприятията, като направи данните по-достъпни за всички. Идеята е да се стимулира и регулира обменът на индустриални данни, които имат реална икономическа стойност, а в момента остават неизползвани. Това ще помогне предимно на МСП в ЕС, които трудно могат сами да генерират такива данни, а те са ключови за създаването на иновативни продукти и услуги.

В частта енергетика от средата на март тази година в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика работим интензивно по ключово за Съюза досие - Директивата за енергийни характеристики на сградите. В условията на енергийна криза, нарушени доставки и растяща инфлация ЕЕ става обект на национална сигурност. Сградният фонд в ЕС консумира 40% от произвежданата енергия и образува 36% от емисиите на парникови газове. Директивата поставя амбициозни цели за нулеви емисии от сградния фонд на ЕС до 2050 г. Реновирането на сградите за постигане на по-висока енергийна ефективност е един от начините да се борим на практика с енергийната бедност и да пестим енергия в настоящата криза. Това води до пряко понижаване на сметките за ток и отопление на домакинствата и бизнеса. Анализите показват, че това намаление може да достигне до 50% при сгради с висока ЕЕ.

Работя активно с българската администрация и строителния бранш, за да защитим нашия национален интерес по възможно най-добрия начин. Основен фокус попада върху защитата на енергийно бедните граждани, които всъщност живеят в най-слабо ефективните сгради, създаване на специални гаранции за банките за стимулиране на отпускането на заеми за ЕЕ и създаване на специален план за погасяване на заемите, така че вноските да не надвишават досегашните сметки за отопление.

Работата по признаването на ядрената енергетика за „зелена” и устойчива е един от успехите ми за тази година. Като вицепрезидент на Групата за подпомагане на ядрената енергетика към ЕП се радвам, че преди няколко месеца след гласуване в пленарна зала тя стана част от Таксономията на ЕС (класификацията на „зелени” инвестиции). Това дава възможност за набавяне на допълнително финансиране от капиталовите пазари на проекти, базирани на ядрената енергетика. Базовите енергийни мощности ще осигурят стабилността на енергийните ни системи и само благодарение на тях можем да гарантираме достъпен ток, енергийна независимост и сигурност.

А докъде стигнаха преговорите по директивата?

Тепърва започваме преговорите по позицията на Европейския парламент между отделните политически партии след внесените от всички нас изменения през лятото. Надяваме се до началото на следващата година да приключим преговорите на ниво ЕП и да започнем тристранните преговори с ЕК и Съвета на ЕС. За момента разговорите вървят конструктивно, но вече открояват основните приоритети за всяка политическа сила.

Целта на директивата е да постигне към 2050 г. нулеви емисии от сградния фонд на ЕС, а след 2030 г. всички новостроящи се сгради да не отделят въглеродни емисии. Средносрочните цели, които са заложени в нея, са насочени към подобряване на 15% от най-енергоемките сгради. В измененията, които предложих, аз се фокусирах върху предоставяне на финансови стимули и подпомагане за най-уязвимите домакинства. Именно те най-много се нуждаят от по-добра ЕЕ, защото в момента понасят най-тежко енергийната криза. Повсеместният скок на енергоносителите определено ще засили интереса на гражданите към по-умно използване на консумираната от нас енергия, защото всеки спестен киловатчас означава по-ниски сметки, което оставя повече пари в семейния бюджет. Искаме да създадем единен портал, където гражданите и бизнесите да могат да получат пълна информация за възможните технологични решения и финансови програми от специалисти.

В тази връзка какво е мнението Ви за „вълната на саниране“?

Директивата цели да допълни именно подобни, но не дотам ефективни местни политики на държавите членки. Енергийната ефективност на сградите не се изчерпва с облепяне на фасадите. Ако целият проект е правен на парче, може да се окаже, че санирането е било безполезно, защото не е изо­лиран покривът, откъдето всъщност се губи най-много топлина.

За да бъде наистина успешно санирането и да се намалят сметките на домакинствата, освен подмяната на прозорците е трябвало да се подмени и ВиК системата на сградата. Според данните на ЕК т.нар. дълбоко реновиране, което подобрява ЕЕ на сградите с поне 60%, представлява под 1% от правените ремонти в ЕС към момента.

Не трябва да позволяваме средствата по тези така важни програми да отиват в близки до която и да е власт фирми. Имаме нужда от по-строг контрол и най-вече от информационна кампания за гражданите, защото именно те най-добре могат да следят на място дали се извършва правилно работата.

Като член на Комисията по бюджетен контрол в ЕП какво е мнението Ви за усвояването на европейските средства в страната ни?

Ще започна от конкретните числа. По данни на ЕК към 31 август 2022 г. темпът на усвояване на средства от България е около 66,7% при средно 75% на ниво ЕС. Това говори за известно изоставане, но не толкова драстично предвид средните нива за Съюза.

В момента тече подготовката и на необходимата нормативна база за новия програмен период 2021 – 2027 г., като България вече има подписано през юли Споразумение за партньорство с Комисията на стойност 11 млрд. еврo. Това е инвестиционната програма и виждането на страната ни за икономическо, социално и териториално сближаване. За съжаление, въпреки че на оперативно и техническо ниво комуникацията и разговорите със службите на ЕК продължават, политическата нестабилност у нас и поредицата от избори в рамките на година забавиха окончателното финализиране и одобрение на Стратегическия план на България за развитие на земеделието и селските райони. От 10 оперативни програми към момента са одобрени само 3 - „Образование“, „Развитие на човешките ресурси“ и „Околна среда“.

Относно начина на усвояване на средства вече е публично известно, че през април аз и мои колеги от Комисията по бюджетен контрол бяхме на мисия у нас относно това как е бил администриран и изразходван европейски ресурс в изминалите 10-12 г. Проблемите, които отчетохме, не са малко и за съжаление част от тях са дълбоко вкоренени като порочни практики. Говорим за непрозрачност и липса на конкуренция при възлагане на обществени поръчки, за конфликт на интереси, корупция на различни административни и управленски нива. Има немалко сигнали и примери, които са обществено достояние. Липсват ефективни разследвания и още по-малко наказуемост и понасяне на отговорност за ощетяване на обществения интерес. Това са проблеми, чието решаване изисква сериозна политическа воля и легитимност.

Член сте и на Комисията по регионално развитие в ЕП, в тази връзка какви ще са възможностите на страната ни по новите програми на ЕС?

В момента наблюдаваме сериозен натиск върху националните бюджети, що се отнася до обема от разходи, необходими за социално и икономическо подпомагане на гражданите и на индустрията. Това означава, че не само България, но и навсякъде в ЕС разчитат на европейската солидарност, за да ограничат ефектите на кризите, но и да не се прекъсва инвестиционната дейност.

Средствата, които ще бъдат насочени към България, са в няколко основни направления. Близо 2,4 млрд. евро се предвиждат за инвестиции в постигане на климатичните цели и „зеления” преход и за намаляване на енергийната зависимост.

Почти половината от общото финансиране по линия на политиката на сближаване ще бъде насочена към най-уязвимите български региони, включително под формата на съфинансиране на големи инфраструктурни проекти, тъй като свързаността е важна предпоставка за регионално икономическо развитие.

България си поставя за цел сериозно да подпомогне модернизирането и внедряването на иновативни технологии на МСП, като процентът иновативни предприятия да достигне около 32% през 2026 г.

Очаква се страната да инвестира 2,6 млрд. евро за подобряване на достъпа до заетост и повишаване на уменията, за да могат хората успешно да отговорят на потребностите на бъдещия пазар на труда.

Какво мислите за Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)? Все още не сме получили средства по него, това ще попречи ли по някакъв начин на заложените в него политики?

Добрата новина след толкова перипетии пред българския план е, че очакваме първите средства съвсем скоро. Закъснението беше следствие на многократни коментари от Брюксел във връзка с Плана, предложен от ГЕРБ, който не отговаряше на основните заложени критерии. След финалните корекции от страна на предишното редовно правителство НПВУ беше одобрен. Вече има направено официално искане за плащане от страна на служебния кабинет за първия транш на стойност 1,3 млрд. евро.

Започна и работата по изпълнение на заложените проекти и реформи в един предварителен порядък. Министерството на иновациите вече обяви процедура за кандидатстване за безвъзмездни средства за технологична модернизация на МСП. Очаква се и други ресорни ведомства да обявяват условията за кандидатстване, в това число по програмата за саниране на сгради, за инсталиране на ВЕИ мощности и др.

Необходимо е да се провеждат по-активни и видими информационни кампании относно възможностите, които предоставя НПВУ, и конкретните условия, процедури и срокове за кандидатстване, за да може повече заинтересовани страни да участват.

Трябва да признаем, че последващите плащания за България зависят от една много интензивна и приоритетна законодателна работа на Народното събрание по над 20 закона, които сме поели ангажимент пред ЕК да приемем – като условие да получим тези средства. Трябва ни работещ парламент, за да се случи това.

Какво е мнението Ви за присъединяването на страната ни към еврозоната и Шенген?

Въпросът за присъединяването на страната ни към еврозоната и Шенген ясно и категорично трябва да е не „дали“, а „кога“. Членството ни в тях е израз на стремежа на страната ни да не изостава , а да участва във вътрешните интеграционни процеси на ЕС.

Членството в еврозоната е и политически ангажимент, поет от страната ни, ставайки член на Европейския съюз през 2007 г. България трябва да поеме отговорност за своето икономическо и гражданско благосъстояние. Въвеждането на еврото ще има различни ефекти. То например ще елиминира разходите по обмен на валута и транзакционни такси. Така ще се спестят допълнителни разходи, възлизащи на около 0,5% от БВП. Приемането на България в еврозоната ще създаде предпоставки за ограничаване на възможността за спекула чрез изкуствено увеличение на цените на вносни стоки и услуги. Голям позитив ще е и повишената инвестиционна активност, и по-голямата интеграция на България в икономиката на ЕС. Ползите са безспорни и многобройни.

Според данни на изследване на Евробарометър страната ни се нарежда в топ 3 по дял на неодобряващи раздялата с националната валута. Този скептицизъм се дължи на твърде голямото спекулиране с темата, злоупотреба в реториката и популистко политизиране. За да се избегне това, е необходимо да се проведе мащабна информационна кампания, която да подпомогне разясняването на ползите, възможностите и предизвикателствата от приемане на еврото в краткосрочен и дългосрочен план.

Що се отнася до членството на България в Шенген, това, за съжаление, е един казус на морална и историческа несправедливост, защото още през 2011 г. министрите на вътрешните работи на ЕС потвърждават ясно, че страната ни е изпълнила необходимите технически изисквания. Оттогава сме свидетели на едно необосновано отлагане на въпроса. Европейският парламент винаги е бил безспорен и силен поддръжник на членството на България и Румъния в Шенген. Това се отнася и за Европейската комисия.

Фактът, че въпросът се връща в дневния ред на пленарната сесия в Страсбург тази седмица, е един добър сигнал, че може да очакваме раздвижване и преосмисляне на позицията на Съвета, който взима крайното решение. Имаме подкрепата и на цялата политическа група на социалистите. Блокирането на българското членство идва по политически възражения на определени страни членки, които имат притеснения по въпросите на правосъдието и вътрешния ред у нас. Тези теми нямат пряка връзка с процеса на разширяване на Шенген. Категорично България има не само правно-юридическото, но и политическото право да се присъедини към Шенген. Особено на фона на днешните предизвикателства, свързани със сигурността и икономическите трудности пред ЕС. България извън Шенген е принудена да харчи финансов и кадрови ресурс, за да поддържа вътрешен граничен контрол с Румъния и Гърция, вместо да насочи тези ресурси и усилия към охрана на чувствителната, външна за Съюза, граница с Турция. Това е нелогично днес и означава не само рискове пред европейската сигурност, но и пропуснати икономически ползи както за страната ни, така и за ЕС. Надявам се, до края на годината, да имаме положително развитие по въпроса. Това е в европейски и български интерес.

Какво е мнението Ви за вестник „Строител“?

В. „Строител“ е специализирано издание. Експертната гледна точка, която медията предлага, е необходима както на гражданите, така и на хората, взимащи решения и създаващи регулации. В България обичаме да дискутираме теми от всички сфери на ежедневието, без обаче да навлизаме в необходимите подробности. Чрез издания като в. „Строител“ достигаме до тези детайли. Вестникът и хората, заради които той е факт, са на високо професионално и експертно ниво, а проблематиките, с които изданието се ангажира, създават благоприятна среда за намирането на правилните експертни решения. Надявам се доброто сътрудничество между нас да продължи и в бъдеще.