Инж. Даниел Панов, кмет на община Велико Търново, председател на УС на НСОРБ: Решението на проблема с индексацията е осигуряването на национален финансов ресурс

Инж. Панов, проведохте среща с КСБ и ОП на Камарата във Велико Търново. Кои за Вас бяха най-важните теми, които дискутирахте?

Срещата с Камарата на строителите в България и областната й организация във Велико Търново бе ползотворна. Една от най-важните теми е успешното завършване на проектите в общините, което минава през задължителната индексация на строителните договори и реалното й прилагане. Този въпрос е основен и за местната власт, и за строителния бранш – ние сме от едната страна на монетата. Общините нямат вина, че днес средствата за реализиране на инвестиционните намерения по оперативните програми се оказват недостатъчни. Строителите също нямат вина – те не могат да си позволят да работят на загуба. Заради всички непредвидени обстоятелства през последните години – войната в Украйна, постковид периода, цените на горива и енергоносители, инфлацията, строителните материали, услуги и дейност се оскъпиха, и то значително – за определени обекти с до 50%. Договорените по програмите на ЕС финансови параметри се оказаха недостатъчни, общините няма откъде да извадят тези допълнителни средства. Решението е осигуряването на национален финансов ресурс.

Вече четири месеца общините продължават да работят в условията на неприет държавен и общински бюджет. Как започна 2023 година за местните власти?

Започнахме по същия начин, по който и през 2022 година. И тогава нямахме приет национален бюджет. И тогава трябваше да работим в ограниченията месечните разходи да не са повече от 1/12-а от стария бюджет. Този опит ни помогна – научили сме се как да правим икономии и да оптимизираме разходи. Не трябва да пропускаме и друг важен факт: благодарение на постигнатите от НСОРБ по време на преговорите за бюджета добри параметри на финансовата рамка за общините през предходната година изискването за 1/12-а ни даде възможност да работим сравнително спокойно. Сега е малко по-лесно от януари 2022 година, когато срещахме голямо нежелание от страна на тогавашното редовно правителство да комуникира и работи с местната власт. Тогава и цените на енергоносителите и горивата летяха безконтролно заедно с инфлацията. Със служебния кабинет диалогът между изпълнителна власт и общините бе възстановен. Работим конструктивно и това трябва да продължи и със следващото редовно правителство. Без нов национален бюджет, който да отразява реалните финансови измерения, няма как обаче да се работи дългосрочно и това трябва да е ясно на всички политически партии в Народното събрание.

Какви са инвестиционните намерения на община Велико Търново за годината? Кои проекти ще се реализират? Какви са възможностите за строителния сектор?

2023 година ще е най-интензивната по отношение на изпълнението на инвестиционните намерения на община Велико Търново за целия мандат. Защо се стигна до това положение? Вече изброих причините – пандемията, войната в Украйна, политическата криза, инфлацията, поскъпването. Всичко това доведе до непредвидени ситуации и разходи и за държавата, и за общините и проектите се забавиха. Успяхме да договорим удължаване на сроковете по ОП „Региони в растеж“, така че провален проект няма да имаме. Относно обектите – две нови кръгови кръстовища ще се строят, буферен паркинг, основно ще бъде преасфалтиран главният булевард „България“, продължава създаването на нова инфраструктура в кварталите, предстои подмяната на ВиК мрежи и рехабилитацията на 8 км улична мрежа в източните жилищни райони – „Света гора“, „Асенов“ и в подножието на крепостта Царевец. Планираме и старт на строителството на още една нова детска градина, която ще е третата за последните три години.

Как се отразява липсата на реална индексация на изпълнението на проектите? Има ли такива, които са под заплаха да не бъдат завършени? Има ли търгове, на които не се явяват кандидати?

Проекти под заплаха да останат недовършени няма – успяхме да предоговорим сроковете. Частично допълнителното финансиране го осигурихме със собствени средства. Но като цяло процедурите се забавиха много, най-вече заради онези осем месеца управление от ноември 2021 година до юли 2022 година, в които буквално нямаше държава, поне спрямо общините. Бяхме оставени в ситуация да се оправяме сами, без да имаме нужните законови правомощия и финанси. Стигна се до ситуация, в която едва ли не трябваше да се молим на строителните фирми да се явяват на процедурите по строителните проекти на общините. Имаме проекти, за които сме обявявали по няколко процедури по Закона за обществените поръчки, докато успеем да изберем изпълнител. И това не е само във Велико Търново, това е навсякъде в България. Същите проблеми на нашата среща споделиха и кметовете на по-малки общини като Павликени и Стражица.

Въпреки че през миналата година МС прие Методиката за индексиране на строителните договори, тя към момента не се прилага. КСБ настоява за приемане на общи указания за прилагане на индексацията. За Вас ще бъдат ли полезни и на кои въпроси трябва да дадат принципен отговор?

Както казах - общините и строителният бранш сме от едната страна на монетата по въпроса с реалното прилагане на индексацията, на правилата и Методиката. На срещата във Велико Търново НСОРБ и КСБ заявихме готовност да работим заедно за осигуряване от страна на държавата на необходимите средства за индексация на строителните договори. Заедно с КСБ ще инициираме съвместна среща с МРРБ и МФ както по въпросите за нуждата от целеви финансов ресурс, така и за прилагане на Методиката.

Предстои приемане на държавния бюджет. Трябва ли да бъдат заложени в него целеви средства за индексация? Има ли изчисления в НСОРБ колко са договорите и какви са необходимите средства?

Къде ще бъдат заложени средствата – дали в първоначалния вариант на Бюджет 2023, дали чрез актуализация и ПМС, въпросът е по-скоро технически. Най-важно е да се вземе решението този необходим допълнителен финансов ресурс да бъде осигурен от държавата и да стигне до общините. В крайна сметка целта на всички тези проекти е хората да живеят в по-уредени градове и населени места, с по-добра градска среда, по-чиста природа, опазване на природните ресурси, по-добър климат и условия за инвестиции. Вече сме поискали всяка община да предостави информация в НСОРБ за проектите, подлежащи на индексиране, и липсващите средства. Всичко това ще бъде обобщено и предоставено в МРРБ и МФ.

Кои са основните приоритети в дейността на НСОРБ за 2023 година? Кои са политиките, които ще изпълнявате през настоящата година?

Сред приоритетите е успешното завършване на настоящия програмен период, в чиято последна година сме. Също – подготовката на новия програмен период, на общинските инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост. Продължаваме да отстояваме и необходимостта от финансова децентрализация – чрез процент от подоходното облагане и корпоративния данък, който да остава в общините, местната власт ще има възможност да планира инвестиционните си намерения и програми за четиригодишен период и да приоритизира много по-детайлно обектите и най-важните проекти. Впрочем, ако финансовата децентрализация бе факт, нямаше да сме в ситуацията, в която сме в момента с индексацията на строителните договори по европейските проекти.

НПВУ е един от финансовите източници, през който общините ще реализират инвестиционните си намерения. Към какви проекти се насочват местните власти?

 Към момента са отворени две мерки - „Образование и умения“ с процедура за подбор „Модернизация на образователна среда“ и „Нисковъглеродна икономика“ с процедура за подбор „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на публичен сграден фонд за административно обслужване, култура и спорт“. 83 общини вече кандидатстваха и за обновяване на домовете за стари хора. Очаква се да бъдат оценени проектите за подмяна на улично осветление. Общините имат готови проекти и за училища, и за детски градини, за изложбени комплекси, културни институции, спортни зали.

Програмата за саниране, която предстои да стартира в рамките на НПВУ, поражда големи очаквания както в гражданите, така и в местните власти. Как тече подготовката за реализирането й? Как администрациите могат да помагат на кандидатстващите, така че процесът да тече без препятствия и да се постигнат най-добрите резултати?

Мога да Ви дам пример с Велико Търново. Назначих нарочна комисия с архитекти, техници, юристи, която два месеца работеше пряко с гражданите и помагаше на представителите на етажната собственост в процеса на подготовка на документите им. Процедурите са излишно усложнени – обработката на документацията и правилното й попълване отнемаше между два и три часа само за едно сдружение на собственици. При това се правеше от хора, които са достатъчно запознати с изискванията. За щастие в общините има добре подготвени експерти. Конкретно за Велико Търново подготовката на повече от 40 жилищни сгради е в напреднала фаза.

2023 година е последната от завършване на програмния период. Как се справиха общините и какъв финансов ресурс усвоиха? Как протича подготовката на настоящия програмен период?

За общините 2023 г. е сложна от инвестиционна гледна точка по няколко причини: сериозно е забавянето на новите европейски програми, а за нас това е свежият инвестиционен ресурс; разплатените средства по изпълнени вече проекти са едва 56%; високата инфлация се отразява както на собствените, така и на привлечените средства и те вече със сигурност няма да стигнат за това, за което са били планирани; в периода на предизборна година общините не могат да привличат кредитен ресурс. Трябва да добавя и факта, че без бюджетни рамки не могат да планират по-значими инвестиции.

Публично достъпната информация в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН 2020) и експертните бази данни на НСОРБ показват, че от началото на програмен период 2014-2020 по националните програми с европейско финансиране общините са сключили около 4500 договора за безвъзмездна финансова помощ (БФП) на обща стойност над 7 млрд. лв. Размерът на БФП по сключените от общините договори е над 6,2 млрд. лв. Най-висока стойност имат общинските договори по ОП „Околна среда“ (ОПОС) – малко над 3 млрд. лв. с ДДС, представляващи 43% от стойността на всички сключени от общините договори. 25% е делът на договорите по ОП „Региони в растеж“ (ОПРР), почти 20% - на тези по ПРСР, и едва 0,3% е стойността им по ОП „Добро управление“ (ОПДУ).

Миналата година основните усилия на НСОРБ бяха вложени за ускоряване на темповете по разплащания и намиране на решения за увеличаващите се цени в строителството, поставящи под риск реализацията на общинските проекти „в изпълнение“. Водихме официална кореспонденция и комуникация с трима различни ръководители на Управляващия орган през годината, лично ангажирани бяха членовете на УС, министърът от редовното правителство и колегата му в служебния кабинет.

Продължават сигналите от общините за забавено верифициране на разходи. Не ни удовлетворява частичното решение за компенсирането на ръста на цените в строителството в рамките на 15%. В тези граници – между 10 и 15%, са и параметрите, допустими за индексиране на договорите от Програмата за развитие на селските райони.

Сдружението участва и активно в подготовката на програмите за новия програмен период и на нормативната уредба за периода 2021-2027.

От края на 2022 г. общините вече имат възможност да кандидатстват по различни процедури от новите европейски програми, както и за инвестиционни дейности по Плана за възстановяване и устойчивост.

На Портала за обществени консултации е публикуван проект на нов Закон за ВиК. Какво е мнението на НСОРБ за този проект и доколко в него са отразени предложенията на местните власти?

Нека да уточним – това е старият проект на Закон за ВиК, който просто отново е публикуван за обществено обсъждане, след като срещу предложенията остро възразиха омбудсманът на републиката, КЕВР и всички общини.

Подготвените разпоредби в новия-стар законопроект отнемат правото на общините да управляват своята собственост, а участието на местната власт във водните асоциации е формално поради блокиращата квота, която държавата запазва за себе си, е категоричната позиция на НСОРБ. На практика държавата налага монопол в сектора на водоснабдяването. Общините се лишават от възможност да влияят върху развитието на инфраструктурата и да изискват по-добро качество на услугата, регулаторният орган – от правомощия. Промените по същество ликвидират пазарните механизми в тази стратегическа сфера на публичните услуги и насочват процесите към пълна централизация на водоснабдителните дейности. Мотивът е, че така по-успешно ще бъдат усвоени средствата по ОПОС за обновяване на водопреносната мрежа. Резултатите досега сочат точно обратното. Оправданието е – промяната в Закона за ВиК е заложена в Плана за възстановяване.

НСОРБ е провеждало множество срещи и с МРРБ, и с КЕВР. Там има пълно разбиране за порочността на предлаганите промени. Само един пример: нелогично е парламентът да гласува решенията си с обикновено мнозинство, а асоциациите по ВиК – с квалифицирано, като при това потискаща квота има държавата, която в повечето случаи се явява и собственик на ВиК оператора, по чието управление и предложения би трябвало членовете на асоциацията да се произнасят. Начинът на вземане на решения е дискриминационен спрямо общините, които в преобладаващата си част са собственици на инфраструктурата. От друга страна липсата на персонал с нужната квалификация прави асоциациите неспособни да контролират изпълнението на бизнес плановете на ВиК операторите и това е видно по множеството аварии, некачественото изпълнение на проектите и скандално големите загуби на питейна вода.

Страната ни е заплашена от наказателна процедура за неизпълнение на директивата за качеството на питейните води. Значително по-високи изисквания предстои да бъдат въведени и чрез директивата за отпадни води. Безпомощността на ВиК операторите да поддържат инфраструктурата, да намалят водозагубите и да инвестират европейски средства в изграждането на нова са ясен индикатор, че за решаване на натрупаните проблеми в сектора са необходими усилията на всички заинтересовани страни и привличането на частни партньори.

НСОРБ ще продължи да настоява:

– да не бъде въвеждана задължителна промяна на границите на съществуващите обособени територии и механичното им окрупняване до 28 територии. Общините и държавата, чрез участието си в асоциациите по ВиК (АВиК), трябва да имат правомощията самостоятелно да определят границите на обособените територии, като взимат решение за включване или изключване на дадени общини;

– да се запази съществуващата законова възможност общинските съвети да имат правомощия на асоциации по ВиК. Не следва да се лишава компетентният орган - общинският съвет, от възможността пряко да упражнява своите правомощия в толкова приоритетната за местните власти сфера, която засяга живота, здравето и социално-битовите нужди на цялото население;

– да не се предвижда принудителното закриване на общински ВиК оператори без волята на собственика (общинските съвети). Необходимо е да се даде свобода за избор на оператори, които да предоставят услугите в дадена обособена територия, а не необосновано да се въвежда принципът „една територия – един ВиК оператор“;

– да се въведе възможност за диференцирана цена за всяка самостоятелна ВиК система или средна цена за група самостоятелни системи. Неприемливо за НСОРБ е, където местната власт е съумяла да реализира проект за подобряване на ВиК услугите, потребителите да плащат по-скъпо само заради принципа за единна цена;

– Равнопоставеност на собствениците в асоциации по ВиК (АВиК) е важно условие за гарантиране на конституционните принципи.

Наскоро се проведе информационна среща с Министерството на иновациите и растежа, на която бяха представени възможностите за финансиране на изграждането на индустриални зони със средства от НПВУ. Беше ли тя полезна за общините и как те ще се възползват от тази възможност?

Бюджетът на бъдещата покана е 212 млн. лв., предвидени по четири допустими за подкрепа дейности – довеждаща инфраструктура, вътрешна за зоната инфраструктура, сгради за научноизследователска дейност и изграждане на екоинфраструктура, в това число зарядни станции за електромобили. По програмата могат да кандидатстват операторите на всички индустриални зони и паркове в страната – държавни, общински, съвместни и частни, новосъздадени или в напреднал етап на развитие.

По молба на Министерството на иновациите и растежа, което управлява средствата за индустриалните зони в НПВУ, НСОРБ направи подробно проучване за намеренията и възможностите на общините да създадат индустриални зони и паркове.

11 общини разполагат с 12 терена над 300 дка, отговарящи на изискванията на закона. С терени между 100 и 300 дка, предназначени за високотехнологични дейности, разполагат 6 общини, които предвиждат за тази цел 10 подходящи терена.

Изграждането на индустриални зони за редица общини в страната е приоритет. Някои вече формираха и междуобщински партньорства, като Сливен, Ямбол и Тунджа. При обсъждане на условията за кандидатстване по бъдещата процедура НСОРБ предложи да се намали административната тежест по кандидатстването чрез преосмисляне на задължителното предоставяне на прединвестиционно проучване.

На проведената на 25 април среща с национално представените работодателски организации те изразиха готовност да подпомогнат общините, които проявяват стремеж за развитие на индустриални зони, и Сдружението ще съдейства оптимално.

Предстои провеждането на едно от най-значимите събития в календара на НСОРБ – заключителната конференция за управленския мандат. Каква е равносметката за тези четири години? Какви са посланията Ви към следващите кметове?

2023 г. е не само последната за текущия мандат на местната власт. Тя е натоварена с поредните и може би не последните за годината парламентарни избори, с предстоящия местен вот и всички сложности в управлението, които пораждат подобни политически процеси. Предизборната кампания на практика вече започна. И макар че крайната цел е парламентът, не бива да се заблуждаваме – всички избори през тази година ще са избори за местната власт. За това известна „вина“ имаме и ние, защото доказахме, че без редовно правителство и работещ парламент държавата може да съществува, ако местната власт стои здраво на краката си. През тази година няма да е достатъчно само да стоим здраво на краката си. Ще трябва да продължим да го правим и с гордо вдигнати глави, колкото и трудно да се окаже това.

Що се отнася до нашата организация, пред съвместната ни работа се очертават няколко важни приоритета.

Първият е продиктуван от категоричното ни разбиране, че на общините се полага повече свобода за вземане на самостоятелни решения. И той е децентрализацията. Разполагаме с ясна цел, с конкретни предложения и с план за тяхното постигане. Нужни са усилията и активността на всички ни, за да изгладим „ръбовете“ и да убедим нашите представители в парламента в необходимостта от повече автономност при вземането на решения на местно ниво.

Другият важен приоритет е дигитализацията. Всички сме наясно, че управленските процеси в общините трябва да бъдат преструктурирани и да бъдат изведени на електронно ниво. Имаме много път, за да догоним своите колеги от други европейски държави. Това изисква от нас решителност, повече активност и съвместни усилия. Пандемията ускори навлизането на технологиите в работата на общините. Тази инерция трябва умно да бъде използвана, за да наваксаме изоставането, което прави общините скучни и неинтересни за младите.

За да бъдем в темпото на дигиталното съвремие, трябва едновременно да работим в три аспекта:

Първият - дигитализация на управленските и административните процеси вътре в общините – до степен, която би позволила на гражданите и бизнеса при желание от тяхна страна да достъпват по електронен път общинските услуги. Тук НСОРБ ще подпомогне съществено общините през следващите две години - чрез осигуряване на ресурс от Плана за възстановяване за пълна дигитализация на архивите от Регистър „Население“.

Вторият аспект - въвеждане на интелигентни решения в управлението на всички общински системи – транспорт, отпадъци, води, консумация на енергия в общинските сгради, намаляване на финансовия и въглеродния отпечатък, споделена мобилност.

И трето, но не по важност - дигитализация на демократичния процес – което означава активно използване на технологиите за улесняване на комуникацията на общините с гражданите.

Най-сериозната група предизвикателства, които се очертават, са свързани с прилагането на съвременни екологични стандарти. Тук имам предвид не само управлението на отпадъците и чистотата на атмосферния въздух, но и целия комплекс от мерки за устойчиво развитие, енергийна независимост и кръгова икономика. Тези задачи не могат да бъдат изпълнени, ако само общините полагат усилия. Това е задача, която изисква активност от страна на бизнеса и висока степен на отговорност от гражданите. Във всяка от тези заинтересовани страни знанията са недостатъчни, а опитът е минимален. Липсата на ясна политика на национално ниво по отношение на прилагането на принципите на Зелената сделка и забавянето на подготвяните териториални планове за справедлив преход са допълнителен фактор, който пречи на адекватното планиране, в това число и на ниво общини.

Не на последно място преминаването към еврозоната изисква много работа и от страна на общините, които ще трябва цялостно да реорганизират своите информационни системи, данъчното облагане, събирането на приходи, преизчисляването на активите.

Кметовете от мандат 2019-2023 г. оставяме едно много добро наследство, стабилност на общините, диалогичност в работата на общинските съвети и солиден опит в управлението на кризи. Отминаващият мандат е безпрецедентен по своята сложност и ние успяхме да останем последната брънка държавност, която да гарантира в значителни периоди от време всички права на гражданите. Трябва да си го припомняме по-често.

Поглеждайки назад, какво вижда след себе си кметът на Велико Търново, за какво не стигна времето и какво би искал да направи в един следващ мандат?

През трите ми управленски мандата съм се водил от една цел – Велико Търново да се върне на заслуженото си водещо място в България. Днес живеем в град, който е сред генераторите на икономически растеж, който привлича млади хора. Град, в който за шеста поредна година се раждат по над 1000 бебета. Примерът е налице – открихме две нови детски градини само през последната година. Икономистите са единодушни в мнението си, че сме един от центровете с най-голям потенциал в цялата страна за развитието на икономика с висока добавена стойност и производителност. Проблеми с една или друга улица, с трафика и организацията на движение винаги ще има – в кой развит град ги няма? Стремим се да ги решаваме с конкретни мерки, които реализираме. За какво не ми стигна времето? За големи проекти като новия градски център в Старото военно училище. Проект, който остава на дневен ред, но се отлага леко напред в бъдещето главно заради кризите, породени от глобалните събития. Времето не стигна и за планираната нова индустриална зона западно от Велико Търново – как да я изградим, като две години магистралите „Хемус“ и „Русе - Велико Търново” не се строят? Но аз съм уверен, че добрите новини за развитието на старата столица предстоят още през следващите месеци.