Инж. Виктор Шарков, председател на УС на Националния клуб на строителите ветерани: Най-важната цел, която си поставям, е НКСВ да работи за повишаване на авторитета на строителите

Георги Сотиров

Ренета Николова

Инж. Шарков, първо приемете сърдечни поздрави от екипа на в. „Строител“ за избора Ви за председател на Управителния съвет на Националния клуб на строителите ветерани на Общото годишно събрание на Клуба, което се проведе в Сливен. Какво си поставяте като основна цел като председател на УС на НКСВ?

Много Ви благодаря. Да си председател на Националния клуб на строителите ветерани е голямо признание. Аз го чувствам и като задължение, най-вече към гилдията и строителите ветерани – тези, които съградиха съвременна България. Благодаря на всички колеги, които ми гласуваха доверие.

Най-важното, което си поставям като цел, е НКСВ да работи за повишаването на авторитета на строителите. Каузата ни продължава да бъде обединението на строителната гилдия, на всички, които са свързани с нея – от образователните структури през общините, фирмите в сектора до строителите ветерани. Ще се фокусираме и върху привличането на още членове в НКСВ, за да има кой да поеме щафетата след нас.

Смятам, че все още имам сили да ръководя НКСВ, и ще продължавам да отдавам цялата си енергия за каузата, но годините все пак си казват своето.

Изминаха 10 години от създаването на НКСВ. Разкажете ни малко за историята на Националния клуб на строителите ветерани. Как се зароди идеята за създаването му?

Връщайки се назад във времето, първият ми спомен е как преди години, когато чествахме професионалния празник на строителя в Южния парк, си говорихме, че е необходимо да се създаде подобна структура. За първи път сериозен разговор за клуба водихме с ръководството на старата браншова организация, която тогава носеше името Българска строителна камара, а неин председател бе инж. Панайот Курдаланов. Тогава коментирахме и стигнахме до общия извод, че би било хубаво да се създаде клуб на строителите ветерани, защото по това време имаше едно леко негативно отношение към строителите, работили през втората половина на 20 век. Бяхме единодушни, че структурата ще даде възможност на различните поколения да обединят усилия за благото на бранша.

Първоначално нямахме база, където да създадем клуба. За наш късмет новосъздадената Камара на строителите в България откри свой централен офис в София и така на 29 март 2013 г. проведохме Учредителното събрание на Националния клуб на строителите ветерани.

Председателят на Управителния съвет на КСБ в този период, инж. Светослав Глосов, който сега е почетен председател на Камарата, ни предостави помещения в сградата, където можехме да развиваме своята дейност. Използвам случая специално да му благодаря от страниците на в. „Строител“, както и на инж. Иван Бойков, който тогава бе изп. директор на браншовата организация.

Няма да забравя помощта и съдействието на първия ми съмишленик, с когото започнахме да работим по идеята за създаване на НКСВ - инж. Иван Стоянов, който бе първи зам.-председател на Клуба. За мен той бе уникален човек, участваше във всички учредителни събрания, които проведохме по места в районните клубове в областните центрове. Помня голямото му желание за организирането на тези срещи и старанието, което влагаше, за да се случат. Той беше двигателят на НСКВ и има изключителен принос за Устава и Правилника на Клуба. Не жалеше сили и време, за да реализираме нашата идея.

Друг голям радетел за делото на НКСВ бе големият строител и почетен председател на КСБ инж. Симеон Пешов. В какво се изразяваше неговата подкрепа?

Инж. Симеон Пешов, инж. Светослав Глосов, инж. Иван Бойков и Венелин Терзиев са хората, които помогнаха да създадем Националния клуб на строителите ветерани. Инж. Пешов е един от първите дарители на Клуба, защото освен субсидията, която получаваме от Камарата, ние имаме много дарители, които от сърце дават средства, за да може Клубът да се развива и да работим за осъществяване на нашите идеи и цели.

Поглеждайки назад, може ли да отбележите някои от по-значимите събития от създаването на НКСВ?

Искам да подчертая, че от самото начало нашият девиз гласи „Уважение и приемственост между поколенията“. Това, че го следвахме, ни даде възможност да търсим съдействие и връзки с всички колеги от строителната гилдия – архитекти, инженери, геодезисти и други. За тези 10 години успяхме да проведем много инициативи. Няма как да изредя мероприятията за изминалото време в едно интервю, затова ще се спра на най-важните. Освен посещенията, които организираме за членовете си на важни инфраструктурни обекти и забележителности в страната, започнахме реализирането на стара наша идея, а именно създаването на паметни плочи и паметници на заслужили строители от миналото. Такива открихме на чл.-кор. инж. Иван Иванов, кмет на София през 1934-1944 г., край Самоков и на дългогодишния командващ на Строителни войски ген. Васил Василев в Старо село, община Мездра.

Изключително съм горд от инициативата ни да подготвяме и изпращаме поздравителни адреси за рождените дни на всички наши членове и големи български строители. Така те не се чувстват забравени, а и за тях това е едно признание. Малка човешка, но благородна идея, която реализираме с голямо желание.

Как се развива дейността на регионалните клубове на строителите ветерани в страната?

Изключително горд съм, че с подкрепата на КСБ създадохме и местни структури, чрез които развиваме дейността си в различни части на страната. В тях членуват строители, които са отдали живота си за развитието на съвременна България.

Горд съм, че на нашите учредителни събрания често са присъствали кметове и главни архитекти от съответните населени места, което за нас е голямо уважение.

Искам да обърна специално внимание, че през изминалите 10 години в. „Строител“ бе неизменна част от развитието на Клуба. Никога не сте жалили сили и време да бъдете с нас по време на многобройните ни пътешествия в страната и да отразявате всяка наша стъпка. Дори си спомням как на откриването на регионалния клуб в Силистра отидохме заедно с екип на изданието и се върнахме още същия ден, за да успеем да подготвим новината, преди да се отпечата седмичният брой на вестника, за да стигне информацията бързо до повече хора. Съвместната ни работа винаги е била изпълнена с ентусиазъм и с добро взаимодействие.

Безспорно мога да кажа, че без в. „Строител“ ние нямаше да можем да прокламираме и съобщаваме за учредяването на клубовете в страната. Много хора научиха чрез изданието за нашите дейности и инициативи, за което съм благодарен.

Позволете да върнем лентата на живота с години назад, за да припомним на младите строители как започна професионалния си път инж. Виктор Шарков?

Историята, защо станах строител, е доста интересна. През 1934 г. на 12 юли майка ми е помагала на строителни работници с реденето на керемидите на покрива на къщата ни. 45 минути след като те са си тръгнали, аз съм се появил на този свят, затова винаги съм казвал, че съм се родил строител.

Определено мога да кажа, че за избора ми на професия влияние имат и моите по-големи братовчеди, които са завършили строителния техникум в столицата, който сега е Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Виждайки техния пример, аз реших да ги последвам и да уча в същото учебно заведение. Убеден съм, че това бе най-добрият избор в живота ми, защото там придобих много знания, които през годините ми бяха от изключителна полза.

На 19 г. започнах работа в Родопите. Сам, без проект, без никаква странична техническа помощ трябваше да построя селище за 560 работници, сондьори и миньори. Те бяха в Оловно-цинковата комплексна геоложка експедиция, която проучваше находищата в България. Трябваше да изградя жилища освен за тях и за руските специалисти, които щяха да помагат на нашите работници. Без да имаме предварителна подготовка, построихме резервоар за вода, трафопост, столова, дори и фурна, в която да се произвежда пресен хляб. Това беше невъобразима школа, с която едва ли друг на моята възраст би се справил. От този обект аз получих практически опит да работя с хора, който ми помогна след това в живота.

Няколко години по-късно реших да следвам и висше образование.

Малцина от днешното активно поколение строители знаят каква точно е била функцията на някогашната Главна дирекция за изграждане на София (ГДИС). Разкажете ни за работата си там?

В ГДИС работих 17 години. Първо бях първи зам.-главен директор, а след това и генерален директор. Това беше уникална организация, която извършваше подготовка на строителството, инвестираше в жилищни и културни обекти, болници, училища и детски градини. Дирекцията отговаряше за цялата инженерна инфраструктура – от канализацията до улиците. Под неин контрол се строяха ТЕЦ-овете на София. Абсолютно цялото строителство, което се контролираше от Столичната община, минаваше през това дружество.

По мое време за тези 17 г. се изградиха жилищните комплекси „Люлин“ от 3 до 10 микрорайон, жк „Овча купел“ 1 и 2, кв. „Обеля“ 1 и 2, жк „Младост“ 3, 4 и 1А, жк „Дружба“ 2. Всички тези обекти са започнати от нулата, на тяхно място някога имаше ниви.

Кое за Вас е най-голямото наследство от Вашия предшественик начело на НКСВ инж. Тодор Топалски?

Ние винаги сме били в тандем с досегашния председател на УС на Националния клуб на строителите ветерани инж. Тодор Топалски. Работили сме като едно цяло, като отличен колектив. Изключително съм доволен от съвместното ни партньорство, което помогна за развитието на НКСВ.

Когато създадохме структурата, приехме Устав, в който бе записано, че най-възрастният трябва да е председател на НКСВ. След това променихме това си решение, за да може и по-млад човек да застане начело. Така преди девет години избрахме инж. Тодор Топалски. Спомням си, че той прие с голям ентусиазъм, и така двамата изградихме НКСВ.

Как оценявате съвместната ни рубрика НКСВ и какво е мнението Ви за в. „Строител“, полезно ли Ви е изданието?

В. „Строител“ е глашатаят на Националния клуб на строителите ветерани. Както казах, за изминалите 10 години винаги сте изпращали член на екипа, който да отразява дейността ни. Получавали сме съдействие от страна на изданието, за което съм много благодарен. Без партньорството на в. „Строител“ и на Камарата на строителите в България НКСВ нямаше да съществува.