Инж. Йордан Николов, председател на секция „Изолации“ към КСБ и изп. директор на БАИС: Трябва да се създадат финансови механизми, за да може процесът на енергийно обновяване да стане постоянен

Мирослав Еленков

Ренета Николова

Инж. Николов, какво е актуалното състояние на новата програма за енергийно обновяване на жилищния фонд?

В края на май приключи набирането на проектни предложения по първия етап на процедурата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“, финансирана със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По последни данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в рамките на обявения срок общинските администрации са подали общо 3068 проектни предложения. Стойността им надхвърля в пъти размера на предвидената безвъзмездна финансова помощ по процедурата и по груби сметки парите ще стигнат за не повече от 700 сгради. Тоест по-малко от една четвърт от всички подали документи ще имат възможност да изпълнят енергоефективни мерки на жилищата си.

Друго, което трябва да се отбележи, е, че според критериите, зададени от МРРБ в насоките за кандидатстване, реален шанс за одобрение ще имат многофамилни сгради с площ над 5000 кв. м, а малките сгради отново ще останат да чакат следваща програма.

В ход е кандидатстването по втория етап на процедурата за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, за която са заделени допълнително 240 млн. лв., които заедно със съфинансирането в размер на 20% от собствениците на жилища ще достигнат 300 млн. лв. Налице е много важен проблем – няма никакъв механизъм, по който това съфинансиране от собствениците да бъде осигурено. От тях се очаква да намерят сами пари в брой.

Посочихте, че средствата по първата фаза на процедурата за енергийно обновяване ще стигнат само за около 700 сгради, откъде ще дойде финансирането за другите кандидати?

На този етап не виждам как ще се отговори на потребността от саниране. Липсващото финансиране може да се осигури с решение на правителствено ниво. Първият етап за кандидатстване по НПВУ показа, че има желание от страна на хората да обновят енергийно сградите, в които живеят. Те се организират и са готови да се заемат с тази дейност. Но все пак голям интерес има при 100 процента безвъзмездна помощ. Според мен опитът, които се прави във втория етап - собствениците на имоти да съфинансират 20% от необходимите инвестиции, има голяма вероятност да се провали. Причината е, че много малко сдружения на етажни собствености ще могат да съберат нужните средства от хората. Пак подчертавам, че липсват финансови механизми, които да подкрепят самоучастието на гражданите, готови да санират жилищата си.

По време на първата среща на ръководството на Камарата на строителите в България с министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, той съобщи, че МРРБ съвместно с МОСВ, МИР и МЕ са договорили разработване на нов инструмент за грантово финансиране - револвиращ фонд, който ще даде възможности всяка година да се финансират проекти за енергийна ефективност. Какво е Вашето мнение?

Това е идея, която от много години се опитваме да превърнем в държавна политика за саниране на сгради. Много се радвам, и приветствам министър Цеков и правителството за намерението да бъде създаден такъв фонд. Но искам да подчертая, че ако той бъде с механизъм, подобен на този на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради – 100% грантово финансиране, няма да постигнем успех. Няма никакъв шанс само с публичен ресурс да се осигурят необходимите средства за енергийното обновяване на сградния фонд и за изпълнение на заложените цели в Дългосрочната стратегия за обновяване на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. В нея е записано, че до 2030 г. трябва да се санират около 19 млн. кв. м жилищна площ, (от общо 240 633 647 кв. м) което (ако се изчисли само за многофамилни жилищни сгради) са над 6500 сгради. За да се изпълнят ЕЕ мерки в тях, ще са нужни над 6 млрд. лв. Като тук не включваме еднофамилните къщи и малки постройки с до трима собственици, а в тях живее огромна част от населението. Еднофамилните и малките сгради още повече се нуждаят от енергийно ефективно обновяване, тъй като те са с най-нисък клас.

Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) ще работи активно заедно с нашите партньори от КСБ и от другите организации, обединени в „Да обновим България” (Renovate Bulgaria) да се създадат работещи финансови механизми. Пари за инвестиции в енергийно обновяване има, но състоянието на нормативната база не стимулира напредъка в това направление. Не могат да се привлекат инвеститори, защото всеки от тях търси сигурност и предвидимост, а липсата на адекватна нормативна база не носи такива. Без частно финансиране няма как да се случат нещата.

Какво трябва да се направи, за да стартира ефективно процеса на енергийно обновяване у нас?

На първо място трябва да се приемат съответните нормативни промени в Закона за управление на етажната собственост, с които всеки собственик да бъде длъжен да внася определени средства за поддръжка и ремонт на сградата, независимо от това дали обитава или не своя имот. Да има ясни ангажименти на собствениците на жилища. Така ще стане възможно сдруженията на етажните собственици да теглят кредити, защото всяка банка ще знае, че ако отпусне заем, ще може да си върне средствата. Това може да се случи само с изменения в закона.

Следващият момент е да погледнем практиките в страни като Естония, Полша и Словакия, за да видим как се осъществява този процес при тях. В Словакия през 2022 г. са обновени около 21 000 еднофамилни сгради. На базата на чуждестранния опит можем да създадем необходимите финансови механизми. Целият процес трябва да се движи със средства от банките и да излезе от ръцете на държавата и общините. Държавата трябва да подпомага само нуждаещите се хора, които са енергийно бедни и нямат никаква друга възможност за съфинансиране.

По отношение на изпълнението на мерките за ЕЕ е важно да обърнем внимание и на самите проекти. Да се стимулира изготвянето на подробни проекти, които да решават всички възлови проблеми по фасадите и ограждащата конструкция на сградата. Аз считам, че трябва да има подробен архитектурен проект и още в самото начало трябва всичко да е разписано в него, за да могат да бъдат изготвени подробни количествени сметки, без да се пропускат необходими видове работи. Така няма да се налага строителят да извършва за своя сметка необходими, но непредвидени СМР.

При енергийното обновяване на сградния фонд най-тежкият проблем, с който ще се сблъскаме, е липсата на работна ръка. Няма достатъчно хора, още по-малко квалифицирани. Навсякъде се поставя въпросът относно вноса на работна ръка от чужбина. Този казус възникна, отчасти и заради това, че целият процес на саниране е кампаниен. Като строители създаваме инфраструктура, наемаме работници и ги обучаваме, купуваме скеле, машини, оборудване (понякога и на лизинг или с кредит) и в даден момент обектите свършват. Съответно хората отиват в чужбина, където процесът се случва в големи мащаби и постоянно заради по-добрата финансова организация.

Явно главният проблем е липсата на плановост и предвидимост. Какво трябва да направят институциите?

Това, че министър Андрей Цеков е коментирал създаването на револвиращ фонд, е чудесно, защото показва, че вече се търсят някакви източници на средства, за да може процесът на саниране да стане постоянен. Още веднъж казвам – енергийното обновяване трябва да излезе от държавата и да престане да бъде политика „на калпак“. Държавата трябва да създаде нормативна база и финансови механизми, както и да помага на социално слабите. Всичко останало трябва да стане бизнес модел.

Необходимо е да се реши и проблемът с липсата капацитет на собствениците да организират сами процеса по енергийно ефективно обновяване. Това може да се преодолее чрез регламентирането на специализирани посредници (или т.нар. услуги „на едно гише“ ) . Това са хората, които помагат на етажната собственост в целия процес – от първото общо събрание през одит, проект, финансиране, изпълнение и краен резултат. Според мен трябва да има задължителен професионален мениджмънт на входовете, а не както е в момента - професионалното управление да е на доброволен принцип.

Говорейки за професионални мениджъри, ясно ли е колко души са необходими и има ли достатъчно хора, които да практикуват тази професия?

Специалистите, които могат да вършат тази работа, се броят на пръсти. При всички случаи трябва да се създаде програма, да се направят съответните курсове и да се обучат такива хора. Също така да се създадат условия това да стане бизнес.

В Естония и Унгария се прилага метод, при който фирмите в тази сфера работят срещу съответен процент от стойността на проекта за енергийно обновяване. Санирането не трябва да е социална тема, а стратегическа и икономическа такава.

Какви практически съвети ще дадете на строителите относно предстоящите проекти за енергийна ефективност?

Нека, преди да започнат реалното изпълнение, да си направят работни проекти с детайли, за да може хората им да изпълнят качествено заданията. При тази програма, както и при Националната програма се прилага изпълнението на инженеринг. Нека не се пестят пари от проектиране и да се използват системни решения. Има редица компании, които имат сертифицирани системни решения за контактните фасади, които гарантират качество и достигане на заложените параметри. При закупуването на строителните материали съветвам колегите да не гледат само най-ниската цена, защото разликата в стойностите не е толкова голяма, а е изключително важно при изпълнението на мерките за енергийна ефективност да се достигнат зададените икономии на енергия.

Например в националните приложения към стандартите е заложено, че EPS (стиропор) за монтаж на фасадите трябва да е с плътност минимум 15 кг на кубичен метър, а често се използват между 10 и 11 кг на куб. плътност с цел икономия. Това не е добре, защото с времето тези недостатъчно плътни материали не стоят добре на фасадите и нямат достатъчна механична здравина. Тоест пак стигаме до това, че трябва да има подробно разработени проекти преди старта на реалното строителство.

БАИС издаде и ръководство за саниране на сгради.

Да, още през 2016 г. за изпълнението на Националната програма. Там има подробни детайли и основни параметри. Това ръководство се предоставя безплатно, има го и на интернет сайта на БАИС (www.bais.bg) . Нека колегите го ползват. В крайна сметка парите са европейски и, според изискванията на проекта, ако не успеем да изпълним заложените икономии на енергия, ще се наложи да се връщат пари. И тъй като при инженеринга цялата отговорност е на строителя, може накрая да се окаже, че ще се наложи той да връща пари. Това ще е пагубно за много фирми, не бива да го позволяваме. Молбата ми към колегите е да бъдат много внимателни и да изпълняват нещата максимално добре.

Какви са основните приоритети на ръководената от Вас секция „Изолации“ към КСБ?

Основният ни приоритет ще бъде да завършим започнатата преди време дейност, свързана с изготвянето на предложения за промени на нормативната база, касаеща наредбите за хидро- и топлоизолации. До голяма степен приключихме с работата по създаването на програми за обучение по хидро- и топлоизолации. Вече сме ги представили в „Строителна квалификация“ ЕАД. До есента трябва да са сто процента готови и да ги предложим на Областните представителства на Камарата и на различни обучаващи институции, за да влязат в употреба.

Следващият момент, който е много важен, е как да се създаде търсене за такова обучение, защото в момента търсене практически няма. Трябва да се помисли за система на заплащане в строителството, която да отчита нивото на квалификация на работниците и техническия персонал.

Каква е ролята на вестник „Строител“ в целия този процес?

Вестник „Строител“ е много важен инструмент. В началото пропуснах да кажа, че на държавно ниво трябва да се организира много добра информационна кампания за ползите от енергийно обновяване на сградите. В това отношение изданието на КСБ може да свърши много работа, защото вестникът достига до всички строители, а и не само до тях. Трябва постоянно да се говори и да се генерира търсене. Ще се радвам, ако темата за ЕЕ е сред водещите в изданието на КСБ.