Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“: Декларацията от Давос поставя културата на строителството в центъра на просперитета на съвременното общество

Г-жо Михайлова, в рамките на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, 31 министри от Европа подписаха Меморандум за Алианса Баукултур и бе създаден Съюз от единомишленици. Разкажете ни за тези събития, Вие коментирахте, че са исторически.

По време на Световния икономически форум, който се проведе в периода 16 - 20 януари 2023 г., пет години след първата Декларация от Давос за Баукултур, беше обсъден и подписан Меморандум, който дефинира задачите на Баукултур в средата на 20-те години на 21 век, разширява амбициите на инициативата и очертава ролята както на държавните администрации, така и на бизнеса, академичните среди и всички заинтересовани.

През 2018 г. Декларацията от Давос определя културата на строителството като ключов основен елемент на развитието на човечеството в контекста на предотвратяване на промените в климата, икономическия растеж и по-добрата жизнена среда. Още тогава се публикуват и осемте критерия на Баукултур, които позволяват да се определят рамките на инициативата и същевременно нейната амбициозна роля на коректив на хоризонтално ниво, който измерва и икономическата ефективност, и степента на опазване на климата, и многообразието, и връзката между културата на строителството и обществените очаквания, и съответствието с изискванията на всяко конкретно място.

Декларацията от Давос поставя културата на строителството в центъра на просперитета на съвременното общество. Днес културата на строителството има още по-важна роля, защото трябва да спомогне за преодоляването освен на климатичната криза и за преодоляване на последиците от пандемията, военни кризи и кризата с ресурси. Именно затова като следваща стъпка тази година в Давос се подписа Меморандумът за Алианса Баукултур.

Защо казваме, че Меморандумът е исторически? Защото той е част от общата програма и решения на Световния икономически форум, защото е комплексен, амбициозен и мотивиращ. Във времена, когато наличието или липсата на енергоносители ангажира по-голямата част от вниманието на държавните администрации, а инфлацията, породена от липса на ресурси, изравнява грижите на домакинствата и отделния гражданин в целия свят – цени, отопление или охлаждане, социална подкрепа и неясни перспективи, Световният икономически форум изпраща послание за важността на културата на строителството. И по такъв начин дава ясен знак за начина на преодоляване на кризите.

Колкото и да е кратък Меморандумът, той ясно дефинира целите си и поставя амбициозните задачи пред всички заинтересовани.

• Социалното, емоционалното, културното развитие е на едно и също ниво като значимост с екологичното, икономическото или финансовото развитие.
• Строителната индустрия заедно с търговията с недвижими имоти и съпътстващите ги банкови услуги са от огромно значение за постигане на социални, културни и икономически цели за развитие.
• Строителната индустрия носи огромна отговорност за Баукултур, защото съчетава всички елементи на съвременни технологии, финансови инструменти, екологични материали, поддръжка и реновиране на съществуващи сгради, сътрудничество с архитекти и проектанти на пространствено планиране в урбанизираните зони, обучение и професионална квалификация на своите работници.

Меморандумът от 2023 г. е и амбициозен, защото поставя изисквания пред всички участници за промяна на жизнената среда на съвременния гражданин на човечеството, която той изисква да бъде по-близко и по-щадяща природата, да бъде изградена от екологични материали, да бъде функционална, като отговаря на днешния начин на живот, а не на този отпреди 100 години, да бъде красива, здравословна, социално достъпна. В такъв комплекс вижда Баукултур строителната среда и култура.

Казахте, че една от амбициозните задачи на Меморандума са строителната индустрия и търговията с недвижими имоти, както и свързаните с тях финансови индустрии. Бихте ли разказали повече?

В сърцето на комплексността, за която говоря, Баукултур поставя строителната индустрия, търговията с недвижими имоти и подкрепящите ги банкови институции и новата култура, която те ще предложат в контекста на 21 век.

Съвременният човек живее в урбанизирана среда – 75% от европейците са в градове или градски райони, очаква се до 2050 г. процентът да скочи до 90. Качеството на тази среда се определя от строителната култура – пространственото планиране, архитектурното проектиране, строителство, поддръжката на съществуващ сграден фонд, интегрирането на исторически здания, археологически паметници и паметници на културата, създаването на здравословни условия, екологичен транспорт.

Голяма част от градовете в Европа и света са стари, някои имат хилядолетна история. Преминали са през различни етапи на развитие на технологии, производства и зониране на урбанизираните части, продиктувани от икономическото им и политическо развитие през вековете. Предизвикателство е такива градове да бъдат модернизирани, обновявани и приближени до очакванията на жителите им. Но хората се променят и живеят различно от предците си отпреди 50 или 100 години. Баукултур призовава средата да отговори на промените на съвременния начин на живот.

Строителната индустрия заедно с архитектурната общност и търговците на недвижими имоти могат и са призвани да променят съвременната урбанизирана среда и качеството на живот на съвременния човек. Естетическите изменения се постигат бавно и предполагат дългосрочна визия за населеното място, както и последователна политика.

Строителството – и като ново строителство, и като реновиране на сграден фонд, предполага по-бързи, но също така трайни изменения, които се допринасят от новите технологии в отрасъла, качеството на използваните материали, квалификацията на работниците, дигитализацията на процесите и изграждане на системи за поддръжка на сградния фонд.

Търговията с недвижими имоти най-бързо рефлектира на очакванията и изискванията на гражданите и диктува условията на един от най-важните компоненти в процеса на промяна – пазара. Финансовите институции могат и имат естествен интерес да поддържат и трите направления с гъвкаво, адекватно и модерно като визия финансиране. Тези три компонента при работа в синхрон биха могли да допринесат за реализацията на идеите на Баукултур.

Какви перспективи открива пред строителния бранш в България инициативата? Какви са възможните ползи за страната ни?

На първо място бих искала да подчертая, че Баукултур и Алиансът за Баукултур не е финансираща програма, а визия за развитие. Т.е. очакванията не могат да бъдат само финансови, а по-скоро очаквания за ясно национално представяне на строителната култура с всички нейни елементи в центъра на стратегиите за развитие на страната ни и на всяка отделна територия. Когато това стане факт, финансирането ще се появи като множество възможности – Европейски структурни фондове, Национален план за възстановяване и устойчивост (с уговорката, че срокът на неговото действие почти изтича), държавен бюджет, кредитни програми на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (както и опериращи в България банки със собствени програми), поредица от програми за подкрепа. Всички тези финансови линии биха могли да подкрепят проекти, които изпълняват философията на Баукултур. Очаквам все по-стабилно и предвидимо да е финансирането на проекти с етикета „Нов европейски Баухаус“ (НЕБ).

За да се постигне това обаче, е необходима воля на държавната администрация, синхрон в нейните действия, партньорство с местните власти, академичните среди, гражданския сектор, гилдиите на строители, архитекти, инженери.

Ползите за България са много – модернизирани градски и урбанизирани райони, по-добра и здравословна среда на живот, икономически растеж и не на последно място изравняване на целите в областта на развитието на страната ни с останалия свят.

Участието на държавата ни в движението Баукултур, прилагането на визията Баукултур в България може да ни превърне от догонващи в развиващи се наравно с европейските ни партньори и изпреварващи много страни. Защо си позволявам да мисля така. Защото според мен България има потенциал – културно и историческо наследство не само като паметници на културата, а и като културни традиции, в т.ч. и традиции в строителната култура. Страната ни има стабилна строителна индустрия, която е в състояние да поеме отговорността за много от процесите на Баукултур. Местните ни власти и част от държавната администрация имат опит с реализирането на проекти, подкрепени от кохезионната политика на ЕС и проектното инвестиране е познато в България. Държавата има и стабилен пазар на недвижими имоти, и национална култура за притежание на недвижими имоти. Имаме условия. Дали имаме визия?

Какви стъпки трябва да предприеме страната ни, за да се включи успешно в инициативата?

В България е необходима на първо място информация за Алианса Баукултур и неговите цели. За да се разпространи такава, няма да бъдат достатъчни усилията на медии и браншови организации – нужно е комплексно ангажиране на държавата. И като казвам комплексно, имам предвид координирани действия не само на едно министерство, а на цялата държавна администрация. Защото информацията трябва да съдържа и държавната позиция по Алианса, и възможностите за развитието му в България.

На второ място, но не по важност, е необходимият диалог с всички заинтересовани страни. Комуникацията в България е трудна, но без нея не може да се постигне желаното партньорство на държавната власт с общините, браншови организации, граждански организации, академични среди, медии. Само в разговор с тях и държавата може да изгради позиция и да планира действия, подкрепени от партньорите й.

И всичко това с много амбиция – защо не си поставим за цел да бъдем център за развитие на Алианса Баукултур на Балканите? За това може да бъде инициатор и Камарата на строителите в България.

Вие сте докладчик в сянка по „Нов европейски Баухаус“. Какво предстои в рамките на годината? Какъв финансов ресурс е осигурен за реализирането на проекти? Кой и по какъв начин ще може да кандидатства?

„Нов европейски Баухаус“ в момента е най-динамичната инициатива, която реализира в обединена Европа идеите на Баукултур. Все повече се налага общото мнение, че от инициатива НЕБ трябва да се превърне в програма със собствен бюджет и това да провокира решения за финансиране на проекти. Има добри примери от различни страни и аз се надявам, че и от България ще има качествени проекти. Очаквам Управляващите органи на оперативните програми в България да обявят колкото се може по-скоро механизми за финансиране на проекти Баухаус. Това е един от пътищата да започне реализацията на Баукултур.

Към днешна дата имаме информация за работната програма на „Хоризонт Европа“ за 2023 г. и 2024 г. на стойност 13,5 млрд. евро и възможностите по различните клъстери и мисии. Един от клъстерите е свързан и с културното наследство и би могъл да подкрепи някои от идейните на този етап проекти в България.

И за „Нов европейски Баухаус“ информацията в България не е достатъчна и е необходим диалог на държавата със заинтересованите партньори.

Какви са другите, свързани с възможности за строителния бранш инициативи на европейско ниво, които предстоят в краткосрочен план?

В най-краткосрочен план би трябвало да се реализират проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост и на първо място последен етап на подготовка за изпълнение в строителния сезон на мерките по реновиране на сградния фонд за постигане на енергийна ефективност и намаляване на вредните емисии.

В съкратени срокове очаквам и покани по новите оперативни програми, които да позволят обществени поръчки в ранната пролет и активен строителен сезон. Забавянето сега би означавало още една загубена година за инвестиционните проекти.

И за да се върнем на темата за Алианса Баукултур – може би е време да се предвиди при актуализация на национален бюджет или при приемане на нов бюджет да се отделят средства за национално финансиране по „Нов европейски Баухаус“ и Баукултур.