Мария Габриел, еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж: Строителният сектор е ключов за екологичния и цифровия преход в Европа

За мен е огромна чест и удоволствие за втора поредна година да съм сред Вас. Искам да благодаря на КСБ и в. „Строител” и да Ви поздравя за провеждането на форума. Удоволствие е да се включа отново в тази конференция, защото тя обединява строителния сектор с представители на европейско, на национално и на местно ниво и всеки път добавената стойност е, че си говорим за конкретни неща.

Ако ми позволите да направя едно сравнение – на последните 3 големи срещи, които сме имали, говорехме за Европейски иновационен цифров хъб. Той вече е реалност. Миналата година си говорихме за евентуално предстояща иновационна програма и ключови проекти по „Хоризонт Европа“, които също вече се изпълняват. Искам да Ви поздравя за това, че всеки път надграждате и винаги обръщаме внимание на постигнатото и какво още трябва да се направи.

Трябва да подчертая още веднъж, че сектор „Строителство“ е ключов за екологичния и цифровия преход в Европа. Днес въпросът е какви са възможностите, които иновациите, новите технологии и уменията предоставят за отрасъла.

Позволете ми да се фокусирам върху четири основни теми, като първата от тях е ролята на иновациите в строителния бранш, след това идва ред на приноса на Новата европейска иновационна програма (НЕИП), както и необходимостта от умения и таланти в сектора. Не на последно място ще говоря за конкретните възможности за финансиране, за да направим така, че строителният отрасъл да бъде лидер не само на местно ниво, но и на глобално.

За Европейската комисия (ЕК) строителната промишленост е една от най-големите и най-важните в европейската икономика. През следващите години новите пробивни дълбоки технологични иновации ще окажат силно въздействие върху сектора.

Строителната екосистема на Европейския съюз осигурява заетост на 24,9 млн. души

и има добавена стойност в размер на 1158 млрд. евро, което е 9,6% от общата за ЕС. В началото на мандата на настоящата ЕК бяха идентифицирани 14 ключови индустриални екосистеми за Европа, като строителният отрасъл бе вторият по важност за целия ЕС. Междувременно всички знаем, че браншът е този, на който разчитаме, за да можем да се справим с ключови предизвикателства. Той е много важна част от публичните политики. В ЕС обществените поръчки в строителството възлизат на около 14% от БВП.

За мен е важно, че секторът все повече откроява своя потенциал за иновации. Говорим си вече за технологии за 3D печат, чрез който се създават сложни строителни компоненти с висока степен на точност. За дронове и безпилотни летателни апарати, които се използват за провеждане на проучване на дадено място, както и за инспектиране на сгради и наблюдение на напредъка на строителството. Всички вярваме, че тези технологии трябва да спомагат за по-високата безопасност, да намалят разходи и да осигурят в реално време данни, които да помогнат за взимането на важни решения.

Тъй като на откриването на конференцията метрото в София бе дадено като добър пример за съчетаване на строителство, технологии и наука, искам да споделя, че в ЕК изключително положително се гледа и на зала „Арена София“, защото тя е строена по метода на строително-информационното моделиране (BIM), което има много предимства. Все повече се забелязва напредъкът в използването на цифрови технологии в България, а и в ЕС. За мен е важно да се покаже, че иновациите носят редица ползи, като например

намаляване на разходите, увеличаване на безопасността и подобряване на качеството.

Искам да наблегна върху факта, че иновациите могат също така да повишат устойчивостта и подобрят качеството на живот на гражданите. За мен ключова в това направление е инициативата „Нов европейски Баухаус“ (НЕБ), която заедно с Вас сме коментирали неведнъж. Истината е, че

през 2023 г. една от водещите инициативи на НЕБ ще бъде посветена изцяло на строителния сектор.

„Нов европейски Баухаус“ има за цел да обедини дизайна, устойчивостта и иновациите, за да може местата, в които живеем, да бъдат по-приобщаващи и по-красиви. Съвсем ясно ни е, че търсим местни решения за глобални предизвикателства. Това, което е важно, е, че НЕБ цели да насърчи нови форми на сътрудничество между проектанти, архитекти, инженери, строителни специалисти с цел създаване на по-устойчиви и ориентирани към човека сгради и инфраструктура. Вече разполагаме и с много добри примери по отношение на санирането.

Факт е и лабораторията на НЕБ. Тя е двигателят на инициативата и играе ролята на център за идеи и действия, които ще превърнат „Нов европейски Баухаус“ в действителност чрез реални и конкретни проекти. Би ми се искало строителният бранш в България да продължи да бъде активен по инициативата. Още веднъж искам да подчертая, че през 2023 г. ще има много силен фокус върху това дали има нужда от работа по регулаторни рамкови условия и какво още трябва да се направи за градското планиране.

Всички тези новаторски подходи от НЕБ до новите технологии изискват ориентирана към бъдещето иновационна рамка. Ето защо през 2022 г. представих

Новата европейска иновационна програма.

Тя дава още възможности за стимулиране на дълбоките технологични иновации в строителния сектор. Бих искала тази инициатива да ни гарантира, че големите строителни дружества ще могат да работят в тясно сътрудничество със стартиращите предприятия. Виждам голямо бъдеще в съвместната дейност между стартъпите и вече установените големи компании, които имат традиции и ресурс, позволяващ идеите им да се разгърнат. Подобно партньорство би могло да помогне на строителните фирми, за да идентифицират възможно най-бързо нововъзникващи тенденции и технологии, които имат своето влияние. Стартиращите компании често работят в авангарда на иновациите. Те могат да предоставят информация за нови бизнес модели, нужди на клиенти и пазарни възможности. Също да помогнат на големите организации да създават по-бързо и икономически ефективно нови продукти и инициативи. В сътрудничеството могат да бъдат използвани експертен опит и ресурси, за да се ускори темпото на внедряване на иновации.

Работата със стартъпи ще осигури достъпи до нови пазари и клиенти. От полза е и честата им различна гледна точка относно нуждите и предпочитанията на клиентите. В това си качество те ще са много полезни на големите дружества да достигнат до нова публика и да разработят по-целенасочени продукти.

НЕИП на първо място има за цел да мобилизира институционални и частни инвеститори в Европа, за да могат и те да правят вложения в разработката на нови технологични продукти. В това отношение Европа има значително какво да навакса и развие. Искрено се надявам, че благодарение на 3D печата, виртуалната реалност и новите материали ще имаме много по-голям шанс за развитие на Европа.

Когато си говорим за иновации, трябва да отбележим, че те се нуждаят от гъвкавост, а не толкова от регулации. Нужно им е пространство, в което да се разгърнат бързо като модел. Заради това и втората водеща инициатива в рамките на иновационната програма са именно пространствата за експериментиране, където в контролирани условия може да се докаже, че дадена законова рамка може да бъде по-гъвкава и да позволи съответният продукт да се развие.

Сектор „Строителство“ не трябва да се колебае да се заяви като един от тези сектори, които имат нужда от експериментален подход чрез регулаторни лаборатории. Мисля, че това е прекрасна възможност в реална среда да бъдат изпитвани иновации в строителството преди изпълнението с цел да бъдат сведени до минимум рисковете.

На трето място е важно да отбележим, че НЕИП има една много ясна цел, а именно – да подпомогне иновациите на местно и регионално ниво в ЕС.

Нашата амбиция е да има 100 регионални иновационни долини в Европа.

Много от тях ще се съсредоточат върху строителния отрасъл. Всеки регион в Европа може да потърси партньор и да заяви своята кандидатура, за да бъде един от тези 100 обекта. Искам да обърна специално внимание на критерий, който ще бъде задължителен, а именно, че за да бъдеш иновационна долина, трябва да има сътрудничество между силно развита с по-малко развита област в Европа. На всички ни е ясно, че по отношение на иновациите имаме много голямо разделение в Европа. Заради това искаме да направим така, че региони със силен капацитет в иновациите да работят с места, където е необходимо да се ускори процесът. Поканата за конкретните проекти ще бъде отворена на 17 май. Първият транш ще бъде от 170 млн. евро, като за цялата инициатива бюджетът е 10 млрд. евро, който е съчетание между програмите „Хоризонт Европа“ и Кохезионния фонд.

На четвърто място НЕИП ще подкрепи талантите и уменията в дълбоките технологии. Това остава основно предизвикателство.

Искам да насоча вниманието и към ключовата инициатива, която имаме в рамките на иновационната програма - Deep Tech Talent Initiative. Целта е до 2025 г. да бъдат обучени 1 млн. таланти в цяла Европа. Ние стартирахме инициативата през октомври 2022 г. Обявени са и първите 500 000 обучения. Много бих искала и страните от т.нар. Европейски съюз 13 да бъдат още по-активни. Искам да наблегна и на важната роля на Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Това е най-голямата екосистема, която имаме в Европа, с над 3000 участници. Разчитаме Deep Tech Talent Initiative да бъде реализирана, за да се превърнем в по-атрактивна дестинация за таланти.

Друга конкретна инициатива, на която искам да акцентирам, е

Академията на „Нов европейски Баухаус“.

Тя изцяло и единствено ще работи по тема строителство, като предлага професионални офлайн и онлайн обучения. Дали ще бъде по отношение на материалите или за устойчиво строителство, това ще стане ясно на по-късен етап. Академията е много важна за цялата строителна екосистема, като ще разчитаме да бъде разработвана съвместно със заинтересованите страни. Работата по проектирането на Академията започна през март тази година в Словения. Това е първият основен център, в който ще започне дейност. Позволила съм си да препоръчам КСБ като партньор в България. Не се колебайте да бъдете част от тази академия, защото съм сигурна, че тя няма да остане с еднократното финансиране по програма „Хоризонт Европа“. Убедена съм, че в рамките на 100 млн. евро, които сме осигурили, Академията ще има все по-силно място.

Ще насоча вниманието и към

Пакта за умения в строителството, който има за цел да повиши квалификацията и преквалификацията на най-малко 25% от работната сила в сектора през следващите 5 г.

Става дума за над 3 млн. работни места. България може да бъде по-активна. За съжаление това партньорство не е под моя пряка егида, но съм сигурна, че ще имаме много добро сътрудничество с колегите, отговарящи за инициативата.

Искам да кажа няколко думи и за програмата „Еразъм +“. Тя подкрепя редица проекти, които са пряко свързани със строителния отрасъл. Финансирали сме предложения за развитие на екологосъобразно обучение за специалисти в строителството, както и за повишаване на умения на хората, които санират сгради. Това са проекти, които и сега се изпълняват. В новата програма „Еразъм +“ за професионално обучение и образование за първи път има толкова силен бюджет – 28 млрд. евро, като от него 18% са за ПОО. Допълнително с платформата от STEM центрове, която ще бъде разгърната, ще могат да бъдат използвани и още повече възможности.

Искам отново да призова за активност в работата с висшите училища. Миналата година Ви разказах за европейските университети и алианси. До момента имаме 44 алианса с 340 висши учебни заведения и над 5000 организации в тях. Напомням, че това са европейските университети на бъдещето. За съжаление продължаваме да нямаме алианс, който да е насочен към нуждите на строителството. 2023 г. ще има нова покана за проекти и алианси, която ще бъде публикувана през есента. Много бих искала в нея да има структура, която в няколко различни държави да адресира проблемите, свързани със строителния сектор, и начина, по който трябва да се формират кадрите, които да отговарят на нуждите на бранша.

Изключително важна е Европейската мрежа за иновативни университети – моя инициатива от миналата година. България е активна. В структурата са включени 3 български университета – Тракийският университет в Стара Загора, Техническият университет – Габрово, и Техническият университет – София. Не се колебайте да бъдете техни партньори. В рамките на няколко месеца те изведоха 10 конкретни препоръки как да съчетаят иновационната програма с университетите и тяхната роля във формирането на spinout компаниите. Предстои дейност, идеите ще се конкретизират. Сега е моментът в сътрудничество с тях да изведете на преден план няколко полезни предложения. Такова би могло да бъде създаването на инкубатор в един от университетите, който да отговаря на нуждите на строителния сектор.

Бих искала да дам примери и с конкретни механизми за финансиране. Основно ще обърна внимание на

 „Хоризонт Европа“, която е с бюджет от 95,5 млрд. евро

и е най-голямата за подкрепа на наука и иновации. Програмата дава възможности за европейски партньорства.

Искам да обърна внимание на Европейската мисия за климатично неутрални и интелигентни градове. Нашата цел е да има 100 такива до 2030 г. В България София и Габрово са сред селектираните. В момента има отворена покана за подаване на проекти, до 27 април е крайният срок.

Ще се съсредоточа и върху Европейския институт за иновации и технологии. Той финансира иновации в строителния сектор. България има много повече потенциал да бъдат използвани тези възможности.

Ще кажа няколко думи и за инициативата Build4People. Чрез нея се разработват научноизследователски и иновационни пътища за основа на цялостен поглед към архитектурата и устойчивостта. Има няколко български организации, участващи в първите проекти по това партньорство. В следващите покани ще бъдат обхванати ключови теми като декарбонизацията в строителството.

Бих искала да привлека вниманието и към възможностите на Европейския съвет по иновации, който разполага с общ бюджет 10 млрд. евро. През следващата една година ще има много по-силен фокус в сектор „Строителство“. По него вече има добри практики и проекти, които са одобрени. Най-напред

с акцент върху бранша ще бъде инструментът „Ускорител“,

с финансиране 30 млн. евро. С него искаме ясно да изпратим послание, че през 2023 г. има възможност за отрасъла в рамките на работната програма. Предстоят 2 конкурса за представяне на проектни предложения, които ще насочат близо 100 млн. евро в подкрепа на цифровизацията на строителния бранш. В рамките на инструмента ще търсим новаторски стартиращи предприятия, които предлагат продукти за проектиране и производство с цел намаляване на емисиите на сградите, като се даде възможност за използване на алтернативни материали. Тук бюджетът е на стойност 65 млн. евро. Може да се кандидатства по „Ускорител“ по всяко време, като се получава обратна връзка в рамките на 4 седмици. Следващият краен срок е началото на юни, това означава, че предложенията трябва да бъдат представени до началото на май.

До този момент сме подкрепили 3 проекта по инструмента „Ускорител“ в България. Искрено се надявам да има много повече. Сигурна съм, че такъв тип потенциал за активно участие идва и от сектор „Строителство“.

Що се отнася до по-дългосрочния план по линия на инструмента „Изследвач“, за строителния сектор търсим идеи, които водят до напредък на технологиите в областта на изчислителния дизайн, цифровите производствени решения и определянето на алтернативни материали, които могат да намалят използването на цимент и неговите емисии в прехода към нулеви такива. Бюджетът е на стойност 35 млн. евро, а поканата за представяне на предложения ще бъде открита на 20 юни 2023 г., като крайният срок за кандидатстване ще бъде 18 октомври.

Искам да подчертая важната роля на сътрудничеството с местните власти. Над 30% от ресурсите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) са за иновации. Повече отвсякога имаме нужда да си говорим за полезни взаимодействия между програма „Хоризонт Европа“ и ЕФРР. Вярвам, че иновациите и образованието трябва да бъдат развити във всички региони на ЕС и само по този начин могат да ни дадат сила да подкрепим резерва от таланти и да бъдат изведени на преден план решения, които реално носят полза.

Миналия септември открих първия по рода си Европейски иновационен кампус в Ница, Франция. С него за първи път поставихме регионите в центъра на действията ни за изграждане на приобщаваща европейска иновационна екосистема. Много се радвам да споделя, че тази година София ще бъде домакин на този кампус в периода 8-9 юни.

Българската столица ще бъде биещото сърце на иновациите.

Надявам се със строителния сектор да допринесем за едно не само успешно издание, а и да дадем заряд на всеки един за развитие, което да носи полза и на бранша, и на гражданите.

За финал ще споделя, че се радвам, че на тази конференция с КСБ и в. „Строител“ показваме, че можем да превръщаме предизвикателствата във възможности.