Инж. Йордан Николов, председател на секция „Изолации“ към КСБ и изпълнителен директор на БАИС: Държавата трябва да създаде условия енергийното обновяване да стане бизнес

Росица Георгиева

Мирослав Еленков

Г-н Николов, Директивата за енергийни характеристики на сградите беше гласувана в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) в Европейския парламент. Окончателният текст на документа трябва да бъде приет от ЕП през март. Какво е Вашето мнение относно заложените проектомерки в директивата?

Приветствам решението на ITRE за това, че вдигат минималните изисквания за повишаване енергийния клас на E и D, но считам, че това е недостатъчно, защото ние винаги сме се стремяли за постигане на енергиен клас C и B. Причината е, че за клас С или В или респективно D или Е разликата в дебелината на топлоизолацията впоследствие не може да бъде наваксана. Тоест ако сега направим сградата клас Е и решим в бъдеще да повишим енергийната ефективност на клас В, това означава, че ще трябва да правим два пъти една и съща инвестиция. За мен няма никаква логика.

Тоест имате резерви спрямо предлаганите мерки?

Проблемът е, че много от страните в ЕС ще заложат позволените ниски, според нас, параметри, което е лошо за самите потребители и на обществените, и на жилищните сгради. Както казах, решим ли на по-късен етап да вдигнем енергийния клас на вече обновен обект, инвестицията ще трябва да се направи още веднъж. Ако правим изолацията два пъти, какво икономисваме? Изплащането й в годините стига до безкрайност. Освен това трябва да отчетем и регионалните специфики. Например в България не само зимата е проблем. През лятото е доста горещо, особено в южните райони на страната. Тоест имаме високо потребление на електроенергия за климатизация през цялата година. Важно е тези неща да се заложат в окончателния вариант на директивата и тя да има по-амбициозни цели. Разбира се, те трябва да са технически обосновани при различните етапи на саниране.

Наскоро БАИС изпрати призив на свои членове, представители на индустрията за производство на строителни материали към евродепутатите. Какво е неговото основно послание?

Посланието е просто: Европейската индустрия може да спомогне за значително намаляване на разходите на домакинствата за отопление и охлаждане, както и за това енергийна криза като настоящата, да не се случва никога повече. Тя има капацитет да способства за създаването на нови работни места, за да отговори на нарастващото търсене на енергийно ефективно обновяване.

Какво е мнението Ви за националните планове за обновяване, които трябва да се въведат от страните членки?

Отдавна водим битка енергийно ефективното обновяване да стане непрекъснат процес, което може да се постигне с по-разумно използване на публичните средства - както национални, така и европейски. Държавата трябва да създаде условия за привличането на частен и банков капитал за тази цел, като социалната политика се насочи само към най-уязвимите граждани.

Според Вас българските граждани запознати ли са с възможностите, които предоставя ЕС по отношение на енергийното обновяване?

Това също е много сериозен проблем, който може да се преодолее, като приложим опит от други страни. В Германия например има т.нар. мениджъри енергийна ефективност. Те са над 10 хиляди. Всеки от тях има диплома, положил е изпит и е регистриран не само в тяхното регионално министерство, а и в банките. От този специалист зависи изпълнението на даден проект, без неговия подпис не се отпускат пари. Това е човек, които води целия процес и е ръка за ръка с етажната собственост, обяснява всичко по време на етапите на изпълнение. В Германия има система, която работи, и ние просто трябва да почерпим опит.

Липсата на реално прилагане на Методиката за индексация дали би попречила за избор на изпълнители на проекти за енергийно обновяване?

Естествено че ще създаде проблем. Трябва да има реално прилагане на механизма за индексация и той да стане държавна политика. Ресурсът е ограничен и ако цените се променят, кой ще покрие разликата? Радвам се, че в директивата е залегнало това, че финансовите мерки следва да осигурят важна премия за цялостно обновяване, особено на най-лошите сгради, а целеви безвъзмездни средства и субсидии следва да бъдат предоставени на уязвимите домакинства.

Смятате ли, че тежестта на енергийното обновяване трябва да бъде изцяло върху националния и европейския бюджет? Има ли възможности за използването на финансови инструменти?

Самата Директива за енергийните характеристики няма да даде отговор на тези въпроси, а по-скоро за параметрите, които трябва да бъдат достигнати при енергийното обновяване. Как да се постигнат, е друга битка. Тук тя е за това държавата не да търси възможност с публични средства да свърши всичко, а да създаде условия санирането да стане бизнес.

В момента се изразходват обществени пари, но точно това е проблемът. С тях и с темповете, с които работим досега, очевидно ние няма да изпълним задачите, които дори сами сме си поставили в Дългосрочната стратегия за енергийно обновяване на сградния фонд. Имаме 22 млн. кв. м, които трябва да реновираме до 2030 г., но при сегашната скорост на действие няма да успеем.

Ние с колегите направихме едно изчисление, че за да санираме всички многофамилни сгради при сегашния ритъм, ще са необходими 200 години.

А нека да имаме предвид, че ние говорим само за многофамилните жилищни сгради. Никой не коментира еднофамилните жилища, които се обитават от 50% от населението на страната. Затова казвам, че е несправедлив подходът да се дава 100% грант само на многофамилните сгради. При това само на определен брой от тях. В тези блокове има хора, които наистина са затруднени, но има и такива, които имат по-висок статус. Ако държавата направи механизъм, с който да стимулира банките да отпускат кредити за подобряване на енергийната ефективност и тя плаща лихвите по тези кредити, хората ще могат със спестените средства от енергия да си изплащат задълженията. А този, който не може да плаща, тогава държавата ще го подкрепи чрез социалните си фондове.Това го има в страните, не само от Западна Европа, но и в много от страните в Източна Европа и вече е друг тип политика.

Цифрата от 22 млн. кв. м, които трябва да обновим, дори не е достатъчно амбициозна. Когато се дава 100% грант, никакви други механизми няма да заработят, тъй като всеки ще изчака да види дали ще успее да получи безвъзмездното финансиране. Контролът върху качеството е вменена дейност на общините, но те пък нямат капацитет.

Не мога да не отбележа, че има, макар и малък, процент на сгради с проблеми след саниране и с различни несъвършенства. За да се предотвратят такива случаи, нещата трябва да се изпълняват според заложените изисквания. Ако приемем, че НПЕЕМЖС може да се счете за пилотен проект, където държавата е инвестирала 2 млрд. лв., за да покаже на хората колко е хубаво санирането, то вече трябва да се направи така, че - пак повтарям - обновяването да стане бизнес. За хората, които са собственици, да се направят финансови дългосрочни механизми, а държавата със средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост или с обществени средства да поеме гаранциите или лихвите и плащанията на тези, които не могат да си позволят да плащат. Например в много страни след извършване на саниране на сградите се намаляват данъците на собствениците, защото те са инвестирали, за да редуцират потреблението на енергия. Ако говорим за състоянието на енергийната система в момента в страната, става въпрос за намаляване с количеството, което се произвежда от един блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Какви са най-ефективните методи за обновяване?

Енергийната ефективност има два елемента. Единият от тях е статичен - това е сградата и нейната обвивка, т.е. топлоизолации, дограма. Другият са инсталациите. Най-напред трябва да се обърне поглед към статичния компонент. Трябва да бъде решен въпросът с топлинните мостове и тяхното избягване, защото могат до голяма степен да намалят ефекта. Когато обаче става въпрос за сградната обвивка, се стига най-много до топлоизолацията. На първо място трябва се сменят дограмите, да се опаковат фасадите и да се реши въпросът с непропускливостта им например. Винаги между дограмата и стената остава едно място, което ако не се уплътни, пропуска въздух. Когато се правят снимки с термокамери, се вижда как по контурите минава топлина. Това е проблем, който може да се реши с минимални средства. Т.е. по-голямата част от решенията, които са свързани с избягване на топлинните мостове, са въпрос на проектиране. Ние като строители сме наясно, че не топлоизолацията е най-скъпото нещо в една топлоизолационна система, но тя върши цялата работа. Икономията при нея е безсмислена. Затова е нашата битка да има изискване да се постига определен коефициент на топлопреминаване. Каква и колко точно да е топлоизолацията, е въпрос на изчисления.

Какво се разбира под „дълбоко обновяване“?

Постигане на определен клас на енергийна ефективност - А или B и икономии на енергия от над 60%. Примерно за клас B е достатъчно поставяне на топлоизолация, засенчване, смяна на дограма. За клас А трябва да се работи и по инсталациите. И точно това е „дълбоко обновяване“. Ако една сграда е клас С и искаме да я направим клас А, ние няма да спестим толкова, колкото ако едно здание е клас Е и го направим клас B. Това е следващият момент, който трябва да бъде отразен в политиката на страната. В България 90% от сградите са класове Е и G, които са най-ниски. И тук аз отново искам да насоча вниманието към еднофамилните къщи. Тези хора сами си предприемат мерки за енергийна ефективност, без да им бъдат отпускани средства. Ако държавата им помогне с грант, например – от 30%, ние ще утроим темповете за страната.

През 2022 г. бе направено едно обществено проучване, според което над 90% от анкетираните биха участвали в подобни програми. 70% от хората са готови да съфинансират процеса. Ако продължава да съществува система със 100% грантове, нито един от тези финансови механизми няма да е успешен. Сега се прави първи етап от програмата за саниране със средства от НПВУ, където ще се дават 100% от държавата. Вторият етап е свързан с 20% самоучастие. Това е правилна стъпка, но и тук е предвидено да се прави обществена поръчка за избор на изпълнител. Отново контролът няма да е в собствениците. Държавата и общините поемат върху себе си една тежест, която не могат да контролират. С тези средства максимум 1000 сгради ще може да бъдат реновирани по програмата. От 66 хил. многофамилни жилищни сгради, едва около 3 хил. са обновени от 2010 г. до сега. Пак да повторя, ако вървим с тези темпове, ще ни трябват 200 години да санираме всички сгради. Нека да огледаме съществуващите механизми в страните около нас. Хърватия, Естония, Чехия, Словакия, които са добри примери в тази посока. Начинът, по който се прави при тях, би следвало с малки промени да работи и при нас.

Все още няма ясна дефиниция за енергийна бедност. Трябва ли ни такава и какво да се включва в нея?

Има една дефиниция, дадена от БАН, около която се обединяват експертите - енергийно бедни са тези, които след като си платят разходите за енергия, попадат под нивото на бедност. Ако обаче това се приложи в България, ще се окаже, че много голям брой хора ще попаднат в тази група. Затова една от целите на енергийното обновяване е те да не плащат много за електричество или друго отопление и така да не минават под линията.

От друга страна, ако хората са ангажирани с целия процес, те ще следят какво се случва, ще следят за качеството на изпълнение. Мениджъри енергийна ефективност има не само в Германия, но и в Естония, Унгария, Хърватия, защото с тяхната дейност се подобрява качеството. Защо при нас възниква проблем? Защото програмите за саниране са кампанийни. Както беше НПЕЕМЖС - тя приключи 2020 г. и три години след това няма такива програми. А строителните фирми създават инфраструктура, като купуват оборудване и техника, назначават работници и след приключване на програмите няма работа в тази сфера. И тогава какво правим с тези работници? Затова започнах да говоря за финансовите механизми, посредством които процесът на саниране ще стане непрекъсваем във времето. Ако аз като строителна фирма си създам инфраструктура, обуча работници, сформирам екипи, е хубаво да знам, че те ще работят тук в дългосрочен план. Най-лошото, което се случва, е, че отиват в чужбина. Ние се бавим със стартиране на програмите. А страните около нас - Хърватия, Чехия, имат много повече средства и българите могат да отидат там, защото и там липсват кадри. В рамките на „Реновейт България“ се проведе една среща и колегите казват, че и при тях няма кой да работи - имало е много украинци, които са отишли да воюват. Имат средства, но няма кой да ги усвоява.

А каква би следвало да е ролята на професионалното образование за постигане на националните цели за енергийна ефективност?

Преди време участвахме заедно с Камарата на строителите в България в една среща, посветена на професионалното обучение. Мога да кажа, че старият модел е разрушен - СПТУ вече няма, строителните гимназии съществуват, но под въпрос е какви специалисти произвеждат. От друга страна, много малък брой от завършващите гимназии остават в сектора - предпочитат да придобиват други професии. И се оказва, че ние нямаме достатъчно подготвени хора и програмата за среден технически персонал не е достатъчна.

А имаме изключителна нужда от такива хора. ОП на КСБ – Пловдив, правиха курс за квалификация заедно с ПГСА в Пазарджик и местата в тези обучения се запълваха много бързо след обявяването им въпреки цената.

Европейската строителна индустрия може да сложи край на енергийната криза за постоянно

Нашите домове, предприятия и обществени сгради са дълбоко зависими от вносни изкопаеми горива; 40% от вносните горива в Европа – предимно газ, включително от Русия – са необходими само за да ни стоплят през зимата и охладят през лятото. Падащите температури през зимата, ефектът на глобалното затопляне през лятото, войната в Украйна, главоломно растящите цени на енергията и климатичната криза болезнено разкриват колко уязвими ни прави това; Но не е нужно да е така.

Като лидер в обновяването на сгради европейската промишленост е готова да прекъсне тази проблемна зависимост и да запази европейските домове и сгради устойчиво климатизирани в дългосрочен план, слагайки край на енергийната криза в Европа за постоянно. Призоваваме ЕС и националните правителства да отключат потенциала ни: да действаме сега и да въведем амбициозни политики, които ще ни дадат зелена светлина да инвестираме в разширяване на нашите устойчиви строителни материали и производствени линии за чисто отопление.

Днес европейските лидери гледат в краткосрочен план: от началото на енергийната криза през септември 2021 г. в цяла Европа бяха отпуснати и заделени близо 700 милиарда евро, за да се намали болката от нарастващите разходи за енергия. Но ако лицата, вземащи решения, покажат визия, те могат да ни освободят от тежестта на тази криза на енергийните разходи в бъдеще, създавайки хиляди работни места - 18 000 на всеки милиард, инвестирани в енергийна ефективност - в процеса и извеждайки милиони хора от енергийната бедност.

Ключът се крие в правителствената подкрепа за енергийно обновяване за модернизиране на сградите. Наред с краткосрочните облекчения трябва да се въведат по-устойчиви решения, тъй като повишаването на цените на енергията ще продължава.

Програмите за обновяване на сградния фонд, и особено на жилищата, в краткосрочна перспектива са базирани на НПВУ и европейските фондове. По начина, по който се изразходват (100% грант за МФЖС), тези средства са крайно недостатъчни дори за постигане на краткосрочните цели (до 2030 г.), заложени в Дългосрочната стратегия за обновяване на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Няма разработени устойчиви финансови модели, които да осигурят участието на частен банков капитал в процеса на ЕЕ обновяване на сградния фонд. Има много законови пречки пред включването на тези допълнителни средства. В заключение може да се каже, че няма национална политика за превръщането на обновяването на сградния фонд в непрекъснат и ускорен процес.

На равнище ЕС жизненоважна подкрепа за устойчиво топлите домове може да бъде получена от текущото преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС). На масата е представен план за повишаване на енергийните характеристики на боледуващия сграден фонд в Европа, за да се намали драстично потреблението на енергия и въздействието върху климата. Подобряването на енергийната ефективност на сградите чрез определяне на строги минимални стандарти за енергийни характеристики (MEPS) притежават трансформативен потенциал. Модернизирането на сгради с клас F и G - най-слабо представящите се - до клас B или C може да намали крайното им потребление на енергия с 90%, показва проучване. За разлика от това обновяването до клас Е би намалило използването на газ и нефт в сградите с около 31%.

Обновяването на сградите в Европа едновременно ще намали емисиите на парникови газове от отоплението с 40% в цяла Европа, като се избягва значителна част от въглеродните емисии и се поставят добре постигнати целите на Европа в областта на енергетиката и климата. На ниво отделна сграда можем да отидем още по-далеч: дом, реновиран до клас C, отопляем с термопомпи или чисто централно отопление, което изцяло замества отоплителните системи на изкопаеми горива, би означавало, че търсенето на газ, нефт или въглища може да бъде напълно прекъснато.

В допълнение към амбициозната пътна карта за повишаване на енергийната ефективност на сградите новите инструменти за мобилизиране на финансиране за саниране са от ключово значение за подпомагане на собствениците на жилища при енергийно ефективно обновяване. С политики, които насърчават банките да имат висок дял на енергийно ефективни сгради в ипотечния си портфейл, потребителите ще имат достъп до финансирането, от което се нуждаят, за да подобрят домовете си. Дълбокото обновяване ще намали потреблението на енергия с повече от 60%, констатира проучване на ЕС за заеми за обновяване, което ще позволи на домакинствата да се подготвят за много зими, които предстоят.

В индустрията за обновяване на сгради имаме решения - изолация, прозорци, вентилационни системи, декарбонизирани системи за отопление и охлаждане, технически сградни системи и системи за сградна автоматизация и контрол - това определено не е ракетна наука. Днес процентът на дълбокото енергийно обновяване възлиза средно на едва 0,2% в ЕС. Готови сме да обърнем тази цифра с главата надолу и да освободим Европа от нейната газова зависимост, като поставим в действие думите на Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия: „Всички знаем, че да направим сградите по-енергийно ефективни е абсолютно необходимо в борбата срещу изменението на климата. Сега научаваме урока, че обновяването ще помогне и за изграждането на независима Европа“, каза тя.

Нашето послание е просто: всички ние сме ангажирани да запазим водещата роля на Европа в световен мащаб, да инвестираме в производството и да създадем нови работни места, за да отговорим на нарастващото търсене на енергийно обновяване и възобновяема топлина. Призоваваме ЕП да подкрепи амбициозни нови политики за сградите, включително определяне на силни енергийни стандарти за сградите в ДЕХС. С политическа ангажираност сме уверени, че нашите отрасли могат да осигурят сигурно топло бъдеще за всички европейски домакинства и предприятия.

Подписани:

Антон Маслев, управител в „Хидромат“ ООД

Борислав Дивизиев, управител в „Кслеа България“ ЕООД

Диана Чобанова, управител в „Аустротерм България“ ЕООД

Димитър Петров, управител в „Изола-Петров“ ООД

Иван Давидов, изпълнителен директор в „Хенкел България“ ЕООД

Иван Павлов, изпълнителен директор в „Пластимо“ АД

Красимир Христов, управител в „Рьофикс“ ЕООД

Николай Бъчваров, управител в „Баумит България“ ЕООД

Петър Байчев, управител в „Изомакс – Байчев“ ЕООД

Петър Маринков, изпълнителен директор в „Технопанел“ ЕАД

Теодора Войкинска, изпълнителен директор в „ТП Урса“ Словения

Тодор Тодоров, прокурист в „Кнауф Инсулейшън“ ЕООД

Христо Станимиров, управител в „Судал“ ЕООД

Цанко Миланов, управител във „Винербергер“ ЕООД

Юлиан Гунчев, изпълнителен директор в „Глобус Билд“ ЕООД