Инж. Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, и инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“: Изключително важно е с КСБ да стартираме Фонд „Професионално обучение“ и „Помирителна комисия и доброволен трудов арбитраж“

Инж. Манолов, инж. Партениотис, приемете поздравленията на СД на в. „Строител“ и екипа на изданието за преизбирането Ви за президент и вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ по време на XI Конгрес на организацията. Каква е равносметката Ви за изминалия мандат?

Инж. Димитър Манолов: Тези сметки се правят много просто – можеше и по-добре. Когато човек си мисли, че е свършил цялата работа, най-често нищо не е направил. Постигнахме немалко, но дейността ни е такава, че е важно да изпълним всичко запланувано. Предстои ни още много работа, която вече сме статирали от миналата седмица. Продължаваме да вървим напред.

Инж. Иоанис Партениотис: Имайки предвид времето, през което ние изкарахме втория си мандат, той може да се раздели на две части. В първата година икономиката и благоденствието на хората растеше и беше по-спокойна за синдикатите, което ни даде възможност да постигнем доста положителни неща за българските граждани. Но последвалите три години ни вкараха във въртележка, повлияна от световните кризи – като се започне от пандемията, мине се през енергийната, социална и суровинна криза, след това дойде военният конфликт в Украйна, който доведе до други видове кризи. Със сигурност мога да кажа, че периодът не бе никак лесен. Но въпреки че беше наситен с предизвикателства, успяхме в голяма степен да изпълним важни задачи като реализирания от нас проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, който ни отне повече от половината мандатно време – 28 месеца. По него ние създадохме иновативни инструменти, които да бъдат полезни както за работниците и служителите, така и за бизнеса.

Д.М.: Очевидно е, че всичко, което сме постигнали, ще трябва да се надгражда.

Как оценявате актуалната ситуация в страната като условия на труд и заетост в сравнение с периода, в който поехте предишния мандат?

Д.М.: Ако кажем, че нещо драматично се е променило, то няма да сме много коректни. Тепърва очакваме да се появят нови предизкателства, свързани с факта, че светът се променя. Той не е този, който беше, и никога няма да е както преди.

Искам да подчертая, че на XI Конгрес на КТ „Подкрепа“ ние обявихме война на ужасните условия на труд. Лошите работни условия подлежат на някакъв вид корекция, но при ужасните трябва да се вземат спешни мерки. Преди време посетих едно локомотивно депо в голям град и там видях неща, които си мислех, че са останали в 19 век и категорично са недопустими за 21 век. Това е абсурд и не може да продължава така. Непременно трябва да се работи по този проблем.

И.П.: Различното между началото на миналия и настоящия мандат е, че преди четири години започнахме в обстановка на предвидимост, спокойствие и някаква сигурност. Новият мандат стартира в период на несигурност вследствие на двугодишната политическа криза, в която изпадна държавата. Ние по стар български обичай всяко зло си го надграждаме с още едно допълнително зло. Нещата не вървят добре, имайки предвид, че е вторият месец на годината и сме с поредно служебно правителство. В ситуация сме на неприет държавен бюджет, което рефлектира на всички видове политики, които държавата може да произвежда и да реализира. Това води и до много по-трудно постигане на правилните решения, свързани с преодоляване на инфлационните процеси и обедняването на хората.

Д.М.: В основата на всичко без съмнение са проблемите в енергетиката. В КТ „Подкрепа“ се опитваме да се борим с този казус. България е износител на електроенергия, а е застрашена да се превърне във вносител. Да не говорим, че няма откъде да внасяме тази енергия. Решението ще дойде от предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Ние като синдикална организация със сигурност ще играем важна роля в намирането на изход. Това е благодарение на решение на Министерския съвет, съгласно което аз като президент на КТ „Подкрепа“ и колегата Пламен Димитров, президент на КНСБ, можем да участваме в преговорите за НПВУ. Определено ще е тежка задача и съм убеден, че както и да завърши, ние ще бъдем критикувани.

Тук искам да отбележа, че бях гост на първа копка на изграждането на фотоволтаичен парк на територията на ТЕЦ „Бобов дол“, което показва нова посока на развитие. Надявам се да се получи взаимодействие между традиционното производство на електроенергия и това от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Дано резултатът да бъде добър и да има успех.

И.П.: Подобна синергия може да бъде постигната, ако се реализира и такъв проект на помпено-акумулираща водноелектрическа централа „Чаира“. ПАВЕЦ може да акумулира енергия, която да не се консумира веднага.

Д.М.: Във визията за развитието на енергетиката през следващите 20 г. присъства синергия между класическото производство на електроенергия и от ВЕИ, макар и още в сурова фаза. В одобрения НПВУ са заложени ненужни проекти за батерии за локално съхранение, за което според мен ще се похарчат излишно големи суми пари. Поради тази причина ние като синдикат предложихме част от предвидените средства да се пренасочат за възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира“ и за изграждането на друга помпено-акумулираща водноелектрическа централа.

Съществува ли вече нагласа, че НПВУ ще бъде предоговорен?

Д.М.: Със сигурност ще има предоговаряне. Въпросът е какъв ще бъде крайният резултат. Важното е да се направи първата крачка в правилната посока. България има немалко аргументи за промяна на Плана. Смея да твърдя, че имам принос за решението на Народното събрание (НС) за изменение на НПВУ по отношение на сектор „Енергетика“. Беше ясно, че България не е в състояние да изпълни ангажиментите, които са записани в НПВУ в сферата. Аз много настоявах за приемането на текста от НС и съм щастлив, че политиците го вкараха за разглеждане и гласуване. Това е само първата стъпка. Ние с лекота можем да докажем, че българската енергетика е в състояние да произведе средства, които ще пренасочи по НПВУ, и то в рамките на не повече от две години.

И.П.: Водач на делегацията на България по предоговаряне на Плана е вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Той вече има насрочени няколко срещи за стартиране на процеса. Големият въпрос е кога и как ще завърши всичко. В крайна сметка трябва да поискаме, за да очакваме да ни се даде.

Освен енергетиката кои са другите водещи предизвикателства пред КТ „Подкрепа“, а и пред българските работници и служители?

Д.М.: Определено това са инфлационните процеси и запазването на жизненото равнище. Имаше едно изказване, че Европейският съюз е добре подредена градина, около която е джунгла, но мога да кажа, че нещата в градината много сериозно закъсват и както е тръгнало, тя скоро ще се слее с джунглата. Това предизвикателство стои пред целия ЕС, а не само пред нашата страна. Със сигурност в даден момент ще ни се наложи да се изправим срещу този проблем. За съжаление нещата се трупат.

И.П.: Основно трябва да се фокусираме върху овладяването на инфлационните процеси и спиране на темпа на инфлацията. Нужно е да се компенсират доходите на всички слоеве от населението. Предизвикателство е и реално да започнем да прилагаме европейската директива за справедливите доходи. Бих добавил и отрасловите колективни трудови договори и техния обхват в рамките на цялата икономика. Сред постиженията ни от предишния мандат е договореният през ноември 2022 г. пореден Отраслов колективен трудов договор в сектор „Строителство“, с който минималната работна заплата се увеличи над минималното възнаграждение в страната. Говорим за сума от порядъка на 1200 лв. Не така обаче стои въпросът в други сфери на икономиката. Свидетели сме на непрекъснати социални протести и настроения за стачни действия в различни сектори на икономиката.

Тази седмица след много трудности успешно се достигна до компромисно решение, касаещо служителите в „Български пощи“ ЕАД. С него се тушира опасността от ефективна стачка с много сериозни последици, които щяха да засегнат доста голяма част от населението.

Д.М.: Сходен конфликт имаше и за работниците в обществения градски транспорт на София, където остана да подпишем споразумение със Столичната община. Трябва да отбележим, че и в двата случая беше постигнато съгласие за увеличение на заплатата с брутна сума, а не с процент от възнаграждението.

Повишаващата се инфлация се отразява на всички сектори в държавата. Особено силно тя се усеща в строителството. Бе приета Методика за индексация, но все още липсва реалното й приложение. Как виждате решаването на този ключов за бранша въпрос? Имате ли опасение от фалити на фирми или освобождаване на работници?

Д.М.: За съжаление сектор „Строителство“ от много години изпитва затруднение с намирането на кадри. Липсата на индексация без съмнение има отношение към задълбочаващия се проблем. Българските строители много лесно си намират препитание извън страната, защото се изпитва дефицит за строителни кадри по цял свят. Когато отрасълът е недофинансиран, първото нещо, което се случва, е загуба на неговите работници. Като организация, която защитава интересите на работниците, се тревожим от подобно развитие.

Свидетели сме на този проблем от доста отдавна. Още в началото, когато започна преходът в страната, се стъпи на грешна основа, която разчиташе, че в държавата има достатъчно квалифицирани хора, готови да работят за малко пари. Подобно условие съществува само в режим на диктатура. Няма как да се случи, когато разполагаме със свободен пазар, и управляващите го разбраха по трудния начин. По-лошото е, че трудовата сила, която държавата ни загуби, когато много сънародници заминаха в чужбина, доведе до това техните деца да се раждат извън България. Много малка част от тях ще се върнат в страната ни.

Със сигурност мога да заявя, че ако процесът на индексация не се случи, не ни чака нищо хубаво.

И.П.: Методиката основно касае обектите, които се реализират с обществени поръчки. Те са били договорени при различни от настоящите условия – на други ценови равнища на заплащане на работна ръка, на материали и суровини и т.н. Не мога да кажа със сигурност по какъв начин този проблем ще се отрази на трудовата заетост, но по всяка вероятност, ако не се осигури компенсация за строителните фирми, то те ще изпитат огромни затруднения. Пример за това в момента са компаниите, които се занимават с пътно строителство. Без индексацията на дейността им те няма как да продължат да работят.

Традиционно имате работещо партньорство с Камарата на строителите в България (КСБ). Споменахте, че в края на 2022 г. бе подписан Отраслов колективен трудов договор в сектор „Строителство“. В какви проекти си партнирате и в кои сфери бихте задълбочили сътрудничеството си?

И.П.: Като социални партньори заедно с Камарата на строителите в България (КСБ), подписвайки Отрасловия колективен трудов договор, успяхме да постигнем две добри неща, които да бъдат като рефлексия на предизвикателствата, възникващи в строителния сектор. Решихме да създадем една напълно нова институция, наречена „Помирителна комисия и Доброволен трудов арбитраж“. Идеята е тя да помогне за намаляване на социалното напрежение в отделните строителни фирми, ако такова възникне вследствие на процесите, които се случват.

Другото, което договорихме, е да се създаде Фонд „Професионално обучение“, който да отговаря на предизвикателства, свързани с внедряването на нови технологии, суровини и материали, както и на изискването за повишаване на знанията и уменията на заетите в сектора. Бих добавил и възникването на нови професии.

За да започнат да функционират тези два органа, ние постигнахме съгласие да предприемем изключително важна стъпка, а именно коефициентът за т.нар. професионални знания и умения да бъде повишен от 1 на 1.2, но при условие, че ще се използва за тези работници, които заплащат една вноска в двете организации. За момента сме договорили цената да бъде по 1 лв. и за Фонд „Професионално обучение“, и за „Помирителна комисия и Доброволен трудов арбитраж“. Заедно с КНСБ смятаме да предложим на КСБ да предоговорим тази сума и тя да стане 3 лв.

Европейската федерация на работещите в строителството и дърводобивната промишленост (EFBWW) и Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) избраха КСБ и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“ да реализираме проекта TANSIRC 2.0, финансиран по програма „Подкрепа за социалния диалог“ на Европейската комисия. Той е насочен към проучване на нуждите в строителния бранш от нови знания и умения сред работниците. В рамките на този проект трябва да изготвим механизъм, по който да бъде направена идентификацията на възникващите професии или надграждането им. Този алгоритъм след това ще се опитаме да го приложим във всички страни членки на ЕС. Ако той е достатъчно добър, може да се използва дори и в други сектори на икономиката. С него е възможно да се подпомогне процесът на дигитализацията на строителството, да го ускори.

Федерация „СИВ“ - „Подкрепа“ като част от голямото семейство на Конфедерацията е традиционен партньор на КСБ. Определено ние сме еталон за много други колеги заради начина, по който си сътрудничим. Със сигурност ще реализираме и други общи проекти. За мен е изключитено важното с КСБ успешно да стартираме Фонд „Професионално обучение“ и „Помирителна комисия и Доброволен трудов арбитраж“. И двата органа са изключително новаторски за България.

Планираме да възобновим традицията да отбелязваме подобаващо Деня на труда. За тази година сме планирали шествие по улиците на София и провеждането на концерт, чието име ще бъде „Rock за труда“.

КСБ изпрати писмо до КТ „Подкрепа“ с апел да се инициира анализ от страна на Икономическия и социален съвет (ИСС) за това как проблемите на строителния браш се отразяват на икономиката. Получихте ли го?

Д.М.: Получихме го и вече го пренасочих към колегата, който отговаря за дейностите на КТ „Подкрепа“ в ИСС, с молба да се реагира адекватно на запитването на Камарата. Без съмнение в това има смисъл. Икономическият и социален съвет се занимава именно с проблемите на различните браншове. А строителството е структуроопределящ отрасъл.

Какви ще бъдат основните дейности, които планирате за 2023 г.?

Д.М.: По време на XI Конгрес на КТ „Подкрепа“ бяха приети 17 резолюции за отделните направления, по които ние ще трябва да развиваме своите дейности. Начертахме и стратегията си за работа. Мотото на Конгреса беше „С подкрепа в бъдещето“. Със сигурност ни очакват нови предизвикателства, за които тепърва ще трябва да търсим отговори и решения. Ако например дигитализацията се прави срещу интересите на хората, очевидно е, че процесът ще трябва да се коригира. Важно е да не стане дехуманизация. Хубаво е да знаем, че днес е само вчерашното утре. Да мислим за утрешния ден, но като започнем още от днес.

Вие често сте гости на събитията на в. „Строител“. Как оценявате съвместната ни работа и какво е мнението Ви за изданието, полезен ли Ви е вестникът?

Д.М.: В. „Строител“ е изключително полезно издание. Хората, които работят в строителния отрасъл, имат нужда от него, защото секторът по принцип е децентрализиран. Връзките между отделните субекти, които участват в строително-инвестиционния процес, са трудно осъществими. Професионална медия като в. „Строител“ е в състояние да центрира цялата важна информация и да я достави до бранша, което безспорно е много необходимо. Пожелавам вятър в платната на вестника, ние ще сме му полезни с каквото можем.

И.П.: В. „Строител“ е единственото издание, което дава платформа на всички видове заети в строителството. Чрез различните си канали – печатното издание, интернет страницата и онлайн комуникаторите, медията дава информация изключително навреме за актуалните теми, какви процеси се реализират в рамките на строителството. Предоставя платформа на лицата от отговорните за бранша институции. Вестник „Строител“ е и трибуна за експерти, които имат отношение към това, което се случва около нас. Давате думата и на социалните партньори, каквито се явяваме и ние. Ако нещо ми липсва в изданието на КСБ, то това е забавната страница. Покрай сериозното е хубаво да има и нещо весело, с което да обогатим допълнително знанията си извън чисто професионалната сфера.