Инж. Стефан Чайков, председател на УС на ББК „Пътища“: Приоритет през 2023 г. е да се утвърдим като организация, която помага за формирането на политиките на държавата в пътния сектор

Изданието на КСБ се утвърди като ярка трибуна на строителния бранш, в някаква степен дори и единствената и със сигурност най-ефективната.

Инж. Чайков, Българска браншова камара „Пътища“ (ББКП) проведе традиционното за пътния бранш мероприятие „Инженер на годината“ за 2022 г. Как определихте победителя? Труден ли беше изборът?

Две години конкурсът не се провеждаше заради пандемията. Чудесно е, че възстановихме традицията. Изборът не ни затрудни, тъй като имаме ясен критерий за определяне на „Инженер на годината“. Това е човекът, който има най-големи заслуги за приключването на някои от големите инфраструктурни проекти в страната. Абсолютно единодушно Управителният съвет на ББКП стигна до решението, че ръководителят на проекта на реконструкцията на Южната дъга на Софийския околовръстен път най-много отговаря на всички условия.

Има и други мащабни съоръжения, но те все още не са финализирани. Вероятно през 2023 г. ще се наложи да връчим повече от една награда, защото наистина две години са голям период от време и проектите се натрупват. Някои от тях са изключителни, като тунел „Железница“, участъка от АМ „Струма“ с моста, който е преди тунела, пътя София – Калотина. Философията ни е, че инженерът на годината е един, но не можем да оставим неоценени усилията и на други колеги. Заради това УС е на мнение, че през 2023 г. няма как да се ограничим само с една награда.

Непосредствено преди церемонията „Инженер на годината“ се състоя семинар на тема „Проектиране на пътни инфраструктурни обекти - норми, проблеми, решения“. Събитието уважиха министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков и зам.-министърът на транспорта и съобщенията инж. Красимир Папукчийски. Бихте ли ни разказали как премина то?

Семинарът бе много интересен. За съжаление част от УС, включително и аз, не можахме да присъстваме през цялото време, защото имаше изключително важна среща в Министерството на финансите, в която участвахме заедно с Камарата на строителите в България (КСБ).

Форумът е част от инициатива на ББКП. След почти 14 месеца на непрекъснати протести решихме да покажем на обществото, че ББК „Пътища“ има и друга функция, че ние олицетворяваме познанието за пътния сектор в България. Семинарът постави началото на поредица събития, които ще разгледат всички части на пътното строителство и поддържане, идентифицирайки проблемите в сектора, които ние ще анализираме, за да достигнем до същината им, и съответно ще се опитаме да предложим на държавата решения. На финала на форума коментирахме в началото на 2023 г. да създадем работна група в ББКП, която да предлага промени в нормите за проектиране, където се налага допълнителна актуализация.

Вече повече от година фирми от пътностроителния бранш чакат да получат от държавата дължимите суми за извършени СМР по договори за текущ ремонт и поддръжка (ТРП) на републиканската мрежа. За изминалото време ББКП води разговори с различни министри и правителства, проведе национални протести, но проблемът не е преодолян. Последното развитие около казуса бе, че Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционно решението на НС за одобряване на плащанията за ТРП. Това стъпка напред ли е за Вас?

Определено това беше възтържествуване на справедливостта. Ние нееднократно сме заявявали, че решението на Народното събрание от 20 април т.г. е порочно, друг е въпросът, че е противоконституционно. Беше порочно, защото позволяваше на трета страна да се намесва в отношенията между две страни, които имат договор помежду си. За нас това бе откровена форма на изнудване от предходното редовно правителство.

Истината е, че решението на НС вмени на една междуведомствена работна група, която сама призна, че е некомпетентна, да се произнася по законността и действителността на извършените СМР от строителните фирми. В същото време въпросната група разглеждаше заданията, дадени на пътностроителните фирми, които нямат нищо общо с изпълнението. Заради това се и спрягаха разни небивалици относно осъществените дейности.

Ако трябва да обобщя, Конституционният съд реално отпуши процеса с разплащането към пътностроителни фирми. Вече няма никакви процедурни основания държавата да отлага да погаси задълженията си.

На заседание на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление министър Иван Шишков обяви, че нова работна група ще дискутира казуса с разплащанията към пътни фирми. В състава й ще бъдат включени представители и на министерствата на вътрешните работи, на финансите и на правосъдието, защото въпросът с изплащането на оставащите 50% от общините суми е юридически. Продължава ли диалогът Ви с министър Шишков и какво се цели със създаването на поредна работна група?

Ние не сме спирали диалога си със служебното правителство. Той е на доста добро ниво в сравнение с предишни служебни и редовни кабинети. Държа да отбележа, че по време на редовното правителство проблемът ни не беше с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а с Министерството на финансите. Доколкото разбирам, с тази междуведомствена работна група министър Шишков иска да получи окончателна юридическа сигурност за действията на МРРБ. От ББКП вярваме, че министър Иван Шишков бе напълно откровен, твърдейки от първия ден, в който пое поста, че строителните фирми нямат никаква вина и ако има някакви проблеми, те са във възлагането. Винаги сме заявявали, че ако се констатират нередности, ние сме готови да съдействаме те да бъдат отстранени, но това не може да става за сметка на труда на пътните строители. В крайна сметка, каквото им е възлагано, това са изпълнявали. Осъществените дейности са приети, включително и през порочното решение на НС, което изрично задължи Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) да ги приеме. Така че новата работна група може да стигне до някакви изводи, както и да предложи промени, но ние няма да позволим това да стане за сметка на труда на фирмите.

В период на изчакване ли сте в момента и как ще продължи да действа ББКП за пълното преодоляване на проблема?

Изобщо не сме в период на изчакване. Срещаме се с УС на АПИ почти всяка седмица, а с министър Шишков веднъж или два пъти месечно. В момента текат процеси по разплащане, фактуриране на сертифицирани дейности. Получихме обнадеждаващи сигнали след срещата в Министерството на финансите.

КСБ подкрепя ББКП от самото начало в намирането на решение за разплащане към пътностроителните фирми. През юли КСБ и ББКП излязоха заедно на тридневен национален протест. Едно от исканията тогава на строителния сектор бе за справедлива индексация. Вече има Методика за прилагането й, но тя все още не работи на практика. В тази връзка КСБ провежда срещи с МРРБ и МФ, в които ББКП участва. Все още няма и яснота откъде ще бъде осигурен финансовият ресурс за индексацията. Очаквате ли скоро всичко това да бъде преодоляно?

След обнародването на Методиката, приета от Министерския съвет, Управляващи органи на оперативни програми и други държавни администрации започнаха да си позволяват да пишат тълкувания на Методиката. Това не отговаря на конституционното устройство на страната. Решенията на МС могат да бъдат тълкувани от Министерския съвет или от КС, или от Върховния административен съд, в случай че отмени някое решение. Като че ли администрациите започнаха да осъзнават, че тази форма на протакане в период, в който и те самите не бяха наясно откъде ще получат средства за тази индексация, вече не минава. В същото време множество инфраструктурни проекти на стойност общо над 4 млрд. лв. са под заплаха. Администрациите вече започват някакви действия в посока индексация. Национална компания „Железопътна инфраструктура“ приема необходимите промени, от АПИ също всеки момент ще одобрят вътрешни правила, които потвърждават правно Методиката.

За съжаление има опасност по част от оперативните програми да се загубят средства, защото индексацията бе една форма да се усвоят парите, останали от неизвършеното строителство. Доколкото знам, проектите по ОП „Околна среда“ закъсняват, има проблеми и по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“.

Очевидно е, че голямата част от средствата, необходими за индексацията, ще дойдат от държавния бюджет за 2023 г.

Забавените плащания от държавата доведоха ли до фалити на фирми от пътния бранш?

С решението на НС 50% от дължимите суми се разплатиха и това даде глътка въздух на бранша. Ако има някой застрашен от фалит, той е по-скоро сред малките членове на ББКП, но няма ясни сигнали за такова нещо.

Вътрешнофирмената задлъжнялост е огромна, което е съвсем естествено, като се има предвид, че към момента задълженията на АПИ са около 1 млрд. лв., без да броим индексацията в тези средства. Общо взето, най-доволни от трудната за нас ситуация са банките, особено при растящите лихви. Затова настояваме при ясно решение от страна на Конституционния съд да започне масово разплащане. Пак казвам, че има позитивни сигнали от страна на държавата, че това ще се случи. Имаме основание да смятаме, че след Нова година ще получим всичко, което ни се дължи.

От доста време ББКП алармира, че всички нерешени проблеми в сектора застрашават поддръжката на републиканската мрежа. Бяха обявени обществени поръчки за пътно поддържане за следващите три години, но реално процедури не се проведоха. Държавата намери временно решение за зимата. Кога очаквате да се обявят търгове за дългосрочни договори? Коментирали ли сте въпроса с АПИ и МРРБ?

Нямам ясен отговор на този въпрос. Беше поставена дата 3 декември за обявяването на нови поръчки, която очевидно не се сбъдна. Проблемът с новите тръжни процедури е следствие на изкуствено създадената колизия между текущия ремонт и основните ремонти по пътищата. Търси се възможност да се обявят поръчки, които са за текущ ремонт, но с елементи на основен. Информацията ми от АПИ е, че е имало подготвен драфт на такава тръжна процедура, който ние не сме виждали, въпреки че в предварителни разговори с държавата бе заявено, че ще ни бъде поискана оценка на това, което се предлага. Разбира се, право на възложителя е да стартира обществена поръчка, каквото пожелае, но след като я обяви, ние също сме в правото си да възразим или да я обжалваме.

Администрацията осъзнава, че е по-добре браншът да даде своята оценка на предварителен етап, отколкото да обяви търгове, които отново да се прекратят. Един от основните мотиви да се прекратят предходните процедури бе становището на ББКП за тяхната порочност. Предстои да видим следващите, но времето е крайно недостатъчно. Тези т.нар. къси договори за зимно поддържане изтичат в края на април 2023 г. или в най-добрия случай май. Освен това те не дават възможност да се извършват някакви по-масови ремонти, с изключение на изкърпване на налични дупки. Тоест държавата в началото на пролетта ще се окаже отново с много сериозен проблем, понеже няма кой да извърши текущото поддържане на пътната мрежа.

Пред какви други трудности е изправен пътният бранш?

Основният проблем последната година и половина е несигурността. Липсва ясна перспектива за работа, независимо от някои гръмки изказвания за строителството на пет моста, три тунела и т.н. Ако трябва да дефинирам състоянието в сектора, мога да кажа, че сме в застой. Включително и поради факта, че за година и половина при цялото говорене колко са порочни текущите договори и как не бива да се работи повече така, реално няма предложена ясна алтернатива как ще продължи поддържането на републиканската пътна мрежа. Като оставим настрана големите инфраструктурни проекти, важни за цялото общество, това, което интересува обикновените хора, е как да се придвижат до съседния град, до областния център и т.н. по пътища, нуждаещи се от текущо поддържане. Надявам се, че на никое Народно събрание повече няма да му хрумне да намали бюджета на АПИ. Трябва да има разписани договори с ясна перспектива поне за 4 г. напред. Така фирмите ще знаят какво ще работят, обществото ще е наясно какво има да се прави, а включително и АПИ ще може да планира как да изразходва средствата, с които ще разполага.

Изразихте съмнение, че ресурсът по ОПОС и ОПТТИ ще бъде напълно усвоен. Член сте на Комитета за наблюдение на ОП „Региони в растеж“. По ОПРР има ли проблеми?

По оста на ОПРР, която касае републиканската пътна мрежа, няма опасност от загуба на средства. Там нещата са добре, като изключим индексацията по проектите. По ОПТТИ има сериозна опасност и в пътния, и в жп сектора. Идентифицираха се твърде много обекти, за които крайният срок е краят на 2024 г., което излиза извън периода на допустимост на разходите. Управляващият орган и бенефициентите предприемат мерки за преодоляване на проблема, но не съм голям оптимист.

Какви проекти очаква пътният бранш по новите европейски програми и Националния план за възстановяване и устойчивост?

По НПВУ не се предвижда почти нищо за пътния сектор, с изключение на заделените дребни средства за повишаване на пътната безопасност. В същото време Румъния е заложила в своя план 500 млн. евро за развитие на пътната инфраструктура. Но каквито и сравнения да правим, НПВУ е одобрен, процесът е приключил.

Що се касае до новите европейски програми, аз участвах в работните групи за тяхната подготовка. Очевидно е, че за завършването на АМ „Струма“ няма достатъчно средства по Програма „Транспортна свързаност“ (ПТС) и ще трябва да се търсят различни варианти за дофинансиране. Тунелът под Шипка също е част от ПТС, както и АМ „Русе – Велико Търново“, която предстои да стартира.

Предстои да започне строителството на последния участък на АМ „Европа“, който е между Северната скоростна тангента и п.в. „Храбърско“. Вероятно ще се наложи да се фазира на някакъв етап и каквото остане, да се поеме от ПТС.

Истината е, че средствата по Програма „Транспортна свързаност“ отново няма да стигнат. Ще трябва да се помага с държавен бюджет и заемни средства. Надявам се ПТС вече да стартира, защото загубихме почти две години. Забавянето не е само по наша вина, но и от страна на Европейската комисия покрай всички турбуленции.

След като ВАС отмени решение на бившия министър на околната среда Борислав Сандов, с което бяха спрени процедури във връзка със строежа на лот 3.2 на АМ „Струма“, достатъчно ли е да има осигурено финансиране, за да се случи най-накрая този проект?

Сериозно съм обнадежден, че ще се стигне до реализацията. От много години насам не съм виждал такава координация между Министерството на околната среда и водите и МРРБ по отношение на някой от големите инфраструктурни проекти в страната. Хубаво е, че Националният съвет по биологично разнообразие утвърди специфичните мерки за лот 3.2. Освен това Бернската конвенция е отхвърлила поредните жалби на т.нар. природозащитници в България. Лот 3.2 има ОВОС, който е в сила, така че искрено се надявам някакви дейности да стартират в рамките на действие на този ОВОС и процесът да стане необратим.

Пак ще повторя, че средствата, които може да отдели Програма „Транспортна свързаност“, са около 320 млн. евро, които са изключително недостатъчни. Трябва да се има предвид, че офертите на строителите са на повече от 2 г., тоест там също ще се налага актуализация или индексация. В момента сме в ситуация, в която можем да се пресегнем и да хванем лот 3.2 на АМ „Струма“ в ръцете си, да стартираме и да го завършим в обозримо бъдеще. Държавните институции трябва да запазят инерцията, която имат в момента. Аз съм декларирал нееднократно, че ББК „Пътища“, а съм убеден, че и КСБ, ще подкрепят този проект с всички възможни средства, защото той е от ключово значение за инфраструктурното развитие не само на България, но и за целия ЕС.

Какви ще са приоритетите на Българска браншова камара „Пътища“ през 2023 г.?

Надявам се да не са свързани с това да се борим да си получим парите за извършените дейности. Напълно наясно сме, че не е възможно да ни преведат всички средства до края на годината, но ще разчитаме да вземем максимален процент от тях, както и да договорим нормален график за доразплащане през 2023 г.

Всичко, което се случи през последната година и половина, консолидира пътностроителния бранш по неподозиран начин. Това открива пред нас възможността да се утвърдим не само като сила, която може да влияе върху процесите на държавата, но и да се утвърдим като организация, която може да й помага за формирането на нейните политики в пътния сектор. Именно това е един от приоритетите, които сме си поставили. В тази връзка ще провеждаме семинари, ще изготвяме становища, ще сформираме работни групи. Има подписан меморандум за сътрудничество между ББК „Пътна безопасност“, Университета по архитектура, строителство и геодезия и няколко неправителствени организации в сектора. Заедно трябва да се опитаме да помогнем на държавата да направи стратегическа визия за пътната инфраструктура за следващите няколко години, а защо не и за цяло десетилетие.

Повдигал съм публично въпроса, че Националната стратегия за развитие на пътната инфраструктура изтича в края на 2022 г. Вече е изпуснат всякакъв срок за нейната актуализация, но поне АПИ създаде работна група по тази тема. Ние имаме свои представители в нея. Изключително важна задача е не просто да направим поредната стратегия, която да мине през МС и да замине, а действително да създадем работещ документ, който да даде основа и ясна следа, която да помогне за развитието на пътната инфраструктура.

През 2022 г. КСБ отбеляза значима годишнина – 15 г. от създаването си. Какво ще пожелаете на строителния бранш?

Пожелавам на КСБ да бъде все така отговорна и активна в защитата на интересите на строителните фирми. Това е основният смисъл на една браншова организация - да защитава интересите на членовете си пред държавата, както и в партньорството и диалога с профсъюзите. Изминалата година показа, че взаимодействието между ББКП и КСБ може да бъде изключително ефективно. Надявам се да продължим да работим в този дух и да успяваме все така да защитаваме мястото на българските строители в икономиката на страната.

Много се гордея от факта, че 95% от строителната продукция през предходната година са произведени от български фирми. Изключително важно и огромно постижение в европейски мащаб. Трябва да продължим да защитаваме интересите на бранша и да бъдем все по-активни, формирайки политиките на държавата в строителния сектор. Надявам се бързо да излезем от кризата, в която се намира строителното производство през последните няколко месеца, дължаща се основно на турбуленцията в държавата.

През цялата 2022 г. в. „Строител“ следеше проблемите в пътния сектор. Не мога да не Ви попитам за мнението Ви за изданието на КСБ?

Вестникът е изключително полезен. Абониран съм за всички онлайн канали на в. „Строител“. В офиса на ББКП получаваме и хартиено копие и следя развитието на медията. Изданието на КСБ се утвърди като ярка трибуна на строителния бранш, в някаква степен дори и единствената и със сигурност най-ефективната. Пожелавам нови успехи на екипа на в. „Строител“ и да продължава да дерзае все така.

Какво ще пожелаете на читателите на медията по случай предстоящите коледни и новогодишни празници?

Пожелавам много здраве, пълни банкови сметки на пътностроителните фирми и на всички, работещи в бранша. Пожелавам и повече спокойствие през 2023 г., по-малко срещи по площадите и повече контакти по семинари, работни групи и пътни обекти. Дано следващата година България да мирише повече на асфалт.