Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община: До края на лятото предстои да стартира изграждането на нова метростанция в жк „Обеля“

Г-жо Фандъкова, Столичният общински съвет (СОС) подкрепи Вашето предложение за начина, по който да се финансира изпълнението на строителните обекти в София до приемането на бюджета за 2023 г. Кои са основните проекти, по които се работи, и ще се реализират до края на годината в сферата на пътната, образователната, културната инфраструктура?

Въпреки всички тежки кризи, през които преминаваме през последните години, включително и поредното забавяне на държавния бюджет, намерих начин работата в София да не спира. Благодарна съм на СОС, че прие почти единодушно предложението ми за списък с обекти от инвестиционната програма, които не бяха включени в нея през 2022 г. В противен случай имаше реален риск в средата на 2023 г. работата да спре. Това са инвестиции в обекти, които са жизнено важни за града – междублокови пространства, паркинги, детски градини, училища, инфраструктурни проекти като метрото и големите улици и булеварди. В сферата на пътната инфраструктура изпълняваме над 20 мащабни обекта. Продължават дейностите по бул. „Ломско шосе“, пробива на бул. „Филип Кутев“, ул. „Кукуш“, ул. „Чепинско шосе“ и ул. „Езерата“, ул. „Народно хоро“ и ул. „Народен Герой“, по ул. „Добруджански край“. Приключи работата по ул. „Николай Коперник“. Планираме да започнем ремонта на улиците „Емилиян Станев“, „Кокиче“ и „Свежест“. Това са инвестиции в кварталите на столицата, които хората очакват. Напредва реконструкцията на трасето на трамвай №5 по бул. „Цар Борис III“. Изграждаме 21 сгради на детски градини и ясли. СМР в 15 от тях трябва да приключат до края на годината. Въвеждаме мерки за енергийна ефективност в 28 СУ „Алеко Константинов“. Предстои да започнат строителни дейности и на 100 ОУ „Найден Геров“. Ще бъдат въведени мерки за енергийна ефективност в 48 ОУ „Йосиф Ковачев“, но СМР там се съгласуват в Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като сградата е архитектурно-строителна недвижима ценност. Продължава обновяването на централната градска част на София, реставрацията на сградата на Минералната баня в жк „Овча купел“, строителството на метрото. Подготвяме и редица други проекти.

СО взе три инвестиционни заема – за ремонт и изграждане на тротоари, за подобряване на пътната инфраструктура и за развитие на метрото. Как върви изпълнението на тези проекти?

Със заемни средства се финансира строителството на вътрешните рингове на столицата и връзките със Северната скоростна тангента (ССТ) и Софийския околовръстен път (СОП), които са ключови в програмата ми за този мандат. Те са от изключително значение и за града, чрез тях се облекчава трафикът, особено в южните райони с пробивите на булевардите „Тодор Каблешков“ и „Филип Кутев“. За бул. „Филип Кутев“ очакваме да стартират СМР по южното му платно. Миналата година направихме северното платно в първия участък и след няколко месеца се надявам да имаме изцяло нов и модерен булевард, който ще свързва бул. „Черни връх“ и бул. „Симеоновско шосе“. За бул. „Тодор Каблешков“ имаме сключен договор с изпълнител. След като изградихме частта от бул. „България“ до ул. „Луи Айер“, сега предстои пробив до бул. „Черни връх“. По този начин ще свържем булевардите „България“ и „Черни връх“, с което чувствително ще се облекчи трафикът. След като изградихме кръстовищата на две нива при Телевизионната кула и при Семинарията, направихме разширението на „Черни връх“ и др., видяхме как се отпуши движението в тези райони. Такъв ефект очакваме и със завършването на пробивите на бул. „Тодор Каблешков“ и бул. „Филип Кутев“. Със средства от един от заемите изпълнихме рехабилитацията на транспортния тунел към жк „Люлин“ на бул. „Царица Йоанна“. Обновихме изцяло трамвайните релси в съоръжението, пътните платна, направихме отводняване и осветление. Тунелът не бе реконструиран, откакто е изграден – беше не само в лошо състояние, но и тъмен, доста страшен. Друг обект е строителството на бул. „Ломско шосе“ от кръговото кръстовище при едноименната метростанция до СОП. В ход е процедурата за избор на изпълнител на ремонта на трамвайните релси, пътните платна и тротоарите по бул. „Ал. Стамболийски“, както и тази за транспортния тунел при НДК. Провеждаме търг и за продължение на бул. „Копенхаген“ в жк „Младост“. Стартът на дейностите по всички тези проекти зависи от това дали ще има обжалвания. Има осигурено финансиране и единствено трябва да приключим успешно процедурите. Подготвителната работа е най-продължителна и тежка и тя не се вижда от хората. Обособяването на пешеходен Зелен ринг на София също е сред проектите, които ще се финансират от заем. Подготвихме Подробен устройствен план за отсечка от Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“ до гара „Пионер“. Той е одобрен, но се обжалва в съда. Докато чакаме да излезе решението, изпълняваме подготвителна работа – предстои прехвърляне на имот от държавата на Столичната община. Разработен е идеен проект за участъка. Обсъдихме с граждански организации някои детайли – настилки, елементи на градското обзавеждане, които ще се използват при обособяване на Зеления ринг, и се изработва мострен каталог. Надяваме се на по-голяма стабилност в държавата, за да може процесът да приключи. Предстои стартиране на работата и по следващите отсечки от този изцяло зелен проект. Чрез заем гарантирахме строителството на Линия 3 на метрото през район „Слатина“, което ще започне тази година. Проектът трябваше частично да бъде финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), но след редакцията му беше изваден. Не всички подкрепят строителството на метрото, което учуди доста граждани на София, защото подземната железница е предпочитано и много използвано съоръжение. Правителството на Кирил Петков отказа да включи в плана за възстановяване разширението на метрото. За съжаление се налага да водим битка за продължаването на метрото не само за осигуряване на финансиране. В момента се обжалва част от Подробния устройствен план. В пълна готовност сме да стартираме дейностите, когато този процес приключи. Имам уверението, че и през 2023 г. ще бъде изпълнен поетият ангажимент от правителството на Кирил Петков да се осигуряват по 40 млн. лв. на година от държавния бюджет за изграждането на метрото през „Слатина“. Със заема за тротоарите се извършват много мащабни ремонти. Част от средствата са предоставени директно на районните кметове и тези от тях, които са активни, отдавна са стартирали СМР. Идеята да се вземе кредит за подобряването на тротоарите в София е на председателя на СОС Георги Георгиев. Той работи доста време заедно с моя екип и успяхме да защитим средствата пред Европейската инвестиционна банка. Чрез това финансиране ще гарантираме добър пешеходен достъп до училища, детски градини, здравни заведения и спирки на градския транспорт. Успоредно в рамките на строителната програма на СО допълнително реализираме проекти за изграждане и ремонт на тротоари.

До края на 2023 г. трябва да се завършат всички проекти, изпълнявани с европейски средства от програмен период 2014-2020 г. Колко проекта се осъществяват по тази линия и какъв е техният напредък?

С финансиране от ЕС за приключващия период реализираме 37 проекта. Общата им стойност е над 720 млн. лв., от които безвъзмездната помощ е около 590 млн. лв., а останалите са собствено съфинансиране на СО. Всички обекти се изпълняват в срок и очакваме да приключат в рамките на година. По Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ („ОПОС 2014-2020“) продължават дейностите по проекта за подобряване на качеството на атмосферния въздух в Столичната община. Първоначално при старта му се сблъскахме с колебание от страна на гражданите, но то бе преодоляно и проектът тръгна много силно. Към момента са монтирани над 9200 отоплителни устройства, около 6 хил. са климатици. По проекта са подадени заявления от над 10 150 домакинства, като сключените договори са общо 8327. Отоплителните уреди са 9200, защото на места се монтират по няколко климатика. Модернизацията на градския транспорт също се финансира от програмен период 2014-2020 г. Въведохме в експлоатация 4 нови трамвая, които се движат по линия 4. Закупихме ги със спестени средства от „ОПОС 2014-2020“. През последните два периода на ЕС с европейски средства осигурихме общо 67 нови трамвая. Това се случи в рамките на най-мащабната модернизация на столичния градски транспорт. Благодарение на постигнатите резултати най-вече заради автобусите с нулеви емисии и електробусите, които са 120 в момента, София получи много добра оценка в проучване на „Клийн ситис“ и се нареди в челната петица заедно с Копенхаген, Осло и Милано.  Говорейки за градския транспорт, няма как да не споменем строителството на метрото. Това е най-големият стратегически проект на София. През последните 15 години построихме 80% от функциониращите 52 км. Неслучайно метрото бе сред най-мащабните транспортни проекти в двата програмни периода – 2007-2013 г. и 2014-2020 г. Третата линия на метрото в участъка „Красно село“ - „Хаджи Димитър“ бе първият одобрен проект по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, а трасето към „Левски“ е първият одобрен проект по НПВУ. С финансиране от ОП „Региони в растеж 2014-2020“ предстои обновяване на зелени споделени пространства в 6 столични района. Предоставили сме средства за облагородяване на т.нар. кални точки на кметовете на „Сердика“, „Връбница“, „Надежда“, „Илинден“, „Красна поляна“ и „Възраждане“. Сред най-големите и трудни проекти по „ОПОС 2014-2020“ безспорно е този за изграждане на ВиК инфраструктура в 6 столични района. В него е включена и модернизацията на СПСОВ „Кубратово“. Проектът е на стойност около 150 млн. лв. Очакваме строителните дейности да приключат до края на тази година.

Какъв е интересът към новата програма за енергийно обновяване на многофамилни сгради по НПВУ? Какъв ресурс ще бъде инвестиран в общината, колко сгради? 

Към края на май, когато изтече срокът за кандидатстване по първия етап на „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап I“, бяха подадени 198 предложения от 20 столични района. Те са на обща стойност над 283 млн. лв. Предстои да видим колко проекта ще бъдат одобрени, тъй като максималната сума, с която разполага София, е 150 млн. лв. Предполагам, че размерът на предвидените средства може да претърпи промяна, след като се види интересът от другите общини. България трябва да се възползва максимално добре от ресурса за енергийна ефективност по НПВУ и ако в дадено населено място няма достатъчно желаещи, парите да се насочват към активните общини. Знаете, че на 2 юни стартира вторият етап на процедурата, като срокът за кандидатстване е януари 2024 г. Тя се различава, защото в нея има задължително условие крайните получатели да осигурят 20% от стойността на проекта за собствена сметка. Може би това обяснява по-малката активност от гражданите до момента. Очаквам, че с течение на времето интересът ще се засили.

За какви други обекти СО ще търси финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост?

Отново ще подчертая, че засега метрото е единственият голям инфраструктурен обект, който се изпълнява с финансиране от НПВУ. Фактът, че бившият вицепремиер по еврофондовете Атанас Пеканов на няколко пъти заяви своята подкрепа за проекта, показва, че финансирането на метрото заслужава да бъде продължено. В момента се работи активно в участъка от жк „Хаджи Димитър“ до жк „Левски“, който е с дължина 3 км и ще има три метростанции и буферен паркинг за над 100 автомобила на последната спирка. Това е много важен проект, за който възникна въпросът за индексацията на договорите с изпълнителите. Управляващите органи на оперативните програми намериха решение – за тях има възможност да се направи промяна на договорите с до 15%, а по НПВУ няма такава. Получихме уверението на държавата, че индексацията по Плана ще бъде финансирана от държавния бюджет чрез решение на Министерския съвет. Искрено се надявам да се осигурят тези допълнителни средства, за да няма забавяне в дейностите по този участък от Линия 3. Успешното приключване на трасето зависи от обективни причини, които бенефициентът и изпълнителите не могат да решат сами. По отношение на реализирането на други проекти по НПВУ – следим внимателно всяка обявявана процедура по Плана и имаме готовност да кандидатстваме. Досега сме подали 30 проекта, които са в процес на оценка, и работим по подготовката на ново предложение. От подадените предложения по НПВУ 22 са за обновяване на образователна инфраструктура – за 16 училища и 6 детски градини, за които се предвижда модернизиране на сградите и въвеждане на мерки за енергийна ефективност. Някои от проектите, за които чакаме финансиране по Плана, са за изграждане на нови сгради на детски градини в районите „Младост“, „Оборище“, „Красна поляна“, „Красно село“, „Слатина“, „Връбница“, „Искър“, както и за разширение на три училища във „Витоша“, „Красно село“ и „Триадица“. Други 4 проекта, с които сме кандидатствали, са за модернизиране и доставка на оборудване на домове за възрастни хора. Там се предвижда и въвеждане на мерки за енергийна ефективност. През годините в тези институции са извършвани ремонти, сега целим да осигурим максимално добри условия за възрастните хора. Подали сме проекти и за енергийно обновяване на 4 читалища на територията на Столичната община. В процес на подготовка е проект за повишаване на енергийна ефективност на Центъра за обществена подкрепа в р-н „Надежда“. Кандидатстваме и за изграждане на разширение на център за работа с деца в същия район. Както казах, ще продължаваме да следим възможностите по НПВУ и да подаваме проекти.

Споменахте, че е нужна индексация при проекта за метрото. Липсата на реално прилагане на Методиката за индексация е сред основните проблеми за строителите. СОС прие решение договорите, които се изпълняват в София с местно финансиране, да бъдат променени с 15%. Колко договора попадат в хипотезата да бъдат индексирани и какъв финансов ресурс ще е нужен? Ще се справи ли общината, ако държавата не отпусне допълнителен ресурс?

Най-малко 12 договора от капиталовата ни програма попадат в хипотезата да бъдат индексирани, като за това са необходими около 18 млн. лв. Това са проекти, на които Столичната община е изцяло инвеститор. Индексирането им ще се отрази съществено на капиталовата ни програма за 2023 г. Членовете на Националното сдружение на общините в Република България сме обединени и сме поставили въпроса за нуждата от допълнителни средства пред правителството и Народното събрание. Няма как да приемем, че възложителите трябва сами да индексират договорите. Местните власти не получихме компенсация за настъпилата огромна инфлация. Според мен е редно поне да поделим необходимия ресурс, а дори и да бъде поет изцяло от държавата. Както вече казах, имаме и виждането, и волята да продължаваме изпълнението на нашата програма. Гарантираме това с много стабилна финансова политика на СО, която продължава да получава положителна оценка от международната кредитна агенция „Стандарт енд Пуърс“.  Сключваме анекси по договорите с нашите изпълнители и ще направим всичко възможно да осъществим ангажиментите си, но смятам, че е редно държавата да влезе в своята роля. Вече имаме Народно събрание и редовно правителство, което може да взима такива решения. Надявам се да бъде чут гласът на всички кметове. Да не забравяме, че предстоят местни избори, към които парламентарно представените политически сили вече проявяват интерес.

Каква е равносметката Ви в края на мандата? Каква община ще оставите на Вашия наследник? За какво не Ви стигна времето и кое считате за най-голямо постижение?

Оставям една пром нена община. София се превърна в град с увеличени възможности и потенциал за развитие. Равносметката за управлението на дадена община зависи от това откъде си тръгнал. Няма да имам възможност да изброя всичко, което направих заедно с екипите си през последните 15 г. Голяма част от нещата се забравиха, но аз помня проектите, трудностите, както и реформите, които изпълнихме. Днес никой не се сеща за балите с боклук, за 40-годишните икаруси, с които се обслужваше градският транспорт, за метрото, когато беше само 9 км и се движеше от центъра към „Обеля“. Малко преди да стана кмет, беше продължено до Национален стадион „Васил Левски“ и след това започна моята работа по този проект. Забравихме, че части от детски градини и от Борисовата градина се заменяха за по няколко апартамента и нямаше ново строителство, че парковете не се косяха и това бе сред причините да няма посещаемост в тях. Едно от първите ми най-хубави преживявания като кмет на София бе, като започнахме поддръжката на парковете и видях, че това привлича младите хора да ги използват за разходка и отдих. Сред основните ми приоритети през годините беше цялостната модернизация на градския транспорт, което сега отчитам за безспорен успех. Сега той е сред най-модерните в Европа и това е признато от редица столици. На срещи с кметове на европейски градове столичният градски транспорт се дава за пример като най-бързо модернизирания. С работата си не само променихме града, но и подготвихме проекти, по които да продължи развитието му, то не завършва с приключването на моя последен мандат. Винаги съм се старала да оставя достатъчно подготвени проекти и осигурено финансиране, за да може, който стане кмет, да продължи да надгражда. Например очаквам строителството на метрото да продължи. До края на лятото трябва да стартира изграждането на нова метростанция в „Обеля“, която да обслужва и кв. „Модерно предградие“. Тя трябва да бъде обособена като интермодален терминал и да осигурява връзка с жп линията София – Перник. Приет е и планът за развитието на подземната железница в жк „Люлин“ в посока СОП с две станции. Подготвя се ПУП за метрото към Студентски град от бул. „Черни връх“. Тоест има готови проекти, за част от които има и финансиране, с което осигуряваме развитието на града в следващите 3-4 г. Завършването на тези проекти за метрото ще увеличи още повече потенциала на София. Построихме голяма част от трети градски ринг, като сме подготвили проекти за следващите етапи и връзките със ССТ. Проектира се и изграждането на бул. „Рожен“ и предстои старт на дейностите. Искам да подчертая, че ССТ, голяма част от Южната и Западната дъга на СОП бяха реализирани през изминалите 15 г. Няма как да бъде отречено, че това промени София и повлия особено на интереса към северните и западните части на столицата. Години наред се говореше, че те не се развиват. С тези вложения гарантираме и привличането на частните инвестиции, с които ще се отварят много нови работни места. Една от моите заявки бе, че ще работя за привличането на инвеститори в София, които да правят вложения в нови технологии и чисти производства. Въпреки всички кризи в столицата няма безработица. Подготвяме и ще оставим проект за парк „Кукуряк“ в „Овча купел“. Той ще е 93 дка и ще се намира в близост до метростанция „Мизия“, като ще обслужва всички квартали. Освен че реконструирахме всички големи паркове, както и повечето по-малки паркове и градини, изградихме изцяло нов парк „Възраждане“ заедно със спортен комплекс, басейн и аквапарк. Това също е чудесна придобивка за града, преди там имаше пустеещи терени. Когато поех поста на зам.-кмет на София по образование, годишните инвестиции в образователната инфраструктура възлизаха на 2,5 млн. лв. Само за година нараснаха 10 пъти. За 15 г. изградихме над 130 нови сгради на детски градини. София расте, децата стават все повече и затова все още говорим за недостиг на места в забавачниците, но в 15 столични района този проблем е преодолян по отношение на възрастта от 3 до 6 г. Има и други, където предстои това да се случи. През годините направихме огромни инвестиции в култура – не само в наследство, но и в нови проекти. Музеят на София получи своето място в ремонтираната сграда на Централната минерална баня. Открихме филиал на Градската художествена галерия „Васка Емануилова“, както и първия център за съвременно изкуство „Топлоцентралата“, който освен че построихме, го и стопанисваме. Създадохме прекрасни градски пространства, места за експозиции на открито, на едно от които заедно с в. „Строител“ и КСБ правим ежегодната изложба по случай Деня на строителя. Има и още редица неща, които свършихме през този период. Няма как всичко това да не бъде оценено, защото сериозно промени града.

Камарата на строителите в България и СО имат дългогодишно сътрудничество. Има ли сфери, в които би могла да се задълбочи връзката Ви?

 КСБ си партнираме изключително ползотворно. С Камарата сме обсъждали и добри, и лоши моменти по проектите през годините. Търсили сме подкрепа и за законодателни промени. Искам да подчертая изключително важните нормативни изменения, които бяха направени в Закона за устройството и застрояването на Столичната община, както и в Закона за устройство на територията, които на практика дадоха добри възможности за балансиране на желанието на всички нас да запазваме зелени пространства и правото на собствениците да могат да инвестират. Искам да благодаря специално на главния архитект на София Здравко Здравков, който подготви и с него инициирахме тези промени. Това е едно реформаторско решение, с което и спасяваме, и създаваме възможност за изграждане на паркове. В същото време ще може да се строи в по-подходящи територии – нещо, което беше обсъждано с КСБ. Коментирали сме и различни наши програми и идеи – например публично-частното партньорство при строителство на паркинги. Това е сфера, по която може задълбочим сътрудничеството си и към която очаквам да има все по-голям интерес.

През 2023 г. ще бъде реализирана 10-ата юбилейна изложба на КСБ и в. „Строител“, която се организира със съдействието на СО. Какво е значението на тази експозиция? Каква е оценката Ви за проявата през изминалите 10 г.?

Изложбата стартира преди десетилетие по инициатива на в. „Строител“ и на КСБ, за което им благодаря. 10-ата експозиция ще представи построеното в града през изминалите години. Изложбата е възможност за софиянци да видят как са инвестирани техните данъци, а за всички, които са работили по проектите – резултатите от своя труд. Експозицията на КСБ и в. „Строител“ по случай Деня на строителя се утвърди и показва работата на много хора. Всичко, което се прави в града, е плод на дейността на инженери, проектанти, строители, надзорници, администрацията и моя екип. Зад построеното стои много труд, който заслужава уважение. Той трябва да бъде показан в изложбата на КСБ и в. „Строител“, която ние подкрепяме.