Богомил Петков, член на УС на Камарата на строителите в България: Каузата за изграждане на модерна инфраструктура на България е по-голяма от всичко

Г- н Петков, Вие сте член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ), участвахте и в заседанието на УС в Сливен. Кои според Вас бяха най-важните теми, които се поставиха на дневен ред?

Отново най-важната тема на заседанието беше индексацията в строителството. Тя е била акцент и в проведените срещи от ръководството на КСБ по региони, и с политическите партии, за които информира председателят на УС инж. Илиан Терзиев.

Друга важна тема бе за възможностите за участие на работодателите от сектор „Строителство“ в изпълнението на Наредба за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател на Министерството на образованието и науката.

Много задълбочено обсъдихме промените в структурата и длъжностното разписание на КСБ, което е една сериозна реформа в Камарата, свързана с разнопосочни мнения и коментари.

Както и Вие казахте една от основните теми, която бе дискутирана на заседанието, бе липсата на реална индексация. Вие бяхте депутат в 47-ото и 48-ото Народно събрание (НС). По време на последното заседание народните представители в 47-ото НС приехте промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП), като Вие бяхте сред вносителите на предложението, с което се прие индексацията на договорите в строителството да става чрез Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация. Разкажете ни малко повече за значението на приемането на Методиката.

На 05.08.2022 г. в Държавен вестник (брой 62 от 2022 г.) бе обнародван и влезе в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗИДЗОП). С него се създаде нов член 117а - Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка при инфлация. По силата на чл. 117а, алинея 1 в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 1, 2 и 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно Методика, одобрена с акт на Министерския съвет.

Методиката е дълго чакана от представителите на строителния бранш, която дава възможност на фирмите да получат справедливи разплащания от публичния сектор.

С Методиката се регламентира начинът за изменение на цената на договор за обществена поръчка и рамково споразумение в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основните стоки и материали, формиращи стойността на договора за строителство.

Свидетели бяхме и на протести на строителни фирми за забавените разплащания от страна на държавата. Като условие да продължат работата си по започнати и незавършени проекти тогава те поставиха въпроса за индексацията на договорите им заради инфлацията и поскъпването на строителните материали.

Наистина по време на последното заседание на 47-ото НС на две четения бе гласувано предложението, с което се прие индексацията на договорите в строителството чрез Методика за изменение на цената на договора. Идеята беше с одобрението й да се разблокират стотиците замразени проекти за строителство на пътища, детски градини, благоустрояване на селата и градовете. Радвам се, че аз като съвносител успях да убедя много колеги от различни парламентарни групи и това стана факт.

Търсенето на решение обаче се забави с месеци и до голяма степен това налага сега индексациите да са още по-големи. Общините са изправени пред проблем, тъй като липсата на държавен бюджет за 2023 г. ги оставя със средствата за 2022-ра, а и повечето местни власти нямат собствени ресурси, с които да покрият увеличението на разходите по обществени поръчки. В подобна ситуация са и възложители като училища и болници, които реално няма откъде да вземат нужните допълнителни финанси.

За съжаление с липсата на прилагане на Методиката за завършени към момента обекти се наказват коректните строителни компании, които независимо от неяснотата как ще бъдат компенсирани изпълниха съвестно поетите обекти.

Какво според Вас е необходимо да се направи, за да се постигне ефективното прилагане на Методиката на практика и браншът да получи така необходимото индексиране на строителните договори?

Трябва да се определи необходимият размер на договорите за индексиране и да се търсят възможности за осигуряване на нужните средства. В новия бюджет на държавата трябва да се заложат средства за индексация.

Какви са другите предизвикателства и направления, в които Камарата трябва да насочи усилията си до края на годината?

КСБ трябва да подпомага работата на Областните представителства, да съдейства с информация, анализи, отговори на актуални проблеми, да работи за защита интересите на строителните фирми, да създава положителен имидж на строителната професия.

Като депутат Вие изключително активно работихте за един от най-важните инфраструктурни проекти – тунела под Шипка. Какво се случва с него?

Да. За мен каузата за изграждане на модерна инфраструктура на България е по-голяма от всичко. Тунелът под Шипка беше един от основните ми приоритети, с които влязох в политиката, заедно с обходния път на Севлиево. Щастлив съм, че с общи усилия успяхме на 08.06.2022 г. в правителството на Кирил Петков да подпишем договора за строителството на тунела под връх Шипка. Съгласно него работата по проектирането и изпълнението е с продължителност четири години и половина – 240 дни за проектиране и 1280 дни за строителство. Така съоръжението трябваше да е готово в края на 2026 г. Сега обаче новият срок е началото на 2027 г., защото Агенция „Пътна инфраструктура“ подписа на 19 януари 2023 г. анекс - допълнително споразумение с изпълнителя за удължаване с шест месеца. Причината са грешки в Подробния устройствен план и Парцеларния план, допускани в периода 2014-2016 г. Използвам случая да обърна внимание на община Севлиево да не повтори същите грешки, защото сега започват отчуждителните процедури за обходния път на град Севлиево и е хубаво да проверят дали има несъответствия между ПУП-Парцеларен план и кадастрална карта на имотите за отчуждаване.

Борбата ми е да защитя интереса на севлиевци и обходният път да бъде изграден едновременно с тунела под връх Шипка. В противен случай увеличеният трафик на МПС ще влиза в града, ще разруши общинската пътна инфраструктура, ще влоши екологичните показатели на въздуха и ще увреди здравето на жителите на града.

Докъде стигнаха проектите за решаване на водния проблем на община Севлиево? Знаем, че това също е Ваш основен приоритет?

Това е моята болка и ще я споделя с Вас, защото срещам проблеми с ръководството на община Севлиево. Пречи се, бавят се процедури, не се изваждат разрешения за строеж. Знаете много добре, че да се финансира един проект, трябва да има изрядна документация. Въпреки саботажите успяхме да осигурим средства за първи участък от втори етап с дължина L=4205 м на източния довеждащ водопровод от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Част от втория участък с дължина L=1367 м ще се финансира от капиталовата програма на „ВиК” ООД - Габрово. Довеждащият водопровод от ВЕЦ „Видима“ до Пречиствателната станция за питейна вода, който трябва да се реконструира, е с дължина L=10194 м. С този проблем са запознати от омбудсмана, министъра на регионалното развитие и благоустройството, премиера до президента на Република България. Получавал съм съдействие и все още очакваме кметът на община Севлиево да внесе проекти за одобрение и изваждане на разрешение за строеж. Уведомително писмо към него съм изпратил на 18 ноември 2022 г. Виждате с каква бързина се работи!

Какви законодателни промени са необходими, за да се подобри строително-инвестиционният процес в страната?

За да се подобри строително-инвестиционният процес в България, е важно да се направят някои законодателни промени. Ето някои от възможните мерки, които биха могли да се приложат:

– По-ефективно и опростено регулиране: Необходимо е да се улесни и опрости процесът на получаване на разрешения и лицензи за строителство. Това може да се постигне чрез съкращаване на бюрократичните процедури и опростяване на административните изисквания;

– Създаване на ефективни механизми за координация и комуникация между различните институции и организации, участващи в строително-инвестиционния процес;

– Насърчаване на иновации и устойчиво строителство: Да се стимулира внедряването на иновативни и устойчиви практики в строителството. Това включва насърчаване на енергоефективността, използването на възобновяеми енергийни източници, промишлени екологосъобразни материали и технологии, както и установяване на инициативи за „зелени“ инвестиции;

– Обучение и повишаване на квалификацията: Насърчаване на висококачествените образователни програми и обучителни центрове, които предоставят специализирана подготовка в об­ласт­та на строителството;

– Стимулиране на инвестициите: Законодателството трябва да създаде привлекателна инвестиционна среда, която да стимулира както местните, така и чуждестранните инвестиции в строителството. Това може да се постигне чрез намаляване на административната тежест и данъчното бреме върху инвеститорите и гъвкавост в процеса на издаване на разрешения;

– Прозрачност и отчетност: Законодателството трябва да насърчава прозрачността и отчетността във всички аспекти на строително-инвестиционния процес. Това включва публично достъпна информация за инвестиционните проекти, обществена консултация и участие в процеса на вземане на решения, както и отчетност за изпълнението на проектите и изразходваните ресурси.

Тези законодателни промени могат да подобрят строително-инвестиционния процес в България, като насърчат по-голяма ефективност, прозрачност, качество и устойчивост в строителството.

Какво може да се направи според Вас за решаване на проблема с липсата на кадри за бранша?

Липсата на кадри за строителството е сериозен проблем, който може да се решава чрез следните мерки:

– Образование и обучение: Необходимо е да се инвестира в образователни програми и обучение, които да подготвят квалифицирани специалисти в областта на строителството;

– Привличане на младежи и преквалификация: Трябва да се насърчи интересът на младите хора към професиите в строителството чрез информационни кампании, стажове и програми за практическо обучение. Освен това преквалификационни програми могат да бъдат предоставени за хора, които искат да променят професионалната си насока и да се насочат към строителния сектор;

– Стимули за работниците: За да се привлекат и задържат квалифицирани работници в строителния сектор, е важно да се осигурят атрактивни условия на труд и заплащане. Това може да включва повишаване на заплатите и гарантиране на социални и здравни осигуровки, както и предоставяне на възможности за професионално развитие;

– Привличане на чуждестранни работници: Възможността за привличане на чуждестранни работници може да бъде разгледана като решение на проблема с липсата на кадри.

Не мога да не попитам за Вашето мнение за мястото и ролята на в. „Строител“?

Вестникът е полезен и необходим за строителния бранш. Дава много ценна информация, новини, представя работата на отделните Областни представителства. Пожелавам успех на целия екип и много положителни новини!