Интервю

Арх. Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството: През 2023 г. трябва да поставим здрава проектна и икономическа основа и секторът да тръгне нагоре

Необходима е нова стратегия за финансиране на пътната инфраструктура

Министър Шишков, правим това интервю в последния работен ден на 2022 г., която не беше лека за строителния бранш. Каква е Вашата оценка за годината? Какво отчитате като най-голям успех и за какво не стигна време?

За мен като министър годината започна няколко дни преди 2 август. Първият и най-важен ангажимент, с който се заех, бе въвеждането в експлоатация на интерконектора Гърция - България. Може би това е и най-важното нещо, което трябваше да свърши целият служебен кабинет, и благодарение на екипната ни работа тази най-отговорна и тежка задача беше изпълнена успешно. В сектор „Строителство“ заварих доста проблеми. От една страна лошо отношение към целия бранш, а лошо отношение към цял бранш, и то основен за икономиката, е огромен проблем. При предишни управления държавата си беше позволила да възлага на строителите дейности, които не отговарят на закона. Политици използваха това и нападнаха бранша.

Мисля, че изяснихме и пред обществото, и пред гражданите, че проблемът не е в строителния бранш, а е в политиците от онзи период. Успяхме да нормализираме диалога и това е второто най-важно нещо, което отчитам като постижение за изминалата година. Направихме доста неща съвместно със строителния бранш. Започнахме да решаваме проблем по проблем, защото никой не ги беше решил преди нас, и мисля, че сме напът да преодолеем всички. Вече стартира разплащането на старите задължения към пътностроителните фирми, знаете - в последните дни на 2022 г. бяха разплатени 319 млн. лева. Имахме заложен проблем, времеви, за зимното почистване, конкурсите за което не бяха започнали. Успяхме да проведем конкурса благодарение и на строителния бранш, който помогна - нямаше излишни възражения по процедурата. Направихме договори за зимно почистване - в момента все още не се възползваме от него, но рано или късно то ще влезе в сила. За моя голяма изненада установих, че освен забавените плащания, беше спряно и плащането по големите инфраструктурни обекти и строителството беше спряло. Към момента мога за заявя, че са възстановени строителните дейности, даже ми изпратиха снимки от АМ „Хемус“, лот 1, как монтират въпросните напрегнати греди, за които бях много притеснен. Имахме късмет с времето, което ни помогна, и с усилията на строителите един проблем, който можеше да стане много голям, ще бъде решен.

Внесъл съм в Народното събрание (НС) чрез решение на Министерския съвет (МС) текстове, с които да може да обявим за търпими онези строежи, които са незаконни, но са извършени заради възлаганията от държавата, за да може след като бъдат обявени за търпими, да бъдат разплатени и строителството да продължи. Така че всичко необходимо по законов път, което трябваше да бъде направено с цел да бъдат възстановени щетите на бранша, аз лично като министър и правителството сме го направили. Продължаваме да работим за това да осигурим средства за другата част от плащанията, които са дължими към пътните строители. Стъпка по стъпка всеки ден се работи, всеки ден част от проблемите се решават. Готови са и новите поръчки за текущ ремонт и поддръжка (ТРП) на републиканската пътна мрежа, които в началото на 2023 г. ще бъдат обявени. Изчакахме да минат празниците, защото нямаше да е коректно да тече едномесечен срок в този период и за да имат време фирмите да се подготвят. Очаквам силен интерес и активно участие. Ще има търгове за текущ и за основен ремонт. Постарали сме се да дадем на строителния бранш ясен хоризонт на законова основа. Това е важно, защото в тези нестабилни политически времена трябва нещата да бъдат направени така, че никой да не използва повече бранша чисто политически, а да го оставят да работи. Аз съм имал възможността и съм казвал неведнъж, че ако оставим бранша да работи при ясни правила и основи, резултатите ще бъдат по-добри и за бранша, и за държавата.

Говорейки за изминалата година, няма как да не коментирам и проблема с индексацията, за която когато поех Министерството на регионалното развитие и благоустройството, нямаше приета методика. МРРБ участва активно в изготвянето й, тя бе одобрена от целия кабинет и приета. Въпреки че не мога да кажа, че се прилага в нужния за бранша обхват, имаме много частични споразумения. Все пак трябва да имаме предвид, че чисто финансово в рамките на тази година парите не бяха заложени. Надявам се през 2023 г. максимално бързо да изчистим и този проблем, защото фирмите имат своите съвсем разумни и правилни искания. Вероятно е имало очаквания, че фирмите ще получат повече средства, че нещата с индексацията ще се случват по-бързо, но все пак си мисля, че когато се обърнем назад - за тези 5 месеца, които минаха, много неща се свършиха, от много проблеми и кризи излязохме, и то излязохме по удовлетворителен за всички начин.

 

Преди 5 месеца поехте едно от най-важните, но и най-трудните министерства. Може ли да се каже, че вече имате пълна картина за състоянието на бранша и предизвикателствата, пред които е изправен?

Аз имах почти пълна картина, преди да стана министър, заради това, че имах шанса да бъда зам.-министър в предишните служебни кабинети и огромна част от проблемите и предизвикателствата в сектора ми бяха ясни. Затова и можех от първия ден да работя в посока за решаване на проблемите. На третия или четвъртия ден първите срещи, които направих като министър, бяха за интерконектора и с бранша – с ръководствата на Камарата на строителите в България (КСБ) и Българска браншова камара „Пътища“ (ББКП), за да търсим заедно решение на проблемите. Мога да кажа, че с някои неща още се запознавам, макар че съм на финала на общата картинка, която започва да се избистря, например със ситуацията във ВиК сектора. Мисля, че проблемите там не са по-малки, отколкото при пътищата, само че не са толкова видими, защото са под земята. Необходима е държавна стратегия и политика за целия воден сектор. В момента сме на финала по работата по Закона за ВиК. Има доста мнения, разнопосочни, в което няма нищо лошо. Планираме в близките дни работна среща, включително и с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), за да намерим най-добрите текстове, така че с този закон да може да решим справедливо проблемите във ВиК сектора и той да работи в полза на обществото. В България не можем да кажем, че няма вода. Има, но не я ползваме както трябва, не я пестим и всичко това в един момент може да ни изиграе много лоша шега. Като се замисля, стратегия няма и в пътния сектор - няма визия как да бъдат изграждани магистрали, как да се поддържат пътищата. В средата на миналата година се вдигна цената на тол таксите с 50%, но ефект не се получи. Имаме завишение на приходите, но то не е достатъчно и с тези пари не можем да поддържаме, а камо ли да изграждаме пътища. Според мен липсата на стратегия за развитие на пътния сектор води до строителство на парче, няма проекти. Това, с което мога да се ангажирам, ако не бъде сформиран редовен кабинет, е, че в първите месеци на годината ще възложа проектиране на всички магистрали в страната. Това е изключително важно. На база на проектите ще трябва да се направи стратегия за финансиране. Продължавам да твърдя, че в следващите 7-8 години няма как да дадем 20 млрд. лв. за всички магистрали. Няма да е социално справедливо, защото не можем да си позволим да теглим огромни кредити, за да построим магистралите, а да пренебрегнем социалната политика за хората.

А няма ли възможност, както в други страни, да се изграждат чрез концесия магистралите?

Бях първият, който започна да говори това. Политиците не смеят да коментират тази тема. Те са, които трябва да направят стратегия за развитието на България и икономически, и инфраструктурно, но не говорят нищо за тази възможност. Всички видяхме за 30 години колко говорихме и колко построихме. Важно е да сме наясно, че парите, които ще получаваме от Европа за развитието на пътния сектор, ще стават все по-малко. Това означава, че ние трябва по друг начин да развиваме магистралите.

Дадох следния пример - държавата строи пътя Видин - Ботевград. Той ще се влее в АМ „Хемус“. Не считам, че колкото и да е важен тунелът под Петрохан, е необходимо държавата с публични средства да започне да го строи. Моето предложение е този участък да бъде даден на концесия. Той прави пътя 70 км по-къс. Ще трябва да се плаща за преминаване по него, но със сигурност няма да е голяма цената. Дори на човек ще му излезе по-евтино като гориво, отколкото да заобикаля. И е по-добре този път да го има, отколкото само да говорим, че ще го има. На нас в момента ни се предлага думата ЩЕ вече 10-15 години. Ако искаме да премахнем тази думичка и да имаме реални действия, трябва да променим икономическата ни стратегия по отношение на изграждането на инфраструктурата. АМ „Хемус“, която е най-чакана от хората в последните 30 години - ясно е, че трябва да я построим с държавни пари, - тя така е започната и там въобще не говоря за концесия, но за тези трасета, магистрали, които правят пътя по-кратък, може да се помисли в тази посока. Например магистрала „Рила“, която свързва „Тракия“ и „Струма“. Изключително важно е да я направим, но така че да не е с държавни пари. Ако искаме да живеем нормално, а ние всички искаме, то в следващите 7-8 години трябва да бъдат проектирани и построени всички магистрали. Призовавам политиците да помислят и да променят икономическата стратегия за финансиране на основните магистрали, за да може да ги имаме. Като коментирам, че имаме проблем с ВиК сектора, и за там трябва да дойдат пари от частния сектор. Необходимо е да стане ясно кой и какви инфраструктурни проекти може и ще финансира - но ние нямаме никакво време да се бавим. Трябва да започнем да проектираме много бързо и да започнем да строим, иначе думите, а не делата ще са преобладаващи.

 

Понеже тръгнахме в темата за пътища и за това, че трябва да се мисли стратегически и да се строи бързо, не мога да не задам въпроса за лот 3.2 на АМ „Струма” - одобрен проект, ОВОС, избрани изпълнители и... след толкова много години пак сме в изчаквателна позиция. Докога една шепа хора ще спират развитието на важни инфраструктурни обекти?

Надявам се наистина през тази година да можем да стартираме строителството на лот 3.2. Това, което беше проблем и служебният кабинет постигна като голям успех, най-вече Министерството на околната среда и водите (МОСВ), е да бъдат одобрени екологични мерки. Очаква се до края на януари да завърши анализът им, който трябва да оцени и избраното трасе и да докаже възможността за изграждането му. Ако се потвърдят мерките, няма проблем да стартираме строителството веднага, там където може да се издаде разрешително за строеж. Имаме пълна готовност. Там където трябва да се одобряват ПУП-ове, те ще бъдат одобрявани. За съжаление имаме забавяне от 7 месеца, през които беше спряна и процедурата. Тя е възстановена и сега се надяваме с бързи обороти да спасяваме проблемните крайни срокове. Това е най-критичният обект, който имаме. Дотук основната работа беше от МОСВ. Те положиха огромен труд, за да спасят този проект, и се надявам той да се случи. До май трябва да има разрешение за строеж и да има открита площадка за част от проекта.

 

Важно е българската държава да застава зад проекта.

Българската държава застава зад всички инфраструктурни проекти, които така или иначе във времето много са се забавили. Другият такъв беше АМ „Европа“. Частта, която е между София и Сливница - аз одобрих ПУП. Там имаше забавяне също от 7 месеца. Каквото и да направят строителите, до края на 2023 г. няма да го построят. Тези 7 месеца няма кой да ги върне.

А там как ще се процедира - ще се фазира ли проектът?

Ще се фазира, но ще загубим част от европейските пари и това е истината. За съжаление ние като че ли не искаме да си представяме, че всичко, което е започнато, има определени срокове, които човек не може да прескочи. Накрая губи държавата. Но държавата сме ние. Хората губят. Затова е важно всички политици, които са на съответните места, когато упражняват някаква власт - да го правят с мисълта, че живеят в тази държава и са съпричастни. Всичко, за което говорим - интерконектора, пътищата, - аз се чувствам съпричастен. Това е може би единственият стимул човек да работи на тази позиция. В края на краищата зад всяко министерство стои по един бранш. Когато си полезен за бранша, си полезен и за обществото. Имам чувството, че част от политиците като че не живеят в тази държава. Идват за малко и не ги интересува какво ще оставят след себе си. А времето не ни чака. Всички обекти, за които Вие питате и аз разказвам - всички те стигнаха до критична точка времево. Често ми задават въпрос – има ли пари за тази или онази отсечка - ами то проект няма. Докато съм министър, няма да спра да работя в посока да възлагам проектиране на всички магистрали, да говоря и да се опитвам да убедя хората и после политиците - че е по-добре за част от магистралите да плащаме и да ги ползваме, отколкото да ги чакаме. Мисля, че хората ще ме разберат преди политиците. А те трябва да вземат решение да правим нещата така, както ги правят в цяла Европа, за да може и всеки един от нас да живее по европейските стандарти. За да го постигнем, трябва и държавата да се управлява по този начин.

 

Няма как да не бъде отбелязан приноса Ви за приемането на Методиката за индексация. Но липсата на реалното й приложение застрашава изпълнението на проекти по оперативните програми на стойност 4,2 млрд. лв. Все още няма яснота откъде ще бъде осигурен финансов ресурс за индексацията. Как виждате решаването на този ключов за бранша въпрос?

Аз го бях казал при нашите събирания. Всеки проблем е специфичен. За всички оперативни програми след сметките, които бяха направени, се установи, че имат около 15% ресурс, който може да бъде платен над стойността на договора. За някои договори няма да са 15%, защото са изпълнявани във времето преди инфлацията и за довършващите работи тези 15% ще стигнат. Големият проблем е, където индексацията е с по-високи проценти. Това са основно договори, които са строени в последната 1 година, когато инфлацията беше много по-голяма. Трябва да има договор със самия възложител – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), ВиК, община, който трябва да осигури неговата част от индексацията. Където държавата е инвеститор, като ВиК сектор или АПИ, държавата може да направи анализ и да даде допълнително пари. Там, където общините са инвеститор, а те въобще не са малко - допълнителното финансиране, което е нужно да бъде осигурено, трябва да бъде от общините. Няма как по друг начин да бъде осигурено, защото възложител са общините. Специално за държавата - правителството работи в тази посока, не е лесно, защото парите са на всички нас и те трябва да се разпределят по най-справедливия начин, но държавата е редно да си поеме своята отговорност. Общините също. Ще коментирам с НСОРБ, че трябва да поемат своята отговорност. По-добре един обект по-малко да започнат през тази година, но да се разплатят със строителите, защото така е справедливо. Една година преди избори да спреш да строиш нови обекти, за да разплатиш старите, не е много популярна мярка, но и моралът, и самите договори го изискват. Това е изключително важно. Ефектът е ясен - ако в един момент общините започнат да възлагат по-малко, то браншът ще получи индексация, но ще получи и по-малко строителство. Затова пак се връщам на моето предложение за намирането на нов икономически начин за финансиране на пътищата, в резултат на който да не намалее строителството. Ако държавата и общините свият обема на строителството, това ще е пагубно.

Парите, които са необходими за индексацията, трябва ли да бъдат заложени в бюджета за следващата година като отделно перо?

Трябва да бъдат заложени, но пак казвам, това означава, че в следващия бюджет ще бъдат включени по-малко нови обекти. Едното ще е за сметка на другото. Колкото и политиците да спекулират с това дали кабинетът ще удължи стария бюджет, или ще направи нов - то какво очакват? С нов бюджет, че ще се получи нещо различно? Парите на държавата са едни и те се разпределят по определен начин.

 

КСБ настоява за указания за прилагане на Методиката, за да не я тълкуват по различен начин различните възложители. Казахте, че има работна група, която ще подготви такива указания. Кога можем да очакваме да бъдат готови?

От наша страна ние сме подготвили всичко, касаещо прилагането на Методиката. Дали сме го в Министерството на финансите (МФ). Но разбирате, че в края на годината МФ бяха изключително натоварени. Аз продължавам да твърдя, че за определени проекти няма проблем и сега да се прави индексация, и доколкото знам, има вече подписани споразумения от АПИ. Освен това сме дали указания за подписване на споразумения по договорите във водния сектор. За нас Методиката е ясна, но ще изготвим указанията, които ще дадат едно спокойствие основно на възложителите общини.

 

Взимам повод от това, което казахте, че държавата трябва да има политика и стратегия за сектора. Икономическият анализ за 9-те месеца на 2022 г., който КСБ изготви, публикуван е в последния брой на в. „Строител” за годината, сочи отново спад с над 8%. Как ще коментирате тази негативна тенденция?

Загубата е за сектора, но още по-голяма е загубата за нас, хората, които живеем в тази държава, защото строителният бранш не може да произведе това, от което имаме нужда. Не може да го произведе, защото държавата не може да го плати. Това, че не го е планирала, е друг въпрос. За да го плати, трябва да лиши нас от друго наше икономическо право. Затова казвам, че е нужно да се намери справедлив начин за финансиране на пътищата. Този начин е да бъдат дадени на концесия, така държавата ще се разтовари като възложител и ще постъпи изключително отговорно. И като казвам отговорно и държавническо мислене, ще посоча, че от 9 лота на АМ „Хемус“ само 3 се строят. В два има незаконно строителство. И пак ще апелирам към депутатите - да одобрят търпимостта, за да отпушим още 2 лота. Последната сряда, когато имаше заседание на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, отложиха точката за промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Важно е да се вземе решение, за да може да разплатим основните ремонти, които са възлагани като текущи, важно е да продължим „Хемус“, важно е за нас, хората. Тези строежи може да са незаконни, защото държавата така ги е възложила, но накрая, ако ние не ги узаконим или обявим за търпими, то тогава ще страдаме всички. Питаха ме защо не наложа забрана за ползване на пътя, след като е незаконен? Това трябва да направя, но нали разбирате каква ще е щетата? Много голяма. В началото на на годината ще направя пресконференция, за да покажа мащабите на това строителство. То не е, за да се заяждам с политиците, а за да ги убедя колко е важно да решим казуса законово и да продължим напред. Защото другото е да си затваряме очите, а така не решаваме нито един проблем. Текстовете, както сме ги предложили, дават пълна гаранция, че обектите ще бъдат проверени, както трябва - почти като за въвеждане в експлоатация, и ще бъдем убедени, че всичко е наред. Ако някъде нещо не отговаря на нормите, изпълнителите ще трябва да си го коригират.

 

Казахте, че през януари ще бъдат обявени новите поръчки за поддръжката на пътищата. Кога ще се случи това. Може ли да кажете повече за това разграничение между текущ и основен ремонт?

Да, още в началото на месеца имам уверението, че ще бъдат обявени. Пътищата, които са в по-лошо състояние, ще трябва да им се правят основни ремонти. При тях ще се пипа конструкция на пътя, ще се променя нивелета. Там, където ще трябва да се извършват текущи ремонти, ще има договори за текущи ремонти, в които ще бъде включено и зимното поддържане. Мисля, че всички се обединиха, че за зимното поддържане няма голям интерес от строителните фирми, затова то ще върви заедно с текущите ремонти, както и до момента е правено. Ако по този начин бяха разделени договорите 2017-2018, сега нямаше да има проблем има ли незаконно строителство и нямаше да го има това говорене към бранша, което е несправедливо. Вината е на друго място.

 

За какъв срок ще бъдат договорите?

Три години.

 

ЕК одобри Програма „Развитие на регионите“. Какъв финансов ресурс може да очаква страната ни? Какви цели са заложени по нея? Към какви проекти ще се насочите?

Сумата е малко повече от 3,5 млрд. лв., която е за 2021-2027. Тя е за модернизация на образователна, пътна, социална, икономическа, културна инфраструктура, енергийна ефективност, градска мобилност, т.е. много широка програма. Ключово за изпълнение на проектите ще бъде партньорството между местни власти, бизнес, неправителствени и обществени организации. Вече въпросът е за развитие на съответните региони. Хубаво е, че нарастването на инфлацията спря и новите договори се надяваме да нямат този проблем, който се случи със старите към днешна дата. Договорите ще бъдат на актуални цени.

 

Казахте, че предстои среща с НСОРБ. Каква е темата на срещата?

Само Законът за ВиК. Единствено ще си позволя да коментирам индексацията - какво искат от нас, за да може да извършават индексацията, и какво мислят, защото това е важно. Очаквам да коментираме начина, по който трябва да се финансира ВиК секторът, ролята на „Български ВиК холдинг“ ЕАД и дружествата. Това е една много тежка компилация. Има разнопосочни желания, има и различни интереси. Но общият интерес трябва да надделее. В момента кметовете са много ангажирани с темата. За тях идват избори и са чувствителни към всяка непопулярна мярка. Стойността на цената на водата също има голямо значение. Нерешените въпроси са много сериозни и в много аспекти. Затова казвам, че ВиК секторът е проблемен. Няма да бързаме. Ако това НС не успее да излъчи правителство, в края на януари няма да има действащ парламент. Тогава този закон ще претърпи още изменения. Трябва да го обмислим добре, така че всички да са доволни и да работи добре.

 

Стартира кандидатстването по програмата за енергийна ефективност на сгради в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това е възможност, която е много важна за бранша и се чака с голям интерес. Каква е последната информация, която е добре да знаят фирмите?

Частично се направи корекция в цените и те са качени в сайта на МРРБ. Това, което е много важно да знаят, е, че успяхме да удължим срока за кандидатстване до 31 май. Два месеца допълнително, които са изключително важни. Ако беше останал срокът до края на март, проблемът щеше да е много сериозен. Имаме нова наредба за енергийната ефективност и енергийното обследване на сградите и всички дейности трябва да бъдат съобразени с нея. Това беше част от изискванията. Плюс е, че подобна програма вече е работила много години, хората се увериха, че има полза от нея, и мисля, че сега ще има много по-голям интерес и ще може да се възползваме от финансирането. И то бързо. След 31 май 20% от финансирането ще са самоучастие. Това, което сме направили, е хубаво да се погледне в сайта. В зависимост от големината на общините сме поставили праг. В миналата програма някои общини са получили несъразмерно повече пари. Те са били най-активни, в това няма нищо лошо. Кой е по-бърз, ще има значение и сега, но слагаме праг, за да останат пари и за малко по-бавните общини. Това е принципът. В София е единият праг. Варна, Бургас, Пловдив е другият праг, след това има и друга група общини, но това е разписано в сайта много точно. Всеки може да провери. Всички са информирани, че програмата на практика е стартирала. Общините имат и готовност, и интерес.

 

Едно от направленията, в които КСБ влага сериозни усилия, е дигитализацията на сектора. Началото на декември беше публикувана Национална стратегия за цифрова дигитализация на сектора и пътна карта за изпълнение. На 30.12. КСБ внесе и позиция по стратегията. Ще търсите ли експертизата на бранша? Каква е визията за дигитализиране на сектора?

Разбира се, ще търсим контакти. Тази цифровизация е обърната към сектора - строителите и проектантите. Колкото повече обединим усилията си и помогнем на малкия и средния бизнес, ще е по-добре. Тази цифровизация, от която се нуждаем, е за целия продукт, който излиза – и за проектанти, и за строители. Ще има и доста курсове и обучения и съвместна работа в тази посока. Тук ще бъдат и Камарата на архитектите в България, КСБ и целият бранш. Очаквам едно добро сътрудничество.

 

Какви ще бъдат Вашите приоритети през 2023 г.?

Питате служебен министър. Но може да стане така, че приоритетите да имат смисъл и да се изпълняват. Когато свърши мандатът на служебния кабинет, когато и да е това, логично е служебният министър да предаде на следващия министър какви проблеми е имало. Приоритет, но не само на мен, а на когото и да е на този пост е да бъде възложено проектирането на всички магистрали. Дори и тези, за които се мисли да бъдат давани на концесия - без трасе, ОВОС и проект, това не може да се случи. Затова всички магистрали трябва да бъдат проектирани незабавно. Трябва да се намери начин да стартира строителството на лотове 4, 5, 6 на АМ „Хемус“. На лот 9 да се одобри ПУП и да започне да се строи. Да стартира строителство на Русе - Бяла, обход на Бяла, да се завърши проектът към Велико Търново. Разбира се, строителство на последния участък на АМ „Европа“, да се въведе в експлоатация участъкът Калотина – Драгоман. На АМ „Струма“ да се реши проблемът със свлачището, да се пусне този участък на две стъпки. Много ми се иска в началото на януари да утвърдя проекта за укрепването на свлачището, както бяхме говорили с проектантите и строителите, за да може в рамките на няколко месеца да се изпълни проектът и да пуснем движението в едната лента. След това за няколко месеца да се изгради цялото укрепване и да се пусне движението в двете ленти. Това за 2023 г. е важен приоритет. Друг приоритет е обходът на Бургас, който в момента е пуснат частично, но трябва да бъде пуснат изцяло, за да облекчим движението през летния сезон. Тези започнати недовършени обекти трябва да намерят своя финал, за да може хората да ги ползват пълноценно. На проблемите във ВиК сектора трябва да се направи анализ, но това ще стане, след като се приеме законът, и е нужно да се търси финансиране. Ще продължавам да говоря, че за част от магистралите трябва да се намери воля и че е по-добре да започнем да търсим други решения за финансиране. Държавата това, което не е свършила, сега трябва да го направи. Другото, по което сме започнали да работим съвместно с МФ и МВР, са ГКПП-тата. България има ГКПП, но те са без нужната проходимост. Това, което в момента правим, тъй като ГКПП „Капитан Андреево“ е със сериозен проблем, но не може да бъде разширен, ще бъде разширен пунктът на Лесово и най-вероятно ще се търси връзка между АМ „Марица“ и Лесово като скоростен път, за да може двата пункта да функционират. Работи се и за втори мост при Русе, т.е. трети на Дунав, и това е приоритет на целия кабинет. Още повече, че говорим за трасето Русе към Маказа. Това са приоритети, които не бива да се спират.

За Националната детската болница - заедно с Министерството на здравеопазването сме в активни действия. Надявам се скоро да имаме одобрен ПУП, може би до края на януари, министърът на здравеопазването да направи добро задание и да се придвижат нещата към етап, когато ще започне строителството й.

Софийският околовръстен път трябва да се завърши. Надявам се в началото на януари да обявя частичен устройствен план. За другата част има възражения за допускането. Ще проведа среща с жалбоподателите да видим дали ще може да постигнем консенсус. Всички нерешени задачи се превръщат в приоритети. Но мен това не ме притеснява. Докато сме тук, ще работим.

 

Каква ще бъде 2023 за строителния бранш? Това е интервю, което излиза в първия брой на в. „Строител“ за годината. Ще има ли много работа и проекти?

Както си говорихме днес, ние сме назад с проектите. Това, което трябва да направим, е всички проекти, които са налични, да започнат да се строят. Трябва да индексираме старото строителство. Това със сигурност ще се отрази на бранша и количеството пари от държавния бюджет ще отидат в индексацията и това е най-справедливо. Считам, че обектите, които ще стартират през годината, са малко, защото нямаме проектна готовност и защото нямаме икономическа стратегия. Липсата на проектна готовност ще се опитаме да компенсираме с възлагане на проектиране. Надявам се, докато се проектира, политиците да узреят, че на нас, потребителите, ни трябват пътища, а на бранша му трябва ясна стратегия и перспектива за строителството на обектите. Необходимо е да си заложим нещата така, че в следващите години да обърнем негативната тенденция, която показва и анализът на Камарата. Но трябва да се подготвим всички - държавата да се ангажира и браншът да помогне.

 

Вашите пожелания към бранша и всички читатели на в. „Строител“?

Към бранша моето пожелание е да работи все така. Да му бъде дадена възможност да работи, за което държавата е длъжник и трябва да го направи. Нека да бъде достатъчно търпелив, за да може в рамките на 2023 г. да поставим здрава проектна и икономическа основа и секторът да тръгне нагоре. Ако го направим, убеден съм след 1-2 години ще имаме много сериозен успех.