Интервю

Д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект: Процесът на енергийно обновяване трябва да стане постоянен и устойчив

Когато има финансови инструменти под формата на безлихвени кредити, за да подпомогнат хората, тогава нещата ще потръгнат

Вестник „Строител“ дава гласност на проблемите и възможните решения в бранша, включително и на технологичните иновации

Емил Христов

Ренета Николова

 

Д-р Цанев, намираме Ви в Брюксел, където имате презентация по темата за енергийната ефективност (ЕЕ). Разкажете ни малко повече за събитието?

В момента в Брюксел се провежда белгийската седмица на сградното обновяване. Това е петдневно мероприятие, което е първото в рамките на Белгийското председателство на Съвета на Европейския съюз. Мащабното събитие е сред откриващите за председателството на Белгия и показва колко значима е темата за ЕЕ в дневния ред на ЕС и важността й за правителствата на държавите членки.

Първата сесия се проведе на 15 януари и откриващият панел бе изключително мотивиращ. На него бе дадена много силна заявка, че освен финансовите механизми, регулациите и нормите, е изключително важно да се работи с хората и с бизнеса, така че сградното обновяване да се превърне в стандартна бизнес практика, която трябва и може да бъде приета навсякъде.

Каква ще бъде Вашата презентация по време на седмицата?

Идвайки от България, презентацията, която ще изнеса, няма как да не бъде свързана с темата за ЕЕ у нас. За съжаление нас много често ни канят в контекста на енергийната бедност, тъй като очевидно санирането е най-устойчивият механизъм за справяне с нея.

В рамките на представянето си ще се опитам да засегна още един въпрос – налагането на съвременните термопомпени инсталации. Въпросът е на дневен ред в Европа и през юни се очаква приемането на специален план за действие в тази област. В България има един конкретен казус, който е изключително любопитен. Става дума за преустановяването на дейността на „Топлофикация Габрово“ ЕАД. Сега се опитваме заедно с общината да разработим проекти, в които залагаме на комбинация от мерки за енергийна ефективност и обща термопомпена инсталация, за да заменим услугата на дружеството. Оказва се, че този вид решение е изключително ефективно.

Интересът към процедурата за енергийно обновяване на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е много голям. Знаем, че подадените предложения по първия етап надхвърлят значително възможността за финансиране. Одобрени са 756 блока за саниране. Какво е най-важното, което трябва да знаят фирмите при кандидатстването за първи етап? Какви са финансовите възможности и техническите изисквания?

Строителите трябва внимателно да се запознаят с проектната документация и с изискванията, които са заложени за енергийното обследване. Има доста мнения, че енергийните обследвания са с компромисно качество и понякога информацията е разписана, така че да отговаря на критериите за оценка на проектите. Това от своя страна може да означава, че цените са занижени или има спецификации за постигане на по-високи енергийни спестявания, които биха се отразили на стойността на изпълнението на строителните дейности. Съветът ми към строителните фирми е обстойно да преглеждат документацията, приложена в предстоящите обществени поръчки.

Организацията и постигането на оптимално качество в строителния процес също е ключово. Много често сме свидетели на прекъснати вериги на доставки, както и на изпълнение, което може да се избегне с добре организирана дейност на строителния обект, използвайки инструментите на протичащата през последните няколко години дигитализация на строителния сектор. Колкото повече фирмите залагат на цифровизацията, толкова по-бърз и евтин ще бъде процесът.

Особено внимание ще обърна и на качеството на влаганите строителни материали. Знаете, че имаше проблеми при някои обекти по предходната национална програма за ЕЕ, когато продукти, идващи със сертификати от определени лаборатории, не отговаряха на качеството, за което претендираха. Препоръката ми в тази насока е винаги да се използват проверени материали и продукти. Това би решило много проблеми при изпълнението на проектите.

Важно е да се акцентира и върху знанията и уменията на строителите. Въпреки всички усилия на Камарата на строителите в България (КСБ), на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) и на ЕнЕфект за повишаване на уменията, голяма част от работещите в сектора имат нужда от допълнителна квалификация и развитие на своите знания и способности, за да могат правилно да изпълняват проектите за енергийно обновяване. Сигурен съм, че тепърва ще има възможности за тяхното квалифициране. Вярвам, че с КСБ и БАИС ще организираме съвместно подобни курсове, и призовавам всички строителни фирми да обърнат внимание на възможностите за обучение, защото именно качественото изпълнение е предпоставката за избягване на бъдещи проблеми.

Одобрените сгради са малка част от кандидатствалите за саниране по НПВУ. Какви според Вас са възможните решения, така че да бъдат обновени повече жилищни сгради?

Всички знаем каква е статистиката от началото на програмите за ЕЕ, в които имаше 100% грантово финансиране. За съжаление средствата, които идват от всички нас като данъкоплатци, достигат до много малка част от сградите, които се нуждаят от обновяване. Лошото е, че подобен тип програми са кампанийни. Изпълняват се в момента, в който има наличен публичен ресурс, което не се случва чак толкова често. Това пречи на строителния бранш да развие и да задържи постоянен ресурс – човешки и професионален, за изпълнението на такива проекти. На фирмите им се налага да реагират бързо и в изключително кратки срокове да реализират много на брой проекти. Решението е процесът на енергийно обновяване да стане постоянен и устойчив, което няма как да се случи само и единствено с публични средства. Колкото и да е тежко и трудно, е нужно да преминем към по-стабилни методи, включващи самоучастие от страна на собствениците, както и да намерим правилните механизми, с които това да стане възможно.

Когато има финансови инструменти под формата на безлихвени кредити, за да подпомогнат хората в невъзможност да си позволят каквато и да е инвестиция, тогава нещата ще потръгнат. По този начин и строителният бизнес ще е много по-спокоен и сигурен, знаейки, че ще има една устойчива във времето програма за обновяване. Самите граждани съответно ще могат да реагират тогава, когато за тях е възможно, а не да чакат поредната програма, която вероятно ще е след 5 или 10 г., когато отново ще трябва да се конкурират с всички останали и рискът да останат неодобрени ще е доста голям.

Търсене има и това се доказва не само от подадените проекти по НПВУ, които многократно надвишават обема на публичното финансиране, а и от статистиката, която сочи, че вече повече от половината български домакинства са предприели някакви мерки за енергийно обновяване на жилищата си чрез смяна на дограма или са поставили самостоятелно изолация, или са инсталирали термопомпи. Всички виждат, че има ползи от санирането не само заради спестените енергийни разходи, а и защото, когато то се прави по правилния начин, се променя обликът на българските градове, които стават много по-приветливи и красиви.

Чуха се възражения относно методиката за оценяване при избор на блоковете за саниране, които дойдоха основно от общините. Според Вас има ли какво да бъде подобрено в нея?

Методиката е следствие на кампанийността и ограничения публичен ресурс, заради това има оплаквания от страна на местните власти. Самата методика, въпреки че има някои недостатъци, беше предварително известна. Въпросът е по-скоро насочен към качеството и възможните променени данни в енергийните обследвания за подобряване на резултатите на определени сгради. Това нещо би следвало да е процес на една много по-детайлна проверка, за да се избегнат всякакви съмнения. За съжаление такъв ресурс в България липсва и самата Агенция за устойчиво енергийно развитие, която следва да осигурява качеството на обследванията, няма достатъчно човешки потенциал.

Отново заради кампанийността самите обследвания бяха направени от много малко на брой активни фирми за много кратък период от време, което допълнително бе обективен фактор за качеството на обследванията. Това естествено води до негативни последици. От една страна, ако информацията за обследванията е некоректна, процесът на оценяване на кандидатурите, макар и автоматичен, както твърди МРРБ, води до резултати, които са недостатъчно убедителни, и общините имат право да са недоволни. От друга - ще доведе до проблеми за строителните фирми, защото когато е направен проектът и започне изпълнението на дейностите по грешни обследвания, това очевидно ще предизвика затруднения.

Няма как да не кажем, че и крайните потребители в лицето на сдруженията на собствениците също нямат доверие в процеса, защото от тяхна гледна точка няма прозрачност и те не разполагат с достъп до информация за оценката на другите конкуриращи се сгради в съответния град. Общините в случая са на предната линия на това недоволство, защото при тях се подават кандидатурите и те са звеното за контакт на гражданите с държавата, така че те обират този негативизъм. Няма как да сме изненадани от реакцията на местните власти, но трябва да признаем, че ние знаехме, че ще се случи нещо подобно. Още със самото обявяване на програмата всички бяхме предупредени на многобройни медийни и публични събития, че ще има огромно недоволство, ако не се премине към постоянно действаща програма за обновяване. Това така и не се случи през последните 2 години и до момента на анонсирането на настоящата програма и сега си носим последствията.

Предстои и етап две на програмата. Очевидно е, че интересът заради това самоучастие от 20% е нисък. Това е и причината Министерството на регионалното развитие и благоустройството да удължи втория етап до края на февруари. Мислите ли, че ще има шанс проекти, които не са получили финансиране от първия етап, да преминат към втория, или тези 20% ще откажат сдруженията?

Вече има проекти, кандидатствали за финансиране от втория етап, но най-често те са на граждани, които са били подготвени предварително, че няма да имат много шансове в първия. Те са осъзнали, че дори и 80% грант са уникален подарък, какъвто няма никъде по света. Ползите многократно надвишават инвестицията от тези 20%, които се очаква сдруженията на собствениците да осигурят.

Подобен тип сдружения са малко. Това е така, защото беше забавена изключително много оценката за сградите от първия етап. Тя трябваше да бъде готова 4 месеца след подаване на документите - или през септември 2023 г., но се забави до 22 декември м.г., което остави много малко време за организация на кандидатстващи сдружения, разполагащи с технически паспорти и енергийни обследвания.

Другото, което трябва да е ясно, е, че проблемът не е толкова в тези 20% съфинансиране, а във факта, че не съществуват паралелните инструменти, които да подпомогнат осигуряването на средствата. Необходимо е да има специализиран финансов инструмент, който да дава безлихвени кредити на домакинствата за тези 20%, тъй като иначе разходите стават доста по-големи. Няма подобен инструмент на този етап. Националният фонд за декарбонизация няма как да заработи преди 2025 г., а другите публични финансови инструменти така и не получиха мандат за създаването на подобен механизъм. Въпреки че имаме дефиниция за енергийна бедност, няма механизъм, по който тя да се приложи, и не разполагаме с допълнителен финансов ресурс, който да осигури самоучастието на уязвимите домакинства. Има хора, за които дори кредитът да е безлихвен, за тях би било изключително трудно да покрият разходите по него.

Не функционират и други инструменти, които се очакваше да бъдат полезни, като например изплащане на кредитите през сметките за енергия и промените в Закона за управление на етажната собственост. На този етап няма и необходимите механизми за контрол и налагане на санкции при неспазване на решенията на етажните собствености от страна на едно или друго домакинство.

При липсата на тези подпомагащи инструменти е разбираемо, че процесът се затруднява, а това е единствената посока за създаването на устойчив механизъм за финансиране на енергийната ефективност. Ако етап 2 на програмата не сработи, то няма да е по вина на концепцията или подхода, а заради тези неосъществени реформи, които не позволяват по-активното участие на гражданите.

Къде се намира България по отношение на енергийното обновяване спрямо други държави в Европа?

Отговорът може да бъде многопосочен. Ако търсим общата статистика, що се отнася до дълбоко сградно обновяване, процесът в цяла Европа не е лесен и не достига до очакваните 3% обновяване годишно, по-скоро се движи в рамките на 1,2%. В България този процент е още по-нисък. Можем да си направим сметката само за многофамилните сгради, за които имаме информация. Реално с двете програми за ЕЕ – предходната и настоящата, за период от 10 г. санираните сгради ще са около 3000, а нуждаещите се - над 60 000. Ние сме в порядъка на около 0,4% годишен темп на обновяване.

Като се има предвид, че ЕЕ на даден обект има живот около 30 г., сами разбирате, че ще трябва да почнем да обноваваме вече санираните сгради още преди да сме стигнали до 15% обновяване на сградния фонд. Така че определено сме назад, но целият процес в Европа има нужда от повече тласък, по-добра организация и по-добри инструменти за финансиране.

Има някои примери, които са в другата посока, където огромната част от сградите вече са обновени. Христоматийният пример, който мога да дам, е с Братислава. В самия град над 90% от многофамилните здания са обновени. Има подобни примери и в Чехия, както и в прибалтийски държави, където огромната част от постройките са санирани. Така че тези страни вече се насочват към приключване на процеса по обновяване, което ни поставя в доста неизгодна позиция. При нас огромен финансов ресурс отива за изплащане на сметки за енергия, а при тях се влива в националните икономики, което предпоставя много по-добри условия за развитие и качество на живот.

Каква според Вас ще бъде годината за строителните компании, които работят в сферата на енергийната ефективност?

2024 г. ще бъде много динамична, както и следващите 2 години, какъвто е периодът на изпълнение на проектите. Веригата на доставки на строителни материали вече е доста по-спокойна, но появилият се наличен публичен ресурс ще трябва да мобилизира всички участници в процеса. Неминуемо това води до определени забавяния и закъснения, които трябва да се управляват.

Освен средствата за ЕЕ на жилищните сгради, по НПВУ влизат още няколкостотин милиона за обновяване на индустриални и публични сгради. Освен това рано или късно ще започне изпълнението на програмите по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Активен е и Фондът на МРРБ за общински проекти, стартира изпълнението на плановете за справедлив преход. В по-далечна перспектива трябва да имаме предвид и средствата по Европейския социален фонд за климата, чийто основен приоритет ще е именно инвестиционни мерки за енергийна ефективност. Въпреки че на този етап още е рано, вече започва планирането и по този инструмент. Става дума за немалък ресурс от 3,8 милиарда евро, голяма част от който ще се влее за ЕЕ.

Няма как да пропуснем и влиянието на частния капитал, защото и либерализацията на пазара на електроенергия има сериозен потенциал да увеличи търсенето на проекти за ЕЕ. Със сигурност ще има много работа за строителните компании и затова ще повторя съвета си към тях да засилят дигитализацията в управлението на процесите и да използват строително-информационното моделиране (BIM) в ежедневната си работа, както и да осигуряват повече обучения на техническия си персонал.

Има тенденция, която в Белгия и Нидерландия се развива особено бързо, а именно използването на фабрично произведени модулни компоненти за сградно обновяване. Подобен тип проекти изключително сериозно намаляват времето за работа на строителния обект и възможността за допускане на грешки, понижава се и цената за изпълнение. В България тази област е все още неразработена, а възможностите за прилагането й се увеличават.

Вие сте изп. директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Какво предстои пред организацията Ви през 2024 г.?

Най-важната част от нашата мисия е да подпомагаме развитието на политиките за ЕЕ на национално и местно ниво. Ще продължаваме да настояваме за създаване на постоянно действаща програма за сградно обновяване, защото е единственото решение на политическо равнище, което ще даде системен ефект и ще можем да достигнем до много по-голяма част от жилищните обекти, които се нуждаят от саниране. Това е свързано и с разработването на Интегриран план в об­ласт­та на енергетиката и климата, и с дискусиите, които трябва да започнем по прилагането на новата европейска Директива за енергийните характеристики на сградите.

Ще продължим и разговорите с всички институции, от които зависи създаването на финансови инструменти, нужни за обновяването на сградния фонд в България. В тази връзка искам да анонсирам нашето следващо събитие, което ще се проведе на 30 януари в хотел „Интерконтинентал София“, с участието на министрите на енергетиката Румен Радев и на околната среда и водите Юлиян Попов, както и зам.-министри на регионалното развитие и благоустройството, финансите и енергетиката. Надяваме се да присъстват и представители на Комисията по енергетика в Народното събрание и много други финансови и публични институции. Заедно с тях ще се опитаме да предпоставим бъдещото развитие на финансовите инструменти, за да сме сигурни, че средствата, които има по различните програми, ще бъдат насочени именно в правилната посока, а не в области, които изглеждат много по-лесни за управление. Не трябва да изоставяме сградния сектор поради неговата сложност, защото от това страда цялото общество.

Вие активно си сътрудничите с Камарата на строителите в България. По какви проекти ще си партнирате през тази година?

В момента си партнираме по проекта BeSMART, в рамките на който провеждаме серия от кръгли маси за финансиране на проекти за устойчива енергия. Той е в заключителните си месеци и предстоящото ни събитие на 30 януари е част от него. Заедно с КСБ ще направим заключителната конференция през април.

Продължаваме работата и по проекта BUILD UP Skills Bulgaria, по който разработваме пътна карта за подобряване на знанията и уменията на служителите в строителния сектор за постигане на нулево емисионни сгради. С него се надяваме да създадем съвместно с другите браншови организации платформа за продължаваща професионална квалификация, за да отговорим на недостига на хора, работещи в сектора. Липсата на знания и умения поставя една огромна бариера пред развитието на бранша.

Много се надяваме както всяка година да провеждаме и съвместни обучения със „Строителна квалификация“ ЕАД. Естествено ще се радвам и на засилено сътрудничество с вестник „Строител“. Комуникацията с изданието, работата с бизнеса и гражданите е от изключително значение за успешното провеждане на политиките ни.

Как виждате възможностите за сътрудничество с в. „Строител“ и какво е мнението Ви за изданието?

Мнението ми за вестника е изцяло положително. В. „Строител“ дава гласност на проблемите и възможните решения в бранша, включително и на технологичните иновации, което става все по-важно с всеки изминал ден. Именно в тази посока се надявам да можем да развием сътрудничеството си, тъй като има редица пилотни проекти, които включват в себе си и от гледна точка на проектиране, и от тази на изпълнение, влагане на иновации. Именно това дава и усещането на целия бранш за направленията, в които предстои развитие и трябва да се осигури необходимият капацитет.

Стараем се да търсим възможности в това отношение. Отсега бих могъл да идентифицирам едно от събитията, които се надявам да успеем да организираме съвместно през юни тази година в Бургас. Става дума за традиционната конференция „Почти нулевоенергийни сгради“, която е подкрепена и от община Бургас.