Строителите знаят и познават качеството на нашия университет

Прочетена: 159

Доц. д-р инж. Георги Годинячки завършва специалност „Промишлено и гражданско строителство”, профил „Конструкции” във ВСУ „Любен Каравелов”. От 1998 до 2003 г. е зам.-ректор по учебната дейност и декан на Строителния факултет. От 2003 г. е ректор на висшето училище. Зам.-председател е на Научно-техническия съюз по строителство в България (НТССБ), носител на златна значка на НТССБ за дългогодишна успешна дейност. Член е на Комисията за воденето, поддържането и ползването на Централния професионален регистър на строителя. Член на Управителния съвет на фондация „Еврика”.

Доц. Годинячки, Вис­шето строително училище „Любен Каравелов” е един от малкото университети у нас, които могат да се нарекат студентски кампуси. Кои са трудностите, които срещате при управлението му?
В интерес на истината ВСУ „Любен Каравелов” представлява един истински европейски кампус с всичко необходимо в него. Разположени сме на 106 дка площ с хубав парков терен и изглед към Витоша. В екологично чист район сме. Малко сме изнесени встрани от центъра на столицата, това е минус, но и предимство.
В района на ВУЗ-а са разположени общежития за всички студенти, учебните корпуси, библиотеката, културният дом. Имаме паркинг за колите на учещите и служителите, стадион и фитнес зала. От тази гледна точка това е добре. Трудното е, че такъв кампус не се поддържа лесно. Необходими са доста средства. Държавното финансиране се отпуска на брой студенти, а нашият е изключително малък. Трудно е дори осигуряването на издръжката на охраната, а тя ни е необходима, защото сме в район, който е „привлекателен” за външни набези.

Какво правите, за да увеличите средствата, с които да разполагате?
Ние правим всичко възможно да увеличаваме собствените си приходи, т.е. такси от отдаване под наем, курсове за обучение или от научна дейност. Непрекъснато засилваме дела на собствените ни средства спрямо държавните. Бюджетната субсидия от 2009 г. бе намалена спрямо 2008‑а, затова търсим постоянно други източници за финансиране.
За 2010 г. отчетохме, че собствените ни приходи достигнаха около 60%. Тенденцията за увеличаването им започна от 2002 г., откакто встъпих в длъжност. Ние се стремим да осигуряваме средства и по европейски програми.
Кампусът е хубаво нещо за студентите и за ръководството, защото всички проблеми се решават тук, на място. Няма защо да чакаме някой отвън да намери решение.Според мен и другите университети трябва да се опитват да се развиват като кампуси.

А акредитацията?
През тази година ни изтичат две акредитации. Едната е програмна за специалност „Архитектура”, където вече подадохме необходимите документи. Убеден съм, че всичко ще мине както трябва, защото Факултетът по архитектура набра потенциал. Втората акредитация е институционалната. В момента подготвяме документите, защото тя беше отложена заради въвеждането на нови критерии, които са по-строги и високи. През ноември ще подадем необходимата документация.

Как протече приемът за учебната 2011/12 г.?
Приемът през настоящата година се характеризираше с определени трудности, които бяха не само за нас, но и за всички висши училища. Отрицателният демографски фактор засилва своето влияние и тази година се усети драстично. Кандидат-студентите намаляват като брой поради факта, че преди осемнайсет-деветнайсет години периодът в държавата беше труден и раждаемостта тогава намаля. Това е единият проблем, с който се сблъскахме.
Другият е, че кандидат-студентите се ориентират да учат и в чужбина. В това няма нищо лошо. Получава се така, че конкуренцията е не само с останалите български висши учебни заведения, но и с чуждестранните. Те, от своя страна, се стремят да дават колкото се може по-добри условия и преференция на чужди студенти, защото те също имат демографски проблем. Тези университети се чудят как да си осигурят възпитаници. Отварят врати и предлагат условия, за да могат студенти най-вече от Източна Европа да попълнят техните редици.
Конкуренцията е навсякъде. Като добавите, че у нас и държавните, и частните университети се стремят да си осигурят студенти, проблемът се рамкира. Ние завършихме успешно кандидатстудентската кампания. Някои специалности още на второ класиране бяха запълнени, други – на трето с малко над обявения прием.

Разкажете за колежа към ВСУ „Любен Каравелов”…
За първи път в колежа не реализирахме прием през тази година. Кандидат-студентите предпочитат да се запишат направо в Строителния факултет – строително инженерство или в друга специалност. Към колежа не проявяват толкова желание, въпреки че ние от миналата година изравнихме програмите с тези на факултета. Ако един студент запише колежа, той ще следва три години. Ще получи диплома за колежанско образование и има право да продължи още една година в Строителния факултет и да получи диплома за строително инженерство. Той не губи време. Даже получава една диплома на междинен етап. Някак си ние не го обясняваме достатъчно или все още българинът гледа да си влезе в по-горно звено още отначало.
Преди имаше разминаване в програмата между двете учебни звена. Обучението в колежа беше насочено повече към практиката, докато в Строителния факултет имаше и теоретични дисциплини. Тази разлика даденият студент не можеше да навакса в рамките на една година. Сега този проблем го елиминирахме. Изравнихме първи, втори и трети курс между колежа и Строителния факултет.
Увеличихме приема на задочната форма на обучение. За нея има желаещи, защото в тази трудна икономическа ситуация някои от студентите предпочитат да работят и да учат едновременно.
При приема от миналата година признаваме оценките от държавния зрелостен изпит по математика с определен коефициент. Правим и предварителен изпит, който е еднакъв по тежест с основния.
За следващата учебна година замисляме да увеличим приема на чуждестранни студенти. Ние вече трета година приемаме такива от Република Турция в специалности с английски език.

През тази година въвеждате ли нови специалности в университета?
Новото, което направихме, е магистратура по опазване на архитек­турното наследство. Тя е единствената подобна специалност в България. Когато една строителна фирма иска да работи по обект – паметник на културата, на нея й трябва специалист архитект, и то такъв, който да е завършил определени курсове. Ние създадохме необходимата магистратура. В нея могат да следват архитекти, ландшафтни специалисти, урбанисти и строителни инженери. При възстановяването на даден паметник на културата има работа не само архитектът, но и конструкторът, защото обектът има конструкция, която трябва да се заздрави, ако има пукнатини или опасност от пропадане. Магистратурата е задочна форма на обучение.

Какво правите за подобряване качеството на преподаване във ВСУ „Любен Каравелов”?
По принцип участваме в „Еразъм” по програмата за развитие на човешките ресурси, по която студенти и преподаватели се обучават по един месец или за по-дълго време в чужбина. Тази дейност намаля заради факта, че средствата, които получава един студент за пребиваване зад граница, са недостатъчни.
Освен това, когато се върне след периода на обучение, студентът се сблъсква с разминаване в учебните планове. Той отива в университета Х в трети курс, а тук колегите му продължават да учат. След като се върне, той трябва да държи изпити, които не е имал там. Често трябва да повтаря семестъра, което създава проблеми. Някои от студентите в чужбина довършват образованието си и след това се връщат, за да се дипломират и тук.
Работим и по програма за стипендии и награди за студентите от Европейския съюз. Тя върви вече трета година. Немалко наши възпитаници получават европейски стипендии и награди. В момента изпратихме за една седмица в Гърция на Халкидики три екипа от студенти по архитектура с преподавател, които ще участват съвместно с гръцки студенти в пленер. Там ще има класиране на проектите и ако някой от нашите възпитаници спечели, догодина ще кандидатства за награда.

По какви други европейски програми работите?
В момента извършваме саниране на най-големия ни учебен корпус. То се реализира по ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г.
Успяхме да проведем успешно тръжната процедура, въпреки оспорването на една от фирмите.
Към днешна дата стро­ително-монтажните работи вървят по график. Непрекъснато поддържаме контакти с изпълнителите, ако има някакъв проб­лем, го отстраняват веднага. До края на октомври или в началото на ноември трябва да приключат. За съжаление, бавим се с разплащането. Хубаво е, че фирмата изпълнител подхожда с разбиране, превели сме им авансово 68 хил. лв., което е 10% от дължимото. Те досега обаче са вложили собствени средства – поне 300 хил. лв. В момента чакаме от Министерството на регионалното развитие и благоустройството разплащане на парите, за да им ги преведем. Нито един университет няма толкова свободни пари, за да се разплаща предварително. Този проект върви успешно засега. Фирмата гарантира, че ще се справи в срокове. Наскоро разговарях с президента й и той заяви, че с неговите средства ще успее да завърши обекта, но очаква траншове, колкото е възможно по-скоро.

Други проекти за подобряване на условията в кампуса подготвяте ли?
За това мислим постоянно. Перманентно всяка година увеличаваме стаите в студентските общежития. Преди две години направихме един цял етаж в блок 4 с европейско финансиране. В момента същото правим в блок 5, при това със собствени средства.
Другото, на което обръщаме внимание, е модернизиране и усъвършенстване на отоплителната ни локална централа. Преди години по проект успяхме да я газифицираме. До този момент горивото й бе промишлен газьол, което създаваше трудности както с доставката, така и с високата цена. След газификацията нямаме никакви оплаквания по въпроса с отоплението. Стремим се да осигурим средства за подмяна на част от горелките и да преминем от ниско на средно напрежение на тока, което ще доведе до намаляване сметките на студентите.
Следим европейските програми, които могат да ни помогнат за подобряване условията в кампуса.

Вие имате център за професионално обучение. Как се развива той?
В него можем да обучаваме и строителни работници на фирмите на всички нива. От две-три години правим курсове за строителни техници. Нашият център има право по съкратена програма за специалисти от практиката, които имат средно образование, да ги обучава за диплома за строителен техник.
Какъв е процентът на завършилите ВСУ „Любен Каравелов” и реализиралите се в строителния сектор?
Всяка година всеки един студент, завършвайки, попълва анкета с определени въпроси относно преминалото обучение. След това въз основа на отговорите ние коригираме програмите си. Нито един университет няма план колко от студентите трябва да завършват. Самите те прекъсват своето обучение по лични причини, а не че са слаби по успех. Средно на година завършват около половината.
Един процент от тях са започнали работа още преди дипломирането си. Чрез стажове и практика те са се ориентирали към една или друга фирма. Вярно е, че сега е криза и строителите се въздържат от назначаване на нови кадри, но един висок процент, може би над 70, си намират работа. Когато отиде да кандидатства в строителна фирма, възпитаникът на ВСУ „Любен Каравелов” е познат. Строителите знаят и познават училището.
Хубаво е, че продължават да се намират фирми, които търсят хора и предлагат стипендии. В този труден момент реализацията все пак върви.
Студентите търсят по-приятна работа – на бюро. Аз винаги им казвам, че трябва да минат година-две през практиката на терен. Един проектант е по-добър, ако първо е отишъл да строи. Университетът не може да даде всичко. Има неща, които се виждат само по време на практиката.

На какво ниво е взаимодействието ви с бизнеса?
Ние имаме кариерен център, който поддържа връзката със строителните фирми. Към него всеки строител може да се обърне. Някои фирми ни търсят за изпитания за строителни материали, заради добрата ни лаборатория, други – за кадри. В този център ние имаме база данни на фирми и контактуваме постоянно с тях. Голяма роля играе личният авторитет и контак­тите на ръководството на висшето училище. Аз познавам и контактувам непрекъснато с доста хора от бранша, тъй като участвам активно в работата на Камарата на строителите в България. Възпитаник съм на ВСУ „Любен Каравелов”, а доста строителни фирми се ръководят от мои колеги и това е един плюс за университета. По този начин връзката ни с бранша е гъвкава и устойчива, затова винаги казвам на нашите преподаватели да не стоят само в канцелариите на бюрата и да преподават. Те трябва да поддържат връзки с колегите и тогава ще са по-полезни за студентите ни.

Какви са контактите ви с чуждите университети?
Имаме договор с немския университет в Кил и с датски университет за специалността „инженер-архитект“, която съществува и там. В България тя се преподава само при нас. Студентът излиза с квалификация инженер-архитект. Той познава и двете професии. Оттук той може да тръгне по един от двата пътя – архитект или строителен инженер. Много от студентите се насочват и към двете магистратури. Ние сме създали преференции за такива наши възпитаници –  втората такса да я плащат наполовина.
В момента създаваме контакти с университета „Аристотел” в Солун, Гърция. През следващата седмица деканът на Архитектурния факултет доц. д-р Недялко Гороломов ще подпише договор за сътрудничество. Поддържаме на преподавателско ниво връзки с висши училища в Чехия, Полша, Латвия и други. Ние сме малък ВУЗ, не можем да създадем огромни контакти, защото всичко изисква ресурс.

Вие сте авторитетен човек в КСБ.
ВСУ „Любен Каравелов” е член на КСБ. Аз съм в Комисията по регистъра на строителните фирми. На мероприятията, организирани от Камарата, винаги виждаш хората от бранша, което ни помага при преподаването и реализацията на нашите възпитаници. Не би било добре за един университет да се отдели и да не поддържа контакти с браншовите организации. Точно затова ние направихме този център за професионално обучение. Информирали сме Камарата и строителните фирми, че когато имат нужда техни работници да получат някаква квалификация, могат да се обръщат към нас. Нашият център е лицензиран почти по всички строителни специалности за работници.
Чрез нашите преподаватели поддържаме връзки и с КИИП.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител”?
Много здраве и лично щастие. На всички читатели на вестника и строителните фирми пожелавам да успеем да се съхраним в тези трудни условия, защото виждате, че все още кризата не е отминала.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 07.10.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: