Интервю

Ивелин Кичуков, председател на УС на Българска асоциация за туризъм: Инфраструктурното развитие е от съществено значение за туризма

Може да си сътрудничим с КСБ за решаване на проблема с липсата на кадри, както и по други актуални въпроси

Ивелин Кичуков е роден в Бургас през 1971 г. Завършил е специалност „Индустриален мениджмънт“ в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“ през 1999 г., 2006 г. взима диплома „Право“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград, а 2020 г. – „Финанси“ в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов. В момента е докторант „Финанси“ в СА в Свищов по темата „Финансово-икономически анализ на стратегическата трансформация на туризма в България“.

Кичуков е създател и председател УС на БАТ. Основал е и верига от малки хотели под бранда „Салена“ и управлява един от тях. Председател е също на Фондация „Ейнджълс“, която повече от 20 г. активно помага на хора в неравностойно положение, и на „Лайънс клуб“, България. Ивелин Кичуков е и нещатен експерт към парламентарната Комисия по туризъм. Зам.-директор е на компанията „Ай Еф Джи Консултинг“, която е изключителен представител на IR Global за България в сферата на счетоводните и данъчните услуги.


Г-н Кичуков, каква е моментната снимка на българския туризъм към днешна дата?

За съжаление моето лично мнение е, че през последните години наблюдаваме негативен тренд и загуба на пазарни позиции. Туризмът играе ключова роля във всички сфери на икономиката и в повечето страни се отделя сериозно внимание на този сектор, тъй като може да допринесе значително за БВП.

В нашия случай обаче туризмът внася само около 8% от БВП, като потенциалът му може да бъде значително по-голям – до 20%. За постигане на този потенциал е необходима национална стратегия и активно участие на правителството в този процес. Последната стратегия е съставена преди 15 години и не се предприемат конкретни действия за нейното изпълнение. Това я прави морално остаряла и неадекватна към настоящите условия. На този етап съответно се работи на парче, което от своя страна носи нулев резултат в полза на туризма.

Председател сте на Българската асоциация за туризъм (БАТ). Разкажете ни повече за организацията?

Сдружение „Българска асоциация за туризъм“ е учредено и регистрирано септември 2022 г. в

ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията. БАТ изпълнява дейността си съгласно законите на България. Ние сме неправителствена организация, създадена с цел подпомагане и насърчаване на устойчивото развитие на туризма в страната. С нашите корени в туристическия сектор ние се стремим да съчетаем богатството на природните ресурси и културното наследство на България с модерни туристически практики. Работим в тясно сътрудничество с обществения сектор, бизнес общността и гражданското общество, като сме изграждали партньорства, насочени към устойчивото развитие на туризма и подпомагане на общностите, засегнати от този отрасъл.

Нашата мисия е да създадем и подкрепяме иновативни и устойчиви туристически инициативи, които да допринасят за икономическото развитие на страната, запазването на природните ресурси и културното наследство, както и подобряване на качеството на живот на общностите в рамките на туристическите дестинации.

Сдружение „Българска асоциация за туризъм“ се ръководи от Управителен съвет, който се състои от 7 лица, пряко свързани с туризма или с отрасли в този сектор. Към настоящия момент БАТ има 6 регионални офиса и готовност за откриване на още 6 местни структури до края на 2024 г.

Какви са приоритетите на Асоциацията през 2024 г.?

Ще започна с един от нашите основни приоритети – организирането на срещи с колегите в бранша и обединяването на усилията ни по ключови въпроси, свързани с туризма в България. Този подход се ръководи от водещия ни принцип „Заедно можем повече“. Засега сме провели няколко срещи и успешно подписахме меморандуми за сътрудничество в различни области.

Втората ни важна задача включва разширяване на регионалната ни присъственост, както казах - планираме да имаме поне 12 регионални офиса до края на 2024 г. Третата цел, която сме си поставили, е организирането на кръгли маси в няколко общини. На тези събития ще участват бизнес представители, сдружения, общински администрации. Идеята е на тях да изготвим план за развитие на съответния регион. Поставяме конкретни задачи, определяме начини за изпълнението им, разбира се, залагаме определени срокове.

Освен това имаме амбицията да предложим изменения в законодателството, засягащо нашата индустрия, като по този въпрос работим и съвместно с други колеги. Целта ни е да подобрим функционирането и взаимодействието между бизнеса и държавата. Мога да кажа, че това е силно съкратена версия на бъдещите ни инициативи, тъй като не искам да отегча читателите Ви.

Какви са основните проблеми пред българския туризъм и какво пречи той да се развива?

Най-същественият проблем е отсъствието на национална стратегия и програма. Това представлява игнориране на сектор, който трябва да бъде приоритетен за нашата страна. Също така – липсата на комуникация между бизнеса, организациите, държавата и общините. Искам да отбележа, че няма и кризисен план за обществени отношения в Министерството на туризма. Продължава да се усеща силно нуждата от ясна рекламна стратегия и послание от държавата, както и от адекватен бюджет в сравнение с нашите конкуренти – съседните държави Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Македония. На дневен ред стои и въпросът за по-активно сътрудничество между държавните институции, особено между Министерството на туризма, Министерството на земеделието и храните и Министерството на културата, които би трябвало да имат ясно и обединено виждане за работа в сферата.

Други важни фактори са изключително ограниченият достъп до европейски фондове и слабата връзка между образованието и бизнеса.

Списъкът с проблеми изглежда непрекъснато нараства, вместо да намалява година след година. Завършвам с това, че за мен е от съществено значение да започнем да правим малки стъпки напред и да се надяваме, че в близките 5 г. ще забележим конкретни резултати.

Строителството и туризмът имат тясна връзка и вървят ръка за ръка. Без двете няма как страната ни да привлича международен интерес. Въпреки това за тези важни сектори липсват ясно разписани дългосрочни стратегии. Какви са причините според Вас и защо се случва това? Какви законодателни промени са необходими?

По отношение на строителството от съществено значение за туризма е инфраструктурното развитие. За съжаление инфраструктурата на страната, особено в Северна България, се развива много бавно, а липсата на магистрален пръстен сериозно ограничава нашия сектор.

Важно е да се осъществят законодателни промени, които да насърчат инфраструктурното развитие и туризма. Инициативата за организиране на срещи с колеги, за да обединим усилията си и заедно да стигнем до предложения за конкретни решения, е отличен начин да се активизират действия за подобряване на състоянието на отрасъла и на транспортната мрежа.

В качеството си на нещатен експерт към парламентарната Комисия по туризъм съм разговарял с много народни представители на тема „Развитие на Бранд България“ и съм приятно изненадан от това, че всички имат желанието страната ни да стане водещ и разпознаваем бранд в световния туризъм. От ключово значение за постигане на желаните цели е поставяне на конкретни предложения за законодателни промени, насърчаване на конструктивни дискусии и набелязване на реализуеми идеи за подобрения в туризма и инфраструктурата на България.

Един от големите проблеми в сектор „Строителство“ е липсата на кадри. През последните години това активно се забелязва и в туристическия бранш. Прави впечатление, че във все повече заведения в страната служителите не са българи. Какъв е начинът да решим проблема с липсата на кадри?

Решаването на въпроса за назначаването на работници от трети страни е от критично значение и засяга различни сфери на икономиката. В този смисъл ние от БАТ съвместно с няколко други големи организации сме започнали да работим по предложение за промени в законодателството с разписване на ясни процедури за наемане на работници от трети страни, които са не само улеснени, но и напълно прозрачни. Това би бил ключов етап в справянето с този сериозен проблем. Такава стъпка може да подпомогне всички икономически сектори, включително туризма и инфраструктурата, и да насърчи устойчив и балансиран трудов пазар.

Подготвен ли е туристическият бранш за зимния сезон?

Да, колегите бяха напълно готови при старта на сезона, въпреки че отново липсваше рекламна кампания от държавата. Независимо от добрата подготовка, сме изправени пред големи предизвикателства, свързани най-вече с инфраструктурата, която не осигурява достатъчно атрактивни условия за скиори и сноубордисти. Необходимо е сериозно обновяване на съоръженията, които са доста амортизирани. Спорът по този въпрос продължава повече 15 години без ясна перспектива за решение. И именно тук е мястото, където държавата трябва да вземе отношение.

Знаете ли, че в света има само две столици, които разполагат със ски писти и София е една от тях? Но за съжаление реалното състояние на съоръженията и инфраструктурата ни се определя като катастрофално. Проблемът не засяга само ски пистите, но и парк „Витоша”, който в продължение на 15 г. е в процес на стремглаво отстъпване в развитието си. Надявам се, че държавата, общината, браншовите организации и бизнесът си сътрудничат, че ще седнем заедно, за да намерим конкретни решения на този сериозен въпрос. Отново подчертавам, че подобна колективна инициатива е от съществено значение за успешното преодоляване на предизвикателствата и за постигане на устойчиво развитие в туристическия сектор.

Какви са темите от общ интерес по които можете да си сътрудничите с Камарата на строителите в България (КСБ). Вече споменахте липсата на кадри във всички сектори на икономиката?

Убеден съм, че може да започнем прекрасно сътрудничество с КСБ по темета за липсата на квалифициран персонал, както и по други актуални въпроси. Заедно с Камарата можем да изследваме и да предложим решения за проблема с кадрите. Освен това можем да насочим вниманието си към подобряване на взаимодействието между община, държава, КСБ и туристическия бизнес. Целта е да работим съвместно за подобрение на инфраструктурата, като обединим професионалните мнения и опит от всички страни.

Добре би било заедно с КСБ и в. „Строител“ да проведем кръгла маса, на която можем да обсъдим и формулираме конкретни и устойчиви идеи за подобрение на състоянието на инфраструктурата във важни туристически райони. Такова сътрудничество не само би допринесло за решаването на конкретни предизвикателства, но и би подкрепило взаимното разбирателство и взаимодействие между ключови институции и бизнес сектора, което ще спомогне за стимулиране на икономическия и туристически растеж.