Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: Липсата на кадри е както национален проблем, така и казус на европейско ниво

Г-жо Пенкова, енергийните характеристики на сградите у нас и подобряването на енергийната ефективност (ЕЕ) на сградния фонд са важни теми за строителния сектор. В тази връзка какво е нужно, за да се засили процесът на обновяване в България?

Темата за енергийната ефективност на сградите е изключително важна. Първо, чрез реновиране (като не говорим само за саниране, а дълбок ремонт – смяна на вътрешните инсталации на зданията, на отоплителните системи, на уредите за отопление и др.) сметките на домакинствата биха намалели с почти 50%. Самият факт, че можем да постигнем реален спад на разходите, при това в период на инфлация, би следвало да е достатъчен стимул.

Второ, въвеждането на дефиниция на „енергийна бедност“ и приоритетното третиране на домакинства, намиращи се в това състояние, при финансиране на проекти за ЕЕ са ясен атестат за поемане в правилна посока, когато говорим за засилване на „енергийно ефективните“ процеси. Въведената възможност за гъвкаво участие на потребителите на енергийни услуги на пазара на електрическа енергия чрез ползването на интелигентни измервателни уреди, позволяващи сключването на договори с динамична цена на доставка, също ускоряват процесите.

А промените в Закона за енергията от възобновяеми източници предвиждат към всяка община да бъде създаден център за административно обслужване, който при подадено искане от потребители да предоставя указания и информация за процедурите при изграждане, реконструкция или основен ремонт на енергийни обекти и съоръжения. Процесът, макар и със закъснение, е започнал при нас. Въпросът е да не губим инерция и да продължим да гледаме дългосрочно и най-вече последователно да следваме начертания път.

На какви средства може да разчитаме от ЕС за енергийна ефективност, разработват ли се финансови механизми за финансиране на такива проекти?

Основните източници, от които можем да се възползваме от европейско финансиране, са Националният план за възстановяване и устойчивост и Кохезионният фонд. В НПВУ вече има заложени над 408 млн. лв. за саниране на обществени сгради.

В началото на годината Министерството на регионалното развитие и благоустройството излезе с информация, че планира да инвестира над 1,4 млрд. лв. за ЕЕ на жилища в цялата страна. Основният критерий за класиране за подобно финансиране беше сградата да е с до 4 апартамента. По последна информация от края на октомври т.г. получените проекти са малко над 3000 и за да се реализират, ще са нужни близо 4 млрд. лв. Този интерес е показателен за желанието на българските граждани да инвестират в енергийна ефективност.

С нарасналите цени на тока и парното през последните близо 2 г. все повече потребители разбират, че спестената енергия е най-евтината енергия. Разликата на програмата по НПВУ в сравнение с националната програмата за ЕЕ отпреди няколко години е, че ремонтните дейности няма да се извършват изцяло безвъзмездно за собственика. Това важи за втория й етап, в който 20% от стойността на проекта ще трябва да се покрият от собствениците на имотите. По този начин ще се позволи ограниченият ресурс да достигне до повече домакинства. Работим много активно в последните дни на преговорите по Директивата за енергийните характеристики на сградите, за да осигурим възможност за евтини и достъпни заеми, с които желаещите да могат да допълнят оставащите им 20% съфинансиране.

Как оценявате изпълнението на оперативните програми от програмен период 2014-2020 г. във връзка с това, че остава по-малко от месец до изтичане на всички срокове по него, и как седи България в период 2021-2027 г.?

Доколкото знам, през миналата година много от министерствата, които управляват европейски фондове, не обявиха тръжни процедури заради изчерпани ресурси или недостиг на средства в приключващия програмен период. Това отчасти се дължи и на пандемията. По данни на Министерството на финансите изпълнението на разходите по линия на средствата от ЕС ще е в размер на 5,5 млрд. лв. т.г. За 2024 г. са заложени разходи по линия на ЕС в размер на 8,5 млрд. лв. Това е добър знак.

Какво е мнението Ви за усвояването на средствата от НПВУ?

Ние и досега не знаем какво точно се включва в Плана. Проектите бяха толкова пъти променяни и заменяни. Както и правителствата впрочем. Това е пагубно както за страната ни, така и за очите, с които партньорите ни гледат на нас. Вижте какво стана и с териториалните планове по Фонда за справедлив преход. Отново приемаме нещо „в 12 без 5“, за да не изпуснем финансирането, без да сме сигурни в качеството на документа и без да е проведен сериозен обществен дебат.

За да не сме прекалено самокритични, което е често повтаряща се грешка, искам да уточня, че средствата, отпуснати по НПВУ в рамките на ЕС, като цяло не се усвояват със скоростта, с която ни се иска. Към 30 юни т.г. данните сочат, че едва 30% от наличните пари са усвоени на средно европейско ниво. Това далеч не е задоволително. Очевидна е необходимостта от облекчаване на административните изисквания по отношение на отпускането на тези средства. За да не бъдат те „загубени“, положих усилия голяма част от тях да са налични за държавите членки по линия на друго законодателство, по което работя, а именно – Регламента за промишленост с нулеви нетни емисии. Спрямо текстовете, които успях да договоря и бяха гласувани през ноември 2023 г. в пленарната зала на Европейския парламент (ЕП), страните от ЕС ще имат достъп до неизползваните фондове по Механизма за възстановяване и устойчивост (т.нар. национални планове), за да реализират проекти, свързани с реиндустриализация и привличане на нови производства, които също ще спомагат за „зеления” енергиен преход.

Казвате, че България може да има ключова роля в определянето на европейската енергийна политика? Как може да стане това?

България реално може да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС. Ясен пример е категоризирането на ядрената енергия като „зелена” и устойчива. Без усилие от страната ни това нямаше да се случи. Без българското участие в преговорния екип при подготовката и поправките на Регламента за промишленост с нулеви нетни емисии ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа енергийна технология.

След почти 6 месеца преговори в ЕП финалният текст на законодателството беше приет от институцията с близо 80% подкрепа. България изигра ключовата роля между двете крайни позиции на Германия и Франция. Като част от този преговорен екип аз съм горда с постигнатия успех. Така окончателно затвърдихме централното място на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на Европа.

Без българското участие нямаше да има и допълнително финансиране, което гарантира, че новите производства няма да отидат само в големите страни, които предоставят държавна помощ. Но това са само примери, които затвърждават тази гледна точка. Кратък отговор на въпроса „Как може да стане това?“ е чрез политическа воля и дългосрочна визия, добра, последователна и постоянна комуникация и координация с индустрията, академичните среди, синдикатите и неправителствения сектор, залагане и защита на приоритети, които са от национално и европейско значение, и добро партньорство с други членки на ЕС. България има стратегическо предимство в енергийния сектор и доказана експертиза. Защо да нямаме и определяща роля при изграждането на енергийната политика на ЕС?

Какви инвестиции са необходими в електро­преносната мрежа, за да е сигурна тя?

Това е още една причина за спешната необходимост от енергийна стратегия и план за действие в България. Министерството на енергетиката публикува проект за такава стратегия преди две седмици, но сега е необходимо да има и широк дебат с всички заинтересовани страни. Конкретно по Вашия въпрос трябва експертизата на първо място на колегите от ЕСО, трите разпределителни дружества и колегите от КЕВР. Аз самата инициирах такъв дебат в края на ноември т.г. в Народното събрание. Но това е само първата стъпка. Тези разговори трябва да продължат.

Инвестиции в електропреносната мрежа и сериозен акцент върху нейната свързаност са поставени в Регламента за нулеви нетни емисии. Технологиите за свързаност и за обновяване на електропреносната мрежа са част от стратегическите за ЕС технологии, в които ще се инвестира в следващите години.

Какво най-важно може да откроите в законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии?

По-горе споменах, но ще откроя пак – ядрената енергетика вече е в обхвата на стратегическите технологии, заложени в Регламента за промишленост с нулеви нетни емисии. За пореден път ЕП потвърди, че ядрената енергетика е незаобиколим фактор за бъдещото енергийно развитие на континента. Беше договорено и повече финансиране, като добавихме достъп до 13 млрд. евро в целенасочен фонд, до неизползваните фондове по Механизма за възстановяване и устойчивост, до Иновационния фонд, до финансови схеми на Европейската инвестиционна банка и до частен капитал, стимулиран от държавни гаранции. Това допълнително финансиране гарантира, че производството на нови технологии няма да е само в 2-3 големи страни.

По линия на законодателството ще бъдат създадени и програми за преквалификация и обучение на експерти, които да работят в тези нови стратегически производства. В обхвата на законодателството са включени и компонентите, материалите и машините за производство на технологии за чиста енергия, разширен е списъкът от технологии, налице е ускоряване на процеса за издаване на разрешения и са създадени условия за индустриални паркове за екологични технологии в ЕС. Парламентът е готов да започне преговори със Съвета относно окончателния текст на законодателството.

Евродепутатите от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) приеха Вашето предложение за европейско законодателство за стартъпи. Какви са основните моменти в него?

С това предложение сме си поставили три цели. Първо, добре изграденото законодателство създава среда, която насърчава иновациите. Стартъпите често внасят новаторски идеи и технологии, които могат да допринесат за икономическия и технологичен напредък на страната. Второ, прозрачното и стабилно законодателство е ключов фактор за привличането на инвестиции. Трето, стартъпите са основен двигател за създаването на нови работни места, особено когато говорим за млади хора, които искат да реализират своите проекти в ЕС.

Липсата на квалифицирани кадри във всички сектори на икономиката е проблем, който все повече се задълбочава. Какви стъпки са необходими, за да се справим с него?

Липсата на кадри е както национален проблем, така и казус на европейско ниво. Подготовката на работници и специалисти е ключова за развитието на всички сектори на икономиката. Този въпрос е доста многопластов. Той тръгва още от образователната сфера и преминава през регулаторните рамки, бюрокрацията и финансирането при квалификация и преквалификация.

Необходимо е на първо време да се обърне сериозно внимание на приложните науки в училищата и на специализираното обучение в университетите. На България (и Европа включително) са й необходими инженери, химици, физици, математици, специалисти в строителната сфера, обработването на метали и други суровини и тежката промишленост.

Как да се повиши у нас интересът към тези различни и нелеки специалности? Първо, необходимо е инвестирането на значителен ресурс в подобряването на наличните и изграждането на нови материални бази към училищата и университетите. Тези специалности трябва да са атрактивни за студентите и учещите се, да виждат бъдеше в тях. Това следва да е дългосрочна национална политика с 10-, 20- и дори 30-годишен период. Второ, необходимо е да се създаде програма, която да насърчава връзката между университетите, промишлеността и държавата. Тази програма може да има специализираната функция да насочва дипломирани кадри към професионални направления, където е необходима тяхната експертиза. На трето и не на последно място тези професионални позиции трябва да са добре заплатени и да разполагат с необходимите допълнителни стимули. По този начин ще се предотврати т.нар. проблем с „изтичането на кадри“ към други страни, където трудът им е по-добре заплатен и условията са по-примамливи.

Ролята на държавата също може да бъде засегната, като се фокусира върху намаляване на бюрократичната тежест и създаване на сертификационен режим, който да отговаря на европейските и световни стандарти, за да няма необходимост от допълнителна документация или търсенето на външни експерти. Сериозно внимание следва да се обърне и на програмите за квалификация и преквалификация. Те и в момента съществуват, но не дават необходимите резултати. Нужна е известна степен на прозрачност и отчетност, която да работи в интерес както на индустрията, която има нужда от нови, свежи и подготвени кадри, така и в полза на хората, които искат да намерят нужното развитие и добрите условия на труд.

На 24 ноември т.г. в Народното събрание организирах конференция „Енергийната стратегия на България: план за енергийна сигурност“. В рамките на форума като основен проблем бе засегнат именно дефицитът на работници и служители и необходимостта от ясни, категорични и дългосрочни действия в тази посока.

В началото на декември на Световното ядрено изложение в Париж разговарях с френския министър на енергетиката Аниес Пание-Рюнаше. Обединихме се около тезата, че липсата на конкретна политика за подготовка на кадри в последните две десетилетия води до дефицит на специалисти, които да реализират новите проекти.

Министър Пание-Рюнаше представи френската идея за създаване на обща програма за обучение и обмен на експерти в Европа, която да стимулира изграждането на общност от подготвени кадри, спазваща еднакви стандарти за работа в ядрената сфера.

Общоевропейските инициативи и програми в ключови сфери са необходимост. Но България винаги е имала висококвалифицирани специалисти. Нека не губим това стратегическо преимущество и продължим да развиваме своите кадри и в бъдеще.