Продължават обидните абсурди в търговете

Прочетена: 285

Инж. Албен Родопманов е роден в Смолян. Завършва днешния Университет по архитектура, строителство и геодезия в София, специалност „Транспортно строителство”. Следва второ висше образование в Стопанската академия „Димитър А. Ценов”, Свищов, специалност „Стопанско управление”. През 1999 г. е начело на Областното пътно управление в Смолян, а година по-късно е назначен за изп. директор на Изпълнителна агенция „Пътища”. Днес е управител на „Виастройинженеринг” ООД. Член е на Управителния съвет на Камарата на строителите в България и неин областен председател за Смолян.



Инж. Родопманов, радваме се да ви посрещнем за първи път в редакцията на вестник „Строител” в сградата на КСБ. Разкажете ни какво се случва в Смолян.
Радвам се, че КСБ вече има собствена сграда. Открихме я и вече има къде да се срещаме с колегите и да обсъждаме проблемите. Така и Камарата може да изпълнява по-ефективно функциите си, а и вестникът в новата редакция е много по-добре устроен.
Иначе в Смолян, от гледна точка на строителите, почти нищо не се случва. Очаквахме 2011 г. да бъде по-слаба от предходната. Това е факт. Трудно е. И друг път сме говорили, че в Смолянска област инвестициите в публичния сектор са много малко. Напоследък има рязане на ленти и първи копки, но нашият регион дълги години е пренебрегван от управляващите. На всички ни е ясно, че за година-две няма как да наваксаме това, което е изпуснато през десетилетията. Затова и състоянието в публичния сектор е такова. Като изключим големия проект за водния цикъл на Смолян и епизодични ремонти на улични мрежи, друго през последните години не се е случило. Никой не е помислил да включи тази красива част от България в приоритетните проекти. Ние имаме огромен туристически потенциал, намираме се в граничен регион. Няма такова място с толкова големи възможности.
Слава богу, преди няколко месеца се направи първа копка на проект „Реконструкция на част от трасето Пловдив – Смолян, от Асеновград до Чепеларе”. За моя радост „Виастройинженеринг” е главен изпълнител. Започнахме да работим. Не може обаче да се очаква, че този проект ще раздвижи генерално нещата. Безработицата в Смолян е огромна. И друг път е ставало дума, че основната част от работоспособното население е в нашия отрасъл. Спирането на строителната дейност през последните години усложни проблема. По неофициална информация безработицата е над 21-22%. Бих повярвал, дори ако се окаже, че е 30%. Хората нямат алтернатива. Дори от земеделска гледна точка Родопите са район, който не подлежи на механизирано земеделие. Корав човек е родопчанинът, но всяко нещо има своите граници. Хората все още са в очакване на нещо по-добро.

Като големи проекти, какво трябва да се направи в Смолян? Какви са най-належащите нужди на града?
Строителният бранш и поминъкът в Родопите вървят заедно. Нещата са свързани. Имаме прекрасни природни условия, които могат да привлекат финансиране от европейските програми. Спокойно ОП „Регионално развитие” може да се използва оптимално. Различните мерки в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) също дават възможности. Странен е фактът, че община Смолян не попада в списъка с населени места, които могат да кандидатстват за финансиране по ПРСР. Това е голяма грешка на политиците. Необяснимо е. Рудозем, Мадан и Баните влизат в това число, но ние не.
В част екология – развива се проектът за водния цикъл на Смолян. Той се удължава няколко пъти, но така или иначе ще се финализира. Изградиха се няколко пречиствателни станции. Оказва се обаче, че мръсните води продължават да се вливат в реката, а не отиват в станцията. Значи има какво още да се направи.
По отношение на публичните проекти не бива да се забравя пътната мрежа. Аз познавам добре ситуацията – не може нашата област да бъде така пренебрегвана. На 3 места има полуготови връзки с Гърция, а ние все още чакаме да ги довършим. Защо? Има някакви правила – българската страна си е изпълнила ангажиментите, а от гръцка страна има какво да се желае. Визирам програма ФАР например. Ако нещата опират до чисто строителство, ние можем да помогнем на колегите от южната ни съседка.
Защо разказвам това – на Смолянска област трябва да се гледа като на приоритетна европейска пътна връзка. Вярно е, че при нас не попада маршрут на даден коридор, но имаме успоредни и алтернативни трасета.

А какво е състоянието на пътната мрежа?
Състоянието със сигурност е лошо. Смолян няма голяма пътна мрежа, но тази, която имаме, е доста натоварена. Има около 700 км държавна пътна мрежа и около 1000 км общинска. На фона на други области тя е доста малка. Но районът е тежък, особено през зимния сезон. Няма инвестиции в тази област. Задълженията на общините към строителите пак основно са в тази част.
Какво се получава в най-честите случаи – общината е имала желание да финансира дадено мероприятие, но не си е разчела добре бюджета. Строителят наивно се е съгласил да извърши дадена работа, инвестирайки собствени средства. И така се получава проблем, който не е желан от никого. А като резултат, пътят често е недостроен и неразплатен.

Големи ли са задълженията към бранша на Община Смолян?
За съжаление, има. Но проблемът е национален. Към миналата година по наши изчисления общите задължения на общините бяха около 500 млн. лв., разбира се, тук са включени и част от задълженията на общините, които трябва да покрие държавата. В Управителния съвет на Камарата поехме ангажимент да се опитаме да решим проблема, както го направихме със задълженията на държавата. Въпросът все още стои пред нас.

Според вас какви други приоритети стоят на дневен ред пред КСБ?

Лично мое мнение е, че първа задача пред нас е да съхраним потенциала си – като строители и като сдружение. Оттам насетне трябва да се погрижим за нашите членове, в рамките на нашите правомощия и нашия авторитет. Може би трябва да започнем по-сериозен диалог с Националното сдружение на общините.
Намираме се в такова положение, че всички средства за защита на нашите интереси са позволени. Отварям обаче скоба – Камарата не е нито финансист, нито юрист или лобист за спечелване на някоя обществена поръчка от определена фирма, тя трябва да работи за защита на членовете си като цяло, на бранша, за ясни правила при търговете, за законодателните регламенти. Моята оценка е, че КСБ вече достигна своето място в обществото и сега трябва да го затвърди. Често се налага да вземаме позицията на коректив. Има и обществено значими въпроси, по които трябва да се чуе мнението на строителите. Това са устройствените планове, националните приоритети, темите за промени в законодателството. Вестник „Строител”, вестникът на Камарата, обръща внимание върху законодателството – ЗОП, необходимостта от отделен закон за строителите. Ясно е, че Законът за устройство на територията (ЗУТ) не върши работа достатъчно добре, тъй като строителният процес е много бегло засегнат. Ние имаме експерти, които могат да бъдат полезни за изработването на един нов нормативен документ. Знаем, че създаването му ще отнеме време и усилия, но нека започнем една такава дискусия.

Кои въпроси трябва да реши един специализиран закон за строителите?
В действащия ЗУТ отделеното място на строителя и строителния процес е недостатъчно. Нещата са маркирани едва-едва. Законът е ориентиран повече към работата на архитектите и устройството на територията. Той не регламентира строителния процес. Ако трябва да навлезем по-дълбоко, дори и строителството на пътища не е регулирано достатъчно. Настрана са оставени и взаимоотношенията на строителя с проектанта, възложителя или строителния надзор. Често се налага строителят да върши тяхната работа. Така се стига до конфликти и размиване на отговорност. И това трябва да се промени.
През седмицата ръководството на КСБ се срещна с министър Лиляна Павлова. Какви са вашите очаквания за бъдещото взаимодействие на Камарата с екипа на новия министър?
Имахме добри контакти и с Росен Плевнелиев, докато изпълняваше тази длъжност. Проведохме няколко срещи с него. Много от проблемите, които поставих-
ме, бяха чути. Той се ангажира и съдейства най-вече по отношение на промените в Закона за обществените поръчки и за решаване на въпроса за задълженията от страна на държавата към бранша. Отчетоха се и грешките, които е допуснало Регионалното министерство при написването на тръжната документация за поръчките. На един от последните разговори се обединихме около тезата, че невинаги търсенето на най-ниската цена е най-правилният подход и гарантира качество. Надявам се, че г-жа Павлова ще продължи традиционно добрия диалог между нас и МРРБ. Трябва да си помагаме.

Конкретните теми, които ще засегнете в този диалог?
Ние поискахме Министерството да ни запознае със своите приоритети. Чухме ги и вече ги знаем. Сега въпросът е докъде стигна проектната готовност? Вече приехме, че програмният период 2007 – 2013 г. си отиде. Каквото успяхме – направихме. Идва обаче следващият програмен период. Там се говори за милиарди евро. Имайки предвид икономическото състояние на Европа и света, все по-рестриктивно и по-трудно ще се вземат пари от Европейския съюз. Може би така е редно. Но имаме ли ние готови проекти, които да бъдат защитени и срещу тях да получим съответното финансиране?
Когато се казва, че са налице проекти за дадени пътни отсечки или определени съоръжения във водния сектор – това не е достатъчно. Искаме да знаем дали е мислено върху ползата от тях и ефективността им.
Много актуална тема е програмата за енергийна ефективност и санирането на сгради. Тук важното е да се гледа комплексно – например в какво състояние са канализацията и инсталациите? Нещата вървят заедно и трябва да се мисли мащабно и разумно.
Надявам се своевременно да се вземат мерки в тази посока. Работил съм в държавната администрация и знам колко е трудно. Причините са няколко, но основната е ниското заплащане. Един добър държавен служител трябва да получава достойно възнаграждение, за да дава това, което се очаква от него. Трябва да се помисли и по този въпрос. Няма как в технически специализирани институции да липсват техническите специалисти. Но това е факт.

Каква е вашата обща оценка за усвояването на еврофондовете?
В момента се правят много положителни неща. Доволен съм, че ОП „Регионално развитие” върви така добре. Свидетели сме на много първи коп-
ки и стартиращи проекти. Това е радващо, тъй като само допреди известно време нещата стояха много зле. Не бива обаче да забравяме, че този успех е резултат от дългогодишен труд и не е постигнат само за последния месец, два или година. И е редно, след като в момента се справяме добре, да хвърлим усилия в подготовката на бъдещите проекти. Това е важно за реализиране на нашата цел – повишаването на доходите на хората. Разбира се, трябва да се спазват изискванията на програмите, подкрепени с дисциплина и ред.

Разкажете ни за работата на областното представителство. Какви са текущите ви задачи?

Основната ни тема са обществените поръчки. В нашето ОП напоследък сме свидетели на всякакви безобразия от страна на възложителите. Нагледахме се на какво ли не. То не бяха критерии от рода на допълнителни разходи само върху допълнително възникнали работи при дадена обществена поръчка, които допълнителни работи са в рамките на 5-6 хил. лв. При което основен критерий е какви допълнителни разходи си дал за реализация на тези 5-6 хил. лв.
Аз ще ви кажа един истински пример. Ние сме участвали в поръчка с допълнителни разходи, изразени с десетично число с 300 нули. За изписването му е необходим цял лист хартия. Аз бях наредил на моите служители да запишат числото с 1000 нули, но трябваше да бъде написано на 3 листа. Затова в крайна сметка решихме да го изпишем на един  лист със стандартен шрифт. Обидно. Нямам коментар. В крайна сметка ние често участваме на процедурите математически. Там има едни критерии, едни формули и максималният брой точки се получава след изчисления. Тоест решаваме уравнението от обратната страна, а неизвестните са предварително известни.
Затова трябва да има много сериозен контрол върху възложителите. Не знам до каква степен ще помогнат и дълго чаканите промени в Закона за обществените поръчки. Подготвили сме голям материал с нарушения, който можем да представим на вестника. Нещата са толкова абсурдни, че чак са смешни.

Вие ли изготвихте този материал?
Направили сме си труда да видим обществената значимост на даден проект и оттам насетне какви са критериите за избор на изпълнител. Стигаме до парадокси като този, че изпълнител може да бъде фирма, която няма нищо общо с конкретния вид строителство. Има изисквания фирмата да е демонстрирала неколкократен растеж през последните години. В някои процедури той отразява нейния оборот, а в други – нейната печалба. Обяснявам на прост език – ако си имал 10 млн. лв., за една година трябва да си достигнал 40 млн. лв. Трудно, нали? А ако имаш 100 хил. лв. – лесно можеш да ги направиш 400 хил. лв. И така отговаряш на условията, без да имаш капацитет, без да си по-добър. Но печелиш.

Нагледахме се на толкова скандални обществени поръчки, че някой ден може да издадем подробен наръчник. Рубриката „На прицел” на в. „Строител” основно се занимава с такива сигнали.
Ще ви предоставим документи. Страшни безумия се вършат. Нашата фирма беше обвинена, че бави строителството на една от връзките ни с Гърция, става дума за малък участък до село Горна Арда. Там ние попитахме защо в процедурата са включени неща, които не би трябвало, и защо един от показателите, който трябва да се оцени на техническо ниво, е в папката с финансовите показатели. Процедурата бе прекратена и обявена наново. После пак имаше абсурдни критерии по отношение на разсроченото плащане. На практика строителят трябва сам да финансира целия процес, докато възложителят реши да му плати след месеци и дори
години.
Ние живеем и работим в този регион, естествено е, че искаме по най-бързия начин да построим дадения участък. Но не искаме да участваме в процедури на всяка цена и при всякакви условия. Подиграват се с нас.

Да завършим с нещо оптимистично. Кога ще ни поканите на откриването на офиса на ОП на КСБ в Смолян?
Беше планирано да се случи в началото на лятото. После решихме да го отложим с няколко месеца. Последната ни идея е да бъде в дните около празника на строителя. По традиция ОП-Смолян празнува Димитровден по стар стил – на 7 ноември. Тогава планираме официалното откриване. В последните седмици и месеци в Смолян не се случват тържествени неща и откриването ще е повод да се съберем и да обсъдим проблемите си.
Според мен направихме хубав офис. Избрахме най-доброто за нас. Той има работни помещения и зала за гости. Намира се на комуникативно място. Всички колеги идват с желание. Включиха се активно и в ремонта. Вестник „Строител” винаги е добре дошъл в Смолян, така че ще ви очакваме на откриването.



Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.10.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: