Инж. Качамаков, бяхте на работно посещение в столицата на Съединените американски щати Вашингтон като част от делегация на Конфедерацията на международните контрактори (CICA), на която сте вицепрезидент. Разкажете ни повече за целите на визитата и проведените срещи на високо ниво?

Конфедерацията на международните контрактори ежегодно провежда срещи на възможно най-високо ниво в столицата на САЩ Вашингтон, където са съсредоточени най-големите финансови институции. Настоящата визита бе насочена основно към срещи и разговори с различни представители на Световната банка (СБ) - най-мащабната организация в международен план, която финансира строителни проекти.

Вероятно не много хора са запознати със структурата на банката, затова ще си позволя да кажа няколко думи за нея. Освен самата банка, пет са основните подразделения, които влизат в състава на банката. Това са Международната банка за реконструкция и развитие (IBRD), Международната асоциация за развитие (IDA), Международната финансова корпорация (IFC), Международната инвестиционна агенция за гаранции (MIGA) и Международният център за решаване на спорове (ICSID).

Първите две поддържат контакти главно с правителствата на отделните държави, с които работят, IFC и MIGA са ориентирани повече към частния сектор, a ICSID е арбитраж.

Една от срещите беше с г-н Хорхе Фамилиар, който е вицепрезидент и ковчежник на Световната банка. Обръщам внимание на нея, тъй като това е човек от висшия мениджмънт на банката, който рядко има директни контакти с бизнеса, и за нас беше удоволствие и привилегия да се срещнем с него. Срещата беше в изключително ограничен състав, като на нея освен мен присъстваха само още вторият вицепрезидент на CICA Николас Марискал, бившият президент на Конфедерацията Ървин Перет, както и Иван Счех, който е президент на Интер-американската строителна федерация (FIIC).

В разговорите вицепрезидентът Фамилиар подчерта, че един от основните приоритети, по които работи Световната банка, е свързан с проблемите, породени от промените в климата. Много внимателно от страна на банката се следят темите за декарбонизацията, „зелената” енергия, в европейски план Зелената сделка, като е ясно, че ефектът върху строителството, до който тези инициативи ще доведат, ще бъде оскъпяването му.

 Банката обаче не разглежда увеличението на цената като проблем, а по-скоро като възможност строителните компании и съответните правителства да търсят допълнително финансиране за всички разходи, които са свързани с реализиране на целите по „зелените” инициативи, като декарбонизацията и намаляването на въглеродния отпечатък.

Аз споделих, че КСБ категорично има виждане, че това е една от основните теми, по които строителната индустрия трябва да работи в следващите години. Ясна е перспективата - строителството ще става все по-„зелено” и това е необратим процес. Важно е да може да успеем да се възползваме от това да използваме парите, които финансовите институции са готови да отпуснат, за да може да покрием допълнителните разходи, които ще възникнат във връзка с опазване на околната среда и промените в климата.

СБ е и ще продължава да бъде структуроопределящата финансираща институция в областта на големите инфраструктурни проекти.

Какви бяха другите теми, които дискутирахте по време на срещите си с представителите на Световната банка?

Аз бих откроил две водещи теми. Едната засягаше т.нар. условия за оценяване при търгове, нещо което касае и България. Тези условия за оценяване в момента се променят по инициатива на банката, като CICA, Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) и Европейските международни контрактори (EIC) имат обща позиция по тази тема. И трите международни организации настояват тежестта на критерия „цена“ в тръжните процедури да бъде ограничена в полза на критериите „качество“ и „устойчивост“.

Отново ще подчертая, че това е казус, който изключително много вълнува и нашата страна. Тези, които участват в обществени поръчки, отлично знаят начина, по който се определя т.нар. икономически най-изгодна цена. Това е на практика копие на условията за оценяване, които се използват и в търговете, финансирани от Световната банка.

Анализите, направени от EIC и FIEC, сочат, че съотношенията на условията в зависимост от различните обекти следва да запазват компонента „техническа оферта“, която включва качеството в процент не по-малък от 40%. Ако този процент е по-малък, в крайна сметка оценката на търга се определя основно от цената и попадаме в хипотезата „най-ниска цена“, от която от години се опитваме да избягаме.

Целта на промените по отношение на условията е те да доведат до устойчивост на строителния продукт. За да се случи това, е необходимо качеството да бъде оценено на нужното ниво. Това е позицията на трите строителни организации.

Специално внимание на темата обърнахме по време на разговорите с Енцо де Лаурентис, ръководител на отдела за обществени поръчки в Световната банка, Себастиян Молинеус, директор стратегии и операции. С тях коментирахме, че един от основните казуси, по които строителният сектор на световно ниво трябва да се пребори, е именно масовото използване от възложителите на критерия „най-ниска цена“.

Обсъдихме също така, че е много по-добре да се преминава през т.нар. предквалификационен процес. Според CICA и EIC фирмите, които участват в търгове по особено големи проекти и условията при тях са по-специфични, не трябва да са повече от три-четири. Причината да се поставя това условие е, че изготвянето на една оферта за такъв търг струва много ресурси и за да бъде мотивирана компанията да участва в поръчката, тя трябва да знае все пак, че няма да се конкурира с още 15 компании. За по-малките търгове, които не са с голяма сложност, CICA и EIC препоръчват след преквалификацията да остават 5 или 6 фирми участници.

На срещата засегнахме и т.нар. китайски проблем, при който става дума за търгове, на които се явяват три или повече китайски компании, които са с един и същи собственик - китайската държава. Позицията ни е, че по този начин се избягва конкурентната среда. Предложението, което бе дадено от страна на трите асоциации, е компании, които имат държавен капитал, да бъдат ограничени в участие до само една компания в търг. Все пак те са един вид свързани лица по линия на собствеността.

Бихте ли ни казали повече за условията за оценяване, които коментирахте?

Беше направена специална презентация по тази тема. Мисля, че си заслужава и ще бъде интересно и полезно за бранша да я представим подробно в някой от следващите броеве на вестника. Тук ще засегна само основните аспекти.

Стъпките, през които един търг преминава, са няколко. Първата е преквалификацията или предварителен подбор, който отсява т.нар. кратък списък от участници. Следва отварянето на първи плик, с който всъщност се извършва оценката на три основни параметъра. Първият е критерий за качество, вторият - техническа оценка на офертата, и на трето място – критерий за устойчивост. Трите общо формират тежестта на т.нар. техническа част на офертата. Третата стъпка е отварянето на втори плик, в който се намира финансовата оферта на участника. И четвъртата и последна стъпка е изборът на икономически най-изгодната оферта и определяне на победителя.

Тежестта, която се използва в практиката за техническата оферта, е от 30% до 50%, а за финансовата оценка - от 50% до 70% в зависимост от вида търг. Тук отново искам да обърна внимание на анализите, които сме направили в европейските федерации, и препоръчваме техническата оферта да не се оценява с тежест по-малка от 40%. Нашите очаквания са това да бъде взето предвид от СБ.

Общата идея е да се оценяват по-високо критериите в техническата оферта за сметка на предложената цена. Практиката показва, че когато определяща е най-ниската цена, проектите доста често имат проблеми.

По време на визитата Ви във Вашингтон сте имали среща с антикорупционния отдел на Световната банка. Това е много интересно. Разкажете ни повече. Какви правомощия има тази структура и с какви казуси се занимава тя?

СБ има специален антикорупционен отдел, в който работят 90 човека. Те отговарят за проектите, които се финансират от банката в целия свят. Ние имахме среща с г-н Тайлър Ходжсън, които е главен разследващ и ръководител на отдела.

Той работи в две основни направления. Една част от структурата се занимава само с разследвания, а другата - с доказаните случаи на корупционни действия. Втората управлява процесите, при които уличените фирми биват отстранени и не са допускани повече до проекти, финансирани от Световната банка.

Разговорът беше много интересен. Споделиха ни, че естествено в работата на антикорупционния отдел има и случаи, в които се разкрива, че дадена компания е набедена. В такава ситуация на фирмата се дава възможност да изчисти своето име и отново да има достъп до финансиране. Условието обаче е компанията да премине мониторинг и да изпълни условията, които Световната банка постави. Дадоха ни примери с компании, които след подобни случаи са благодарили на банката, че са им били поставени такива изисквания, защото за тях е било полезно и са подобрили начина си на управление и следене на процесите.

На срещата стана ясно, че има два основни пътя на корупцията. Единият е на етап при тръжната процедура, когато се искат пари или се предлагат услуги за това да бъдат заложени „удобни“ условия в тръжната процедура, като за това да бъдеш оценен „подобаващо“ и да бъдеш избран за победител. Вторият път е, когато е в ход фактическото изпълнение на проекта, фирмите са започнали работа и биват изнудвани за това работата да може да „върви“, включително и за да се приемат сертификати или да се одобрят дейностите им.

Това е един от отделите, които работят в информационно затъмнение. Дори когато има открито производство към определена компания и то е прекратено, няма практика за това да бъде уведомявана разследваната компания. Това за мен беше странно, тъй като тази компания до последно няма информация какво се случва, че може всъщност да няма никакви последствия за нея и за проекта, който изпълнява. Малко е стресиращо да нямаш информация, но явно така работят. Разбира се, ако са установени нарушения, тогава се представят доказателства, започва дело и компанията има възможност да се защитава. Аз си пожелавам да нямаме колеги, които да се срещат с този отдел за разследвания и още по-малко да бъдат санкционирани за злоупотреби.

СБ работи в целия свят. Къде е най-голямата концентрация на нарушенията и разкритите корупционни практики?

Наистина те работят в цял свят, констатирани са случаи на различни места, но най-много по проекти в Африка, тъй като не е тайна, че там корупционните практики са много разпространени.

 Подчертано беше значението на работата на антикорупциония отдел, защото за банката е важно финансираните от нея проекти да бъдат реализирани и да не се стига до случаи, в които да стартира един проект, парите да бъдат усвоени и в крайна сметка той да не се изпълни с нужното качество и в съответния обем.

Кои други аспекти от срещите с представители на банката можете да откроите като значими?

Ползотворни бяха и разговорите ни с представителите на MIGA. Международната инвестиционна агенция за гаранции към Световната банка отговаря не толкова за застраховките, които предоставят строителните компании към държавата по техните договори за строителство, а за застраховането на самия строител за случаите, когато при определен проблем не може да си получи парите и така се застрашава реализацията на самия проект. Интересен пример, който дадоха представители на MIGA, бе свързан с африканските държави, където те предоставят застраховки за строителните компании на местата, където има опасност от военни конфликти или правителствен преврат. По този начин те предоставят сигурност за фирмите, включително и при евентуална национализация на тяхната строителна техника.

Подобен подход може да се използва и в държави, където има чести смени на правителства. Така MIGA гарантира, че независимо кой е на власт, възложените проекти, които са договорени и започнати, ще бъдат завършени. Важно е да отбележим, че тук не говорим за застрахователни бондове, а за застраховка, която самата фирма сключва за себе си.

Фактът, че MIGA е част от структурата на СБ и по този начин има влияние върху възложителите, които използват финансиране, дава голяма легитимност и репутация на тази гаранционна агенция.

Международната финансова корпорация (IFC) е втората подструктура на СБ, която е насочена към бизнеса. Тя дава възможност за осигуряване на ресурс за строителни проекти, включително публично-частни партньорства.

На срещата ни с Международната финансова корпорация отново бе подчертан приоритетът на Световната банка, че финансирането на проекти преминава изключително много през екологичните показатели, които са приети от Европейския съюз, а и от целия свят. Достъпът до това финансиране е с ограничителни условия в тази насока. Те са категорични, че ако държавите и компаниите нямат „зелено” мислене, то трудно би било одобрено отпускането на средства за реализирането на даден обект.

В рамките на посещението ни имахме среща и с Интер-американската банка за развитие. Тя се занимава с проекти главно в Северна и Латинска Америка.

В разговорите бяха засегнати и въпроси, които са в дневния ред на КСБ от години, но касаят и бранша в световен мащаб. Повдигната бе темата за липсата на работна ръка, проблемът с увеличаването на цените на материалите, както и дългият период от започване на проектирането до реалното изпълнение на проектите.

Какви са възможностите Световната банка да финансира проект на частна компания?

Това може да стане единствено чрез публично-частно партньорство под формата на дългосрочни концесии. Това е стратегия на СБ от години, особено в Африка. Най-често по този начин се финансира изграждането на пътни и водни проекти.

Световната банка не финансира частни инвестиции, защото реално погледнато, тя не работи директно с бизнеса, а с правителствата на съответната държава. Банката поставя условия и дава пари на правителството. То от своя страна е натоварено с отговорността да следи целия последващ процес на реализация, тъй като е заемополучател от банката.

Какви са изводите, които ръководството CICA може да направи от проведените срещи?

Определено основният акцент, който може да бъде изведен, касае условията за оценяване на обществените поръчки. Желанието на световния строителен бизнес и на Световната банка е да се избегне възможността определящ да бъде критерият „най-ниска цена“. В бъдеще все повече качеството и устойчивостта на проектите ще са водещи, както и предвидените мерки за опазване на околната среда.

За мен като представител на Камарата на строителите беше изключително полезно, защото имах възможност да получа информация от „първа ръка“ и да задавам въпроси. Сигурен съм, че темите, които обсъждахме във Вашингтон, ще бъдат отразени и ще имат ефект и над българския строителен пазар. Важно е да имаме навременна и достоверна информация, за да изготвяме правилно нашите стратегии.