Интервю

Джауме Дук, говорител на Европейския парламент: Европейската икономика се нуждае от тласък, това не е въпрос само на просперитет, но и на сигурност

За да направим ЕС по-стабилен, трябва да се справим със зависимостите си от държавите извън Съюза

Г-н Дук, какви са най-важните законодателни документи, които Европейският парламент (ЕП) одобри от началото на годината?

За да помогне на държавите членки по пътя им към климатична неутралност, ЕП прие повечето от новите закони от т.нар. пакет Подготвени за цел 55 за намаляване на емисиите на парникови газове, които включват например по-строги стандарти за емисии на CO2 за всички транспортни средства. Парламентът одобри и Социалния климатичен фонд, който ще подкрепи домакинствата, микропредприятията да се справят с допълнителните разходи на „зеления” преход. Освен това членовете на ЕП гарантираха, че веригите за доставки ще спрат да влияят на обезлесяването, че батериите ще се рециклират и енергийната ефективност на продуктите ще се повишава. Приеха се и правилата на RePowerEU, които дадоха незабавен достъп на държавите членки до финансиране от Next Generation EU, за да намалят зависимостта си от изкопаеми горива.

Институцията прие законодателство за по-справедлив и по-безопасен дигитален свят със Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари. Заедно със страните от ЕС бяха финализирани и първите в света правила за изкуствения интелект (ИИ), както и обща рамка за осигуряване на ориентирано към човека и етично програмиране (развойна дейност) на ИИ. ЕП работи по Закона за данните, който ще регулира как се споделя лична информация, генерирана от използването на свързани продукти или услуги, като същевременно се зачита изцяло поверителността на потребителите.

Парламентът прецизира правилата за политическа реклама, за да направи изборите по-прозрачни и устойчиви на намеса, също така бяха договорени мерки за борба с изпирането на пари и регламент относно крипто активите за справяне с финансовите престъпления.

За да повишат промишлената конкурентоспособност на Съюза, членовете на ЕП одобриха нова стратегия за осигуряване на доставките на полупроводници и чипове в ЕС и се ангажираха да преместят и установят производствени мощности обратно в Европа. Това може да стане чрез специални фондове за намаляване на въглеродния отпечатък, преминаване към възобновяеми източници на енергия или достъп до иновативни технологии и редки суровини. В стратегията има ново законодателство, което ще изисква от компаниите в ЕС да разкриват информация, която улеснява служителите при сравняване на заплатите и за установяване на съществуващите разлики във възнаграждението между половете.

От първите дни на руската агресия ЕП изрази непоколебима подкрепа за Украйна, настоя за санкции и специален трибунал за наказване на руските престъпления, като същевременно се застъпи за бързи демократични реформи за присъединяване на Украйна към ЕС. През 2022 г. евродепутатите одобриха опростяване на правилата за използване на регионалните фондове на ЕС за подпомагане на съседни региони по границите с Украйна. Евродепутатите току-що приеха предложение по ускорена процедура за увеличаване на европейския капацитет за предоставяне на боеприпаси на Украйна за защита на суверенната й територия и ще търсят начини за оказване не само на хуманитарна, но и на помощ за възстановяване на страната.

Има още много примери за дейността на ЕП, но тези са сред най-ключовите.

ЕС е изправен пред множество кризи, на каквито не сме били свидетели от десетилетия, но всяка дава нови възможности. Какви стъпки са необходими, за да може Съюзът да излезе по-устойчив от тях?

За да направим Европейския съюз по-стабилен, трябва да се справим със зависимостите си от държавите извън ЕС. Важно е да спрем да разчитаме на САЩ за сигурност, на Русия – за достъп до енергия, на Китай и други страни – за полупроводници или суровини. Ключово е да спрем, колкото е възможно повече, индустриалното обезлюдяване на ЕС и да постигнем стратегическа автономия при справянето с основните гео­политически проблеми. Постигането на стратегическа автономия означава въвеждане на много сложен план, в който всички части трябва да пасват заедно.

Нуждаем се от промишлена политика, която да ни прави конкурентоспособни, без да нарушава вътрешния пазар, и която да следва пътя на целите за климата. В същото време трябва спешно да увеличим инвестициите на ЕС в отбрана и иновативни технологии, за да продължим да изграждаме истински Съюз за сигурност и отбрана.

Европейската икономика се нуждае от тласък и това не е само въпрос на просперитет, но и на сигурност. За целта е нужно да погледнем отново бюджета на ЕС до 2027 г., защото му липсват ресурси и гъвкавост, за да можем да реагираме на кризи или да се финансират нови приоритети. Промяната е необходима, за да се адаптираме към възникващите трудности и приоритети, било то хуманитарна помощ и възстановяване на Украйна, справяне с природните бедствия и финансиране на нашите политически амбиции в областта на климата, енергетиката, отбраната и стратегическата автономия. Тази тема в момента се обсъжда, като членовете на ЕП ще гласуват в пленарна зала междинния доклад за преразглеждането на бюджета на ЕС през октомври.

Много важна тема, която засяга строителния сектор, е, че в следващите години трябва да бъдат санирани над 35 млн. сгради. Доста амбициозна цел, какво е мнението на ЕП по въпроса? Откъде ще дойде финансирането за реализирането й?

Сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове в ЕС. Целта на преразгледаната Директива за енергийните характеристики на сградите е тези показатели да бъдат значително намалени, да се реновират възможно най-много енергийно неефективни обекти. В дългосрочен план направените инвестиции ще се изплатят на собствениците от спестените разходи за енергия.

Според текста, приет от евродепутатите, всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г., а тези, които се управляват или са собственост на публични органи – от 2026 г. Новите здания трябва да бъдат оборудвани със слънчеви технологии до 2028 г., а срокът за жилищните сгради, в които се извършва основен ремонт, е до 2032 г. Правилата няма да засегнат паметниците на културата, както и здания, защитени заради специфичната им архитектурна или историческа стойност, технически сгради, временно използвани обекти, църкви и места за поклонение.

На ниво ЕС могат да се използват няколко финансови инструмента за обновяване на сградния фонд. Сред най-важните, които ще помогнат за справяне с допълнителните разходи на „зеления” преход, са Европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейският фонд за стратегически инвестиции, програмата „Хоризонт Европа“, механизмът ELENA (European Local ENergy Assistance) и Социалният фонд за климата. По InvestEU също се разработват много финансови инструменти в тази посока.

На държавно ниво средствата за обновяването следва да идват от националните планове, изготвени от страните членки, като те ще имат възможност да прилагат гъвкавост спрямо конкретната ситуация в тях с оглед на различията.

Парламентът има ясна позиция относно Директивата за енергийните характеристики на сградите и евродепутатите ще преговарят с държавите от Съюза за окончателния вид на законопроекта.

Споменахте, че ЕС не трябва да е зависим от държавите извън него. Как може Европа да се справи с вноса от Китай по отношение на суровини от критично значение?

Подобряването на производителността и глобалната конкурентоспособност на ЕС изисква структурни, социално балансирани, благоприятстващи растежа и устойчиви реформи, както и значително повишаване на инвестициите, особено стратегическите. Има различни предложения за развитие на европейска стратегическа автономия в областта на суровините от критично значение, като целта е ЕС да може да добива 10% от тях на своята територия. Елементите, необходими за направата на микрочипове или електрически двигатели, като скандий, лантан, неодим, литий, волфрам, магнезий или кобалт, трябва да бъдат добити в ЕС, а 40% от „зелените” технологии да се произвеждат в ЕС до 2030 г. Тези цели се съдържат в предложението за редкоземни елементи и критични суровини, което е неразривно свързано с новия Промишлен план на Зеления пакт.

ЕП призова за бърза работа по този пакет за конкурентоспособност. В своя резолюция от февруари 2023 г. евродепутатите отбелязаха важността на осигуряването на достъп до критични суровини като предпоставка за справяне със „зелените” и цифрови трансформации. Парламентът подчертава нуждата и от бързо и прозрачно издаване на разрешения за стратегически европейски проекти.

Друг важен въпрос в тази посока е предложението, което се очаква това лято, наречено Платформа за стратегически технологии за Европа. Тя ще послужи за съвместно финансиране и насърчаване на европейска индустриална политика и ще осигури ресурси за проекти в областта на полупроводниците, изкуствения интелект и биотехнологиите. Не всички страни членки са еднакво финансово силни и целта на този фонд е да направи възможностите за държавна помощ за проекти, свързани със „зеления” преход, по-гъвкави и да избегне фрагментацията на европейския пазар.

Какви са прогнозите на ЕП за това как Съюзът може да се справи с растящата инфлация?

Повишаването на разходите за живот в момента е най-голямата грижа за 9 от 10 европейци. Високата инфлация удари цялата европейска икономика, но най-сериозно навреди на най-уязвимите домакинства.

Към края на 2022 г. икономическият растеж се забави драстично, темповете на инфлация също намаляха, но въпреки това останаха на безпрецедентно високи нива и значително над целта за инфлация от 2%, определена от Европейската централна банка. ЕЦБ започна процес по нормализиране на нивата на инфлация, като увеличи лихвените проценти, което доведе до по-строги условия на финансиране, а с времето това намалява търсенето на стоки и услуги в икономиката.

Последните прогнози показват, че повишаването на лихвените проценти може да намали инфлацията с 1,8 процентни пункта през 2024 г. Отрицателното въздействие върху растежа на реалния БВП се оценява на около 1,5% средно за три години.

Паричната политика работи със закъснение във времето, затягането на мониторинга в Еврозоната се очаква да има най-голямо въздействие със закъснение от 2 г. Това е важно да се има предвид, тъй като са вероятни по-нататъшни повишения на лихвените проценти през следващите месеци.

Перспективите за инфлация са силно повлияни от политическата несигурност и ЕЦБ върви по „тънък лед“, за да калибрира паричната политика. От една страна, тя трябва да гарантира, че инфлацията се връща към нивата от 2%, от друга – гъвкавостта също е ключова, за да се избегне прекалено затягане и да се гарантира, че разходите и за икономиката, и за хората са минимални.

Евродепутатите одобриха първия пакет регулации за управление на риска и законното използване на изкуствения интелект. Председателят на ЕП Роберта Мецола представи документа на пресконференция в Страсбург. Какви са основните моменти в него?

Законът за изкуствения интелект ще даде тон в световен мащаб в развитието и управлението на ИИ, като гарантира, че тази технология се развива и използва в съответствие с европейските ценности – демокрация, правата на човека и върховенството на закона.

През юни ЕП прие преговорната си позиция по законодателството преди диалозите с държавите членки на ЕС за окончателната форма на закона. Депутатите искат да гарантират, че правилата, по които се разработва и използва изкуствен интелект в Европа, не само са в съответствие с ценностите на ЕС, но и осигуряват човешки надзор, безопасност, поверителност, недискриминация и социално и екологично благополучие.

Правилата трябва да следват подход, основан на риска, и да установяват задължения за доставчиците и тези, които внедряват ИИ системи, в зависимост от нивото на опасност, което той може да генерира. Поради това ще бъдат забранени системи с изкуствен интелект с неприемливо ниво на риск за безопасността на хората, като например тези, използвани за социално оценяване – класифициране на хора въз основа на тяхното социално поведение или лични характеристики. Членовете на ЕП включиха забрани за злонамерена и дискриминационна употреба на ИИ, като системи за дистанционна биометрична идентификация в „реално време“ в обществено достъпни пространства, системи за емоционално разпознаване в правоприлагането, на работното място, в образователните институции и др., както и създаване на бази данни за разпознаване на лица, което нарушава правата на човека и правото на личен живот.

За да стимулират иновациите в ИИ и да подкрепят МСП, евродепутатите искат изключения за изследователски дейности и компоненти на ИИ, които трябва да бъдат предоставени с лицензи с отворен код. Новият закон насърчава т.нар. регулаторни пясъчни кутии, създадени от публичните органи за тестване на ИИ преди внедряване.

И накрая евродепутатите искат гражданите да имат повече права да подават жалби относно системите с изкуствен интелект и да получават обяснения за решенията, базирани на високорискови ИИ системи, които съществено влияят върху техните основни права. Членовете на ЕП целят също да реформират ролята на Службата на ЕС за ИИ, която ще наблюдава как се прилага правилникът за него.

Каква е позицията на ЕП относно въвеждането на дигитално евро?

Европейската комисия представи две предложения в рамките на Законодателния пакет за единната валута, за да гарантира, че физическите лица и предприятията могат да продължат да имат достъп и да плащат с евробанкноти и монети в цялата Еврозона. Това включва рамка за възможна нова цифрова форма на еврото, която ЕЦБ би могла да избере да емитира в бъдеще като допълнение към парите в брой.

Това е едно от 177-те досиета, които все още чакат в дневния ред на Парламента, за да бъдат финализирани до края на този законодателен мандат. Работата на Комисията по икономически и парични въпроси в ЕП по този въпрос ще започне през септември.

През 2024 г. предстоят избори за Европейски парламент. Какво ще направи ЕП, за да накара хората да гласуват и да разберат значението на това да дадеш своя вот?

Нестабилните времена и няколкото кризи, които сериозно преобразиха ЕС през последните години, подчертават колко важни са всички избори. Всеки европейски избор е по-важен от предишния, защото поставя основите на това, което предстои. Същите мотиви, които са валидни за гласуване на национални, регионални или общински избори, са валидни и за европейските.

Стратегията, която разработваме, за да накараме европейците да дадат своя вот, е двупосочна – да информираме и ангажираме възможно най-много граждани защо европейските избори са важни и кога ще се проведат.

Ще информираме, от една страна, какво прави и какво е свършил ЕП през този законодателен мандат и какви са предизвикателствата или въпросите, които остават на масата за следващия. Ще дадем всичко от себе си, но не можем да го направим сами. Отваряме Парламента за всякакви медии и все повече за хора, които имат влияние в мрежите.

Всеки слой на управление оказва влияние върху ежедневието ни и всяка група от избрани представители е отговорна пред гражданите, които ги избират.

Ето защо ние ще се опитаме да мобилизираме европейците, като ги насърчим да не се въздържат да направят избор. Техният вот е много важен, ние заедно трябва да „развиваме и поощряваме демократичното ДНК“ на Европейския съюз.

Гласуването не е само най-важният инструмент на разположение на гражданите, за да изберат своето бъдеще и това на Европа, то е начин за защита на демокрацията.

Най-важната защита на нашите права и свободи е гарантирането на избора на всеки няколко години – на местно, регионално, национално и европейско ниво, на които определяме представителите си равнопоставено и честно.

Какво е мнението на ЕП по отношение на членството на България в Шенген и Еврозоната?

През юни 2022 г. евродепутатите за пореден път призоваха да се одобри присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство за свободно пътуване до края на 2023 г. ЕП смята, че през последните години българите са достигнали напредък в техническата и правната област, необходим за получаване на правото за отваряне на границите и участие в Шенгенското пространство. Жалко е, че днес все още има правителства в някои държави, които на ниво Съвет на ЕС блокират присъединяването на България към Шенген. За съжаление това не е решение, което трябва да бъде взето от Парламента.

Волята на ЕП е ясна, Парламентът прие няколко резолюции в полза на присъединяването на България, но това не зависи само от нас, а от Съвета.

Какви ще са приоритетите на ЕП до края на годината?

За месеците, които остават до края на 9-ия парламентарен мандат, основният приоритет на ЕП е да гарантира европейското лидерство по отношение на технологиите за чиста енергия, да реформира пазара на електроенергия и да укрепи допълнително индустриалната база на Европа като средство за осигуряване на качествени работни места и икономически растеж за постигане на целите на Зелената сделка. В това отношение ЕП ще осигури индустриална политика за компаниите от ЕС, за да станат още по-конкурентоспособни на световните пазари. За да постигне тези задачи, институцията ще съсредоточи работата си и върху преразглеждането на текущия дългосрочен бюджет на ЕС.

Наред с тези приоритети има някои по-стари законодателни предложения, които все още се обсъждат с държавите членки, като най-важното и чувствително е пактът за миграция и убежище. От съществено значение е да бъдат приключени преди края на настоящия законодателен мандат. Липсата на политическа воля от някои страни на ЕС направи невъзможно одобряването на мерките, предложени и договорени по време на предишния законодателен мандат под натиска на сирийската криза. Пет години по-късно топката отново е в полето на Съвета.