Ева Майдел, евродепутат от Групата на ЕНП:  Трябва да хармонизираме правилата така, че иновативните компании да имат лесен достъп до рисково финансиране

Вестник „Строител“ се запазва през годините като една от малкото браншови медии на високо европейско ниво

Г-жо Майдел, дезинформацията е един от най-големите проблеми пред съвременното ни общество. Какви мерки се прилагат на европейско ниво за противодействието й?

България е арена на ожесточена информационна война. Макар дезинформацията да не е ново явление, а често използвана стратегия от разузнавателните служби още от 50-те години на 20 век, в последната година и половина наблюдаваме най-силната и разрушителна дезинформационна атака.

От началото на войната в Украйна ясно се вижда организирано разпространение на фалшива информация с цел манипулация на общественото мнение. То е изключително мащабно и руши интегритета на обществото ни, разклаща общественото доверие в демокрацията и възможността на демократично избраните институции да действат независимо.

Европейските институции предприеха конкретни действия, но не достатъчни. Приехме нов кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, който определя точни ангажименти за платформите и промишлеността за борба с дезинформацията. ЕС стартира платформата EUvsDisinfo, целяща повишаване на обществената осведоменост за начина, по който работи дезинформацията и как най-добре да се реагира на нея. Обновиха се и насоките за учители и преподаватели за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование. Това е практическа подкрепа по отношение на критично мислене и проверка на фактите, начини за оценяване на цифровата грамотност на учениците. Въпреки всичко това виждаме, че трябват още много целенасочени усилия от национални и европейски институции и регулатори.

Занимавате се и със спорните въпроси относно модерирането на съдържание в социалните мрежи. Какви са Вашите наблюдения?

В държави като България, в които социалните медии се използват от голяма част от населението, общественото мнение се формира и променя най-вече в онлайн платформите. Това означава, че отговорността за модерирането на съдържанието в тези платформи е въпрос на защита на демократичните принципи и националната сигурност. Реакцията и решенията от тяхна страна са от изключително значение и трябва да бъдат взимани при максимална прозрачност, ясни критерии и контекст. Фейсбук са създали канал за комуникация с българските институции за дезинформация, но се оказва, че той не се използва.

След липсата на самоинициатива за по-прозрачно и отговорно поведение от олнайн платформите миналата година приехме европейско законодателство в тази посока. Бях част от преговорния екип на Европарламента по Акта за цифровите услуги, т.нар. DSA (Digital Services Act). Този регламент задължава онлайн платформите да бъдат много по-прозрачни и да публикуват доклади с информация, като процес и инструменти за модерация, брой модератори на всеки език, тяхната квалификация, както и какво съдържание и как е било модерирано. Платформите се задължават да предвидят и механизъм за обжалване от потребители.

Оказва се на практика, че информацията, която ще трябва големи платформи като Фейсбук да предоставят, не отговаря на нуждите на обществото и няма да реши проблема. Затова и се ангажирах лично с намирането на по-бързо и ефективно решение чрез директен контакт с платформите, организирайки диалог между тях и българската общественост.

За една година съм имала над 10 срещи и разговори с представители на Фейсбук и Гугъл. Целта е чрез открит и директен диалог да се намери решение за по-ефективен механизъм за модериране на съдържанието в онлайн платформите, което да доведе до заздравяване на доверието в технологиите и демокрацията. Скоростта, с която те реагират, не ме удовлетворява, но работя за това скоро да има нова среща с по-конкретен разговор между представители на платформите и българското гражданско общество.

Какви са предизвикателствата пред иновативните финтех компании да се наложат на европейския и международните пазари?

В България и Европа сме добри в създаването на иновации, но не успяваме да ги комерсиализираме и да формираме нови европейски технологични лидери от световен мащаб.

Финансовият сектор не е по-различен в това отношение. В България имаме стабилна екосистема на иновативни финансови компании, които са и добре организирани браншово. За растеж липсват два фактора, които се надявам все повече колеги в Брюксел да осъзнаят.

От една страна, продължаваме да нямаме общ капиталов пазар, т.нар. Съюз на капиталовите пазари продължава да буксува. Трябва да хармонизираме правилата така, че иновативните компании, стартъпите да имат лесен достъп до рисково финансиране от цяла Европа. Инвестиционните фондове трябва да бъдат по-големи, за да могат да си позволяват повече риск, който в дългосрочен план ще доведе до по-голяма възвръщаемост и възможност за нови мащабни инвестиции в интересни иновативни идеи. Пазарите в САЩ и Китай ни превъзхождат с обема и ликвидността си.

От друга страна, финтех компаниите и иновативните банки ще растат, ако улесним споделянето на данни във финансовия сектор. Това ще се случи с третата ревизия на Директивата за платежните услуги, която предстои да бъде обявена по-късно тази година. Ще се наложат стандарти за сигурност и ясна отговорност и правила при употребата във финансите на технологии като изкуствен интелект. Това ще увеличи доверието и равнопоставеността в сектора, което ще позволи неговия растеж.

Как Европа се бори с енергийната и технологична зависимост от трети страни?

След пандемията от Ковид-19 и особено от началото на войната в Украйна на сигурността вече се гледа и през призмата на зависимостта в ключови сектори. Много от металите, нужни за производство на батерии, соларни панели, вятърни електроцентрали, се добиват в държави като Китай, Индонезия, Конго. Ако по някаква причина доставките се нарушат, това ще доведе до огромни проблеми за Европа, защото ще трябва да променяме енергийната си стратегия отново, както направихме след спирането на газа от Русия през 2022 г.

През март 2023 г. след дълги и категорични призиви от Европейския парламент ЕК представи проектозаконодателство за засилване на устойчивостта на технологичната индустрия.

Едното предложение е за Законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Той цели да се увеличи производството на чисти технологии в ЕС и да се гарантира, че Съюзът е добре подготвен за прехода към чиста енергия. Технологии, като вятърни турбини, термопомпи, слънчеви панели, водород от възобновяеми енергоизточници, както и съхранение на CO₂, ще получат стратегическа подкрепа за развитието си в ЕС. Проекти за такива технологии ще могат например да се възползват от по-кратки срокове за издаване на разрешения и рационализирани процедури, както и ще се улесни техният достъп до пазари, обществени поръчки и търгове.

Ще работя технологиите за ядрена енергетика също да влязат в този списък, защото без евтина, постоянна и широкодостъпна електроенергия няма как да намалим вредното влияние върху климата. Надявам се това законодателство да не бъде просто връщане към твърд протекционизъм, а да позволи взаимодействие с надеждни партньори, като САЩ, Япония, Австралия и други технологични лидери.

Какво мислите, че трябва да се направи, за да се засили процесът на саниране в ЕС?

Енергийната ефективност е най-прекият път към намаляване на вредните емисии и влиянието над климата. Както знаем, на сградите се дължат 40% от потреблението на енергия и 36% от свързаните с енергията преки и непреки емисии на парникови газове в ЕС. Затова всяка ефективна мярка и политика за саниране на здания трябва да бъде подпомагана. Аз лично бих подкрепяла да има програма, по която държавата субсидира под някаква форма санирането на многофамилните сгради, без значение дали има европейско финансиране или не.

За съжаление забавянето през последните две години на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и оперативните програми доведе до застой и в енергийното обновяване. И то в момент, в който заради високите цени на енергията и инфлацията много семейства имат по-високи сметки за отопление и ток, както и по-малка възможност сами да санират сградите си.

Важно е да се подобри разбирането у хората какви ползи носи санирането, за да не се случва така, че съседи да се убеждават едни други. Неоспорим факт е, че санирането води до по-добра енергийна ефективност и по-малки разходи за отопление.

Другото необходимо според мен е да има по-стриктно спазване на стандартите, например винаги да се поставят дюбели, за да няма компрометирани изолации, пострадали, както и намалено доверие в процеса.

Какво е мнението Ви за изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост?

Това е болна тема за всеки, който иска България да се развива бързо. За съжаление страната получи първи транш от Брюксел с една година закъснение спрямо повечето други държави членки. Вместо да наваксваме икономическото си изоставане, ние го задълбочаваме.

Освен чисто финансовия стимул за икономиката НПВУ има за цел да стимулира реформи и стратегическо планиране в ключови сектори като дигитализацията и енергетиката. За съжаление в актуалната версия на Плана липсва цялостна визия, а преобладават проектите „на парче“. Това се потвърждава и от липсващите вече втора година Планове за справедлив преход, за които се наложи да научим преди 2 седмици от Европейската комисия, че правителството ни няма намерение да подава.

За пореден път страната ни беше оставена в чакалнята на еврозоната, отново сме и извън Шенген. Мнението Ви?

Влизането в еврозоната и Шенген трябва да е национална цел, не само защото ще донесат големи икономически ползи, но и защото ще направят невъзможни всякакви опити за отклоняване на страната ни от европейския път на развитие. Ще дам само един пример. Всички икономисти и експерти са категорични, че валутният борд у нас е с фундаментален принос за икономическата ни стабилност и развитие през последните 25 години. Е, той може да бъде премахнат с обикновено мнозинство от Народното събрание, докато влезем ли в еврозоната, няма да има толкова лесен начин някой да разклати финансовата ни стабилност.

Като член на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент от 2014 г. имам поглед върху процесите по време и след присъединяване към еврозоната на държавите от Източна Европа. Цифрите показват, че приемането на еврото не води до повишаване на цените. Дори и в първите дни след приемането някои търговци да опитват да закръглят цените нагоре, регулаторите и конкуренцията спират това явление в рамките на няколко седмици. Особено в нашия случай, при който курсът на лева към еврото е фиксиран от години и лесен за пресмятане, шансовете за спекулации са още по-малко.

В момента държавите в Европа с най-висока инфлация и лихви са именно тези извън еврозоната – Унгария, България, Полша, в които средната инфлация за 2022 г. е над 15%, а в еврозоната е под 10%. Еврото е втората най-голяма и силна валута в света. Икономически ползите от приемането му надвишават в пъти потенциалните рискове, по това има десетки задълбочени изследвания. Всеки, който саботира влизането ни в „клуба на богатите“, както е известна еврозоната, работи против националния ни интерес.

Какви ще са приоритетите Ви до края на годината?

Както от началото на работата ми в Европейския парламент, основният ми приоритет ще е България да е максимално интегрирана в Европейския съюз, защото това е единственият ни гарант за сигурност и висок стандарт на живот. В последните 2 г. този процес беше поставен не просто в застой, а дори има процес по деевропеизация, което е огромен риск за бъдещето ни.

В по-тесен смисъл, от повече от година съм в преговорните екипи на Европейския парламент по две ключови законодателства – Акта за Изкуствения интелект и Акта за интегралните схеми, т.е. микрочиповете. И двата регламента бяха подкрепени в комисия и сега се водят преговори със Съвета на ЕС.

По отношение на микрочиповете мой приоритет остава да направя така, че ползите от регламента да се усетят и в страните като България, които имат по-скромен сектор за микроелектроника от Западна Европа. Успяхме да разширим списъка от иновативни бизнеси и организации, които ще могат да се възползват от финансиране от ЕС и друга подкрепа от държавата. В първоначалния текст само мегафабрики имаха достъп, което намаляваше шансовете компании в България да се възползват. Стратегическата цел на това законодателство е да развие капацитет в Европа в цялата вeрига на доставки.

В момента например в Европа се произвеждат 100% от машините, с които се правят най-модерните чипове. Но 95% от тези чипове се изработват в Тайван, което ни прави зависими. Трябва да имаме водещите учени и техники за дизайн и производство, които да осигурят технологично лидерство и автономност и след 10-15 години, а не само задоволяване на настоящите ни нужди.

Какво е мнението Ви за вестник „Строител“?

Вестник „Строител“ се запазва през годините като една от малкото браншови медии на високо европейско ниво. Чета го с удоволствие и интерес. Пожелавам на екипа да запази професионализма си, а Вашите читатели да бъдат здрави и все по-многобройни.