Строителство и екология трябва да вървят ръка за ръка

Прочетена: 151

Г-жо Георгиева, какво е мястото на екологията в живота на българина?
Благодаря ви за поканата да разговаряме по тази тематика. Ще започна с това, че наскоро ми попаднаха резултатите на една анкета, проведена по интернет и свързана с екологичната проблематика. Почти всички анкетирани посочват, че този въп-рос ги вълнува истински. Голям процент от хората заявяват, че се интересуват и правят нещо за опазването на природата. По-малък е броят на тези, които стоят настрана от тази тематика. Това за мен до известна степен е показателно, че постепенно образованието на българите в екологична посока дава резултати. Впрочем много от тиражните медии свързват екологията само с изхвърлянето на отпадъци в кофите за боклук.

Да им препоръчаме да четат нашия вестник тогава?
Да, има какво да научат от вашите страници… Защото мнозина, иначе много образовани и интелигентни хора си затварят очите пред безобразията на съседите, които продължават да изхвърлят боклука през терасите. Наистина, това са дребни неща, формални на пръв поглед, но те именно измерват истинската степен на нашата интелигентност.

Като бивш кмет, след това зам.-министър по екологията и сега като консултант в този сектор, смятате ли, че има връзка между строителството и опазването на околната среда?
Определено. Нещо повече, двете са длъжни да вървят ръка за ръка. Всяко ново инвестиционно предложение и строителството след него трябва да мине през конкретни процедури по Закона за опазване на околната среда, Закона за водите или за подземните богатства, т.е. през цялата нормативна уредба, която засяга този сектор.
Ако решим да строим малка водна електрическа централа, каквито в момента се изграждат по поречията и на някои малки реки, и тепърва ще продължат да се строят, трябва да мине една процедура по екологична оценка на устройствения план, на въздействието върху околната среда. Трябва да се извадят редица разрешителни за водоползване, водовземания, т.е. това е една серия от процедури, с които строителят не може да не е запознат.
Трябва да се разбере добре от всички, че екологичното законодателство е много специфична материя. Аз определено смятам, че консултантските фирми в този сектор са много необходими.
И като започваме строителството на определени пречиствателни станции, на депа за отпадъци, хотели и предприятия, именно спазването на това законодателство ще ни помогне да запазим биологичното разнообразие у нас. Длъжни сме да го направим. Качеството на нашата околна среда е много важно, то определя и нашето бъдеще като нация.
Твърди се, че точно затова се оскъпяват редица инфраструктурни проекти.
Битува такова становище. Актуален е примерът с проекта за изграждане на автомагистрала „Струма”. Заявява се, че той се оскъпява, защото еколозите искат мостове и тунели за преминаване на определени животински видове. Някои смятат, че това е излишно. Но ние сме длъжни да опазим природата. То е същото, когато искаме да построим малка ВЕЦ. Там част от дебита на реката се вкарва в тръби, но се оставя една пролука, през която рибите и раците да преминават спокойно. Тоест само от този единичен случай става ясно, че има начини икономическото развитие на страната да продължава да се развива с добри темпове, като се спазват изискванията на екологията и екологичното законодателство.
Добро впечатление в този смисъл правят и трите моста на автомагистрала „Люлин”, по които наши екипи засякоха преминаването на диви животни от Витоша по посока на Люлин
планина…

Да, но си спомняте, че се писа за необходимостта от тези сложни съоръжения, преди магистралата да бъде завършена… И още нещо – съществува т.нар. екологичен рекет от страна на някои неправителствени организации към изпълнителите или възложителите на някои инфраструктурни проекти.
Това наистина е голям проблем, сериозен въпрос не само за България… У нас той се усеща много силно. Свидетели сме как дори при съоръжения, които са изградени по всички изисквания на нормативната екологична база, се правят опити за подобен
рекет.
Подобен е случаят с депото за отпадъци в Монтана, което е построено със средства по европейските фондове. Една неправителствена екологична организация написа писмо до Европейската комисия в Брюксел, в което се твърди, че кметът е откраднал средствата по проекта и на площадката нищо не се  случва. При проверката на европейски експерти се установява, че е изградено депо, отговарящо на всички изисквания на европейското екологично законодателство. И тези неща, които екологичната организация е написала, изобщо не са истина.
Но не може за всеки сигнал, който тръгва от България към Европейската комисия, да идва някой и да проверява на място дали нещата са истина,
или не.

Какво трябва да се направи, за да се спре некоректното поведение на подобни организации?
За съжаление, това е въпрос на съзнание. Може би обществото трябва да бъде по-силно, с по-реални действия да защитава съответната позиция. У нас общественото мнение не е
ценено.
Като експерт, как преценявате усвояването на средства по Оперативна програма „Околна среда”?
Откакто министър Нона Караджова пое Министерството на околната среда и водите, наистина се работи много енергично. Експертите на екоминистерството улесниха общините, като вече не се изисква работен проект, за да се кандидатства по ОП „Околна среда”, а само идеен. Това даде възможност на местните власти с по-малко средства да се подготвят, и в годините на икономическа криза това е плюс за тях. Досега изготвянето на работен проект изискваше повече финансов ресурс. И според мен са много малко общините, които могат да се справят.
Аз се надявам, че до 2014 г. България максимално ще усвои средствата по ОПОС, за да бъдат изградени планираните пречиствателни съоръжения и депата за отпадъци. Те са изключително необходими. Разбира се, ще търсим и други начини за оползотворяване на отпадъците, тъй като самият строеж на депата не е достатъчно условие. При всички положения трябва да се изграждат инсталации, които да съдържат сепариращи, компостиращи елементи, ако трябва – и такива за изгаряне. По този начин е решен въпросът в Европейския съюз.

В момента върви работата по подготовката за следващия програмен период 2014-2020 г. На какво трябва да заложим?
Трябва да се продължи работата по досегашните сфери, свързани с околната среда, но и да се наблегне на приоритетна ос 3 на ОПОС, т.е. за опазване на биологичното разнообразие. Според мен това сякаш е малко по-далеч от гражданите и от страна както на общините, така и на експертите, проблематиката се избутва назад, защото тя не е толкова близка и видима от
всички.
Трябва да се акцентира и върху образованието. То е това, което ще помогне на младите хора да осмислят поведението си, когато са в планината на палатки или на рафтинг по реките. Идеята да съхраним природата не може да бъде абстрактно
понятие.

В този смисъл имаме ли достатъчно административен капацитет, за да се справим с екологичното законодателство и да кандидатстваме по различните европейски фондове?
Моето лично мнение е, че местните власти все още нямат достатъчен административен капацитет, за да се справят с европейските изисквания. Не знам дали знаете, но в малките общини дори няма еколог…
По този начин общините, ако не потърсят съдействие и техническа помощ по европейските програми, много трудно могат да се справят, да подготвят необходимите документи, за да кандидатстват.
Това е една все още неотъпкана пътека, по която трябва да се научим да вървим. В противен случай ще губим от европейското финансиране.
Наскоро посетихме община Макреш, където служителите са само четирима. Няма как те физически да се справят с всички задачи, които стоят пред тях. Категорично е необходимо общините много бързо да привлекат техническа помощ и да доусвоят тези
2 млрд. лв. по кохезионните фондове.

А нормативната екологична база у нас на необходимото равнище ли е?
Още през 2004 г. ние успяхме да синхронизираме нашето законодателство с европейското. Но трябва да се знае, че постоянно се налагат нови и нови промени. Такъв е примерът със Закона за водите например. Той недостатъчно добре урежда темата за ВиК дружествата, което налага да се подготви нов закон. Необходимо е за този сектор да отговаря един орган. В момента както Министерството на околната среда и водите, така и на земеделието, на регионалното развитие и благоустройството и на здравеопазването имат отношение по въпроса. Аз се надявам експертите да подготвят необходимия закон и той да се приеме възможно най-скоро. Такъв единен орган е оптималното решение.
Аз, разбира се, съм много щастлива, че като кмет, зам.-министър на околната среда и водите, и сега имам възможност да работя в тази област. Още през 2001-2002 г. с колегите от министерството разработихме качествено нов закон за опазване на околната среда, като през есента на 2002 г. той бе приет от Народното събрание. Така или иначе директиви от Европейския съюз постоянно се приемат, което налага и хармонизиране на нашето законодателство. През 2011 г. този закон беше изменян и допълван два пъти.
Преди дни се върнах от специализация в университета Джорджтаун във Вашингтон, където стана ясно, че проблемите, които имаме у нас и в европейските страни, съществуват и в САЩ. Замърсяването на земята и на водите е навсякъде.
Колеги от Франция например споделиха, че в техните свинеферми, които са с голям капацитет, пречиствателните станции за отпадни води не могат достатъчно качествено да се справят с пречистването. Същото се наблюдава и
в Анаполис, столицата на щата Мериленд в САЩ.
Там колегите еколози споделиха, че има много сериозно замърсяване на водите от яхти и малки корабчета. Американ-ците напоследък имат огромно желание след пенсиониране да си продават жилището и със средствата да си купуват яхта, в която да живеят. По този начин замърсяването на водите както от битови отпадъци, така и от масла в големите водоеми, езерата и крайбрежието е много сериозно. В този смисъл и американците се борят за подобряване качеството на околната среда и нейното запазване.

Да се върнем на нашия континент… Да коментирате новия проектозакон за управление на отпадъци, свързан с европейската директива в този сектор?
Смятам, че разговорите и срещите от страна на МОСВ и бизнеса бяха недостатъчни. Не само да мислим за рестриктивни действия и санкции, а да огледаме проблематиката от всички посоки. За мен този проектозакон ще претърпи промени в Народното събрание. Необходима е доста сериозна работа по него.

В заключение, да анализирате актуалните екопроекти, които са на дневен ред у нас?
Напоследък изключително голям е интересът към фотоволтаични системи, а не чак толкова към вятърни паркове. Тази тенденция се налага от изследванията, които се извършиха на територията на страната. Те показаха, че са много малко местата, където вятърът е силен, за да може да има конкретни технически показания и да се изградят големи паркове. Що се отнася до фотоволтаиците, страната ни е подходяща. Има достатъчно слънцегреене.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 30.09.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: