Интервю

Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж: Строителният сектор е ключов за екологичния и цифров преход на ЕС

Програмата „Хоризонт Европа“ предоставя възможности в подкрепа на отрасъла

По случай професионалния празник – Димитровден, поздравявам от сърце всички строители, архитекти, проектанти, инженери, КСБ, в. „Строител“ и всички, които са ангажирани в сферата на строителството

Г-жо Габриел, в края сме на една изключително динамична и наситена със събития година. След продължителния период на пандемия през 2022 г. като че ли започна възстановяване на нормалната дейност на институциите и организациите. С какво бихте отличили изминаващата година? Кои бяха основните сфери на дейността Ви?

2022 г. показва, че само обединени, с ясна и твърда позиция в определена ситуация, с гъвкавост и бърза реакция можем да превърнем предизвикателствата във възможности.

Здравеопазването, образованието, икономиката, работните места, технологичният суверенитет и енергийната независимост на Европа – в основата на справяне с тези предизвикателства са науката и иновациите, образованието и културата, младежта. Примери са намирането на ваксина и планът Next Generation EU за преодоляване на последиците от пандемията. Обединени сме и пред предизвикателствата на военната агресия срещу Украйна.

За справяне с предизвикателствата, за да бъдем подготвени за бъдещи кризи, са необходими целенасочени инвестиции в образование, наука и иновации. Бих откроила във всяка една сфера от ресора ми водеща инициатива.

В областта на иновациите 2022 г. отбеляза приемане на предложението ми за Новата европейска иновационна програма. Тя се съсредоточава върху идващото поколение новатори и дълбокотехнологичните иновации. Искаме Европа да бъде лидер в новата вълна от иновации – ‚deep tech‘. Имаме силни индустриални сектори, сред които е и строителният. Целим мобилизиране на 45 млрд. евро в подкрепа на растежа на европейските стартъпи, създаване на 100 „регионални иновационни долини“ и привличане на таланти.

Образованието за мен означава водеща роля за висшите учебни заведения и подкрепа за талантите. С европейската стратегия за университетите за първи път мобилизираме 80 млрд. евро за висшето образование до 2027 г. на европейско, национално и регионално равнище. Целим полезни взаимодействия с други програми, плановете за възстановяване и развитие, индустрията, за мобилизиране на устойчиво финансиране. И тук е мястото да отбележа, че е важно да направим колаборацията между образованието, науката и иновациите ефективно и носещо полза на всеки регион. Поставих началото на европейска мрежа от иновативни висши учебни заведения. Радвам се, че два български университета – Тракийски университет – Стара Загора, и Технически университет – Габрово, са част от тази мрежа.

Трето, работим с екипа ми за създаване на уникална платформа и инфраструктура – „облак“ на културното наследство, предназначена за музейни специалисти и културни институции. Тя ще включва интерактивни инструменти за реставрация и съхранение, ще стимулира сътрудничеството с широк кръг участници. Обявих и най-голямата инициатива в подкрепа на хората на изкуството и културата „Културата движи Европа“ – 21 млн. евро. Тя ще им позволи да създават творчески партньорства, международни продукции и да представят проектите си пред нови публики.

И накрая - 2022 г. е Европейската година на младежта. Имаме организирани над 5000 събития в Европа и над 100 публикувани инициативи в Европейския младежки портал. Радвам се да видя ангажираността на толкова млади европейци – инициативата е достигнала над 100 млн. души. Сега е важно да обсъдим с младежите какво ще бъде „наследството“ на Годината и какви са идеите им за продължение на инициативите и след декември 2022 г.

Това е ресорът ми – всеобхватен, отговорен и насочен към бъдещето. Силата му е, че това са политики, пряко свързани с ежедневието и които директно засягат всеки един от нас. Всеки иска по-добро образование за децата си, но и възможности за обучение и професионално развитие през целия живот. Нещо повече, в центъра се намира културата. Трябва да пазим културното ни наследство, нашата идентичност, защото ценностите ни помагат в този бързоразвиващ се свят на технологиите да отстояваме европейския подход.

 

В Брюксел бяхте домакин на събитие, в което участваха директори на училища, ректори на университети, преподаватели, журналисти и ученици от България. Разкажете ни малко повече за това мероприятие.

За мен бе удоволствие да организирам двудневно посещение в периода 11-13 октомври на български ректори, преподаватели и ученици в Брюксел. В посетителската група се включиха общо 24 директори на училища, ректори на университети, преподаватели, журналисти и ученици от София, Пловдив, Стара Загора, Габрово, Бургас, Хасково, Благоевград, Казанлък, Силистра, Хаджидимово, Враца, Русе.

Във фокуса на дискусията бяха предизвикателствата и техните решения по теми от ресора ми, взаимодействията между образованието и иновациите, както и бъдещи общи инициативи на национално и европейско ниво. Сред ключовите теми, които обсъдихме, са Новата европейска иновационна програма, Европейските университетски алианси и Европейските учителски академии, 35-ата годишнина на програма „Еразъм +“. От интерес за преподавателите бяха и възможностите, които предоставят на младите иноватори Европейският иновационен съвет и Европейският институт за иновации и технологии, както и инициативите Girls Go Circular (Момичета в кръговата икономика) и WomenTech EU. Нуждата от повече инвестиции в култура също бе акцент на разговора. Примери на европейско ниво са програма „Творческа Европа“ и „Нов европейски Баухаус“ – душата на Зелената сделка.

В програмата на двудневното събитие бяха включени още посещение на Европейския парламент и Европейската комисия и дискусии с представители на европейските институции в сферата на образованието и иновациите. Благодаря отново на всички, включили се в посетителската група!

Еврокомисар Мария Габриел и министър-председателят на Япония Фумио Кишида

 

Открихте Срещата на върха на Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Кои бяха основните теми, които засегнахте по време на конференцията?

Първата среща на върха на EIT събра над 6000 новатори, предприемачи, инвеститори от цяла Европа за обсъждане на бъдещето на европейската политика в областта на иновациите. Събитието на високо равнище беше подходящото място за обсъждане на изпълнението на Новата европейска иновационна програма и нейните ключови действия, като дадох старт на водещата инициатива „Таланти в областта на дълбоките технологии“.

Разчитам на опита на EIT, за да осигурим обучение на 1 млн. таланти до 2025 г. Инициативата ще предостави обучения в дълбокотехнологични области, като например авангардни материали, изкуствен интелект, биотехнологии, роботика. Обучителните програми ще бъдат отворени за всички нива на образованието – от учениците в средните училища до студентите в университетите. Необходима ни е подкрепата от всички – от висшите учебни заведения, работодателите, от регионалните и местните власти, от държавите членки.

EIT е най-голямата иновационна екосистема в света и е в основата на много европейски истории на успеха. Днес насочваме ресурси и обединяваме усилия, за да обогатим набора от достъпни курсове за обучение в дълбокотехнологични области. Вярвам, че чрез разширяване на достъпа до обучение и новия тип сътрудничество между бизнеса и доставчиците на обучение амбициозната ни цел ще се превърне в реалност. С тази инициатива си даваме шанс Европа да се заяви като лидер в новата вълна от иновации чрез своите таланти.

 

Бяхте на работно посещение в Япония. Кои са възможните общи инициативи за сътрудничество в областта на науката и иновациите между държавите от ЕС и Япония?

Япония е стратегически партньор за Европа. Това е страна, с която споделяме общи ценности по отношение на ролята на науката, иновациите, образованието в обществата и икономиките. В днешния динамично развиващ се свят Европа има нужда от партньори, на които може да се разчита и с които въз основа на ценности да работят заедно в стратегически области. Първата ключова цел, свързана с посещението ми, е подкрепа за асоцииране на Япония към „Хоризонт Европа“.

Напомням, че за първи път в новата програма „Хоризонт Европа“ трети държави могат да бъдат асоциирани. В този момент асоциацията е най-близката форма на сътрудничество и те са третирани наравно като държавите членки.

Ако успеем с Япония да направим такава стъпка, това посвоему би било историческо развитие. За мен беше чест рамо до рамо с министър-председателя на Япония Фумио Кишида да заявим, че иновациите, образованието и науката вървят ръка за ръка. Има необходимост да засилим сътрудничеството в обмена между студентите, да подкрепим талантите и от повече иновации в образованието. Посланието, идващо от младите хора в Университета в Токио, в тази далечна точка на света, е положително по отношение на Европа и аз го ценя.

2023 година Япония ще председателства Г-7. Това е уникален шанс да изведем на следващ етап сътрудничеството ни и да имаме конкретни резултати. Сред актуалните теми са академичната свобода и кариерата на младите научни изследователи. Друга важен въпрос е стратегическата автономност. Затова въпроси, като суровини, климатични промени, енергетика, ще бъдат част от общия ни дневен ред с Япония и през 2023 г.

 

Бюджетът на програма „Еразъм +“ за 2023 г. е рекорден. Какви ще са възможностите пред висшите учебни заведения от България? Ще може ли в рамката на инициативата да кандидатстват и български университети?

Както споменах, 2022 г. бележи 35 г. от създаването на „Еразъм +“, която е една от най-успешните и емблематични програми на ЕС. За периода 2021-2027 г. бюджетът е 28 млрд. евро и това е почти двойно увеличение в сравнение с предходната програма. Много добра новина е, че за 2023 г. бюджетът на „Еразъм +“ се повишава с 4,3% спрямо 2022 г., което ще позволи на повече участници да се възползват от него, като същевременно програмата ще бъде още по-приобщаваща и ще достигне до участници с по-малко възможности.

Понастоящем близо 50 български висши учебни заведения са акредитирани за проекти за мобилност и сътрудничество. Благодарение на увеличения бюджет Националната агенция очаква по-голям брой студенти и персонал да получат безвъзмездни средства за мобилност.

Важно е да се отбележи също, че освен че подкрепя хората с мобилност, „Еразъм +“ подпомага и институциите за висше образование да си сътрудничат помежду си. „Европейски университети“ е една от водещите инициативи в рамките на европейското пространство за образование. Европейските университети са амбициозни транснационални съюзи на висши учебни заведения, които развиват дългосрочно структурно и стратегическо сътрудничество, което дава възможност за създаване на европейски кампуси. В тях студенти, персонал и изследователи от всички части на Европа могат да се ползват от безпрепятствена мобилност и да създават нови знания заедно. Поздравявам седемте български висши учебни заведения, които вече са част от инициативата. Насърчавам и други университети да кандидатстват.

Новата покана за представяне на предложения по инициативата за мрежи от европейски университети в рамките на „Еразъм +“ бе публикувана на 30 септември. Срокът за кандидатстване е до края на януари 2023 г., а общият бюджет от 384 млн. евро е рекорден и ще може да подкрепи съществуващите и създаваните алианси. Новост е, че по моя идея поканата вече е отворена за висши учебни заведения от Западните Балкани. Това е и възможност за българските институции.

През 2021 г. стартира инициативата „Нов европейски Баухаус“. Вие полагате видими усилия за реализирането и развитието й. Какво предстои по нея до края на годината и през 2023 г.?

„Нов европейски Баухаус“ превръща Зеления пакт в осезаема промяна, която подобрява ежедневието ни – на сградите, обществените пространства, но също и на модата, мебелите. В този смисъл това е душата на Зеления пакт.

Искаме да разработим иновативна рамка, която да осигури подкрепа, да улесни и ускори екологичната трансформация чрез съчетаване на устойчивост и естетика. Искаме да мотивираме обществото да участва – студенти, архитекти, инженери, академичните среди, учени и новатори, хора на културата и изкуството. По този начин ще поставим началото на системна промяна.

Строителната индустрия е от голямо значение за „Нов европейски Баухаус“, тъй като екологичният преход изисква дълбока трансформация и на застроената среда, и на начина, по който хората живеят и си взаимодействат в тази среда.

„Нов европейски Баухаус“ призовава всички нас да си представим и да изградим заедно градове и места за живеене, които са устойчиви, приобщаващи и същевременно красиви за очите, умовете и душите.

Очаквам напредък в изпълнението на инициативата в три аспекта. Първо, проектите „Баухаус“, получили подкрепа през първите две години, ще се превърнат в реалност. Това са например избраните шест проекта – демонстратори „фарове“. Те имат амбицията да ангажират местните общности за екологично устойчив, социално справедлив и привлекателен екологичен преход въз основа на архитектурата, дизайна и културата.

Второ, за 2023-2024 г. предвиждаме значително увеличение на бюджета чрез „Хоризонт Европа“. 106 млн. евро ще бъдат мобилизирани за покани за представяне на предложения в различни области – от научни изследвания до иновативни проекти в областта на суровините и материалите.

Трето, общността на „Нов европейски Баухаус“ ще продължи да расте. Когато казвам общността, имам предвид хората по места, които участват в инициативата - от носителите на награди до координаторите на проекти, от общините до бизнеса, които искат да я подкрепят. Тази общност, обединила вече над 500 партньори, е от ключово значение за намиране на решения на глобалните предизвикателства спрямо конкретните местни условия.

Не на последно място искаме да засилим връзката на инициативата с образованието. Местата, където хората се събират, за да учат – от детските площадки до класните стаи и библиотеките, са ключови точки, в които се съсредоточават нови учебни преживявания. Ето защо отправихме покана за изразяване на интерес по отношение на местата за образование и знания. Тя е отворена до края на 2022 г. и е насочена към нови или текущи проекти за трансформация, които отразяват ценностите на „Нов европейски Баухаус“ и се стремят към трансформация на физическото пространство за образование и знания или на начините на обучение.

В контекста на 2023 г. - Европейската година на уменията, наградите „Нов европейски Баухаус“ ще включват и тематично направление, посветено на образованието в допълнение към четирите съществуващи категории — „Възстановяване на връзката с природата”, „Възстановяване на чувството за принадлежност”, „Приоритизиране на местата и хората, които най-много се нуждаят“ и „Необходимост от дългосрочно мислене, свързано с жизнения цикъл в промишлената екосистема“.

В заключение, следващите няколко години ще бъдат от решаващо значение за пълно разгръщане на потенциала на „Нов европейски Баухаус“. Инициативата има силата да окаже положително въздействие в живота на всички европейци.

 

Кои са важните теми на дневен ред и каква ще бъде 2023 г.? Кои ще са приоритетите, по които ще работите?

Убеждението ми, че науката, иновациите, образованието и културата са движеща сила на предизвикателствата и стратегическото позициониране на Европа като лидер, ще води действията ми и през 2023 г.

Очаквам да напреднем с Европейската стратегия за университетите. Тя предлага обща визия за бъдещето на висшето образование в Европа, като за първи път поставя в центъра науката и иновациите. Разчитам на Европейските университетски алианси да реализираме конкретни стъпки в посока правен статут на алиансите, съвместна европейска диплома и европейска студентска карта.

Ключово е изпълнението на голяма част от 25-те действия на Новата европейска иновационна програма. През 2023 г. очаквам да концентрираме усилия за привличане на инвестиции в стартъпи и разрастващи се компании, създаване на паневропейска иновационна екосистема и „регионални иновационни долини“, регулаторни лаборатории и пространства за експериментиране, подкрепа на талантите. Ключови действия са и създаването на „живи лаборатории“, развитието на инкубатори във висшите учебни заведения в сътрудничество с бизнеса.

Вече говорих за подкрепата за талантите. През септември открих първия по рода си форум „Европейски иновационен кампус“ в Ница, поставящ в центъра регионите като движеща сила за свързване на иновационните екосистеми. Радвам се, че инициативата ми вече има продължение. Вярвам в силата на София като домакин на следващото издание през 2023 г. да бъде катализатор за иновации, творчество и таланти в Европа.

Важно е укрепването на връзката между образованието и иновациите. Конкретен пример е първата по рода си Среща на върха по въпросите на образованието и иновациите през юни в Брюксел. Създадох Европейска мрежа на иновативни висши учебни заведения - форум за обмен на знания и опит за това как висшето образование може да насърчи иновационната култура и да даде възможност за творчество и предприемачество. Очаквам с нетърпение препоръките на мрежата, които ще бъдат представени по време на Срещата на върха по образование на 1 декември в Брюксел.

Нека не забравяме Европейските академии за учители. Обявих първите 11 академии още в началото на годината. Те обединяват 182 организации от 23 държави, включително от България в два от проектите. Крайната ни цел е да достигнем 25 Европейски академии за учители до 2025 г. През 2023 г. ще обявя следващите академии.

Преди броени дни връчих и създадената по моя инициатива Европейска награда за иновативно преподаване на победителите в тазгодишното издание - 98 проекта от 29 държави в Европа, сред които 4 от България, представящи най-доброто, което се прави в нашите образователни институции. Победителите от България са: ОДЗ 12 „Радост” – Бургас, ОУ „Христо Смирненски” – Хасково, ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” – Видин, и ПГ по химични технологии и биотехнологии „Мария Кюри” от Разград. През 2023 г. темата на наградата ще бъде „Образование и иновации“.

Екосистемeн подход и връзка между образование, наука и иновации – това е предизвикателството, което искам да превърнем в ползи за всички региони и всички европейци.

Продължава изпълнението на мисиите по „Хоризонт Европа“. Необходимо е работата през 2023 г. да се съсредоточи върху оценката на мисиите, която ще има голяма политическа видимост и ще бъде важна за бъдещето на тази инициатива.

Ключов етап в процеса на изпълнение на „Хоризонт Европа“ е съвместното създаване на втория стратегически план за периода 2025-2027 г., чието начало поставих по време на Европейските дни на научните изследвания и иновациите през септември. През ноември публикуваме обществена консултация с всички заинтересовани страни. Очаквам идеи и предложения и от строителния сектор. Нека заедно да оформим следващия стратегически план по „Хоризонт Европа“.

Триъгълникът на знанието „образование, иновации, наука“ не са само думи. Съдържанието, с което ги изпълваме, ще носи ползи за обществото, младите хора, бизнеса. Тази амбиция е постижима с координация и сътрудничество от европейско до местно ниво.

В областта на културата през 2023 г. по примера на създаденото с новата иновационна програма предстои интензивна работа с различни сектори и представители на културата. Целта е да бъде отключен иновационният потенциал на сектора като екосистема и впоследствие нови инициативи да водят до по-добро използване на безпрецедентния бюджет за култура, който успях да защитя на европейско ниво.

Гордея, се, че за първи път има схема за мобилност за млади творци. 2023-та е годината, в която да покажем, че тя е полезна, че тя дава възможности и утвърждава ролята на европейското културно съдържание, чиито носители са невероятните ни творци.

Споменах, че работим с екипа ми интензивно върху създаване на Европейски облак за културно наследство. Той ще донесе ползи за регионалните музеи, предоставяйки им възможности за сътрудничество с други музеи в Европа, и е стъпка напред към целенасочени инвестиции в културните и творческите сектори. Продължаваме усилията в тази посока.

И накрая - 2022 г. отбеляза два напредъка за Западните Балкани. Първо, предложих „Програма за Западните Балкани в областта на иновациите, научните изследвания, образованието, културата, младежта и спорта“, за да засиля сътрудничеството с региона по всички политики от моето портфолио. За първи път шестимата министри на Западните Балкани се събраха и ще работят заедно по тази тема. Второто е засиленото партньорство по „Еразъм +“ с ясна специфика – три инициативи, в които Западните Балкани ще участват наравно с държавите членки, без всички да са асоциирини към програмата на този етап. Това са европейските университетски алианси, европейските учителски академии и алиансите за иновации. Още в началото на 2023 г. очаквам първи добри резултати по отворената покана за проекти за университетските алианси. Остават конкретни стъпки за напредък по отношение на иновациите.

В заключение, силата и конкурентоспособността на Европа се основава и на нейните таланти. Надграждайки успешните резултати от Европейската година на младежта 2022 г., подкрепяме отново младите хора и европейските граждани с инициативите на Европейската година на уменията 2023 г. Те ще им помогнат да разкрият пълния си потенциал и отговорят на нуждите на пазара на труда. Младите са движещата сила на конкурентоспособна Европа. Ние сме тук, за да ги подкрепим в избрания от тях път.

 

Като еврокомисар как определяте възможностите пред сектор „Строителство“ в България по новите програми на ЕС?

Както е известно, строителната екосистема представлява почти 10% от европейската добавена стойност и осигурява заетост на около 25 млн. души в над 5 млн. фирми. Това са предимно малки и средни предприятия. Те са ключов икономически и социален актив за местните общности в европейските региони и градове.

На сградите се падат около 50% от добива на ресурси и тяхното потребление и повече от 30% от общите годишни отпадъци в ЕС. Освен това на зданията се дължат 40% от разхода на енергия в ЕС и 36% от свързаните с енергетиката емисии на парникови газове. Всичко това превръща строителния сектор в ключов за екологичния и цифров преход на Европейския съюз.

С амбициозния бюджет от 95,5 млрд. евро „Хоризонт Европа“ е най-голямата в света публична подкрепа за наука и иновации. И двата клъстера, посветени на индустрията, цифровите технологии и космическото пространство, както и на климата, енергетиката и мобилността, подкрепят отрасъла.

Една трета от финансирането на програмата е насочена към решения, свързани с цифровия преход. Ще дам пример с поканата ни за предложения от 2021 г. „Двоен екологичен и цифров преход“. Тя включва теми за рециклирането на строителните отпадъци, както и за усъвършенстването на цифрови методи за проектиране и строителство.

Други възможности „Хоризонт Европа“ предоставя чрез мисиите, европейските партньорства и Европейския съвет по иновациите (ЕСИ), на които ще се спра по-подробно.

Първо, отрасълът има необходимост от кадри, владеещи цифрови и „зелени” умения. Нуждае се и от хора с традиционни умения. В тази връзка насочвам вниманието към EIT с неговите 9 общности за знания и иновации, предлагащи и обучение. Секторът може да се възползва от възможностите и в това направление. Вече споменах инициативата за обучение на 1 млн. таланти в иновации до 2025 г. Освен това през 2023 г. ЕСИ и EIT ще стартират схема за стажанти в иновациите за над 600 изследователи и студенти до 2024 г.

Бих искала да акцентирам и върху Пакта за умения в строителството, който си поставя много ясна цел – в следващите 5 години 25% от сега работещите в сектора да бъдат с достъп до нов тип обучение, което съответства на 3 милиона работещи.

Второ, мисиите са нов инструмент по „Хоризонт Европа“ с различен подход на работа, ориентиран към въздействие. Всяка мисия разполага с времева рамка, план за изпълнение и бюджет за периода до 2023 г. От особено значение за строителния сектор са мисиите относно неутралните по отношение на климата интелигентни градове, както и за адаптиране към изменението на климата. 378 млн. евро се насочват за подпомагане на регионите за адаптирането им към климатичните промени. За действията за подкрепа на „интелигентните градове“ са осигурени с 359 млн. евро.

Имаме два български града, избрани да участват в мисията за градовете – София и Габрово. Те ще изготвят съвместно с бизнеса и гражданите договори за климата, адаптирани към конкретните местни условия. Секторът може да участва с идеи и предложения чрез платформата „Градове с нулеви емисии“ (Net Zero Cities).

Друга важна мисия е насочена към иновациите, от които се нуждаем, за да подобрим адаптирането към изменението на климата. Целим поне 150 европейски региона да станат устойчиви на изменението на климата до 2030 г. Това изисква участието и на местните общности, и на бизнеса. Радвам се, че България е представена с два региона – Бургас и Стамболово.

Трето, в „Хоризонт Европа“ подборът се извършва въз основа на критерия „отлични постижения“. Обръщам внимание върху средствата, които са насочени към държавите от Централна и Източна Европа – стратегията „Разширяване“. Увеличението на бюджета е трикратно за компаниите и организациите от тази част на Европа – 3,3 млрд. евро. Предложих нов инструмент Hop on Facility. Той дава възможност за включване на допълнителни участници от държавите членки от Централна и Източна Европа към консорциуми на текущи проекти. Укрепена е мрежата от национални звена за контакт с цел предварителен преглед на предложенията, работа в мрежа и намиране на партньори.

Бих се радвала организациите и компаниите от сектора да следят информацията за програмата онлайн, да установят контакт с експерти от екипа ми, да присъстват на информационни дни за допълнителни разяснения, както и да се свържат с националното звено за контакт в България, което може да предостави насоки и практическа информация по всички аспекти на участието в „Хоризонт Европа“.

 

Първото за 2022 г. събитие, което бе организирано от КСБ и в. „Строител“, бе с Ваше ключово изказване и се проведе при изключителен интерес и на много високо ниво. Надяваме се да стартираме 2023 г. с втора такава конференция с Ваше ключово изказване. Какво можем да кажем на нашите читатели за темите, които ще засегнем?

Най-напред бих искала да благодаря на Камарата на строителите в България и на вестник „Строител“ за предоставената възможност да споделя с бранша за работата и инициативите в ресора ми в контекста на предизвикателствата на последиците от пандемията, двойния екологичен и цифров преход, военната агресия в Украйна.

Форумът бе наистина много полезен и позволи един по-задълбочен анализ, който може да доведе до работещи решения за това как да превърнем тези предизвикателства във възможности, в конкретни и носещи реални ползи действия. Ето защо приветствам идеята за втора такава конференция, има нужда от такива събития.

Бих искала да наблегна на инвестиции в наука, иновации и нови умения.

Първо, защото 2023 г. ще бъде Европейската година на уменията. Чрез Европейската стратегия за университетите и програма „Еразъм +“ подкрепяме талантите и сектора за разработване на иновативни решения за професионално обучение. Това е една от ключовите теми, които е важно да засегнем.

Второ, „зеленото“ строителство представлява начин за изграждане на ресурсно ефективни проекти спрямо околната среда. То предлага възможности за намаляване на въглеродния отпечатък и консумацията на енергия, което допринася за натрупването на икономически и социални ползи. Иновациите, инвестициите в дълбоки технологии, създаването на иновационна екосистема на строителната индустрия ще спомогне за стратегическа автономност по отношение на строителните материали. Това е втората важна тема.

Накрая, пътят към осъществяване на добра бизнес дейност минава през сътрудничеството. В този контекст важни са публично-частните партньорства по програма „Хоризонт Европа“, засилването на връзките между образование и иновации, развитието в бизнес общността чрез Европейския съвет по иновациите и Европейския институт за иновации и технологии.

За мен е истинско удоволствие да дискутирам тези теми с хора от строителния сектор, чиито позиции са формирани вследствие натрупания опит, експертиза и гледат към бъдещето със смелост и отдаденост към професията.

 

На 26 октомври строителният бранш отбелязва своя професионален празник – Димитровден. През 2022 г. той съвпада и с 15-годишнината на Камарата. Какво ще пожелаете на браншовата организация и на българските строители?

Поздравявам от сърце всички строители, архитекти, проектанти, инженери, Камарата на строителите в България, вестник „Строител“ и всички, които са ангажирани в сферата на строителството!

Строителят е този, който „пише“ историята и дава възможност тя да бъде надградена от идните поколения. В трудни моменти строителите продължават да работят с отговорност и висок професионализъм за по-добра среда за живеене, бизнес и инвестиции, за създаване на условията за връзка между хората.

Предизвикателство днес са повече инвестиции в модерни технологии и цифровизация, които да ускорят развитието на строителния бранш в България. Вярвам, че ще съумеете ефективно да съчетавате възможностите на инициативите в ресора ми, като „Хоризонт Европа“ и „Еразъм +“, „Нов европейски Баухаус“, Новата европейска иновационна програма, за да се превърнат градовете и общините ни в по-„зелени”, по-привлекателни и по-устойчиви места за живеене.

Приемете моите най-сърдечни пожелания за здраве и късмет, вдъхновение, амбициозни цели и многобройни успешни проекти!