Интервю

Искра Михайлова, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент: Ресурсът, който трябва да бъде отворен за строителната индустрия през 2024 г., е приблизително 2 млрд. лв.

Високо ценя доброто сътрудничество с КСБ и вестник „Строител“

Нека Светлата Коледа ни дари с мир, светлина и благоденствие! Рождество Христово да бъде благословение за всички строители!


Г-жо Михайлова, в края сме на последната година от този мандат на Европейския парламент (ЕП). През май 2024 г. предстоят избори. Как бихте го описали? Какво постигна ЕП?

Да. Остават още по-малко от 6 месеца работа на този състав на Европейския парламент. Предстоят избори и точно те ще покажат доколко успешен и ползотворен е бил мандатът от 2019 г. до сега. Бих го определила като изключително динамичен. Той започна с излъчването на Европейска комисия (ЕК), която пое амбициозни ангажименти за бъдещото развитие на Европа. Парламентът не се ограничи до своя мандат, а предложи виждане за 30 години напред.

Така се появи Стратегията за растеж Зелен пакт, която определи основните направления за развитие на ЕС и предизвика цялата компетентност на Комисията, Парламента, Съвета и страните членки за съвместна работа за нови измерения на европейската мечта. В основата на Зеления пакт и тогава, през 2019 г., и сега стои процесът на всеобхватни технологични постижения – от мобилност без двигатели с вътрешно горене през повишаване на ролята на водородните технологии и възобновяемата енергия и до изкуствения интелект. Те всички намериха отражение в огромния законодателен пакет „Подготвени за цел 55“.

COVID-19 кризата постави на изпитание системите на ЕС и страните членки – здравни, индустриални, социални, услуги, туризъм, образование, култура, администрации. Необходими бяха необичайни решения за необичайна криза – отново ЕК, ЕП и Съветът на Европейския съюз излязохме с общо координирано и ефективно решение – Механизма за възстановяване и устойчивост (Next Generation EU). Той даде невиждани досега финансови инструменти в управлението на държавите членки за преодоляване на многобройните кризи, предизвикани от пандемията от COVID-19.

Но войната в Украйна и последвалите решения, свързани с ограничаване на вноса на енергоносители от Русия, промени фокуса на стратегията и постави на първо място ежедневието на европейските граждани – осигуряване на енергоносители, електроенергия, хранителна сигурност, суверенитет, подкрепа за европейската индустрия и не на последно място доставки на стратегически изкопаеми суровини.

Последователни и ефективни са мерките, които предложи ЕП и за преодоляване на тези предизвикателства – от актуализация на плановете за възстановяване и устойчивост за енергийна сигурност през нова архитектура на пазара на електроенергия, предложение за създаване на водородна банка/фонд, нов подход за добив и доставки на стратегически изкопаеми материали и нов модел на пазара на строителни материали.

Нека не забравяме, че през този мандат се осъществи Конференцията за бъдещето на Европа. Тя обедини идеите, мненията и позициите на хиляди европейци, които директно участваха в процеса на взимане на решения и дадоха своя принос за подобряване на функционирането на ЕС.

Както се вижда – динамичен мандат е относително точно определение. И трябва да подчертая, че тук дори не съм споменала всички промени в области, като земеделие, култура, здравеопазване, върховенство на закона, сигурност, таксономия, миграция или разширяване. Ограничавам се в сферите, в които работя.

През последната година и Евробарометър, и много други агенции работят по проучвания на общественото мнение и готовността на гражданите на ЕС да подкрепят отново идеята за обединена, отговорна и развиваща се Европа, гласувайки за свои представители в ЕП. Резултатите като цяло показват подкрепа за ЕС и респективно за ЕП. 70% от европейците смятат, че действията на Съюза се отразяват на тяхното ежедневие. От българските граждани 61% мислят така. Тези проценти показват колко висока е отговорността на европейските институции и колко важни ще бъдат предстоящите избори за Европейски парламент – и за политическите формации, но на първо място за европейските граждани.

За Вас каква беше 2023 г. и какво бихте посочили като най-голям успех за изминалия мандат?

За мен годината беше натоварена, изпълнена с много отговорности, но и до голяма степен завършваща последователни усилия с добър резултат. В течение на 2023 г. приключиха преговорите със Съвета и бяха окончателно приети нови редакции на законодателството за енергийна ефективност и възобновяема енергия. Буквално преди дни завършиха преговорите за енергийните характеристики на сградите. Добрите резултати носят удовлетворение.

Работата ми като председател на работната група „Структурни и инвестиционни политики“ към „Обнови Европа“ от началото на мандата до сега ми позволи да бъда модератор при взимането на решения за позициите на Групата „Обнови Европа“ в области, като регионална политика, земеделие и продоволствена сигурност, околна среда и изменение на климата, транспорт, индустрия, енергетика и енергийна сигурност, научни изследвания. Много често позицията на „Обнови Европа“ определя позицията на ЕП. Работната група заседава два пъти месечно с изключително натоварен дневен ред и за мен това е отговорност, предизвикателство, удоволствие. Мога да кажа, че такъв подход на работа по законодателните досиета, становищата и докладите по собствена инициатива дава възможност да се постигне комплексност, кохерентност и добра синергия на решенията. Благодарение на този подход ние имаме ясни позиции по целия пакет „Подготвени за цел 55“ и успяхме да постигнем съгласие по последователни текстове, които подкрепят технологичната неутралност, необходимостта от междинни прегледи на ефекта, запазени права за страните членки да разработват свои национални планове за прилагане, за да се отчете националната специфика. 2022 и 2023 г. бяха изцяло посветени на този законодателен пакет и на съпътстващи досиета, които го допълват, като пазара на електроенергия, индустриални емисии, енергийни характеристики на сградите и много други.

Да поговорим за България. В края на годината изтичат последните срокове от програмен период 2014-2020 г., какво сочи изпълнението на оперативните програми?

Реализирането на инфраструктурни проекти в този период беше истинско предизвикателство по ред причини – изпълнението на програмите се забави, а на отделните проекти още повече. Критичните години за изпълнение съвпаднаха с пандемията от COVID-19 и след това с кризата, предизвикана от войната в Украйна.

Проблемът с индексацията на проектите и заложените цени на строително-монтажни работи се превърна в ключов. Критичното повишаване на цените на електроенергията и горивата доведе до непредвидими вариации в цените на материали, труд и строителен процес като цяло. Повечето страни членки намериха формули за решение на този проблем и трябва да подчертая, че и Европейската комисия прие тези формули и така подкрепи реализацията на инфраструктурни проекти. Българската администрация не успя да се справи с проблема навреме. Това ще се отрази на изпълнението на програмите. Методиката за индексация, разработена от Камарата на строителите, е на практика единствената крачка в посока разрешаване на проблема.

Според информационната система ИСУН 2020 във втората половина на декември от последната трета година след края на програмния период средната сума на реално изплатените суми е 71,45% от ресурса, 74,27% за Оперативна програма „Околна среда“ и 78% по ОП „Региони в растеж“. Това не е най-добрият резултат за България. Но очевидно политическата несигурност, продължителното безвремие на служебни правителства и липсата на каквато и да било мисъл за гъвкавост при управлението на инфраструктурните проекти дават този резултат.

Вече сме в третата година от новия програмен период. Какво е положението с новите оперативни програми? Започнало ли е изпълнението им? Къде закъсняваме най-сериозно?

Приключва третата година от актуалния програмен период 2021-2027 г., а изпълнението на оперативните програми е на критично ниво. Според данни на системата ИСУН 2020 средно за всички програми са договорени 15,80%, а реално изплатени са само 3,42%. За съжаление има програми, по които има 1 проект, и други, по които има 0 проекти. Три години след началото на програмния период! Такова закъснение много трудно може да бъде наваксано. Очевидно е необходим иновативен подход, мобилизация на администрациите, ясни графици и паралелни усилия за изпълнение, доколкото е възможно, на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и оперативните програми. Следващите 2 г. ще покажат възможно ли е да се преодолее изоставането.

Какво се случва с НПВУ като цяло и в конкретика с програмата за саниране? Има ли опасност да не успеем да се възползваме от предоставените средства?

Това, което се случва с НПВУ в България, е смущаващо. Този план имаше една основна цел според общата идея на Механизма за възстановяване и устойчивост – да даде възможност за бързи и ефективни инвестиции, които да възстановят икономиката след пандемията, да създадат работни места, да подкрепят малките и средни предприятия, да ускорят реформи, когато това е необходимо за постигане на основна цел.

Бързи и ефективни!

Българската администрация в последния възможен срок представи План, в който включи цялата несвършена от години работа, малко мечти и доста нереалистични проекти. Резултатът се вижда. Според същата система ИСУН 2020 реално изплатени са 2,40% от планирания ресурс.

В последните дни получихме одобрение за редакция на Плана, но все още не сме видели глава REPowerEU за инвестиции в енергетиката или резултати от каквито и да било инвестиции. Очевидно вече не можем да говорим за бързи инвестиции, за ефективни – не знам, но като цяло остава впечатлението за пропуснати възможности.

Има и малка, но добра новина – Министерството на регионалното развитие и благоустройството одобри 79 проекта на стойност малко повече от 220 млн. лв. за реновиране на обществени сгради – общинска и държавна собственост. Това е добър знак, закъснял, но добър. Много ми се иска да има раздвижване в цялостното изпълнение на програмата за саниране по две причини – това е работа за строителния бранш, работни места и подкрепа за малки и средни фирми (да си спомним целите на Плана). Но също така реновирането на сградите е един от най ефективните инструменти за намаляване на потреблението на енергия и съответно на въглеродния отпечатък.

Бюджетът на ЕС за 2024 г. е приет. Като докладчик на Многогодишната финансова рамка (МФР) за следващите 7 г. успяхте да поставите концепцията за устойчивост и европейската Зелена сделка в основата на бюджета на ЕС през следващата година. Разкажете ни повече за представената от Вас в началото на декември Визия „Устойчива Европа“?

Визията за „Устойчива Европа“ отразява точно този подход на комплексност и синергия, за който вече говорихме. Това е философия за Групата „Обнови Европа“. „Устойчива Европа“ е технологична, индустриална, социална, опазваща околната среда и лидираща световните процеси визия. Постарала съм се заедно с екипа ми от компетентни сътрудници да я представя по-подробно в пространството на моята интернет страница. Там може да се види много информация и по други теми, които са били и са във фокуса на работата ми в ЕП.

Що се отнася до Многогодишната финансова рамка – трябва да приемем, че Европа и Съветът се промениха много от 2018 г. насам, когато беше предложена архитектурата на Рамката, в която работим в момента. Необходими са корекции, но не само в числата. Необходими са корекции в приоритетите и философията на инвестициите. Постепенно се налага нова визия за бъдещето на МФР и тя се основава на философията „Устойчива Европа“. И такива корекции се приемат в пленарна зала благодарение на усилията на много колеги, които работят по темата, и на политическите експерти на ЕП. МФР постепенно се променя. Измененията ще бъдат още по-видими през следващия мандат на Парламента.

За 2024 г. мога да кажа, че бюджетът на ЕС е балансиран, но повече няма възможност да има замразени изчакващи резерви, които да отговарят на закъснели искания от страните членки. Динамиката на процесите в Европа и света предполага много по-ефективни и бързи решения на всички участници в изпълнението на бюджета на ЕС.

Какво може да очаква строителният бранш като финансиране, проекти, работа? Каква според Вас ще бъде 2024 г. за строителите?

Строителната индустрия в България има всички основания да очаква усилна 2024 г. В отговорите ми от някои от горните въпроси, ще видите, че се очаква строителите да компенсират административните и политически закъснения. И очакванията не са само на строителите, това са очаквания на цялото българско общество.

Обикновено проблем/оправдание за несвършени инвестиции е липсата на пари. През 2024 г. ние в България ще бъдем в абсолютно различна ситуация. Все още има възможност за изпълнение на някои мерки по НПВУ, в частност саниране и реновиране на сгради – стотици милиони лева. Необходимо е спешно стартиране на оперативните програми с инвестиционни проекти със строителен елемент. В противен случай пропуснатите възможности ще станат твърде много. Това са още стотици милиони лева.

И не на последно място националният бюджет предвижда 1 млрд. лв. за общински проекти, които основно са свързани със строителни работи.

Ако и трите потока на финансиране работят, ще бъдем в ситуация строителните фирми да избират по какво да работят, а не да се борят в безкрайни обжалвания на избор на изпълнител.

Ресурсът, който трябва да бъде отворен за строителната индустрия само през 2024 г., е от порядъка на 2 млрд. лв., които не включват частните инвестиции.

Какви са предизвикателствата пред бранша в близка перспектива? Накъде е важно да насочат усилията си както КСБ, така и фирмите?

За първото предизвикателство вече стана дума в предходния въпрос. Фирмите трябва да бъдат подготвени за информиран избор – по какво да работят, за какво да набират работници и да ги квалифицират, къде на територията на страната ще концентрират усилията си, ще могат ли да организират вериги на доставките на материали, ще инвестират ли в техника и кога? Много въпроси, които имат смисъл само ако се гарантират инвестициите и се реализират проектите по НПВУ, оперативните програми и националния фонд за общински проекти.

Според мен първо предизвикателство ще бъде браншът, представляван от Камарата на строителите, да бъде в ефективен постоянен диалог с централната изпълнителна власт и местните власти.

КСБ направи няколко решаващи крачки, като „Европейския цифров иновационен хъб в сектор строителство”, на който е инициатор и координатор, Методиката за индексация, работния диалог с местните власти, укрепването на мрежата на Областните представителства в страната. Те ще й помогнат да бъде ефективна и в новата обстановка, която ще ни донесе 2024 г. Партньорските връзки и проекти с работодателски, бизнес и браншови организации в България и Европа са път за решение на сложните въпроси, пред които е изправена Камарата на строителите.

Дигитализация, кръгова икономика, енергийна ефективност, професионална квалификация на работниците – това са инструментите, които ще направят всяка българска строителна фирма конкурентна както на нашия, така и на европейския пазар на строителни услуги.

През 2024 г. ще се проведат избори за Европейски парламент. Какви трябва да бъдат приоритетите за следващия мандат? Какви трябва да бъдат посланията към хората? Защо е важно да гласуват за ЕП? В една посока ли гледат Брюксел и гражданите на ЕС?

Много политици и анализатори правят опити да предвидят следващия мандат на ЕП – като състав, възможности за ефективна работа, присъствие на популисти и десни партии, евентуални промени или продължаване на ключови политически линии. Резултатите от поредица парламентарни избори в страни членки показват, че всички въпросителни имат основания и гражданите на ЕС могат да накажат политически партии, които са се откъснали от ежедневието им или са ги подвели с неосъществими обещания. Последиците от пандемията, кризата с изкопаемите горива и общата политическа нестабилност подронват стандарта на живот в Европа и това трябва да бъде предвидено от политическите партии, когато подготвят своите платформи и кампании за изборите за Европейски парламент. Групата „Обнови Европа“ и партията АЛДЕ вече повече от година работят по общ манифест и внимателно анализират очакванията на гражданите в различните европейски страни. Очаквам избирателите да ни се доверят по две причини – ние, ДПС в България и либералните партии в Европа, както и Групата „Обнови Европа“ винаги сме били честни със своите избиратели, и второ – винаги сме отстоявали правото на свободно предприемачество и технологичен прогрес, който създава работни места и добър стандарт на живот. И за тези избори ние ще предложим същия подход – откровен диалог с открити послания и подкрепа за икономическия просперитет на Европа.

Приоритетите за работа на ЕП трябва да бъдат определени от избора на европейските граждани и съобразени с техните приоритети.

Дали Брюксел и хората гледат в една посока? Да. Според мен – да. Разликата идва от хоризонта. През последните години брюкселската администрация вдигна погледа си много напред и само при кризи откликваше на ежедневието. Същевременно гражданите на ЕС се фокусираха върху ежедневни проблеми – инфлация, цени на горива и електроенергия, безработица, здравна несигурност. Това различие във фокуса на гледната точка трябва да бъде преодоляно и ЕП е институцията, която трябва да изгради връзката между двата погледа – близък и далечен. Не е лека задача, но напълно във възможностите на един Парламент, съставен от пряко избрани, компетентни и отговорни европейски граждани.

Партньорството Ви с Камарата на строителите в България и в. „Строител“ е дългогодишно и работещо. Ще имаме ли общо събитие през 2024 г.?

Високо ценя доброто сътрудничество с Камарата на строителите и вестник „Строител“. Надявам се и през идващата година да намерим допирната точка между общите европейски политики и работата на строителната индустрия в България. Иска ми се да спрем с разказите за европейски политики и да дадем видимост на прекрасните постижения на строителите в България – иновации в технологии и организация на инвестиционния процес, прилагане на принципите на кръговата икономика, завършени проекти за реновиране и енергийна ефективност, дигитализация на процесите.

В навечерието сме на Светлите Коледни празници. Какво е Вашето пожелание към българските строители и читателите на в. „Строител“?

Бих искала да пожелая на българските строители преди всичко здраве! Нека Новата 2024 година е мирна и здрава, усилна и успешна, изпълнена с радост и лично щастие!

Нека Светлата Коледа ни дари с мир, светлина и благоденствие! Рождество Христово да бъде благословение за всички строители!

На екипа на в. „Строител“ пожелавам и все така всеотдайно да работи за добрия обществен образ на българската строителна индустрия!