Проф. д-р Христина Николова, ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в Университета за национално и световно стопанство: Инвестициите в проекти за повишаване на пътната безопасност осигуряват значителни ползи за обществото

Проф. Николова, на Деветата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“ представихте интересна лекция на тема „Обществени разходи/ползи и пътна безопасност – проблеми и предизвикателства“. Какви са впечатленията Ви от събитието, организирано от ББА „Пътна безопасност“?

Форумът традиционно постави темата за пътната безопасност като важна част от обществения дневен ред, която заема централно място в ежедневието на хората. Необходимостта от предприемането на спешни мерки за ограничаване на транспортните произшествия и загубата на човешки живот беше обект на задълбочен анализ. Важен елемент от този анализ е социално-икономическата оценка на загубите, които предизвикват ПТП за цялото общество.

Във фокуса поставихме и темата за икономическата и социалната оценка на външните разходи, предизвикани от пътнотранспортни произшествия. Този подход гарантира прозрачност на информацията за това какво плаща обществото като цяло за текущото състояние на пътната безопасност и дава възможност за правилното обосноваване на ефективни мерки за намаляване на броя на ПТП и на загиналите, като по този начин гарантира устойчиво и ефикасно развитие на транспортната система. Впечатляващият брой участници – изявени специалисти в сферата с различни профили, допринесоха за наистина много задълбочени и ползотворни дискусии.

Какви са загубите за обществото вследствие от едно ПТП?

На базата на съществуващи научни изследвания на европейско ниво и препоръките на Наръчника за оценка на външните разходи в транспорта при оценката на външните разходи за пътна безопасност се имат предвид стойности за оценка на възникналите външни разходи за едно пострадало лице, като общата сума, която плаща обществото за загубата на един човешки живот при ПТП в България към 2022 г., е 2,17 млн. евро. Съответно цялата стойност, плащана от обществото при едно ПТП с тежки наранявания, е 305 387 евро, а при такива с леки наранявания – 23 562 евро. В тези суми не се отчитат материалните разходи, свързани с увреждане на други превозни средства, товари, повреди по инфраструктурата и други материални щети. Те се считат за покрити от механизмите на задължителните и доброволни транспортни застраховки.

При използване на тази методология изчисленията показват, че общата стойност на външните разходи, причинени от тежки и леки наранявания при ПТП, възлиза на 1,039 млрд. евро средногодишно през последните 10 г., съответно средногодишно обществото ни губи 467 млн. евро от ПТП с тежки наранявания и 166 млн. евро – от леки наранявания. В тези стойности не се включват материалните загуби. Като прибавим и тях, тогава общите външни разходи, причинени от ПТП на обществото, нарастват още повече. Цялата стойност на външните разходи, причинени от тежки и леки наранявания при ПТП, изчислени по гореописаната методика, за периода 2012-2022 г. възлиза на 5,160 млрд. евро – за тежки наранявания, и 1,815 млрд. евро, а съответните външни разходи, причинени на икономиката на страната вследствие от загубата на човешки живот, за същия период имат обща стойност от 11,433 млрд. евро. Общата сума на външните разходи, причинени при ПТП за периода, е 18,408 млрд. евро. Като се добавят и материалните щети, причинени при ПТП, общата сума на тези разходи за периода 2012-2022 г. надхвърля 28 млрд. евро. Виждате, че обществото ни търпи огромни загуби от войната по пътищата и ние трябва да си даваме сметка за това.

Какво е мнението Ви за промените в Наказателно-процесуалния кодекс по отношение на отнемането на превозното средство на нарушителите, има голям дебат по темата?

Темата придоби широк обществен отзвук, за съжаление в голяма степен с отрицателна конотация, но въпреки това мисля, че първите резултати вече са налице. Все повече хора се замислят сериозно, преди да си позволят да решат да шофират след употреба на алкохол. От друга страна във фокуса на вниманието винаги трябва да бъде превенцията на нарушенията на правилата за движение по пътищата и именно това осигурява много повече ползи за обществото, отколкото поставянето на акцент върху наказанията и глобите. В крайна сметка, за да се предотвратят ПТП и да се спасят човешки животи, трябва да се обезпечи пътната безопасност, а това не се случва само с глоби и наказания. Да, те са необходими и възпитателни, но не това е целта. Изследвания на европейско ниво показват, че именно превенцията осигурява намаляване на броя на ПТП. Например обозначаването на участъци от пътната мрежа с инсталирани камери за проследяване на скоростта на движение води до намаляване на скоростта и незабавно намаляване на броя на ПТП. Именно това е голямата цел.

Има ли нужда от още законодателни промени по отношение на пътната безопасност?

Мисля, че непрекъснатите законодателни промени затормозяват както правоприлагащите органи, така и водачите на МПС. Въздействието им се реализира с определен лаг във времето и така много често ние не можем да видим и оценим техния ефект.

Несъмнено е необходимо тясно сътрудничество между органите на Пътна полиция, агенциите и институциите, отговарящи за изграждането и поддръжката на пътната инфраструктура, ДА „Безопасност на движението по пътищата“ и всички останали заинтересовани страни по отношение на управлението на безопасността по пътищата. Необходимо е те да надграждат върху националните инициативи, като си поставят цели и разглеждат всички фактори, които играят роля при възникването на ПТП (инфраструктура, безопасност на превозните средства, поведение на водачите, реагиране при извънредни ситуации). Това се постига чрез приемане на законови мерки, разбира се, но освен това следва да се осигури подкрепа за кампании за обществено образование, подпомагане на различни участници в областта на пътната безопасност да споделят съответния опит. Важен момент е и осигуряването на необходимото финансиране за подходящи мерки, като се отчитат ползите за цялото общество от намаляването на външните разходи, причинени от ПТП.

Правили ли сте анализ „разходи-ползи” за състоянието на пътищата и нуждата от ремонти?

Традиционно анализите „разходи-ползи“ се използват за оценка на ефективността от реализирането на инфраструктурни проекти. Целта на оценката на икономическото въздействие на проектите за инвестиции в по-безопасна пътна инфраструктура е да се измерят количествено ефектите (вътрешни и външни) от тяхната реализация. Съответният проект може да бъде категоризиран в зависимост от неговата локация в градски или извънградски зони или и в зависимост от регионалното му значение – локално, регионално, национално. По този начин се оценява въздействието на съответния проект пропорционално на локално, регионално и национално ниво.

Методологията за оценка на въздействието изисква да се събере необходимата статистическа информация на градско (локално), регионално или национално ниво и след това да се идентифицират основните въздействия, респ. ползи в резултат от намаляването на ПТП. Поради факта, че не всички въздействия могат да бъдат обхванати и оценени количествено, възможните въздействия се описват предварително в общата методология за оценка. Съответно при всеки проект се посочват идентифицираните въздействия. Те се оценяват като процентни намаления или увеличения на различните наранявания при ПТП. По този начин може да се оцени въздействието на всеки проект по отношение на безопасността на движението по пътищата и за националната икономика на страната като цяло.

Икономическото оценяване на проектите за повишаване на безопасността на движението по пътищата е необходимо за вземане на решения за провеждане на целенасочена транспортна политика и мерки за осигуряване на пътната безопасност и за намаляване на ПТП.

По мои изчисления за оценка на въздействието на инвестициите в пътна безопасност въз основа на анализ „разходи-ползи“ по проекти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Пътна полиция за инвестиции в пътна безопасност това са високоефективни проекти от икономическа гледна точка и по-специално по отношение на намаляване на външните разходи, които възникват вследствие от ПТП за цялото общество.

Например сравнението между ползите и разходите по проекти на МРРБ за изпълнение на мерки по подновяване и монтиране на нови ограничителни системи за пътища (ОСП) и на буферни терминали по републиканската пътна мрежа (РПМ) за 10-годишен период на въвеждане на проекта показва реализацията на икономии от 2,48 лв. външни разходи от ПТП на 1 лв. вложени инвестиционни разходи. Индикативните годишни стойности на инвестициите по години са разчетени от МРРБ в мотивите към Наредба за условията и реда за използване на ограничителни системи за пътища и изискванията към тях. Идентифицирана е необходимостта от вложения на базата на дължината на ОСП, които се нуждаят от подмяна или новопоставяне. По отношение на разходите за загуба на човешки живот парите за направената инвестиция ще се възвърнат напълно към седмата година от началото на проекта. Съответно по отношение на разходите за тежко пострадали и за леко пострадали това се очаква да стане към началото на осмата и деветата година на инвестицията.

Друг пример е изчисляването на съотношението „ползи-разходи“ за проект за внедряване на 20 нови камери за проследяване на скоростта по РПМ. Проектът предвижда закупуване на 20 камери за следене на скоростта, всяка на стойност 100 000 лв. Камерите ще бъдат приложени на национално ниво по РПМ. Очакваният спад в тежките наранявания и бр. на смъртните случаи при използването на мрежа от камери за скоростта е между 5-10%. При изчисляването на разходите за проекта е взета предвид първоначалната инвестиция и текущите разходи за поддръжка на камерите по години, като са изчислени бъдещите стойности на тези разходи. Ползите са оценени при използване на консервативен подход с минимално въздействие върху видовете ПТП (между 0,25 и 0,5%) поради малкия брой на камерите и ограничения мащаб на приложение. Сравнението между ползите и разходите за 10-годишен период на въвеждане на проекта с ограничен мащаб показва реализацията на икономии от 8,43 лв. външни разходи от ПТП на 1 лв. вложени инвестиционни разходи. При оценка на рентабилността на инвестицията по този проект става ясно, че той осигурява значителни ползи от икономии на външни разходи от ПТП за обществото дори и при минимално въздействие и спасяването на само един човешки живот.

При оценката на разходите и ползите за тези проекти не са отчетени икономиите от други външни разходи, като тези за отстраняване на възникнали задръствания поради възникнали ПТП, материалните разходи за обезщетения на увредено имущество и други. Не са взети предвид също така допълнителните приходи, които биха се получили от използването на камерите за проследяване на скоростта за налагане на глоби и санкции на водачите, нарушаващи закона за движение по пътищата и неспазващи ограниченията. При тяхното отчитане ползите от реализираните инвестиции в проекти за пътна безопасност за обществото нарастват многократно. Всички това доказва, че инвестициите в проекти за повишаване на пътната безопасност осигуряват значителни ползи за обществото и гарантират подобряване на неговото икономическо и социално благосъстояние.

Казвате, че има нужда от правилно приоритизиране на пътищата, подлежащи на ремонт. Как трябва да стане това?

Темата за текущото поддържане на пътищата за гарантиране на качествена и безопасна инфраструктура е изключително важна и широко обсъждана. През последните години тя е обект на изследване и в научните среди. Активно се работи по обосноваването на съвременните системи за управление и мониторинг на състоянието на пътната мрежа. Прилагането на система за управление и мониторинг, свързана с приоритизиране на пътищата за ремонт и поддръжка, има положително отражение върху някои от ключовите фактори, които влияят върху общите разходи за поддържане на РПМ. Следва да се отбележи, че потенциалните ползи винаги зависят от специфичните характеристики на всеки проект и пътен участък (например местоположение, климатични условия, достъпност до определени услуги на съответното място, строителни практики и др.). Могат да бъдат идентифицирани потенциални икономии на разходите и постигане на подобрени показатели за пътна безопасност посредством ранна оценка на вариантите за текущо поддържане на пътищата.

Поддържането и рехабилитацията на пътищата имат за цел да се гарантират най-добри експлоатационни характеристики на настилките, както и оптимални решения от гледна точка на разходите вследствие на запазването, подобряването и експлоатацията на инфраструктурните активи. Освен това, ако дейностите по поддръжката са правилно насрочени във времето, разходите, свързани със задръствания и ПТП, могат да бъдат сведени до минимум.

От съществено значение за правилното планиране и осъществяване на устойчиво развитие на пътната мрежа на страната е съобразяването с фактори като перманентното нарастване на общия брой автомобили и подобряването на динамичните им показатели. Въздействието на тежкотоварния трафик върху стратегическата пътна мрежа е от огромно значение, тъй като влияе върху дългосрочното състояние на настилките. Дейностите по републиканските пътища могат да бъдат планирани, като предимство имат участъците с високо ниво на приоритизация по строго определени и количествено оценими критерии, вкл. участъци с концентрация на ПТП. Успоредно с това е необходимо да се използват информационните технологии и дигитализацията, за да може да се улесни и оптимизира процесът по поддържане и управление на пътната инфраструктура. Всичко това би могло да се осъществи чрез внедряване на адекватна и съвременна система за управление и мониторинг на пътищата. Управлението на безопасността на пътната инфраструктура чрез инструменти за обективна оценка на състоянието на пътищата предоставя възможности за разработване на план за действие на база приоритизиране на мерките за безопасност и позволява осигуряването на максимални ползи на участниците в движението и заинтересованите страни.

Посочвате, че мерките и инвестициите за пътна безопасност са ключови за ограничаване на ПТП и загубите за обществото. Какви мерки и инвестиции трябва да се правят, за да се подобри пътната безопасност?

По мое мнение акцентът трябва да се постави върху осигуряването на по-безопасна инфраструктура, инвестиции в пътна безопасност, свързани с подобряване на обучението и подготовката на водачите на МПС, превантивни мерки, насочени към съблюдаване на правилата за движение по пътищата; насърчаване на използването на по-безопасни автомобили чрез данъчни стимули и облекчения; насърчаване на използването на нови технологии в пътното строителство; подобряване на спешната помощ и другите услуги, свързани с подпомагане на пострадалите при ПТП; предприемане на допълнителни мерки за защита на лесно уязвимите участници в движението (мотопедисти, колоездачи, пешеходци, възрастни хора, деца, инвалиди). Всичко това може да се направи в контекста на подхода „Визия нула“ за премахване на смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата. Този подход приоритизира политиката за безопасност на движението по пътищата, като се съсредоточава върху предотвратяването на смъртни случаи и тежки наранявания.

Мерките и инвестициите за пътна безопасност са ключови за ограничаване на ПТП и загубите за обществото. Освен чисто човешкия фактор съществува и силна икономическа логика за инвестиции в пътната безопасност - на 1 лв. инвестиции в мероприятия за обезопасяване на пътна инфраструктура се очакват многократно по-големи икономии от обществени разходи при по-малко пострадали, по-ниски разходи за здравеопазване и по-малко щети в резултат от намаляване броя на ПТП. В този смисъл основният приоритет на националната стратегия за осигуряване на безопасност на движението по пътищата е дефинирането на пътната безопасност като част от усилията да се постигне устойчиво развитие на икономиката и обществото и за икономически растеж.

Ще завърша с цитат на една мисъл на Стивън Пъркинс, ръководител на изследователската дейност на Международния транспортен форум: „Държави, които не инвестират в пътна безопасност, пренебрегват потенциален икономически растеж!“