Законът

Текстове от избирателния кодекс противоречат на Лисабонския договор

Посегателствата срещу железопътна инфраструктура да се приравнят с терористичен акт и да се криминализират с поправка в Наказателния кодекс. Това предложи лидерът на КТ „Подкрепа” д-р Константин Тренчев. Той даде пресконференция за проблемите, свързани с обсъжданата приватизация на жп товарните превози и на „Български пощи”, където беше любезен да отговори на въпросите на в. „Строител” .

Да започнем с проблемите в железопътната инфраструктура, кражбите на съоръжения по железния път и позицията на синдикатите…
Ние всичко това го нарекохме посегателство върху сигурността на железния път, защото, ако има примерно открадната релса или скрепителни елементи към нея, това създава реални условия влакът да дерайлира. Ако е товарен, ще има големи материални загуби, докато, ако е пътнически, тогава ще имаме и загуба на човешки живот. Не можем да го приемем. Затова аз още от 2000 г. съм правил предложение такова посегателство срещу жп инфраструктурата да се криминализира и да се приравни с терористичен акт. Всички са съгласни с моите аргументи, но нищо не се прави. А трябва само една малка промяна в Наказателния кодекс. Това, сигурен съм, би изиграло известна възпираща роля срещу безотговорни хора, които се препитават само с кражби. И е добре да се знае, че ако ги е нямало синдикатите, отдавна да няма никакви железници. Ако нещо е съхранено, се дължи именно на нашата съпротива, защото иначе в своите безумия политиците щяха да ликвидират железницата. Категоричен съм, че товарните превози са единственият начин БДЖ да печели. Ето пример - наш инвеститор използва в България румънски превозвач да транспортира стоката му на наша територия…  

Вие споменахте по другата актуална тема на деня, че в избирателния кодекс има противоречия....
Не казвам противоречия. Избирателният кодекс са си го нагласили политиците така, както те смятат за добре, за да им служи. Има противоречия с някои европейски документи, например с Лисабонския договор, който е по същество Европейската конституция. Боя се, че на тези несъответствия може да се реагира от Брюксел по специален начин, като се възбуди процедура. Брюксел е сезиран по този въпрос. Аз не съм специалист по правната материя, но за разлика от политиците, когато не зная нещо, питам. Юристите ми обясниха, посочиха ми членове, алинеи и параграфи, по които наши разпоредби и закони са в противоречие с европейските.

Какво може да се направи в тази ситуация?
Нищо не може да се направи. Време няма. За мен това е едно поредно доказателство, че законите се пишат не за принципи, а да се обслужи този или онзи тесен партиен или групов интерес. Практика, която не е донесла нищо добро през годините. Тъй като аз съм отпреди всички, много добре знам, че всяка партия си пише избирателния закон така, както смята, че ще я обслужи и тя ще получи някакъв бонус. Обикновено това нещо играе лоша шега на авторите си. Мечта на политиците е да дойдат на власт, а после мислят, че ще я карат така вечно. Животът обаче е нещо друго. Затова устойчивите общества определят принципи и се борят за принципи, а не за някакви временни изгоди. Мога да ви кажа, че американската избирателна система е категорично несъвършена, но тя е принципна, тя е от много години и никой поради уважение и традиции не я поставя под съмнение. Това са утвърдените демокрации. Докато при нас с всички нови избори - нови закони. Никаква стабилност.

Вие всъщност казах­те, че това е една от причините дебатът, който ще се проведе на 12-и т.м. в НДК, да бъде направен именно по този американски модел.
То е елементарно, от сферата на психологията. За да сравниш качествата на няколко човека, би трябвало те да отговорят на един и същ въпрос, да говорят по една и съща тема. Иначе гледаме единия днес в студиото, на другата сутрин - друг, питат ги за какво ли не и т.н. Не можеш да добиеш представа какво е мнението на единия, на втория, на третия, на четвъртия, на петия по съответния въпрос. Дебат не се прави по начина, по който това става у нас. И много други неща имат значение. Вижда се и устойчивостта на кандидата, и стабилността на нервната му система. Ние искаме да поканим няколко от кандидатите, не може всичките. Те да защитят в рамките на определено време своите виждания по социалната проблематика, защото за нас тя е най-важна, това ни е и предметът на дейност. След това да отговорят на три въпроса, които предварително ще им бъдат раздадени, въпроси със социално-икономически характер. Единият, другият, единият, другият и т.н. и всеки човек добива впечатление какво мислят тези хора.
Примерно в Америка, когато гледах дебата Клинтън - Джери Браун, те имаха по две минути да отговорят за данъците. Единият казва: „ще увеличавам”, другият казва: „ще намалявам” и хората могат да си направят изводи. Като ще се правим на американци, защото ние българската конституция я писахме уж като американската - имаме и вицепрезидент (напълно излишна функция), хайде да я караме по американски и за другите неща. Държави като Русия и Франция - велики сили, нямат вицепрезидент - ние имаме и вицепрезидент. Разиграваме един народ да ходи на избори и след това на човека, който е избран, не му даваме никакви права. Това е нонсенс. Щом е така, по-добре да се избираме като в Германия, Израел, Австрия - парламентът си избира там някакъв президент и въпросът приключва. Ако избираш някого мажоритарно, разиграваш целия този народ да гласува доверие на определен човек. Но дай правомощия на този човек! Иначе е безсмислено.

Д-р Тренчев, не мога да не ви попитам какво мислите за случая с Катуница, какво показа този драстичен случай?
Аз ще ви отговоря с едно позоваване на миналото. Още 2004 г., знаете, имаше един случай с битите горски служители в Самоков - по стечение на обстоятелствата и петимата членове на „Подкрепа”. Тогава аз направих една лична декларация, която общо взето взриви обществото, в която предложих и доброволните отряди. Аз съм далеч от мисълта да твърдя, че проблемът е етнически, в смисъл че цял един етнос върши безобразия - не е така. Познавам и много читави хора, но че има етнически елемент - има, това не може да се отрече. Тогава 80 разни такива цигански организации скочиха, даваха ме на съд, естествено, нищо не стана от цялата тази работа. Писаха до Брюксел, но това не решава проблема. Проблемът е много сериозен, много дълбок и според мен няма да е зле да се свика една национална кръгла маса, където да се чуят всички гледни точки, защото от нерешаването на този проблем и неговото задълбочаване може един хубав ден да се окажем в ситуация да се запали такъв огън, че да не може да го загасим в следващите десетилетия.
Аз смятам, че имам право на мнение по този въп­рос, защото съм се борил за човешки права, и то за правата на друг етнос, защото съм правозащитник, доказан отвсякъде. Но премълчаването на проблемите в никакъв случай не води до тяхното решаване, а по-скоро до тяхното задълбочаване. И пак въпросът е до пари. Влияние има този, който има пари, без значение от кой етнос е. Тъй че за мен проблемът е социален, много изострен и с добавен към него етнически привкус, което силно поляризира обществото.

КТ „Подкрепа” ли ще инициира тази кръгла маса?
Когато трябва да се реши един проблем, трябва да бъдат поканени всички замесени в него, и да се постави въпросът може ли да я караме така. Защото, ако я караме така, аз мога да се закълна пред вас, че в момента липсва просто едно по-тежко криминално деяние, без значение кой етнос ще го извърши, и това ще взриви ситуацията. Тя и без това е достатъчно взривоопасна. Едва позатихна и едно такова нещо вече окончателно ще я взриви, а трудно се гаси разгорял се пожар. Трябва много разум, много търпение и много мъдрост.

Абсурд без граници

Съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС) българските граждани, които притежават и документ за самоличност, издаден от друга държава, в отношенията си с български държавни институции, са задължени да удостоверяват самоличността си с български документи за самоличност. Тази разпоредба противоречи на чл. 9 от договора за ЕС – Лисабонския договор, съгласно който всеки, който има гражданство на държава членка, е гражданин на Съюза. Всеки притежател на документи, издадени от държава членка, трябва да може да удостовери своята самоличност във всяка страна от общността. Това гласи правното становище на Димитър Гочев - вече бивш съдия от Конституционния съд, Върховния съд и Европейския съд за правата на човека в Страсбург.
Според него забраната за гражданин на ЕС да се легитимира пред българските институции с документ за самоличност, издаден му от органите на друга държава членка, защото това лице притежава документ за самоличност, издаден от българските власти, звучи архаично и е в несъответствие с международния договор, по който България е страна. Без съмнение ЗБДС подлежи на осъвременяване и това е само една от възможностите за решаване на този абсурд. Съществува и възможност Конституционният съд да се произнесе с решение по чл. 149 т. 4 от Конституцията, с което да установи несъответствието на чл. 12 ал. 2 от Закона, но това е свързано с проблема за сезиране на КС. Освен това едно такова решение няма да отмени текста. Трябва обаче да бъде приложен чл. 5 ал. 4 от Конституцията, според който международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешно законодателство, които им противоречат.