Арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столичната община: На 6 март Национален експертен съвет ще разгледа трасето на СОП от АМ „Струма“ до ул. „Киевска“ и р. Владайска

Арх. Здравков, какви са приоритетите на ръководеното от Вас Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) до края на 2023 г. и доколко те се влияят от факта, че се налага на работите в условията на неприет общински бюджет?

Липсата на бюджет за 2023 г. ни ограничава да реализираме набелязаните задачи. Причината е, че разходите ни за тримесечията се определят на базата на извършените през същото тримесечие на миналата година. В началото на 2022 г. не сме изразходвали средства за специфични за нашата администрация дейности, като например премахването на опасни сгради. Основните харчове по това перо бяха направени през второто полугодие на 2022 г., тоест сега нямаме пари, за да работим в тази посока. Често получаваме сигнали от граждани за възлагане принудително премахване на незаконна сграда, за която има влязла в сила заповед, но Направлението е задължено да извърши необходимите законови процедури, а след това средствата да ги потърсим по съдебен ред. Изключително трудно е да изпълняваме функциите си по този начин.

Приоритетите ни за 2023 г. са свързани с довършването на работата по няколко цялостни подробни устройствени планове (ПУП). Сред тях е планът на Борисовата градина. По него получихме множество възражения от граждани и преди разглеждане от Областния експертен съвет по устройство на територията предстои да приключим с всички съгласувателни процедури – Министерството на културата/НИНКН, с „ЕСО” ЕАД и „Софийска вода“ АД.

Другите ни важни цели са свързани с обезпечаване на транспортната, велосипедната и пешеходната инфраструктура на Столичната община. Във фокуса ни продължава да е Зеленият ринг, който ще е най-големият линеен парк на София с 30 км пешеходна и велосипедна връзка и ще свързва множество квартали. Със заповед на кмета Фандъкова се създаде специална работна група, която да координира напредъка на отделните етапи от трасето и да разгледа възможностите за обезпечаване с подробни устройствени планове и инвестиционни проекти.

Ще продължим работата си и по развитието на Трети градски ринг на СО. Това е трасето на бул. „Тодор Каблешков“ от бул. „България“ през бул. „Симеоновско шосе“ до бул. „Цариградско шосе“ до бул. „Шипченски проход“. На 28 февруари проведохме Експертен съвет, на който разгледахме трасето в неговата пълнота ведно с рингов трамвай. На него представихме и транспортното проучване за интермодален хъб, който ще се разположи северно от Софийския околовръстен път (СОП) до естакадата на бул. „Кл. Охридски“.

Действаме и по няколко цялостни плана, които ще дадат възможност да се обезпечи транспортната, социалната и техническата инфраструктура на територията на СО.

Какво се предвижда по отношение на Наредбата за градската среда на Столичната община? Вече има създадени стандарти за визията на фасадите, на настилките.

Резултатите от наредбата са налице. Вече имаме приет единен цвят на градската мебел, уникален шрифт на СО, нова визия на туристическата навигация и нови улични табели, които стават задължителни за всички публични пространства. Благодарение на тази регулация има еднозначност в шрифтовете на всички информационни елементи. Няма го онова стилово многообразие, което се наблюдаваше – един шрифт в „Център за градска мобилност“ ЕАД, друг в „Метрополитен“ ЕАД.

Настоящата ни задача е да създадем и въведем стандарт за градското обзавеждане. Това се отнася за пейки, лампи, кошчета за отпадъци. Възложил съм изготвянето на прототипи, които ще поставим на определени места, за да видим как ще изглеждат в реална среда. Вменено е и едно допълнително изискване – да се създаде специфична част към стандарта за градско обзавеждане, свързана с вида на стените, върху които ще може творци да рисуват графити.

Оказа се, че Наредбата за градската среда на СО и правилата към нея са добър инструмент за управление и контрол. Нашите проектантски дружества през Общинското предприятие „София - проект“, започнаха много систематично да спазват всичко разписано по нея. Очаквам в следващите години да се променя и качеството на инвестиционните проекти, които се изпълняват в СО.

С тази рамка нещата започват да се подреждат, София да придобива своя визия и разпознаваемост. Тепърва ще се видят още много резултати от наредбата.

Казахте, че сред приоритетите Ви е проектът за Зеления ринг на София. Разкажете повече какъв е напредъкът по него.

За участъка от бул. „Шипченски проход“ и бъдещата метростанция, която е част от трасето през кв. „Слатина“ до бившата гара „Пионер“ има влязъл в сила ПУП. За да се стигне до него, ни бяха необходими повече от 4 години. В момента сме на финална фаза, поискахме от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) да придобием необходимите имоти и очакваме решение от страна на Министерския съвет. След като Столичната община стане собственик на терените, ще може да стартират и тръжните процедури за избор на изпълнители.

Ние също искаме нещата да се случват бързо, но съдебният контрол и възможностите да се обжалват всички актове и действия води до това, че до голяма степен решението на един или друг казус зависи от скоростта на съответните съдопроизводства.

Наскоро на специално събитие бяха представени предложения за проекти в рамките на инициативата „Зеленият преход на гарите“. Идеята за промяна на пространствата на жп ареалите е Ваша, Вие стартирахте дискусии за това как тя може да се случи. Какво е мнението Ви за презентираните визии?

Много е важно да се отбележи, че в годините развитието на жп ареалите в Столичната община се е превърнало в сериозна бариера. От друга страна отпадането на функциите на Сточна гара и намаляването на броя на коловозите на Подуяне – Разпределителна и използването й само за транзитно преминаване по направлението София - Пловдив дава огромна възможност на НКЖИ да намери ново предназначение на тези терени. Има много добри примери от Европа като националния железопътен превозвач „Дойче Бан“ и по-конкретно гарата във Франкфурт.

Национална компания „Железопътна инфраструктура“ веднага възприе идеята да се търси правилната функция на тези пространства. В момента те възпрепятстват развитието на града в посока север - юг. Трябва да се намери механизъм, по който да се направи връзката между жп инфраструктурата и градската среда. За мен е ключово да се стигне до правилните пешеходни и велосипедни пресичания. Хората от двете страни на жп ареалите трайно ще усетят подобряване на условията на живот, ако се обособят липсващите връзки и успеем да „съшием“ територията.

Инициативата „Зеленият преход на гарите“ се развива и съм убеден, че благодарение на партньорството и ползотворната работа с НКЖИ ще изведем приоритети, които са важни за града. Задачата ни не е да се компрометира развитието на жп транспорта, който е сред най-екологичните и „зелени” в София, а да се намери правилното функциониране на територията. Дори пазарът на недвижимите имоти показва, че има проблем. Понякога се наблюдава разлика между 400 и 600 евро на кв. м в стойностите на недвижимостите в отделни зони северно и южно от жп ареал. Ако съпоставите цените на имотите в кв. „Редута“ и в жк „Суха река“ или жк „Хаджи Димитър“ и района на ул. „Оборище“, ще забележите стряскащи диспропорции.

Трябва да разглеждаме жп ареалите и като потенциал за създаване на нови зелени площи в града.

НКЖИ и Столичната община трябва да доразвият най-консервативния, но същевременно и най-екологичния релсов транспорт. Проектът за реконструкция на жп възел „София“ има амбицията да свърже жп транспорта, като той стане неразделна част от градското придвижване, а влаковете по направлението София – Пловдив да не спират на крайна точка Централна жп гара, а да стигат до жк „Обеля“. Но това ще създаде необходимост от връзки с останалия градски транспорт, съоръжения за пешеходни пресичания и т.н. Преходът трябва да е в посока обвързване на всички тези терени с останалата част на София, да се изготвят проекти, които да създават симбиоза в градската тъкан.

Друг проект, по който работите активно, е ремонтът на площад „Света Неделя“. Какво е развитието му и кога да очакваме реални дейности?

Този проект е изключително важен за мен като главен архитект, но за съжаление продължава да среща затруднения. Той премина през всички важни процедури – стартира с изготвено задание от Университета по архитектура, строителство и геодезия, последваха обществени консултации, проведе се международен архитектурен конкурс, който спечели световноизвестното италианско студио „Фуксас“. Намерихме правилния начин на работа с арх. Масимилиано Фуксас. Фактът, че успяхме да сключим договор с архитектурното бюро в рамките на бюджета, който имахме, бе огромен успех. За съжаление след издаването на разрешението за строеж постъпиха жалби. Интересното е, че те са 9 на брой, имат еднакъв предмет, но са разпределени в 9 съдопроизводства. Нашите юристи защитават законосъобразността на издадените актове.

Невъзможността да се реализира такъв значим проект ни принуждава заедно със зам.-кмета на София по „Обществено строителство“ инж. Ангел Джоргов да пристъпим към авариен ремонт на пространството, за да гарантираме безопасността на хората. Плочките на площад „Св. Неделя“ са в изключително лошо състояние.

Моята голяма мечта е да видя проекта за ремонта на пл. „Св. Неделя“ реализиран, защото положихме огромни усилия. Успяхме да го защитим в пълен обем въпреки съпротивите от страна на професионални организации и колеги. Ще се радвам в сърцето на града да има знаков обект, по който е работил световноизвестен архитект като Фуксас.

Редно е обществото да си зададе въпроси за времето на изпълнение на едно инвестиционно намерение и управленския хоризонт на един кмет. Целият процес да достигнем до реализация на проекта за пл. „Света Неделя“ ни отне повече от 5 г., като на петата година сме в хипотеза, когато очакваме съдът да се произнесе за бъдещето му. В неведение сме какво ще се случи, дай Боже, да има положителен акт на съда и колегите да стартират тръжна процедура за избор на изпълнител, която също може да бъде обжалвана. Това действие също подлежи на съдебен контрол и след това се отива в Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, нещо което може да продължи с години. Един проект има своя живот и той трябва да се изпълни в определен хоризонт. При проектите също има мода и това, което е било актуално преди 10 г., се различава от настоящето.

На какъв етап е промяната на Общия устройствен план (ОУП) на СО?

Последната му промяна е от септември 2022 г. и е свързана с развитието на третата линия на метрото през кв. „Слатина“. Сега работим в няколко направления. Възложил съм на ОП „Софияплан“ да направи анализ по отношение на изпълнението на отделните подсистеми на ОУП от изменението на документа от 2009 г. до 2023 г. То ще включва секторите „Обитаване“, „Образование“, „Комуникационно-транспортна схема“ и „Зелена система“. След последните изменения на Закона за устройство на територията (ЗУТ) актът за одобряване на ОУП вече може да се обжалва. Поради това целта ни е първо да дефинираме съответните проблеми и след това да се пристъпи към корекция на плана.

ОУП стабилизира определени обществени отношения, които от своя страна пораждат последващи пазарни взаимоотношения. Много хора през годините са купили имоти с идеята, че там може да се реализира едно или друго мероприятие. Намесите ще бъдат изключително трудни и трябва да работим на принципа на акупунктурата и да решаваме проблемите, които са възникнали вследствие на прилагането на ОУП за последните 15 години.

Един от важните за развитието на София проекти, който се бави, е за неизградения участък на СОП. Докъде стигна подготовката на проекта?

От страниците на в. „Строител“ ще обявя новина по този проект. Има назначена заповед от министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков за провеждане на Национален експертен съвет на 6 март. На него ще бъде разгледано трасето на Софийския околовръстен път в участъка от АМ „Струма“ – при кръговото за кв. „Банкя“, до ул. „Киевска“ и р. Владайска. Надявам се проектът да бъде приет и да се издаде съответната заповед за одобряване от регионалния министър. Много е вероятно и това да бъде обжалвано, но ще поставим точка на една дълга и мъчителна процедура.

За останалата част от СОП, която е от р. Владайска до бул. „България“, заповедта за допускане е издадена от Гроздан Караджов в качеството му на регионален министър, но е обжалвана и отново сме на фаза съдебен контрол. Имаме подкрепа от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за завършване на трасето, защото проектът е важен за СО.

НАГ съвместно с ОП „Софияплан“ проведе серия от проучвания, свързани с проблемите при отчуждаване на имоти. Институтът за пазарна икономика (ИПИ) също направи изследване на предизвикателствата. Какви са те?

Анализът, направен в последните две години, показа, че съгласно приетите подробни устройствени планове в София 81 500 имота подлежат на отчуждаване. В пазарни стойности не мога да кажа за какви средства става въпрос, но по първоначални данни са над 5 млрд. лв. Но има и множество частни терени, които са част от зелената система на града съгласно ОУП и за които тепърва трябва да се изработват ПУП. Много се спекулира с темата, че за имотите в парковете е изтекъл срокът за отчуждаване. Трябва да е ясно, че Законът за устройството и застрояването на Столичната община е много силен инструмент за защита на зелената система на града. Създадени са съответните регулаторни механизми, през които тези терени не може да бъдат преотреждани за нищо друго. Противоречащо на Закона за устройство на територията е и твърдението, че с изтичането на срока за отчуждаване общината губи правото си на „първи купувач“ за имоти – предвидени за изграждане на обекти – публична общинска собственост. Правото на първи купувач на общината е свързано с предвиждането на ПУП, а не със срока за отчуждаване. Но въпросът откъде да намерим финансов ресурс за отчуждаване, остава нерешен. Нашият бюджет за тази дейност е между 15 и 20 млн. лв. на година. За да достигнем необходимите стойности, трябва да намерим подкрепа от страна на държавата или от други източници.

След деветдесетте години на миналия век се приеха поредица от реституционни закони, които позволиха връщането на земеделски земи в реални граници, без да се отчита, че градът се е развил, спазвайки логиката на пространственото планиране и комплексното застрояване. Погрешно замислената реституция и невинаги напълно прозрачната процедура по промяна в собствеността заложиха капан на следващите поколения градостроители по отношение цялостното реализиране на мероприятията, свързани със запазване и развитие на зелената система на града, както и на развитието и поддържането на социалната и инженерна инфраструктура. Подобен тип реституция няма аналог в никоя друга страна. В тази връзка възложих анализ на ИПИ за намиране на нови инструменти и допълнителни финансови ресурси за подсигуряване на политиката ни за обезпечаване и придобиване на имоти.

Изследването е изключително интересно, в него се установява трайно разминаване по отношение на нивата на данъците и стойността на недвижимите имоти. Повече от 14 г. данъчните оценки не са променяни, а пазарните нива са се повишили в пъти. Трябва да се помисли дали подобен тип политика е добра за града. Когато искаме нови тротоари, улично осветление, озеленяване, сметоизвозване и поредица от градоустройствени мероприятия, е необходимо да бъдат осигурени и ресурсите за това. Решаването на такъв голям проблем трябва да бъде предмет на бъдещи законови промени и, разбира се, да стане съвместно между общините и държавата.